Земеделие

Земеделие

Основни послания

• Селскостопанският сектор е не само основен двигател на изменението на климата, но също така е сериозно засегнат от него. Следователно политическите усилия са насочени не само към смекчаване на последиците от изменението на климата в селското стопанство, но и към повишаване на стабилността на сектора и свеждане до минимум на последиците от изменението на климата.

• Стратегията на ЕС за адаптиране, регламентът за ЗПЗГС и общата селскостопанска политика на ЕС са инструменти, които могат да се използват за стимулиране на решения за адаптиране и за подобряване на устойчивостта на селскостопанския сектор на рисковете, свързани с климата. Появиха се мрежи от знания и специалисти в областта на адаптацията, които улесняват обмена на информация и изграждането на капацитет, включително от няколко финансирани от ЕС научноизследователски програми.

• Мониторингът, докладването и оценката на селскостопанските мерки на равнище ЕС до голяма степен ще зависят от официалния механизъм за докладване в рамките на реформираната обща селскостопанска политика.

Въздействия и уязвимости

Селскостопанският сектор е един от основните двигатели на изменението на климата, отделящ метан (CH₄), азотен оксид (N₂O) и въглероден диоксид (CO₂), свързан главно с земеползването, използването на торове и животновъдството. Понастоящем делът на европейските емисии на парникови газове е около 10 %. От своя страна изменението на климата засяга европейското селско стопанство и изисква селскостопанските системи и земеделските стопани да се адаптират. Повишаването на температурите и концентрацията на_{CO2 в} атмосферата, промените в моделите на валежите и по-честите екстремни събития оказват влияние върху реколтата и производителността на добитъка в Европа, но също така и върху управлението на водите и условията за транспорт и съхранение. Очаква се производителността на културите като цяло да намалее в южните региони и да се увеличи в северната част на страната, докато по-честите екстремни метеорологични явления ще причинят широко разпространено и вредно въздействие в цяла Европа.

Политическа рамка

Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, приета през 2021 г., има за цел адаптирането да стане по-интелигентно, по-бързо (ускорено въвеждане на решения за адаптиране) и по-системно (интегрирани решения и планове). Стимулирането на адаптацията на местно равнище, природосъобразните решения, устойчивото използване и устойчивостта на сладководните ресурси са от особено значение за селскостопанския сектор, докато засилването на международните действия е от съществено значение за избягване на смущения във вноса на селскостопански продукти в ЕС.

Предложенията за адаптиране на Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) имат за цел увеличаване на улавянето на въглерод в селското и горското стопанство със значителни последици за промяната на земната покривка. Мерките за постигане на това, като например поддържането на пасища, улавянето на въглерод и възстановяването на торфищата, също ще спомогнат за предотвратяване на ерозията на почвата и за намаляване на риска от наводнения.

Конкретни мерки за адаптиране в селскостопанския сектор се подкрепят предимно чрез общата селскостопанска политика ( ОСП), като основните цели са устойчивостта и действията в областта на климата. В рамките на ОСП се засилват задължителните мерки за опазване на околната среда и се създават повече възможности за финансиране на управлението на горите, управлението на необлагодетелстваните райони и екосхемите. Например във всяко стопанство най-малко 3 % от обработваемата земя трябва да бъде предназначена за биологично разнообразие и непроизводствени елементи, с възможност за получаване на подкрепа чрез екосхеми, за да се постигне 7 %. Досега специалните мерки за адаптиране не изиграха важна роля в ОСП, но задължителните и доброволни мерки за екологизиране често предоставят краткосрочни и средносрочни адаптивни решения на равнището на земеделските стопанства. Плащането за екологизиране по стълб 1 на ОСП обхваща диверсификацията на културите, създаването на приоритетни екологични площи и поддържането на постоянно затревени площи. Подпомагането на развитието на селските райони по стълб 2 на ОСП включва развитие на горите, мерки за агроекология и климат, биологично земеделие и плащания по „Натура 2000“. Схемите за финансиране са допълнени от мерки за обучение и друга подкрепа за подобряване на производителността и устойчивостта спрямо изменението на климата от системата за съвети в селското стопанство, партньорството за иновации и приложните изследвания.

В съответствие с Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие предложенията за ОСП за периода 2023—2027 г. поставят по-силен акцент върху действията в областта на околната среда и климата. Въведени са задължителни мерки и повече възможности за финансиране за опазване на почвите, богати на въглерод, сеитбооборот, управление на хранителните вещества и екосхеми.

Подобряване на базата от знания

Секторите, изложени на въздействието на изменението на климата, като селскостопанския сектор, са особено уязвими по отношение на изменението на климата според доклада на Работната група по изменението на климата за 2022 г. на AR6 на Междуправителствения комитет по изменение на климата: Въздействия, адаптация и уязвимост. Предвижда се повишен риск от екстремни метеорологични явления, суша, наводнения и промени в условията на растеж. Ефективните варианти за адаптация включват развъждане с цел адаптиране към изменението на климата или подбор на устойчиви култури/култури, агролесовъдство, диверсификация на ландшафта и градско земеделие.

Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5 °C разгледа въздействието върху селскостопанския сектор в различни глави, като посочи съответните нужди от адаптиране. Повишаването на знанията в тези области, включително относно разходите и ползите от свързаните със селското стопанство мерки за адаптиране, е приоритет. В специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно изменението на климата и земята се прави оценка на настоящите научни познания, включително относно деградацията на земите, опустиняването и продоволствената сигурност, както и относно конкретните предизвикателства и възможности за селскостопанския сектор.

В доклада на ЕАОС за адаптиране към изменението на климата в селскостопанския сектор в Европа се прави преглед на начина, по който политиките и програмите на ЕС са насочени към адаптирането към изменението на климата, и се включват примери за осъществими и успешни действия за адаптиране.

Съвместният изследователски център (JRC) подпомагаЕвропейската комисия при моделирането на икономическото въздействие на изменението на климата върху селскостопанския сектор и при оценяването на политиките за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата (напр. проектите PESETA). Няколко изследователски проекта, свързани с адаптацията в селскостопанския сектор, са финансирани по програми LIFE (напр. AgriAdapt, ADAPT2CLIMA, LiveAdapt и др .) и H2020 (напр. MOSES, BINGO, COACCH, Flourish, FATIMA, RUN4LIFE, RESFOOD, IoF2020).

Услугата по „Коперник“ в областта на изменението на климата (C3S) предоставя информация, инструменти и данни за изменението на климата, включително няколко демонстрационни услуги за селскостопанския сектор. Тя предлага безплатен и свободен достъп до секторната информационна система (ШИС), достъпна от Магазина за данни за климата, в подкрепа на регионални инициативи за адаптиране. Допълнителни услуги за водния сектор предоставят показатели за водата, които могат да се използват за подбор на подходящи култури и планиране на инфраструктурата за напояване, както и демонстрации в областта на адаптирането към изменението на климата. Услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“ предоставя данни за дистанционно наблюдение на земната покривка и промените в земната покривка, фенологията на вегетацията и производителността, които ще помогнат за определяне на добива на културите. В бъдеще данните от дистанционното наблюдение могат да предоставят информация за регионалните промени в земното покритие, произтичащи от мерките за адаптиране, както и за обобщените тенденции на равнище ЕС.

Инициативата за съвместно планиране в областта на селското стопанство, продоволствената сигурност и изменението на климата фокусира научните изследвания в 24 държави върху преодоляването на взаимосвързаните предизвикателства на устойчивото селско стопанство, продоволствената сигурност и въздействието на изменението на климата.

Няколко международни мрежи, организации и асоциации споделят знания в рамките на своите общности на практика. Сред тях са Европейската федерация за опазване на земеделието, Международната федерация на движенията за биологично земеделие (Европейска регионална група) и COPA-COGECA.

Подпомагане на инвестициите и финансирането

Финансирането от ЕС за адаптация се подкрепя от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., която гарантира, че действията за адаптиране към изменението на климата са интегрирани във всички основни разходни програми на ЕС.

В рамките на бюджета на МФР за ОСП са разпределени 386,6 млрд. евро. По-голямата част от разходите, 270 милиарда евро, ще бъдат предназначени за подпомагане на доходите по стълб 1, като допълнителни 20 милиарда евро ще бъдат обозначени като подкрепа на пазара. Останалата част (приблизително една четвърт) ще бъде изразходвана за подпомагане на развитието на селските райони по стълб 2.

Допълнителни средства ще бъдат предоставени чрез програмата на ЕС за научни изследвания „Хоризонт Европа“ в подкрепа на специфични научни изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

Мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата подкрепя регионите, градовете и местните власти в усилията им за изграждане на устойчивост срещу последиците от изменението на климата, като предоставя финансиране като част от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Регионите и местните органи в държавите, асоциирани към „Хоризонт Европа„, или в държавите, преговарящи за асоцииране към „Хоризонт Европа“, могат да участват в действията на мисията. Дружествата също могат да имат право да участват, например като новатори, предоставящи иновативни решения или услуги, свързани с климата. Възможности за финансиране могат да бъдат намерени на портала за финансиране и търгове, по-специално в рамките на работната програма на „Хоризонт Европа“ за периода 2023—2024 г.

В стратегическите планове по ОСП близо 98 милиарда евро, което съответства на 32 % от общото финансиране по ОСП (ЕС и съфинансиране), ще бъдат предназначени за осигуряване на ползи за климата, водата, почвата, въздуха, биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните и за насърчаване на практики извън задължителните условия.

Освен инвестициите в ОСП, на разположение са редица инструменти на ЕС в подкрепа на адаптирането:

• подпрограма „Действия по климата“ на LIFE;
• програма INTERREG Europe;
• програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа„, която е от особено значение за адаптацията в селскостопанския сектор, е клъстер 6 „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“.

Подробен преглед може да бъде намерен на страницата „ Финансиране на мерките за адаптиране от ЕС“.

MRE на адаптацията

Разработен е механизъм за докладване, свързан с националните стратегически планове за ОСП в селскостопанския сектор, и е приета съответна рамка от показатели за доклада за изпълнението за споделяне на обобщени прегледи на национално равнище.