2.3 Обща последователност за климатични въздействия, уязвимости и оценки на риска

При извършването на въздействието върху климата, уязвимостта и оценката на риска трябва да се вземат няколко решения. Първо, важно е да се определят целта, контекстът и обхватът на оценката (I). След като бъдат определени потенциалните климатични рискове, следва да се направи подбор и приоритизиране на рисковете (II). За всеки избран риск следва да се получат допълнителни данни и информация (III) и да се извърши специфична оценка на риска (IV). И накрая, следва да бъдат идентифицирани общите рискове и рисковите горещи точки (V).

I. Определяне на целите, контекста и обхвата на въздействието върху климата, уязвимостта и оценката на риска

Всяко въздействие, уязвимост и оценка на риска следва да съответстват на общите цели на процеса на планиране на адаптацията, които са били определени преди това (вж. стъпка 1). Следните въпроси могат да помогнат за прецизиране на оценката на CCIV:

Върху какво въздействие, уязвимост и рискове следва да се съсредоточи оценката (например само върху рисковете, свързани с определени опасности за конкретни сектори)?
Каква е времевата референция? Препоръчва се винаги да се включва настоящата ситуация като базова линия. За бъдещи климатични рискове се препоръчва поне един период от време, който е в рамките на типичен период от време за адаптация, например през 2050 г. (след 30 години).
Коя методология следва да се прилага? В зависимост от целта, обхвата и наличните ресурси трябва да се вземе решение за метода за оценка. Една задълбочена оценка на CCIV, която се основава на климатични данни и симулации, може лесно да отнеме една или две години. Често добри резултати и индикации за планиране на адаптацията вече могат да бъдат постигнати с по-голямо участие и качествени подходи.
Кой трябва да участва? В идеалния случай да се включат същите заинтересовани страни (експерти, лица, отговорни за вземането на решения), както в процеса на планиране на адаптацията, за да се даде възможност за плавен преход от оценката на CCIV към определянето на мерки за адаптиране.

Резултат от тази дейност обикновено е определение на системата, пораждаща безпокойство (например климатични рискове за селското и горското стопанство в конкретен район) и предварителен списък на потенциалните климатични рискове, които биха могли да бъдат от значение за оценката.

II. Приоритизиране и уточняване на избраните рискове и разработване на вериги на въздействие

Тъй като никоя оценка не може да обхване всички потенциални рискове, следва да се направи подбор и приоритизиране на рисковете въз основа на значимостта за избраната система. Опитът от миналото и общодостъпната информация относно потенциалните климатични въздействия и рискове от стъпка 1 могат да бъдат взети като отправна точка.

За всеки избран риск следва да се анализира кои климатични опасности, междинни въздействия, както и фактори на уязвимост и експозиция водят до този специфичен риск, и следва да бъдат взети предвид при оценката. Веригите за въздействие могат да бъдат полезна концепция за насочване през тази стъпка. Полезно е да се организира приоритизирането на риска и разработването на вериги на въздействие като подход на участие заедно със заинтересованите страни. Това помага да се вземат предвид специфичните местни или регионални условия, увеличава приемането на резултатите и улеснява прехода от оценка на риска към планиране на адаптацията.

III. Събиране на информация за климата, опасностите, експозицията и уязвимостта за конкретни рискове

Въз основа на посочените рискове и вериги на въздействие следва да се събират данни и информация за климатичните опасности, експозицията и уязвимостта. Като типично искане оценката следва да предостави следната информация:

Информация за минали и настоящи въздействия и рискове, свързани с климата. Извличането на поуки от миналото и настоящото положение е от решаващо значение за идентифицирането на очевидни или скрити уязвимости на системата. Това включва данни за минали събития и тяхното въздействие, както и тенденции (вж. стъпка 1.5 за източници на данни), но също така и разкази за сложни взаимодействия, които често са неочаквани.
Настоящата климатична ситуация и прогнозите за бъдещитетенденции на различни климатични променливи и опасности (напр. средна температура, топлинни дни, интензивни валежи, снежна покривка) въз основа на редица различни климатични сценарии, например споделени социално-икономически пътища (СПО), приети от Междуправителствения комитет по изменение на климата за неговия 6^-ти доклад за оценка (AR6). Вж. „Въздействието върху климата в Европа в стъпка 1.5“.
Симулация или сценарии за бъдещ риск. За някои категории климатични рискове, като например рисковете, свързани с водите, или рисковете, свързани със селското стопанство, съществуват симулационни подходи. Бъдеща наличност на вода или очакван добив могат да бъдат симулирани с модели, като се вземат предвид различни климатични сценарии. Тези симулации обаче са ограничени най-вече до физическите въздействия на дадена опасност и не отчитат изцяло факторите на уязвимост. Поради това те следва да се тълкуват като заместители на това, което може да се случи, и следва да бъдат допълнени с допълнителни експертни познания.
Данни и информация за експозицията и уязвимостта, установени за конкретния риск. Това включва данни за настоящите социално-икономически условия, като например гъстотата на населението или възрастовата структура, но може да включва и качествена информация, като например относно институционалния капацитет за справяне със специфичен риск. Вж. същоТехнически документ 2/2021 на ETC/CCA, озаглавен „Справедлив преход в контекста на адаптирането към изменението на климата“.
Бъдещото социално-икономическо развитие и други неклиматични фактори и мегатенденции като демографски промени, използване на ресурси или пазарни тенденции оказват значително влияние върху уязвимостта към изменението на климата. Въпреки че често е трудно да се получи информация за потенциалното бъдещо социално-икономическо развитие, тези тенденции често са също толкова важни за даден риск, колкото и самото изменение на климата. Например, бъдещият риск от проблеми със здравето, свързани с топлината, най-вероятно се увеличава не само защото честотата и интензивността на топлинните вълни се увеличават, но и защото населението в градовете се увеличава и населението застарява.

