Шигелоза

Шигелозата е сравнително рядко заболяване в Европа, което води до стомашно-чревни проблеми, причинени от бактериите Shigella. И все пак, това е здравен проблем за определени групи от населението, както и в някои страни, също и в развития свят. В Европа една шеста до една трета от случаите се внасят от пътници (ECDC, 2014—2024 г.). Инфекциите се появяват след поглъщане на фекално замърсяване. Болестта засяга особено малките деца в развиващите се страни и огнищата са чести в условия с лошо водоснабдяване и санитарно съоръжение, което годишно води до около 160000 смъртни случая в световен мащаб (Chung The et al., 2021 г.). Въпреки това заболяването е недостатъчно докладвано и често погрешно диагностицирано. Особена загриженост буди резистентността към множество лекарства на бактериите Shigella в различни региони (Lampel et al., 2018 г.).

Общ брой на уведомленията за шигелоза и вътрешни случаи (карта) и докладвани случаи (графика) в Европа

_{Източник: ECDC, 2024 г., Атлас за наблюдение на инфекциозните заболявания}

_{Бележки:}_{Карта и графика показват данни за държавите членки на ЕИП. Границите и имената, показани на тази карта, не предполагат официално одобрение или приемане от Европейския съюз. Границите и имената, показани на тази карта, не предполагат официално одобрение или приемане от Европейския съюз.}_{Болестта подлежи на уведомяване на равнище ЕС}_,_{но отчетният период варира в отделните държави}_._{Когато държавите докладват нулеви случаи, процентът на уведомленията на картата се показва като „0“. Когато държавите не са докладвали за болестта през определена година, процентът не се вижда на картата и е обозначен като „недокладван“ (последно актуализиран през юли 2024 г.).}

Източник и предаване

Шигелозата се предава предимно чрез фекално замърсяване от заразен човек в устата на друг човек. Заразените хора, които не измиват добре ръцете си след дефекация, могат да причинят нови инфекции чрез директен физически контакт (включително сексуален контакт) или косвено чрез замърсяване на храната или водата. В Европа сексуалното предаване е често срещан път на заразяване днес. Пациентите могат да предават заболяването, докато бактериите Shigella се екскретират във фекалиите, което обикновено е по време на острата инфекция, но може да продължи до 4 седмици или понякога няколко месеца.

В допълнение към инфекциите човек на човек, замърсеното сурово мляко и млечни продукти или суровите зеленчуци са други начини на предаване (Gerba, 2009 г.). Освен това мухите могат да предават бактериите Shigella от тоалетните до непокрити храни (Gerba, 2009). Извън човешкото тяло обаче, Шигела може да оцелее само за кратко време (Niyogi, 2005). Забележително е, че болестта може да се прояви вече при много ниски дози от по-малко от десет бактериални клетки, което е повече от десет хиляди пъти по-ниско, отколкото при повечето други бактериални инфекции (Chung The et al., 2016).

Огнищата се появяват най-вече на места, където много хора са заедно (например в затвори, детски заведения, дневни центрове или психиатрични заведения), особено когато личната хигиена е лоша, както и сред мъжете, които правят секс с мъже (Rebmann, 2009 г.).

Последици за здравето

Инфекциите с шигела могат да имат леки до тежки симптоми, като някои заразени лица дори нямат симптоми. Ако симптомите са симптоматични, симптомите обикновено продължават между 4 и 7 дни и повечето пациенти се възстановяват без медицински интервенции, с изключение на правилната рехидратация. Симптомите се появяват бързо, около един до три дни след инфекцията и включват диария — често със слуз и/или кръв, повишена температура, гадене, стомашни спазми и понякога болезнено уриниране или дефекация. Бактериите Shigella могат също да произвеждат токсини, които циркулират в кръвния поток на заразен човек (токсемия). В по-тежки случаи изпражненията могат да бъдат кървави и лигави (дизентерия) и могат да последват усложнения, като отслабени мускули на червата (водещи до ректален пролапс), апендицит или животозастрашаващо възпаление на дебелото черво. Също така, дехидратация, ниски нива на сол (хипонатремия) или нива на захар (хипогликемия) в кръвта, неврологични инфекции (менингит), възпаление на костите (остеомиелит), артрит, абсцеси в далака или вагинални инфекции могат да бъдат резултат от шигелоза. Сред най-опасните клинични прояви са гърчове, неврологични увреждания или увеличаване на белите кръвни клетки, имитиращи левкемия. Като дългосрочни ефекти пациентите могат да развият синдром на раздразнените черва, артрит или хемолитичен уремичен синдром, който засяга червените кръвни клетки, бъбреците и нервната система (Pacheco & Sperandio, 2012 г.).

