Северна периферия и Арктика

Държави от региона

Северна периферия и арктически транснационален регион обхваща най-северната част на Европа, включително части от северноатлантическите територии. Програмният период 2021—2027 г. по Interreg обхваща Северна и Източна Финландия, северните и западните региони на Ирландия и Северна Швеция. Извън ЕС тя включва Фарьорските острови, Гренландия, Исландия и северните части на Норвегия. В сравнение с предходния програмен период (2014—2020 г.) новата област вече не включва Северна Ирландия, Шотландия и норвежкия регион Вестландет (южен регион). От друга страна, програмата включва сега ирландските окръзи Roscommon, Cavan, Monaghan и Tipperary. Карта, сравняваща старите и новите граници, може да се види тук.

Политическа рамка

1.     Програма за транснационално сътрудничество

Програмата по Interreg „Северна периферия и Арктика“ за периода 2021—2027 г. е съсредоточена върху три приоритета:

• Приоритет: 1 — Укрепване на капацитета за иновации за устойчиви и привлекателни общности на NPA
• Приоритет: 2 — Укрепване на капацитета за адаптиране към изменението на климата и осигуряване на достатъчно ресурси в общностите на NPA
• Приоритет: 3 — Укрепване на организационния капацитет на общностите на NPA за използване на възможностите за сътрудничество.

Адаптирането към изменението на климата е широко разгледано в програмния документ, което е ключова тема от Приоритети 1 и 2. Иновационният капацитет като средство за адаптиране, управление и реагиране на промените е изрична цел, за която се отнася приоритет 1, в рамките на специфичната цел 1.1 (RSO1.1. Развитие и подобряване на капацитета за научни изследвания и иновации и внедряване на авангардни технологии). Приоритет 2, специално посветен на адаптирането, е организиран около три конкретни цели, насочени към енергийната ефективност (RSO2.1), намаляването на риска от бедствия (RSO2.4) и прехода към кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите (RSO2.6).

Програмата ще подкрепя трансфера на знания и опит между различните области на транснационалния регион и създаването на нови транснационални мрежи. Дейностите следва да се стремят към устойчиво развитие, с равни възможности за мъжете и жените и приобщаване на по-слабо представените групи.

Освен това подобряването на транснационалното сътрудничество, обхванато от Приоритет 3, е признато като фактор за развитие на по-устойчиви общности чрез прилагане на нови макрорегионални стратегии, стратегии за морските басейни, както и други териториални стратегии.

За предходния програмен период (2014—2020 г.) Interreg V Б разглежда адаптирането към изменението на климата изрично в своите тематични цели, както и ключов компонент от своя хоризонтален принцип за „устойчивост на околната среда“.

2.    Макрорегионални стратегии

Регионът на NPA отчасти съответства на областта на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море. Стратегията всъщност обхваща териториите на държавите членки на ЕС Швеция и Финландия и приветства сътрудничеството със съседните на ЕС държави Исландия и Норвегия. За повече информация вижте страницата на Балтийско море.

3.     Международни конвенции и други инициативи за сътрудничество

Заедно с района на Атлантическия океан и Северно море този регион е част от зоната, обхваната от Конвенцията OSPAR за защита на морската среда в североизточната част на Атлантическия океан. Северната периферия и арктическият район съответстват на подрегион OSPAR „Арктически води“. Съгласно тази конвенция изменението на климата (и повишаването на киселинността на океаните) се разглежда като хоризонтален въпрос за генерирането на знания, мониторинга на въздействията и разработването на варианти за управление, които имат за цел повишаване на устойчивостта на екосистемите.

Арктическият съвет е водещият междуправителствен форум в Арктическия регион. Той има покритие около полюса, което го прави по-голям от Северната периферия и арктическия транснационален регион. Нейните членове са националните правителства (Канада, Дания, включително Гренландия и Фарьорските острови, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и Съединените щати) и представители на арктическите коренни общности и други жители на Арктика. Изменението на климата се разглежда по-специално от Програмата за мониторинг и оценка на Арктика (AMAP), както и от други работни групи на Арктическия съвет. AMAP създаде експертна група по въпросите на климата. Групата събира и оценява данни и информация, произтичащи от програмата за мониторинг на AMAP и други съответни научноизследователски и мониторингови дейности.  Докладът за Програмата за действие в областта на климата за 2021 г. „Арктическата актуализация на изменението на климата: ключови тенденции и въздействия“ обобщава последните констатации за Арктическия регион.

