Кампилобактериоза

Общ брой на уведомленията за кампилобактериоза и домашни случаи (карта) и общ брой на докладваните случаи (графика) в Европа

_{Бележки: Картата и графиката показват данни за държавите — членки на ЕАОС. Границите и наименованията, показани на тази карта, не предполагат официално одобрение или приемане от Европейския съюз. Границите и наименованията, показани на тази карта, не предполагат официално одобрение или приемане от Европейския съюз. Заболяването подлежи на обявяване на равнището на ЕС, но периодът на докладване е различен в отделните държави. Когато държавите докладват нулеви случаи, процентът на уведомленията на картата се показва като „0“. Когато държавите не са докладвали за болестта през определена година, процентът не е видим на картата и е обозначен като „недокладван“ (последно актуализиран през август 2024 г.).}

Източник и усилвател; предаване

Хората най-често се заразяват с бактерии Campylobacter чрез консумация на замърсена храна, често недопечено месо или непастьоризирано мляко, или чрез използване на замърсени прибори при обработка на замърсена храна. Бактериите Campylobacter са често срещани при животните, както при отглежданите за консумация на храна, така и при домашните любимци (Heimesaat et al., 2021 г.). Хората могат също така да се разболеят след контакт със замърсена вода по време на развлекателни дейности или при пиене на нехлорирана вода (Tang et al., 2011 г.), в резултат на пряк контакт със заразени животни или техните изпражнения, или чрез пряко предаване от човек на човек (Romdhane and Merle, 2021 г.).

Последици за здравето

Кампилобактериозата причинява възпаление на стомаха (гастроентерит), което води до (често кървава) диария и повръщане, както и коремни болки, треска, главоболие или гадене. Симптомите могат да продължат от един до десет дни. В тежки случаи могат да възникнат забавени симптоми, неврологични разстройства или други усложнения. В редки случаи инфекциите могат да причинят форма на парализа (т.е. синдром на Guillain-Barré), която може да доведе до трайно увреждане (Saito, 2002).

Заболеваемост

В държавите — членки на ЕИП (с изключение на Швейцария и Турция поради липса на данни), през периода 2007—2022 г.:

• 140 241 инфекции, докладвани през 2022 г. от 30 държави от ЕС/ЕИП
• Хоспитализация е необходима за 5-10% от случаите
• 341 смъртни случая (ECDC, 2024 г.) и смъртен случай, вариращ между 0,03 и 0,05 %
• Стабилна заболеваемост от 2015 г. насам, последвана от спад в броя на инфекциите през 2020 г., вероятно поради ограниченията във връзка с пандемията от Covid-19 и потенциалното недостатъчно докладване. През 2021 г. общият процент на уведомленията беше 44,5 случая на 100 000 души от населението, което все още е по-ниско от процента на уведомленията преди 2020 г. Броят на случаите остана стабилен през 2022 г.
• До 2019 г. около 11—15 % от случаите са били свързани с пътувания.

(ECDC, 2017—2022 г.; ECDC, 2024 г.)

Разпределение сред населението

• Възрастова група с най-висока заболеваемост в Европа: 0—4 години (ECDC, 2017—2024 г.)
• Групи, изложени на риск от тежко протичане на заболяването: малки деца, възрастни хора, хора с нисък имунитет
  

Чувствителност към климата

Климатична пригодност

Щамовете Camplyobacter с най-голямо значение за човешкото здраве предпочитат температури между 37 и 42 °C, които отговарят на вътрешната телесна температура на няколко животни (Duffy and Dykes, 2006). Въпреки това бактериите могат да оцелеят и извън тялото на животното. Във водна среда например активността на Campylobacter и образуването на биофилми (т.е. тънки, здрави слоеве слуз от бактериални съобщества) са най-високи при температури между 10 и 15 °C. (Thomas et al., 1999; Bronowski et al., 2014 г.).

Сезонност

В Европа инфекциите се срещат през цялата година, но достигат своя връх рязко през лятото, между юни и август/септември. Някои години показват допълнителен по-малък връх в началото на годината, често през януари (ECDC, 2017—2024 г.). Времето и интензивността на летния пик варират в различните европейски държави. Появата на инфекции с Campylobacter се увеличава с по-високи температури и — макар и по-слабо — с увеличаване на валежите (Lake et al., 2019 г.).

Въздействие на изменението на климата

По-топъл и влажен климат с по-екстремни явления ще улесни размножаването на бактериите и излагането на хората на патогени (Fitzgerald, 2015 г.), поради което се очакват повече инфекции с Campylobacter в Европа. Наводненията увеличават човешкия контакт с кална среда и разпространението на бактерии, което може да благоприятства предаването на Campylobacter. Според наличните оценки за скандинавския регион се очаква честотата на кампилобактериозата да се удвои до 2080 г. поради очакваното увеличение на средните температури и по-обилните валежи (Kuhn et al., 2020 г.; Zeigler et al., 2014 г.).