Заболеваемост и смъртност

В държавите — членки на ЕИП (с изключение на Швейцария и Türkiye поради липса на данни), в периода 2007—2023 г.:

80,014 инфекции (ECDC, 2024 г.)

18 смъртни случая (ECDC, 2024) и обща смъртност от 0,025 %. Въпреки това смъртността варира в зависимост от щама на бактериите и състоянието на пациента и може да се увеличи до 20 % при хоспитализираните пациенти (Bagamian et al., 2020 г.; Ranjbar et al., 2010 г.).

Тенденция на нарастване на заболеваемостта между 2015 г. и 2019 г. след намаляване на докладваните случаи между 2007 г. и 2014 г. През 2020 г. броят на докладваните случаи намаля драстично, което може да се дължи на недостатъчно докладване и намаляване на експозицията вследствие на ограниченията за пътуване и социалните ограничения и хигиенните мерки, свързани с пандемията от COVID-19.

До 2019 г. около половината от случаите са свързани с пътувания. Предаването се извършва най-вече чрез храна и по-рядко чрез сексуален контакт.

(ECDC, 2014—2024 Г.)

Разпределение между населението

Възрастова група с най-висок процент на заболявания в Европа: деца на възраст под 5 години и мъже на възраст между 25 и 44 години (ECDC, 2014—2024 г.)
Групи, изложени на риск от тежко заболяване: деца под 10 години, хора, лишени от добро здравеопазване или изправени пред продоволствена несигурност, възрастни хора и хора с отслабена имунна система (Kotloff et al., 2018 г.; Niyogi, 2005 г.; Launay et al., 2017 г.)

Чувствителност по отношение на климата

Климатична пригодност

Бактериите Shigella растат най-добре при температури на околната среда между 21 и 38 °C. Оптимният диапазон на pH е между 5,8 и 6,4 (Ghosh et al., 2007).

Сезонност

В Европа повечето инфекции се появяват в края на лятото/есента (ECDC, 2014—2024 г.).

Въздействие върху изменението на климата

Повишените температури, количеството на валежите и влажността на въздуха ускоряват бактериалното размножаване и увеличават риска от замърсена вода, което може да увеличи риска от заразяване с шигелоза. Проучванията в Азия показват, че промените в климатичните условия могат да променят географския модел на разпространение на бактериите Shigella и да увеличат риска от инфекция с шигелоза (Song et al., 2018 г.; Chen et al., 2019 г.). Това може косвено да повлияе на европейското население, тъй като част от инфекциите с шигелоза в Европа са свързани с пътуванията.

Превенция и лечение

Превенция

Повишаване на осведомеността относно ефективността на миенето на ръцете и общата хигиена, особено при пътуване в райони с лоши хигиенни условия или при работа с храни
Идентифициране и затваряне на замърсени водоизточници
Изолиране на пациенти в заведения за грижи за предотвратяване на огнища
Системите за наблюдение дават възможност за откриване на болести и последващи мерки за реагиране с цел ограничаване на огнищата и намаляване на броя на случаите
Ваксините са в експериментална фаза

(Национални академии на науките, инженерството и медицината, 2020 г.; Sciuto et al., 2021 г.)

Лечение

Рехидратация, антидиария или лекарства за намаляване на температурата
Антибиотиците могат да съкратят продължителността на потенциалното предаване и заболяване. Мулти- и екстензивно резистентни щамове на лекарства са все по-проблематични за високорисковите групи.

