Здравна политика на ЕС

Политическа рамка

Предотвратяването на въздействието на изменението на климата върху човешкото здраве трябва да бъде разгледано на много равнища и в няколко области на политиката. Съгласно Договора от Лисабон държавите членки носят основната отговорност за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Ето защо здравната политика на ЕС служи за допълване на националните политики и за гарантиране на защитата на здравето във всички политики на ЕС.

През 2013 г. Европейският съюз прие Решение относно сериозните трансгранични заплахи за здравето (Решение 1082/2013/ЕС). Това решение засилва готовността в ЕС и координацията на ответните мерки при заплахи за здравето. Тя помага на държавите членки да се подготвят и защитават гражданите от евентуални бъдещи пандемии и сериозни трансгранични заплахи, причинени от заразни болести, химични, биологични или екологични събития, включително свързаните с изменението на климата. Съгласно новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата ЕС ще се стреми към трансгранични заплахи за здравето, включително от изменението на климата, в нов Европейски орган за реагиране при извънредни здравни ситуации и готовност (HERA).

Във връзка с екстремни метеорологични явления, като наводнения или горски пожари, през 2013 г. беше създаден Механизмът за гражданска защита на Съюза (МГЗС) с цел засилване на сътрудничеството между държавите — членки на ЕС (плюс Исландия, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция) в областта на гражданската защита. Добавена към МГЗС през 2019 г., rescEU има за цел да подобри както защитата на гражданите от бедствия, така и управлението на възникващите рискове. Освен това rescEU създава нов европейски резерв от ресурси като самолети, хеликоптери и медицинско оборудване. Когато мащабът на дадена извънредна ситуация претоварва способностите за реагиране на дадена държава, тя може да поиска помощ чрез механизма. Например през 2018 г. бяха мобилизирани противопожарен персонал и оборудване от седем държави от ЕС, за да се помогне на Швеция в борбата с безпрецедентните горски пожари.

Европейският зелен пакт определя ангажимента на ЕК за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда. Освен това в предложението за 8^- а програма за действие за околната среда се призовава за укрепване на връзките между политиките в областта на околната среда (включително климата) и здравеопазването, включително чрез „мониторинг на човешкото здраве и въздействието на изменението на климата и адаптирането към него“.

ЕК предложи нова визия „ЕС в подкрепа на здравето“ (2021—2027 г.) за укрепване на здравната сигурност и подготовка за бъдещи здравни кризи. Предложението за регламент „ЕС в подкрепа на здравето„има за цел, наред с другото, „да допринесе за справяне с отрицателното въздействие на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху човешкото здраве“. Освен това предложението на Европейската комисия за Европейски здравен съюз ще подобри допълнително координацията на сериозните трансгранични заплахи, включително тези, свързани с околната среда и климатичните условия.

Подобряване на базата от знания

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) отговаря за научните доказателства и оценките на риска от заразни болести, включително свързаните с променящия се климат. ECDC разработи „Европейската мрежа за околна среда и епидемиология“ (E3), която предоставя инструменти за мониторинг в реално време на метеорологичните условия за оценка на риска от болести, пренасяни по вода и болести, пренасяни от вектори, както и други инструменти за оценка на риска. Освен това ECDC и Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) са домакин на VectorNet, платформа за обмен на данни за географското разпределение на вектори на болест по членестоногите в Европа, и са изготвили широк спектър от проучвания, насочени към оценка на въздействието и уязвимостта на Европа по отношение на изменението на климата.

Европейският съюз финансира разработването на подходяща информация и експертен опит в областта на климата и здравето чрез програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020„ и разработването на услугата по „Коперник“ в областта на изменението на климата (C3S). Допълнителна информация за най-подходящите проекти за научни изследвания и знания може да бъде намерена в каталога на ресурсите на тази обсерватория.

Програмата за финансиране на научни изследвания „Хоризонт Европа“ (2021—2027 г.) ще възлиза на 94 милиарда евро за увеличаване на европейската подкрепа за научноизследователски и иновационни дейности в областта на здравеопазването и климата. Неразделна част от научноизследователската рамка на „Хоризонт Европа“ са мисиите на ЕС, които са ангажименти за решаване на основните обществени предизвикателства, включително адаптирането към изменението на климата. Мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, включително обществената трансформация, ще функционира като портфейл от действия (изследователски проекти, мерки на политиката или дори законодателни инициативи) за адаптиране към изменението на климата. В резюмето на предложената мисия се подчертава необходимостта от защита на човешкото здраве и благосъстояние от въздействията върху климата (включително високи температури, екстремни метеорологични явления и инфекциозни заболявания), като се обръща специално внимание на уязвимите групи от населението. Освен това мисията за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове включва насърчаване на справедлив преход с цел подобряване на здравето и благосъстоянието на хората със съпътстващи ползи, като например подобряване на качеството на въздуха или по-здравословен начин на живот, като се подчертава важната връзка между адаптирането към изменението на климата, смекчаването на последиците от него и здравето.

Подпомагане на инвестициите и финансирането

Третата здравна програма на ЕС (2014—2020 г.) — инструмент за финансиране в подкрепа на сътрудничеството между държавите от ЕС и подкрепа и развитие на здравните дейности на ЕС, включва сред целите си необходимостта от защита на гражданите на Съюза от сериозни трансгранични заплахи за здравето, включително тези, причинени от изменението на климата.

Редица нововъзникващи актуални политики — например по отношение на енергийната ефективност на сградите или финансирането за устойчиво развитие — предлагат възможности за насърчаване на действия за справяне с последиците от изменението на климата върху здравето. Вълната на саниране има за цел да повиши енергийната ефективност на сградите, като признава, че хората в енергийно неефективни сгради са изложени в по-голяма степен на екстремни температури, причиняващи хипотермия през зимата и топлинен стрес през лятото сред уязвимите групи от населението. И накрая, таксономията на ЕС относно финансирането за устойчиво развитие има за цел да осигури по-здравословна и по-устойчива на изменението на климата жизнена среда чрез насочване на повече инвестиции в екологично устойчиви дейности, включително за адаптиране към изменението на климата.