Средиземноморски (Евро-средиземноморски)

Държави от региона

Районът на сътрудничество в Средиземноморския регион включва държави от северния бряг на Средиземно море. Зоната за сътрудничество на програмата Interreg EURO-MED (2021—2027 г.) обхваща цялата област на предишната програма (южни части на Португалия, Испания и Франция, почти цялата територия на Италия и цялото разширяване на Словения, Хърватия, Гърция, Малта, Кипър, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора). С още две държави (България и Република Северна Македония), за първи път след два предходни програмни периода, тя достига и до Черноморския крайбрежен район. Включени са и допълнителни региони от Испания (Естремадура, Кастилия-Ла Манча и Comunidad de Madrid). Поради Брексит Гибралтар (Обединеното кралство)*, който е участвал в двата предходни програмни периода, вече не е част от транснационалната област на програмата. Карта, сравняваща старите и новите граници, може да се види тук.

* От влизането в сила на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство на 1 февруари 2020 г. съдържанието на Обединеното кралство вече няма да бъде актуализирано на този уебсайт.

Политическа рамка

1.     Програма за транснационално сътрудничество

Основната цел на Евросредиземноморската програма Interreg за периода 2021—2027 г., приета от Европейската комисия на 22 юни 2022 г., е да допринесе за „прехода към неутрално по отношение на климата и устойчиво общество: борбата срещу глобалните промени оказва въздействие върху средиземноморските ресурси, като същевременно се гарантира устойчив растеж и благосъстояние на неговите граждани“. Възприет е стратегически подход, основан на четири оперативни мисии.

• Мисия 1: укрепване на иновативна и устойчива икономика
• Мисия 2: опазване, възстановяване и подобряване на околната среда и природното ни наследство
• Мисия 3: насърчаване на зелените жилищни райони
• Мисия 4: насърчаване на устойчивия туризъм

Програмата определя три приоритета:

• Приоритет 1: По-интелигентно Средиземноморие
• Приоритет 2: По-екологосъобразно Средиземноморие
• Приоритет 3: По-добро управление на Средиземно море

Изменението на климата е признато като едно от основните предизвикателства в региона. Той е разгледан по-специално в рамките на приоритет 2 „По-зелено Средиземноморие“, който насърчава по-екологосъобразно жилищно пространство чрез подобряване на управлението на природните ресурси и чрез предотвратяване и смекчаване на рисковете. Очаква се действията за адаптиране към изменението на климата, подкрепени от програмата, да допринесат за оперативни мисии 2, 3 и 4.

Полезните взаимодействия и сътрудничеството със съществуващите транснационални схеми за изграждане на мрежи, като например макрорегионалните стратегии, които са от значение за региона (EUSAIR, EUSALP), се насърчават от евросредиземноморската програма Interreg.  По този начин програмата насърчава координацията на заинтересованите страни и транснационалния обмен на добри практики.

Предишната програма INTERREG V B B MED 2014—2020 г. имаше за цел да насърчи устойчивия растеж в Средиземноморския регион чрез насърчаване на иновативни концепции и практики (технологии, управление, иновативни услуги). Той също така насърчи устойчивото използване на природните и културните ресурси и подкрепи социалната интеграция чрез интегриран и териториален подход на сътрудничество. Адаптацията към изменението на климата беше повече или по-малко пряко обхваната от проекти, финансирани по приоритетна ос 2 (за насърчаване на стратегии за ниски въглеродни емисии и енергийна ефективност) и приоритетна ос 3 (Защита и насърчаване на средиземноморските природни и културни ресурси).

2.     Макрорегионални стратегии

Части от Средиземноморския регион се припокриват с географския обхват на две макрорегионални стратегии на ЕС: най-подходящото за Средиземноморието е EUSAIR в Адриатическо-Йонийския регион; и в по-малка степен EUSALP, който включва Френските Алпи Морски острови, северните региони на Италия и Словения.

3.     Международни конвенции и други инициативи за сътрудничество

Регионът INTERREG MED включва европейските части от цялата средиземноморска територия, обхванати от Конвенцията от Барселона и от Средиземноморския план за действие на UNEP (UNEP-MAP). Конвенцията е платформа за регионално сътрудничество, която координира дейностите, насочени към опазване на морската среда чрез регионален подход. Чрез UNEP-MAP договарящите се страни по Конвенцията от Барселона имат за цел да посрещнат предизвикателствата, свързани с опазването на морската и крайбрежната околна среда, като същевременно насърчават регионалните и националните планове за постигане на устойчиво развитие.

