Основано на риска зониране и определяне на местоположението за морски аквакултури

Пространственото планиране на морските аквакултури, включително основаното на риска зониране и разполагане, получава все по-голямо внимание, като се има предвид нарастващото развитие на сектора на аквакултурите. Тя има за цел да гарантира най-справедливото използване на морското пространство за тази дейност, като подкрепя производството, свежда до минимум конфликтите с други употреби и поддържа екологосъобразността.

ФАО насърчава зонирането и разполагането на морските аквакултури чрез екосистемен подход и отчитането на променливостта и изменението на климата (ФАО, 2018 г., ФАО, 2017 г.) като важна мярка за адаптиране. Подходящият подбор на обекти, подкрепен от гъвкава регулаторна рамка, се предлага и като стратегия за адаптиране в проучвания на конкретни случаи на финансирания по линия на „Хоризонт 2020“ проект ClimeFish, чиято цел е да се гарантира, че увеличаването на производството на морски храни се извършва в райони и за видове, където има потенциал за устойчив растеж, като се имат предвид очакваните промени в климата. Основаното на риска зониране и разполагане могат да спомогнат за избягването на райони, които са особено уязвими по отношение на климатичните рискове, и за избора на най-подходящите райони за култивираните видове, като се вземат предвид както настоящото състояние, така и предизвикателствата, породени от изменението на климата в средносрочен и дългосрочен план. Цялостният процес позволява да се сведат до минимум възможните икономически загуби, които биха могли да произтекат от избори, при които не се вземат предвид всички рискове и опасения.

Основаното на риска зониране и подборът на обекти са необходими както в райони, в които аквакултурите започват да се развиват, така и в райони, в които аквакултурите вече са се развили и преместването им е ограничено от екологични проблеми и конфликти с други видове употреба. Съществува голямо разнообразие от пространствени инструменти и модели, както е описано в специална публикация на ФАО (ФАО, 2017 г.). По проекта Aquaspace (финансиран от програмата на ЕС „Хоризонт 2020“) бяха създадени нови знания, които имаха за цел да се разберат пространствените и социално-икономическите ограничения за разширяването на аквакултурата и инструментите за изпитване, за да се спомогне за преодоляването на тези ограничения. По-специално Aquaspace предостави набор от инструменти, съдържащ информация за инструментите, изпитани по време на проекта, за да подпомогне и подкрепи целта за предоставяне на повече висококачествено пространство за аквакултурите. С финансирания по „Хоризонт 2020“ проект TAPAS (Инструменти за оценка и планиране на устойчивостта на аквакултурите) се разработват нови изследвания за насърчаване и консолидиране на екологичната устойчивост на европейската аквакултура, като също така се предоставят модели на място за избор на аквакултура, като се използват редица съществуващи, адаптирани и новоразработени модели.

В рамките на процеса на пространствено планиране етапът на зониране има за цел да определи широки области, потенциално подходящи за аквакултура, наричани също „разпределени зони за аквакултура“ (AZA), за да се гарантира интегрирането на аквакултурата в области, които вече се използват за други цели. Зонирането следва да включва пълен анализ на риска, идентифициращ основните заплахи за успешното производство. Необходимо е да се вземат предвид и рисковете, свързани с климата, за да се гарантира успех в стопанската дейност в областта на аквакултурите, като се има предвид, че секторът е уязвим по отношение на редица потенциално катастрофални климатични смущения. Климатичните рискове включват преки щети, причинени от тежки вълни, приливни и бурни вълни, както и бавно настъпващи ефекти, отговорни за промяната на физико-химичните условия на морската вода (напр. повишаване на температурите, подкиселяване) и свързаните с тях непреки въздействия като разпространение на болести, вредни цъфтежи на водорасли и хипоксия. Рисковете, свързани с климата, са сред другите неклиматични рискове, свързани например с околната среда (замърсяване), здравето (биологична сигурност) и социалните конфликти.

Когато се определят широки зони, подходящи за морски аквакултури, етапът на разполагане гарантира, че стопанствата се намират на определено място с подходящи характеристики, които дават възможност за успешно производство. Чрез избора на място биофизичните характеристики на обекта се сравняват с нуждите на избраните организми за отглеждане и с изискванията за функциониране на стопанствата. Тази оценка следва да включва преглед на местните климатични условия (исторически данни), на рисковете, породени от променливостта на климата (напр. бури), и на дългосрочните тенденции (напр. повишаване на температурата и промяна в солеността). Целият процес на зониране и определяне на местоположението има за цел да сведе до минимум конфликтите с други сектори и неблагоприятните въздействия върху обществото, благосъстоянието на човека и екосистемните функции и услуги в съответствие с екосистемния подход към развитието на аквакултурите.