(Kotloff et al., 2018 г.; CDC, 2022 Г.)

FУртер информация

Препоръки

Bagamian, K. H., et al., 2020 г., Heterogeneity in enterotoxigenic Escherichia coli and shigella инфекции при деца на възраст под 5 години от 11 африкански държави: Поднационален подход за количествено определяне на риска, смъртността, заболеваемостта и забавянето, The Lancet Global Health 8(1), e101–e112. https://doi.org/10.1016/S2214-109X(19)30456—5

CDC, 2022 г., Centers for Disease Control and Climate change impact (Центъри за контрол на заболяванията и въздействие върху изменението на климата), https://www.cdc.gov. Последно посетен през август 2022 г.

Chen, C.-C., et al., 2019, Epidemiologic characteristics of shigellosis and related climate factors in Taiwan, Medicine 98(34), e16928. https://doi.org/10.1097/MD.0000000000016928

Chung The, H., et al., 2021 г., Еволюционни истории и антимикробна резистентност в Shigella flexneri и Shigella Sonnei в Югоизточна Азия, Communications Biology 4(1), 353. https://doi.org/10.1038/s42003-021-01905-9

Chung The, H., et al., 2016, The gennomic signatures of Shigella evolution, adaptation and geographical spread, Nature Reviews Microbiology 14(4), 235—250. https://doi.org/10.1038/nrmicro.2016.10

ECDC, 2014—2022 г., Годишни епидемиологични доклади за периода 2012—2020 г. — шигелоза. На разположение на адрес https://www.ecdc.europa.eu/en/shigellosis/surveillance-and-disease-data. Последно посетен през август 2023 г.

ECDC, 2024 г., Атлас за наблюдение на инфекциозните заболявания. На разположение на адрес https://atlas.ecdc.europa.eu/public/index.aspx. Последно посетен през септември 2024 г.

Gerba, C. P., 2009, Екологично предавани патогени. В микробиологията на околната среда, Academic Press, стр. 445—484. https://doi.org/10.1016/B978-0-12-370519-8.00022-5

Ghosh, M., et al., 2007 г., Prevalence of enterotoxigenic Staphylococcus aureus and Shigella spp. В някои сурови улични индийски храни, International Journal of Environmental Health Research 17(2), 151—156. https://doi.org/10.1080/096031207012

Kotloff, K. L., et al., 2018, Shigellosis The Lancet 391(10122), 801—812. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(17)33296—8

Lampel, K. A., et al., 2018, A Brief History of Shigella, EcoSal Plus 8(1), 1—25, https://doi.org/10.1128/ecosalplus.ESP-0006-2017

Launay, O., et al., 2017, Профилът за безопасност и имунологичните отговори на нова ваксина срещу Shigella Sonnei, прилагани интрамускулно, интрамускулно и интраназално: Резултати от две паралелни рандомизирани клинични проучвания при доброволци за здрави възрастни в Европа, EBioMedicine, 22, 164—172. https://doi.org/10.1016/j.ebiom.2017.07.013

Niyogi, S. K., 2005 г., Shigellosis, The Journal of Microbiology 43(2), 133—143.

Pacheco, A. R., & Sperandio, V., 2012, Shiga токсин in enterohemorrhagic E.coli: Регламент и нови стратегии за борба с вирулентността, Граници в клетъчната и инфекциозната микробиология 2, 2235—2988. https://doi.org/10.3389/fcimb.2012.00081

Ranjbar, R., et al., 2010 г., Fatality due by shigellosis, със специално внимание към молекулярния анализ на щамовете Shigella Sonnei, изолирани от фаталните случаи, Iranian Journal of Clinical Infectious Diseases 5(1) 36—39.

Rebmann, T., 2009 г., Spotlight on shigellosis, Nursing 39(9), 59—60. https://doi.org/10.1097/01.NURSE.0000360253.18446.0f

Song, Y. J., et al., 2018 г., The епидемиологичното влияние на климатичните фактори върху заболеваемостта от шигелоза в Корея, International Journal of Environmental Research and Public Health 15(10), 2209. https://doi.org/10.3390/ijerph15102209