Средиземноморската стратегия на UNEP-MAP за устойчиво развитие (МСУР2016—2025 г.) беше приета през 2016 г. Тази стратегия осигурява стратегическа политическа рамка за осигуряване на устойчиво бъдеще за Средиземноморския регион в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР). Стратегията е съсредоточена върху междусекторни цели, които се намират във взаимодействието между околната среда и развитието. Справянето с изменението на климата като приоритетен въпрос за Средиземноморието е една от целите на МСУР за периода 2016—2025 г. Адаптирането към изменението на климата е включено в голям брой действия, които са част от четирите стратегически насоки, свързани с тази цел. MedECC (Средиземноморски експерти по изменението на климата и околната среда) е водеща инициатива, разработена в рамките на MSSD. Това е отворена и независима международна мрежа от научни експерти, която предоставя подкрепа на лицата, отговорни за вземането на решения, и на обществеността въз основа на актуална надеждна научна информация. Целта на MedECC е да се преодолее пропастта между учените и създателите на политики. Тя също така има за цел да допринесе за подобряването на политиките на всички равнища чрез подпомагане на процеса на вземане на решения с точна и достъпна информация относно настоящите и бъдещите въздействия на изменението на климата и околната среда в Средиземноморието. Мрежата изготви първия доклад за оценка на Средиземноморието (MAR 1) относно изменението на климата и околната среда в Средиземноморския басейн, в който се анализират настоящото положение и рисковете за бъдещето.

Интегрираното крайбрежно управление е признат инструмент за справяне с настоящите и дългосрочните крайбрежни предизвикателства, включително изменението на климата и последиците от него. Протоколът за интегрирано управление на крайбрежните зони към Конвенцията от Барселона беше разработен през 2008 г., ратифициран от Европейския съвет през 2010 г. и влезе в сила през 2011 г. Тя осигурява обща рамка за договарящите се страни за насърчаване и прилагане на ИУКЗ. През 2019 г. договарящите се страни приеха общата регионална рамка за ИУКЗ. Сред целите на ОСР е „да се преодолеят природните опасности и последиците от природните бедствия, по-специално крайбрежната ерозия и изменението на климата“.

Регионалният център за действие на UNEP/MAP към програмата за приоритетни действия (PAP/RAC) предоставя подкрепа за прилагането на Протокола за ИУКЗ за Средиземноморието и ДМСУ. В него се взема предвид и адаптирането към изменението на климата. Платформата ICZM е интерактивно онлайн пространство. Тя е проектирана като мултидисциплинарна „банка“ от информация, документация и добри практики, свързани с ИУКЗ в Средиземноморието (и на други места), както и място за работа в мрежа и обмен. В него се намира работното пространство за МПП, което подпомага проектантите в региона при разработването на морско пространствено планиране, като се вземат предвид и предизвикателствата, свързани с изменението на климата (инструмент за планиране на действията в областта на климата).

Транснационалното сътрудничество в областта на адаптирането към изменението на климата в региона се насърчава и чрез следните инициативи:

Съюзът за Средиземноморието (СзС) е многостранно партньорство, създадено през 2008 г. Тя се състои от всички средиземноморски държави от Европейския съюз и 15 други средиземноморски страни партньори. Съюзът за Средиземноморието има за цел да действа като уникална платформа за улесняване и насърчаване на регионалния диалог и сътрудничество, както и на конкретни проекти и инициативи в областта на енергетиката и действията в областта на климата. През 2014 г. Съюзът за Средиземноморието създаде експертна група по изменението на климата, която да насърчава обмена на информация и най-добри практики в целия средиземноморски регион, както и да насърчава разработването на конкретни проекти и инициативи.

Морската инициатива WESTMED включва 10 държави от северната и южната страна на Западния средиземноморски басейн (Алжир, Франция, Италия, Либия, Малта, Мавритания, Мароко, Португалия, Испания и Тунис). Инициативата, приета от Европейската комисия и одобрена от Съвета на ЕС, определя три основни цели: 1) по-безопасно и по-сигурно морско пространство; 2) интелигентна и устойчива синя икономика; 3) по-добро управление на морето. Адаптирането към изменението на климата е споменато във втората цел. Той се отнася до разработването на съобразени с нуждите решения и нови технологии за използване на морските възобновяеми енергийни източници, за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, както и за насърчаване на енергийната ефективност и адаптирането към изменението на климата в крайбрежните градове. През 2018 г. страните, подписали инициативата, постигнаха съгласие по пътна карта за развитието на устойчива синя икономика в подбасейна на Западното Средиземноморие. Тази пътна карта следва да гарантира запазването на услугите, предоставяни от средиземноморската екосистема. В рамките на приоритета на пътната карта „Биологично разнообразие и опазване и възстановяване на морските местообитания“ държавите членки на инициативата се споразумяха да предприемат действия за справяне с ерозията на крайбрежните зони и влошаването на състоянието на местообитанията. Тези действия имат за цел да се постигне „добро екологично състояние“ на морската среда в Средиземно море и да се подобри устойчивостта на крайбрежните райони спрямо изменението на климата. Болонската харта е политическа инициатива, насочена към засилване на ролята на крайбрежните регионални администрации в контекста на европейските политики и инициативи в средиземноморски мащаб, свързани с: опазване на крайбрежните райони, интегрирано управление и адаптиране към изменението на климата. Хартата също така насърчава инициатива за макропроект, която е подробно описана в съвместния план за действие.

