Алергенен дървесен прашец

Излагането на алергени от въздушния прашец или вдишването им може да предизвика алергични реакции в носа, очите и бронхите (астма), което от своя страна води до нарушения на съня, понижено качество на живот поради нарушено психично здраве, загуба на производителност или понижено представяне на децата в училище, както и високи разходи за здравеопазване. Очаква се въздействието на изменението на климата върху сезоните, концентрациите и алергенността на полените да увеличи експозицията на европейското население на полен и аероалергени в бъдеще.

Изчисленията на клинично значимите сезони на цветен прашец се извършват с помощта на модел на атмосферен състав. Този показател следи тежестта на сезона (ежедневен прашец на m³) за бреза и елша (1980—2022 г.) и маслините (1990—2022 г.), изчислени въз основа на European Pollen Reanalysis v.1.0, която изчислява развитието на растенията през пролетта, отделянето на прашец, транспортирането и отстраняването чрез използване на температура, земна покривка и дървесни видове, и ги комбинира с наблюденията на прашците от Европейската мрежа за аероалергени. Показателят също така предоставя метричен показател за времето на сезона на цветен прашец (начало, край и продължителност в дни) и промяна в тежестта чрез сравняване на десетичните медиани за 2013—22 г. с 1980—89 г. за раждането и елшата и 1990—99 г. за маслините.

Уговорки

Показателят прави предположения, че картата на разпределение на растителността остава постоянна за всички години и пренебрегва годишните колебания в концентрациите на полени от дървета. Въпреки това прогнозирането на абсолютното равнище на сезона на полените за всяка конкретна година е трудна задача и до този момент не съществува адекватно решение на европейско равнище. Липсват данни за предишни наблюдения, така че анализът е ограничен до 1980—2022 г. за бреза и елша и до 1990—2022 г. за маслините.