IV. Извършване на оценка за всеки специфичен риск

Съществуват различни подходи за преминаване от информационния фонд от стъпка III към оценка на риска за всеки конкретен риск. Най-важното е да се разбере, че всяка оценка на риска се основава на стойността, което означава, че няма „обективен риск“. Рискът винаги се оценява спрямо договорените стойности или цели. Следователно рискът се изразява най-вече в качествена скала, като например „ниско, средно, високо“. Дори няма стандартно определение за това какво означава „висок“ риск. „Определянето на стойността“ трябва да бъде част от оценката на риска и трябва да бъде договорено от заинтересованите страни. „Висок“ риск може да бъде определен например от големи очаквани щети, свързани с риска, в смисъл на икономически, екологични, функционални, свързани със здравето на човека или културни щети.

При подходите, основани в по-голяма степен на данните, отгоре-надолу и пространствено, установеният метод е цялостната оценка на риска да се основава на показатели. След това се определят показатели за единични фактори и компоненти, които след това се агрегират до съставни показатели. Този подход е полезен, от една страна, за широкомащабни оценки с много подразделения (например общини в рамките на даден район), който е прозрачен и възпроизводим. От друга страна, трябва да се вземат много субективни решения за това как данните и информацията да се трансформират в показатели и как да се агрегират показателите.

За повече оценки на риска „отдолу нагоре“ често е по-подходящо да се следва подход за оценка на участието въз основа на набора от данни и информация от стъпка III. Оценката все още може да следва логиката на Междуправителствения комитет по изменение на климата и веригите на въздействие, като оценява поотделно компонентите на опасност, уязвимост и експозиция. Процедурата за окончателна оценка може да бъде подход, основан на консенсус, или подход на гласуване. Често дискусията относно значението на отделните елементи и специфичните слабости в подхода, основан на консенсус, дава възможност за обсъждане на вариантите за адаптация.

Резултатът и в двата случая (основани на индикатора „отгоре надолу„срещу „от долу нагоре“ консенсусни бази) са:

описание на всеки конкретен риск, включително процесите и факторите, които водят до този риск, описание на миналото и настоящото положение, перспектива за потенциалното бъдещо развитие на отделните фактори и специфичния риск.
специфична оценка за всеки риск (напр. нисък, среден, висок) за всеки избран период от време (напр. настояща ситуация, средата на века, края на века). В случай на оценки, основани на показатели, резултатите могат да бъдат илюстрирани и като карти на риска. Но дори при подхода „отдолу нагоре“ картите са полезни за илюстриране на пространствено изрична информация за определени аспекти на специфични рискове или за основните компоненти и фактори.
описание на неопределеността в оценката и нивото на достоверност на резултатите (вж. стъпка 2.5).

V. Определяне на общите рискове и „горещите точки“ на риска

Последната стъпка във всяка оценка на риска, поне ако се оценява повече от един риск, следва да бъде анализ на взаимодействията между отделните рискове. Основната цел е да се идентифицират пространствени или тематични горещи точки, които са засегнати от повече от един риск. Това например могат да бъдат градските конгломерации, които са особено засегнати от топлинния риск, но също така и от наводненията и речните наводнения, имат висока експозиция (висока гъстота на населението) и висока уязвимост (голям дял на уязвимите лица). Освен това някои рискове са свързани в рискови каскади. Например рискът от щети от свлачища може да доведе до риск от блокиране на трафика. Такива рискови горещи точки и рискови каскади често могат да бъдат свързани с голямо търсене на адаптация.

В допълнение към риска и уязвимостта, от бъдещото изменение на климата могат да възникнат положителни въздействия (възможности). Селското и горското стопанство могат да се възползват например от по-дълъг вегетационен период. Вероятно ще бъдат създадени условия, които отговарят на новите бизнес възможности и иновации, а правителствата могат да отговорят с целенасочена подкрепа за пионери.