Предотвратяване & усилвател; Лечение

Превенция

• Ваксинация на кокошки носачки и бройлери и добри санитарни условия при работа с птици с цел намаляване на разпространението на Campylobacter при живи животни
• Добра санитарна хигиена в стопанствата (за домашни птици) и в кланиците с цел свеждане до минимум на фекалното замърсяване
• Ефективни санитарни практики в месопреработвателната промишленост и домашните кухни
• Готвене и пастьоризиране на сурови храни
• Повишаване на осведомеността относно предаването на болести

Третиране

• Рехидратация
• Антибиотици в тежки случаи

Препратки

Bronowski, C., et al., 2014 г., Role of environmental survival in transmission of Campylobacter jejuni (Ролята на оцеляването в околната среда при предаването на Campylobacter jejuni), микробиологични писма на FEMS 356(1), 8-19. http://doi.org/10.1111/1574-6968.12488

Devleesschauwer, B., et al., 2017 г., глава 2 — Здравна и икономическа тежест на Campylobacter, в: Klein, G. (ред.), Campylobacter, стр. 27—41. http://doi.org/10.1016/B978-0-12-803623-5.00002-2

Duffy, L., and Dykes, G. A., 2006 г., Growth temperature of four Campylobacter jejuni strains influences their subsequent survival in food and water („Температурата на растеж на четири щама Campylobacter jejuni влияе върху последващото им оцеляване в храната и водата“), Letters in Applied Microbiology 43(6), 596–601. https://doi.org/10.1111/j.1472-765X.2006.02019.x

ECDC, 2017—2024 г., Годишен епидемиологичен доклад за 2014—2022 г. — Campylobacteriosis. На разположение на адрес https://www.ecdc.europa.eu/en/campylobacteriosis/surveillance. Последно посетен през август 2024 г.

ECDC, 2024 г., Атлас за наблюдение на инфекциозните болести. На разположение на адрес https://atlas.ecdc.europa.eu/public/index.aspx. Последно посетен през август 2024 г.

ЕОБХ и ECDC, 2022 г., The European Union One Health 2021 Zoonoses Report, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 20(12), e07666. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2022.7666.

Fitzgerald, C., 2015 г., Campylobacter. Клиники по лабораторна медицина 35(2), 289—298.https://doi.org/10.1016/j.cll.2015.03.001

Heimesaat, M. M., et al., 2021 г., Human Campylobacteriosis — A Serious Infectious Threat in a One Health Perspective (Човешка кампилобактериоза — сериозна инфекциозна заплаха от гледна точка на едно здраве), в: Backert, S. (ред.), Борба с инфекциите с Campylobacter: Към подход „Едно здраве“,Current Topics in Microbiology and Immunology, Springer International Publishing, стр. 1—23. https://doi.org/10.1007/978-3-030-65481-8_1

Kuhn, K. G., et al., 2020 г., Campylobacter infections expected to increase due to climate change in Northern Europe (Заразените с Campylobacter се очаква да се увеличат поради изменението на климата в Северна Европа), Scientific Reports 10(1), 13874–13885. https://doi.org/10.1038/s41598-020-70593-y

Lake, I., et al., 2019 г., Exploring Campylobacter Seasonity across Europe using The European Surveillance System (TESSy), 2008—2016 г., Eurosurveillance 24(13), 1800028. https://doi.org/10.2807/1560-7917.ES.2019.24.13.180028

Romdhane, R. B., and Merle, R., 2021, The Data Behind Risk Analysis of Campylobacter Jejuni and Campylobacter Coli Infections (Данните зад анализа на риска от инфекции с Campylobacter Jejuni и Campylobacter Coli), Current Topics in Microbiology and Immunology 431, 25–58. https://doi.org/10.1007/978-3-030-65481-8_2

Saito, T., 2002 г., Fulminant Guillain-Barrè syndrome after campylobacter jejuni enteritis and anti-ganglioside antibody, Internal medicine 41(10), 760-761. https://doi.org/10.2169/internalmedicine.41.889

Tang, J. Y. H., et al., 2011 г., Transfer of Campylobacter jejuni from raw to cooked chicken via wood and plastic cutting boards: (Прехвърляне на Campylobacter jejuni от сурово на варено пиле чрез дървени и пластмасови дъски за рязане: Campylobacter jejuni cross-contamination via contaminated cutting boards, Letters in Applied Microbiology 52(6), 581—588. https://doi.org/10.1111/j.1472-765X.2011.03039.x

Thomas, C., et al., 1999 г., Evaluation of the effect of temperature and nutrients on the survival of Campylobacter spp. (Оценка на въздействието на температурата и хранителните вещества върху оцеляването на Campylobacter spp.). In water microcosms, Journal of Applied Microbiology 86(6), 1024–1032. https://doi.org/10.1046/j.1365-2672.1999.00789.x

Zeigler, M., et al., 2014 г., Outbreak of Campylobacteriosis Associated with a Long-Distance Obstacle Adventure Race—Nevada, октомври 2012 г., Morbidity and Mortality Weekly Report 63(17), 4. На разположение на адрес: https://www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/mm6317a2.htm