Градоустройствено планиране за здраве — опит в изграждането на устойчивост в 12 града

Извънредните ситуации могат да се превърнат в преобразяващо преживяване за градовете: възможност за преосмисляне, препланиране и възстановяване, както и за настояване за промени, които могат да ги направят по-здрави, устойчиви, справедливи и издръжливи. Връщането към „нормалното“ може да не е достатъчно добро — вместо това градовете трябва да се стремят да изградят по-добро градско бъдеще. Настоящият доклад представя резултатите от поредица от интервюта с градове в европейския регион на СЗО, които имат за цел да съберат информация на местно равнище за това как да се определят приоритетите за постигане на по-голяма устойчивост и за подготовка за (или реагиране) на екологични и здравни кризи. Бяха проведени интервюта с представители на местната власт, участващи в градоустройственото планиране, околната среда или здравеопазването. Те се съсредоточиха върху начина, по който градовете са подходили към градското планиране и инфраструктурното проектиране като отговор на конкретни бедствия — или по превантивен начин за бъдещи бедствия — и как тези усилия биха могли да допринесат за по-здравословно и по-устойчиво градско бъдеще.

Общо 12 примерни града в 11 държави от европейския регион на СЗО бяха интервюирани чрез предварително изпратен въпросник. Те включваха три малки (и 100 000 граждани), пет средни (100000—500 000 граждани) и четири големи града (> 500000 граждани). От тях 10 са преживели поне едно извънредно събитие през последното десетилетие, включително големи наводнения, горски пожари, земетресения, урагани, промишлени аварии, прекъсвания на електрозахранването, топлинни вълни и снежни бури. Няколко града по едно и също време са преживели множество бедствия — тенденция, която вероятно ще продължи и в бъдеще. Тези събития са причинили широк спектър от ефекти, включително значителни въздействия върху здравето. Тематичен анализ беше приложен към откъси от интервюта, за да се идентифицират общи теми, идеи и модели.

Аварийната готовност е ключов елемент за изграждане на устойчивост на здравните системи и други системи, както и централен компонент на рамките за управление на извънредни ситуации. Следователно извадките от интервютата бяха анализирани с помощта на четири отделни, но взаимосвързани фази на рамки за управление на извънредни ситуации. Те включват две фази, които се провеждат по време на и след извънредна ситуация (отговор и възстановяване), и две, които трябва да бъдат извършени преди нови аварийни стачки (смекчаване и готовност).

Резултатите от интервюто идентифицираха някои ключови фактори за възстановяване след събитието, включително достъп до финансови ресурси и бюджети за непредвидени обстоятелства, застрахователно покритие, гъвкавост на местните вериги на доставки и дистрибуция и социална осведоменост относно различните експозиции и рискове за здравето на заобикалящата среда. Освен това в интервютата бяха очертани редица фактори за изграждане на устойчивост, които са от решаващо значение за пълно и бързо възстановяване, включително дългосрочни инвестиции в критична инфраструктура, трансформиране на икономическия модел, за да се разчита в по-голяма степен на устойчиви и екологосъобразни индустрии, и контрол над натиска за развитие.