Определянето на съответните заинтересовани страни, които да бъдат консултирани по време на всички етапи от пространственото планиране на аквакултурите, е основна задача за установяване на проблеми и потенциални конфликти с други видове употреба и с околната среда. Европейската комисия насърчава участието на всички заинтересовани страни за устойчиво развитие на аквакултурите. Заинтересованите страни включват производители, местни общности и/или предприятия, разчитащи на веригите за създаване на стойност в областта на аквакултурите и рибарството, сдружения на потребителите, екологични НПО, научноизследователски институции, други ползватели на съответния воден обект (напр. яхтени пристанища, пристанища, вятърни паркове и използване за развлекателни цели).

Както се подчертава в насоките на ЕК от 2021 г. за по-устойчива и конкурентоспособна аквакултура за периода 2021—2030 г., определянето на райони, подходящи за аквакултура, следва да се основава на ясни и прозрачни критерии и инструменти за определяне на нови райони. За да бъдат устойчиви, основаното на риска зониране и разполагане на аквакултурата следва да насърчават дейностите, свързани с аквакултурата, с високи екологични показатели, като дават предимство например на биологичната аквакултура, устойчивите фуражни системи, намалената употреба на ветеринарни продукти, диверсификацията на видовете и интегрираните мултитрофични системи за аквакултура (IMTA). Това благоприятства възстановяването на екосистемите и предоставянето на екосистемни услуги в съответствие с принципите на „възстановителната аквакултура“.

Липсата на дълъг набор от исторически данни за климатичните променливи и несигурността в регионалните и подрегионалните прогнози за изменението на климата могат да ограничат възможността за правилно включване на изменението на климата и оценката на променливостта в основаното на риска зониране и определяне на местоположението на аквакултурите.

Основаното на риска зониране и разполагане на сектора на аквакултурите има за цел да се избегнат икономически загуби поради избора на обекти, които са неподходящи за неблагоприятни климатични условия и са уязвими по отношение на изменението на климата.

Разходите включват използването на инструменти и прилагането на модели, необходими в рамките на целия процес на пространствено планиране на аквакултурите. Разходите се отнасят както до лиценза за софтуер (ако не и до отворения код), така и до човешките ресурси и времето, необходимо за придобиване на достатъчно технически умения и обучение за използване на инструментите. В рамките на проекта Aquaspace разходите, свързани с инструментите, бяха изтъкнати като най-честия елемент на слабост в SWOT анализа, извършен за цялостна оценка на инструментите и методите, прилагани и тествани в проучванията на конкретни случаи по проекта.

През 2021 г. Европейската комисия прие нови стратегически насоки, за да направи аквакултурите по-устойчиви и конкурентоспособни. Насоките ще помогнат на сектора на аквакултурите в ЕС да стане по-силен и по-екологосъобразен. В тях се определя визия за сектора за периода 2021—2030 г., в която се вземат предвид и последиците от изменението на климата и необходимостта аквакултурите да станат по-устойчиви и конкурентоспособни. В насоките се посочва, че координираното пространствено планиране следва да гарантира разпределението на пространството и водата за аквакултурите между различните дейности, като същевременно се опазват екосистемите. Аквакултурите следва да се насърчават по-специално, когато допринасят за природосъобразната защита на крайбрежните райони, опазването на екосистемите и смекчаването на последиците от изменението на климата.

С Директива 2014/89/ЕС се създава рамка за морско пространствено планиране, насочена към насърчаване на устойчивия растеж на морските икономики, устойчивото развитие на морските райони и устойчивото използване на морските ресурси. Съгласно тази рамка държавите членки се стремят да допринасят за устойчивото развитие на различните сектори на морската икономика, включително аквакултурите. Дългосрочните промени, дължащи се на изменението на климата, трябва да бъдат включени в процеса на планиране.

Пространственият анализ изисква ограничена инвестиция на време (обикновено 1-2 години), ако инструментите и данните вече са налични. Целият процес, включващ консултации със заинтересованите страни и вземане на окончателни решения, може да отнеме повече време, особено в области, в които социалните и икономическите конфликти са повод за сериозна загриженост.

Зонирането и изборът на обекти следва да бъдат адаптивен процес, способен да отговори на новия научен напредък в областта на променливостта и изменението на климата.