Адаптиране към изменението на климата в градските райони

Градовете са жизненоважни центрове на икономически и културни дейности в Европа. Те вече са засегнати от климатични опасности, като интензивни валежи и топлинни вълни, които при променящия се климат се очаква да станат по-интензивни и по-чести. С напредването на изменението на климата градовете трябва да се адаптират, за да останат жизнеспособни, функционални и проспериращи в бъдеще. Адаптацията е процес на приспособяване към действителните или очакваните климатични и климатични опасности с цел намаляване на отрицателните въздействия или използване на благоприятни възможности. Подобно на намаляването на емисиите на парникови газове също е необходимо спешно да се подготвим за неизбежните последици от изменението на климата. Градовете трябва да действат сега, за да избегнат или намалят свързаните с времето смъртни случаи (например поради горещи вълни) и икономическите загуби от свързани с климата екстремни явления в бъдеще. До април 2020 г. близо 3000 градове в цяла Европа се ангажираха да предприемат действия за адаптиране в рамките на Конвента на кметовете, като този брой се увеличава.

Прогнозираното увеличение на честотата и интензивността на свързаните с климата опасности — например наводнения, горещи вълни, горски пожари и суши — изисква отговор не само от националните правителства, но и от местните органи. Адаптирането може да бъде силно локализиран процес поради специфичните географски, социално-демографски или икономически характеристики на дадено място. Градските и градските власти познават най-добре възникващите на местно равнище опасности (вж. стъпка 2.1) и специфичните причини за уязвимост в местния район (напр. характеристики на населението, видове инфраструктура, най-важни от икономическа гледна точка сектори и т.н.; Вж. стъпка 2.3) и следователно са в добра позиция да се справят с тях.

Адаптирането към изменението на климата на местно равнище — чрез избягване или намаляване на рисковете — има икономически смисъл. Според E3G икономическите разходи от екстремните метеорологични явления до градовете в ЕС биха могли да достигнат над 190 милиарда евро годишно до 2070 г., освен ако не се предприемат действия. Например в Копенхаген наводненията в центъра на града вследствие на голямо събитие с валежи през 2011 г. причиниха щети над 6 милиарда DKK (над 800 милиона евро). Потенциалните разходи за бъдещи валежи са толкова високи, че оправдават изразходването на 12 милиарда DKK за над 300 проекта за управление на дъждовна вода в целия град за период от 20 години.

Освен това водещите агенции за кредитен рейтинг все повече разглеждат готовността на градовете по отношение на изменението на климата при оценката на риска от отпускане на заеми. Освен това градовете, които са безопасни от природни бедствия и са приятни за живеене (напр. чрез предоставяне на зелени площи), са склонни да привличат и задържат повече инвестиции и квалифицирана работна сила.