Основано на риска зониране и определяне на местоположението за морски аквакултури

Пространственото планиране на морските аквакултури, включително основаното на риска зониране и разполагане, получава все по-голямо внимание, като се има предвид нарастващото развитие на сектора на аквакултурите. Тя има за цел да гарантира най-справедливото използване на морското пространство за тази дейност, като подкрепя производството, свежда до минимум конфликтите с други употреби и поддържа екологосъобразността.

ФАО насърчава зонирането и разполагането на морските аквакултури чрез екосистемен подход и отчитането на променливостта и изменението на климата (ФАО,2018 г., ФАО, 2017 г.)като важна мярка за адаптиране. Подходящият подбор на обекти, подкрепен от гъвкава регулаторна рамка, се предлага и като стратегия за адаптиране в проучвания на конкретни случаи на финансирания по линия на „Хоризонт 2020“ проект ClimeFish, чиято цел е да се гарантира, че увеличаването на производството на морски храни се извършва в райони и за видове, където има потенциал за устойчив растеж, като се имат предвид очакваните промени в климата. Основаното на риска зониране и разполагане могат да спомогнат за избягването на райони, които са особено уязвими по отношение на климатичните рискове, и за избора на най-подходящите райони за култивираните видове, като се вземат предвид както настоящото състояние, така и предизвикателствата, породени от изменението на климата в средносрочен и дългосрочен план. Цялостният процес позволява да се сведат до минимум възможните икономически загуби, които биха могли да произтекат от избори, при които не се вземат предвид всички рискове и опасения.

Основаното на риска зониране и подборът на обекти са необходими както в райони, в които аквакултурите започват да се развиват, така и в райони, в които аквакултурите вече са се развили и преместването им е ограничено от екологични проблеми и конфликти с други видове употреба. Съществува голямо разнообразие от пространствени инструменти и модели, както е описано в специална публикация на ФАО (ФАО,2017 г.). По проекта Aquaspace (финансиран от програмата на ЕС „Хоризонт 2020“) бяха създадени нови знания, които имаха за цел да се разберат пространствените и социално-икономическите ограничения за разширяването на аквакултурата и инструментите за изпитване, за да се спомогне за преодоляването на тези ограничения. По-специално Aquaspace предостави набор от инструменти, съдържащ информация за инструментите, изпитани по време на проекта, за да подпомогне и подкрепи целта за предоставяне на повече висококачествено пространство за аквакултурите. С финансирания по „Хоризонт 2020“ проект TAPAS (Инструменти за оценка и планиране на устойчивостта на аквакултурите) се разработват нови изследвания за насърчаване и консолидиране на екологичната устойчивост на европейската аквакултура, като също така се предоставят модели на място за избор на аквакултура, като се използват редица съществуващи, адаптирани и новоразработени модели.

В рамките на процеса на пространствено планиране етапът на зониране има за цел да определи широки области, потенциално подходящи за аквакултура, наричани също „разпределени зони за аквакултура“ (AZA), за да се гарантира интегрирането на аквакултурата в области, които вече се използват за други цели. Зонирането следва да включва пълен анализ на риска, идентифициращ основните заплахи за успешното производство. Необходимо е да се вземат предвид и рисковете, свързани с климата, за да се гарантира успех в стопанската дейност в областта на аквакултурите, като се има предвид, че секторът е уязвим по отношение на редица потенциално катастрофални климатични смущения. Климатичните рискове включват преки щети, причинени от тежки вълни, приливни и бурни вълни, както и бавно настъпващи ефекти, отговорни за промяната на физико-химичните условия на морската вода (напр. повишаване на температурите, подкиселяване) и свързаните с тях непреки въздействия като разпространение на болести, вредни цъфтежи на водорасли и хипоксия. Рисковете, свързани с климата, са сред другите неклиматични рискове, свързани например с околната среда (замърсяване), здравето (биологична сигурност) и социалните конфликти.

Когато се определят широки зони, подходящи за морски аквакултури, етапът на разполагане гарантира, че стопанствата се намират на определено място с подходящи характеристики, които дават възможност за успешно производство. Чрез избора на място биофизичните характеристики на обекта се сравняват с нуждите на избраните организми за отглеждане и с изискванията за функциониране на стопанствата. Тази оценка следва да включва преглед на местните климатични условия (исторически данни), на рисковете, породени от променливостта на климата (напр. бури), и на дългосрочните тенденции (напр. повишаване на температурата и промяна в солеността). Целият процес на зониране и определяне на местоположението има за цел да сведе до минимум конфликтите с други сектори и неблагоприятните въздействия върху обществото, благосъстоянието на човека и екосистемните функции и услуги в съответствие с екосистемния подход към развитието на аквакултурите.