Центърът за средиземноморска интеграция (ЦИМ)е инициатива с множество партньори, която се присъединява към страни от северните и южните страни на региона. Агенциите за развитие, правителствата, местните власти и гражданското общество от Средиземноморието се събират, за да обменят идеи, да обсъждат публичните политики и да набелязват регионални решения за справяне с регионалните предизвикателства в Средиземноморието. По втория тематичен стълб за периода 2019—2021 г. (Устойчивост: смекчаване на последиците и адаптиране към външни сътресения, главно изменение на климата и реагиране на последиците от конфликтите), CMI стартира програма „Териториална устойчивост спрямо изменението на климата“ с многопространствен и многосекторен подход

4.     Стратегии и планове за адаптация

в рамките на транснационалното сътрудничество по INTERREG или други форми на сътрудничество не са разработени стратегии и планове за адаптиране за Средиземноморския регион. През 2016 г. обаче 19-^ата среща на договарящите се страни (COP19) по Конвенцията от Барселона одобри „регионалната рамка за адаптиране към изменението на климата за средиземноморските морски и крайбрежни зони“. Документът има за цел да изгради общ регионален стратегически подход за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и капацитета за адаптиране.

Примери за проекти, финансирани през периода 2014—2020 г.

Примери за проекти, финансирани по програма MED 2014—2020 г., са представени по-долу.

От съображението, че защитените морски зони (ЗМЗ) могат да играят важна роля за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, два проекта подкрепиха Средиземноморските ЗМЗ с цел адаптиране и смекчаване на текущите последици от изменението на климата в Средиземно море:   MPA-ADAPT (Ръководство на Средиземноморските ЗМЗ през ерата на изменението на климата: изграждане на адаптация към устойчивостта, 2016—2019 г.) и следните MPA-ENGAGE (Ангажиране на средиземноморски ключови участници в екосистемния подход за управление на защитените морски зони с цел справяне с изменението на климата, 2019—2022 г.) Проектите MPA Engage и MPA-ADAPT разработиха протоколи за мониторинг и насърчиха използването им във всяко Средиземноморско ЗМЗ. Чрез тези два проекта за първи път бяха разработени планове за адаптиране към изменението на климата в избрани средиземноморски защитени морски зони.

В проекта POSBEMED (2016—2018 г.) се признава ролята на остатъците от Posidonia Oceanica (изсъхнали листа, влакна и коренища, които редовно са блокирани и разположени на брега) за повишаване на цялостната устойчивост на крайбрежието на природни и климатични въздействия. Проектът постигна важен напредък към по-устойчив подход към управлението на системите на Posidonia Beach-dune. Окончателният резултат беше всеобхватна стратегия за Средиземноморския регион „Управление и управление на системите на Posidonia Beach-dune“, насочена към всички заинтересовани страни в процесите на вземане на решения в крайбрежната среда на Посидония.

Знанията и практиките, свързани с оценката на въздействието от изменението на климата и адаптирането към него в Средиземноморския регион (и по-специално към държави извън ЕС), също се насърчават от UNEP-MAP. Те включват различни проекти в рамките на финансираната от ГЕФ програма MedProgramme и няколко дейности за адаптиране, изпълнявани от различните регионални центрове за дейност на UNEP/MAP. Добър пример за дейностите на UNEP-MAP за създаване и споделяне на знания е представен от проекта ClimVar & ICZM (Интегриране на изменението на климата и промяна в националните стратегии за прилагане на Протокола за ИУКЗ в Средиземноморието) (2012—2015 г.).

Други проекти бяха финансирани в рамките на програма „Балканмед“ 2014—2020 г. Той обхваща голям географски район, който отчасти е обхванат от Средиземноморския транснационален регион за периода 2021—2027 г. Някои примери са посочени по-долу.

BERTISS (BalkanMed услуга за тежки метеорологични условия в реално време) (2017—2019 г.) включи партньори от три държави (Гърция, Кипър и България). Тя имаше за цел да разработи пилотна транснационална услуга за тежки метеорологични условия с цел подобряване на безопасността, качеството на живот и опазването на околната среда в балканско-средиземноморския регион. Ранното предупреждение е и във фокуса на проекта DISARM (Drought and fire ObServatory and eArly warning systeM) (2017—2019 г.), в който участват партньори от същите държави. Тя допринася за BeRTISS, но е съсредоточена върху различни въздействия, свързани с климата (засушавания и пожари в дива земя).

Горските пожари са признати за един от най-значимите рискове в региона. Ранното им откриване е и във фокуса на проекта SFEDA ( Система за мониторинг на горите за ранно откриване и оценка на пожари в балканско-средиземноморската област) (2017—2019 г.).

Партньорите, представители на четирите балканско-средиземноморски крайбрежни държави (Гърция, Кипър, Албания и Република Северна Македония), допринесоха за проекта HERMES (Хармонизирана рамка за ограничаване на ерозията на бреговете, насърчаваща прилагането на протокола за ИУКЗ) (2017—2019 г.). Като се възползва от предишни проекти, Hermes разработи обща рамка за намаляване на ерозията на бреговете и възстановяване на плажовете. Това беше постигнато чрез прилагане на съгласуван ансамбъл от проучвания, споделяне на вече разработени технически инструменти и разработване на съвместни инструменти на политиката.