Растящо селско стопанство за устойчиво развитие (GREAT LIFE)

Проектът GREAT LIFE има за цел да приложи иновативен и интегриран подход, от културите до пазара, за да се справи с последиците от изменението на климата върху селскостопанските дейности в долината По, както и в Италия като цяло, като по този начин се подпомогне поддържането на доходите на земеделските стопани, намаляването на потреблението на вода и производството на качествени храни за крайния пазар. Big LIFE планира да повиши осведомеността относно стойността на храните за опазването на природните ресурси, околната среда и здравето с цел насърчаване на осведомеността относно приноса, който изборът на храни може да има за околната среда, здравето и икономиката. Проектът ще бъде насочен към цялата стойност на хранителната верига, за да се стимулират предлагането и търсенето на устойчиви храни. По този начин проектът ще допринесе за постигане на целите, определени в пакета за климата и енергетиката за 2020 г., както и за подпомагане на по-ефективното използване на природните ресурси. Поради това се очаква също така да допринесе за прилагането на Рамковата директива за водите и на Европейската тематична стратегия за почвите (COM 2006), като същевременно е в пълно съответствие с целите на Общата селскостопанска политика.

В рамките на проекта GREAT LIFE едно от наскоро публикуваните проучвания анализира фенологията на прозо просо, култивирано в два експериментални обекта в региона Емилия-Романя (Северна Италия), като предоставя подробно описание на първичните и вторичните фенологични стадии, управлявани и кодирани в скалата на BBCH. Резултатите могат да предоставят изчерпателни индикации за бъдещи агрономически изследвания на културата.

Проектът GREAT LIFE е изготвил насоки за устойчиво отглеждане на култури с цел насърчаване както на познанията за просо и сорго, така и на добрите селскостопански практики за отглеждане на тези зърнени култури, определени като „устойчиви“, тъй като те са способни да се развиват с добри добиви в горещи и сухи райони. Изборът за отглеждане на тези устойчиви култури може да бъде добра стратегия за адаптиране с цел намаляване на въздействието на изменението на климата върху селскостопанските дейности в географските райони, подлежащи на постепенно изсушаване на климата. В този контекст просо и сорго гарантират значителни предимства от агрономическа гледна точка и могат напълно да задоволят нуждите на земеделския стопанин. Селскостопанските практики, възприети и описани в насоките, са примери за консервативен селскостопански модел, който насърчава постепенното намаляване на обработваемостта (минимално или не), трайността на растителната покривка на почвата (покривни култури) и сеитбооборота. Приемането на тези практики допринася за повишаване на устойчивостта и адаптивността на агроекосистема към изменението на климата.