Адаптиране на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T)

Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) е политика на ЕС, основана на дял XVI, членове 170—172 от Договора за функционирането на Европейския съюз. TEN-T позволява на вътрешния пазар да функционира, да свързва европейските региони помежду си и да свързва Европа с други части на света.

Основните инструменти на ЕС в рамките на политиката за TEN-T са насоките, в които се определят цели и приоритети, и фондът за транспортна инфраструктура за подкрепа на проекти. Първите насоки за транспорта бяха приети от Европейския парламент и Съвета през 1996 г. През 2009 г. беше стартиран значителен преглед на политиката, който доведе до нова законодателна рамка, която влезе в сила през 2014 г., установяваща рамката за развитие на политиката в областта на транспорта до 2030/2050 г.

Настоящите насоки бяха одобрени съгласно Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС. Те призовават да се гарантира, че „смекчаването и адаптирането към изменението на климата, както и превенцията и управлението на риска, се насърчават при подготовката, разработването и изпълнението на проекти от общ интерес“. Насоките определят основна транспортна мрежа с приоритетни коридори, които да бъдат разработени чрез работни планове. Тези работни планове следва да включват „възможното въздействие на изменението на климата върху инфраструктурата и, когато е целесъобразно, предложените мерки за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата“.