Скандинавският съвет на министрите е междуправителствен форум за сътрудничество на европейските скандинавски държави, който включва Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция, Фарьорските острови, Гренландия и Оланд. Според визията си за 2030 г. скандинавският регион ще се превърне в най-устойчивия и интегриран регион в света през 2030 г. Планът за действие (2021—2024 г.) за визия 2030 описва как да се постигнат целите на визията чрез поредица от инициативи, свързани с трите стратегически приоритета на визията: зелен скандинавски регион, конкурентоспособен скандинавски регион и социално устойчив скандинавски регион. Адаптирането към изменението на климата се преследва по-специално чрез приоритета „зелен скандинавски регион“, той има за цел да развие знания за устойчивото и съобразено с климата пространствено планиране (цел 1), да насърчи природосъобразните решения за биологичното разнообразие и климата (цел 2) и активно да насърчава прилагането на споразумения в областта на околната среда и климата чрез международно сътрудничество (цел 5). Скандинавският съвет на министрите финансира четиригодишна програма за природосъобразни решения. Програмата се състои от пет проекта, изпълнявани от 2021 г. до 2024 г., за да се насърчат скандинавските държави да си сътрудничат и да подобрят своята база от знания относно природосъобразните решения, възстановяването, смекчаването на последиците от изменението на климата и синята/зелената инфраструктура.

4.     Стратегии и планове за адаптация

Евро-арктическият съвет за Баренцово море (BEAC) е форум за междуправителствено сътрудничество специално за региона на Баренцово море и включва Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и Европейската комисия. През 2013 г. BEAC прие първия „План за действие във връзка с изменението на климата за сътрудничеството в Баренцово море“. Той беше актуализиран през 2017 г. и през 2021 г., след което министрите на околната среда от Баренц призоваха за засилени действия в областта на климата след 2020 г. с по-голям принос от всички работни групи в Баренцово море. Планът за действие от 2021 г. е насочен към предизвикателството да се премине към решения с ниски въглеродни емисии и интелигентни по отношение на климата решения, като същевременно се повиши капацитетът за адаптиране и осведомеността в региона на Баренцово море. Планът за действие за 2021 г. обхваща дейности главно за периода 2021—2025 г., а през 2025 г. е планирано друго преразглеждане на плана.

Примери за проекти, финансирани през периода 2014—2020 г.

По-долу са представени примери за проекти, финансирани по програмата на НСП за периода 2014—2020 г.

Проектът CLIMATE (Инициатива за съвместно обучение Управление и адаптиране към околната среда) (2017—2020 г.) има за цел да насърчи и подобри осведомеността относно изменението на климата в европейските периферни селски общности чрез основан на знанието подход и водено от общностите устойчиво планиране на ресурсите. Тя събра местните власти в отдалечени, слабо населени райони от Швеция, Северна Ирландия, Република Ирландия и Фарьорските острови, за да разработят планове за адаптиране. Бяха разработени модел за най-добри практики и стъпка по стъпка ръководство за местните органи в региона на NPA. Проектът на практика подкрепи три пилотни общини от региона на NPA при изготвянето на техните планове за адаптация.

Проектът ANH (Adapt Northern Heritage) (2017—2020 г.) подпомогна общностите и местните власти да адаптират северното културно наследство към въздействието на изменението на климата върху околната среда и свързаните с тях природни бедствия чрез ангажиране на общността и информирано планиране на опазването. Проектът разработи набор от инструменти, съставен от пет инструмента, за да помогне да се разбере как изменението на климата ще засегне северните исторически обекти и да се проучат конкретни варианти за адаптация. Девет исторически обекта от цяла Северна Европа се използват в „Адаптиране на Северното наследство“ като казуси и са послужили за основа при проектирането на инструментариума на проекта.

Проектът Water-Pro (Northern Runoffs into Profits) (2016—2019 г.) има за цел да разработи и прехвърли екологично ефективни инструменти и модели за управление на оттока в селското стопанство и добива на минерали в северните и арктическите райони. По-честите и интензивни валежи, както се предвижда в контекста на изменението на климата, ще доведат до допълнителни предизвикателства при контрола на оттоците и безопасността на водите и при изпълнението на целите за качество на водите, определени в Европейската рамкова директива за водите. Проектът разработи набор от добри управленски практики за селскостопанските и миннодобивните индустрии

Проектът COAST (Устойчиви устойчиви брегове) (2020—2022 г.) имаше за цел да предостави пътна карта за опазване, популяризиране и развитие на културното и природното наследство на слабо населените и отдалечени крайбрежни общности. Въз основа на четири демонстрационни проекта проектът предостави набор от инструменти за управление за местните власти в подкрепа на устойчивото развитие на крайбрежните зони.