Адаптиране и диверсификация на туристическите оферти

Адаптирането и разнообразяването на туристическото предлагане не е възможно без сътрудничество и подкрепа от страна на различни заинтересовани страни. Процесът на участие е от решаващо значение за създаването на обща визия и за разрешаването на потенциални конфликти от самото начало. Обединяването на заинтересовани страни с различен опит и опит (напр. икономически оператори в областта на туризма, круизни дружества, доставчици на обществен транспорт, доставчици на културни прояви, сдружения в областта на околната среда и културното наследство, местни производители на храни, общини) също може да насърчи иновативните идеи и да избегне неадаптивни резултати.  

Включването на туристите (напр. чрез провеждане на проучване или интервюта) спомага за по-доброто разбиране на техните нужди и очаквания. Също толкова важно е да се вземат предвид нуждите на местните жители, особено на уязвимите групи, тъй като диверсификацията на туристическото предлагане следва да бъде от полза както за туристите, така и за местните жители. В идеалния случай диверсификацията следва да допринесе и за опазването на природата. Поради това е необходим обмен със съответните заинтересовани страни (напр. управители на защитени зони и местни органи, отговарящи за опазването на околната среда), за да се насърчат полезните взаимодействия и да се избегне възникването на нови конфликти в резултат на предложенията за диверсификация.

Като цяло процесът на широко участие е основата за осигуряване на успешна диверсификация и адаптиране на туристическото предлагане.

Адаптирането и разнообразяването на предлагането на туристически услуги е трудна задача, тъй като не съществува универсално решение и това, което е работило в една дестинация, не работи непременно в друга. Ключов фактор за успешната диверсификация е участието на всички засегнати заинтересовани страни, за да се повиши приемането на стратегията и да се изгради подкрепа за изпълнението. Друг ключов фактор е създаването на инициативи за сътрудничество с други доставчици на туристически услуги в регионален мащаб, за да се създадат полезни взаимодействия и да се избегне конкурентно предлагане. Освен това се предлага да се следва систематичен подход, включващ следните стъпки:

• Преглед на съществуващите оферти и целеви групи
• Оценка на въздействието на изменението на климата и други бъдещи развития върху предлагането и търсенето на туристически услуги
• Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT) на настоящото туристическо предложение  
• Разработване на стратегия (с акцент върху справянето с предизвикателствата и използването на нови възможности)
• Изпълнение
• Мониторинг, оценка и обучение (MEL)
• Маркетинг и комуникация.

Предизвикателствата пред успешната адаптация и диверсификация на туризма са създаването на инициативи за тясно сътрудничество с други сектори, които често са необходими за междусекторния характер на туристическия сектор. За да се избегнат неадаптивни резултати, е важно да се вземат предвид предимствата и недостатъците на различните стратегии за диверсификация в местния контекст. Диверсификацията може да има различни положителни ползи, ако подкрепя преминаването към по-устойчиви туристически предложения, например чрез включване на местни предприятия. Това обаче може да бъде възпрепятствано от липсата на мотивирани, квалифицирани и ориентирани към бъдещето оператори, както и от общата липса на осведоменост относно въздействието на изменението на климата върху туристическия сектор.

Разходите могат да бъдат значителна пречка за прилагането на този вариант, но различните възможности за финансиране на равнището на ЕС, както и на национално и поднационално равнище, могат да подпомогнат адаптирането и диверсификацията в туристическия сектор. Ръководството относно финансирането от ЕС за туризма може да помогне на заинтересованите страни в областта на туризма да намерят подходящи програми на ЕС за финансиране.

Разходите за диверсификация могат да варират значително и могат да бъдат високи, ако са необходими нови инфраструктури. Следователно адаптирането и повторното използване на съществуващите туристически инфраструктури може да бъде стратегия за намаляване на разходите. Например община в Алгойските Алпи е използвала бивше езеро за производство на сняг, за да създаде „парк за катерене на вода“.

Ползите от диверсифицираното туристическо предлагане включват конкурентно предимство в сравнение с ниско диверсифицираните дестинации и по-голяма гъвкавост, за да се отговори на промените в търсенето. Освен това отрицателното социално и екологично въздействие на туризма би могло да бъде намалено чрез устойчива диверсификация, която вместо това може да създаде възможности за оползотворяване и популяризиране на културното и екологичното наследство. Това включва например създаване на нови маршрути за по-малко посещаваните райони, насърчаване на екомузеи, организиране на обиколки с екскурзовод, за да се покажат екологичните характеристики и т.н. Икономическите ползи биха могли да се реализират чрез увеличаване на връзките между туризма и местните предприятия, например организиране на пазари за насърчаване на регионални храни или ръчно изработени занаяти (вж. например казуса с лъвските риби в Кипър). Когато диверсификацията на туристическото предлагане се основава на съображения, свързани с изменението на климата, тя може да спомогне за избягване на икономически загуби в туристическия сектор в дългосрочен план. Допълнителните ползи включват повишаване на осведомеността относно уязвимостта на туристическите дестинации към изменението на климата, както и евентуални промени в поведението на туристите и местното население.

Тъй като туризмът е междусекторен сектор, различни правни аспекти могат да бъдат от значение за диверсификацията и адаптирането на туристическото предлагане (напр. Директива 76/160/ЕИО във връзка с водите за къпане, Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания). Диверсификацията на предлагането на туристически услуги чрез използване на общото културно наследство на Европа се препоръчва в съобщението на ЕК „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010) 352 окончателен). Диверсификацията се припомня и в съобщението на ЕК „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014) 86 final) чрез насърчаване на транснационални тематични маршрути като културни, религиозни или древни търговски маршрути.

Диверсификацията е дългосрочен и динамичен процес, тъй като изисква гъвкаво адаптиране към променящите се обстоятелства. Срокът за изпълнение на конкретна мярка ще варира в зависимост от обхвата и сложността на проекта, правната рамка, наличието на финансови ресурси и степента на ангажираност на заинтересованите страни.

В идеалния случай този вариант за адаптиране представлява дългосрочна стратегия за справяне с изменението на климата. Ключът към дълъг живот е да се разработят предложения, които позволяват да се запази гъвкавостта да се реагира на променящите се климатични, но и социално-културни обстоятелства.