Тревожност на климата

Климатичната тревожност е аспект на по-широкото явление на екологичната тревожност: тя обхваща предизвикателни емоции, изпитани в значителна степен, поради екологичните проблеми и заплахите, които те представляват. В по-широк мащаб както екологичната тревожност, така и климатичната тревожност са компоненти на явление, при което състоянието на света (т.е. т.нар. макросоциални фактори) влияе на нашето психично здраве.

Климатичната тревожност може да бъде проблем, ако е толкова интензивна, че човек може да бъде парализиран, но климатичната тревожност не е преди всичко болест. Вместо това това е разбираема реакция на мащаба на екологичните проблеми, които ни заобикалят. Климатичната тревожност често може да бъде важен ресурс, но това означава, че човек намира, заедно с други, а) достатъчно време и пространство, за да се справи с емоциите си и б) достатъчно конструктивна дейност, за да помогне за смекчаване на изменението на климата.

Докладът определя климатичната тревожност като един от последиците за здравето от изменението на климата (глава 2). Две основни психологически предизвикателства и задачи (глава 3) са а) приспособяване към променящите се обстоятелства, т.е.повторно поддържане на функционалността и б) приемане на собствената етична отговорност и поддържане на здравословна перспектива, т.е. живеене с двусмисленост. Докладът публикува за първи път на фински език преглед на различните симптоми на климатична тревожност, позовавайки се на международни проучвания (глава 4). Симптомите могат да бъдат поставени в мащаб от най-леките до най-тежките и могат да се проявят и като психофизични симптоми. Това, което прави идентифицирането на симптомите по-трудно, е, че те са многоизмерни (изменението на климата засяга почти всичко). Социалният натиск, свързан с изменението на климата, също оказва влияние върху това.

Глава 5 разглежда уязвимостта и ролята на социалния контекст при справянето с изменението на климата. Главата включва списък на хората, които са особено уязвими и житейски ситуации, които създават уязвимости. Някои от тези групи хора се идентифицират с климатична тревожност (напр. млади хора), а други (напр. фермери) изпитват симптоми, свързани с явлението, но го наричат нещо друго.

Шестата глава повдига въпроса за значението на преживяването, че животът е смислен, когато се справяме с тревожността, свързана с климата (което означава справяне с проблема, екзистенциално благополучие). Глава 7 разглежда различните емоции, като тъга, страх и вина, които може да са свързани с тревожността на климата. Към климатичната тревожност може да се подходи и от гледна точка на шока и травмата. Емоционалните умения и уменията за психично здраве могат да помогнат при справяне с климатичната тревожност. Докладът също така подчертава, че силните емоции могат да бъдат мощен ресурс.

Глава 8 предлага обширен преглед на различните инициативи и ресурсни материали, разработени през последните няколко години за справяне с опасенията, свързани с климата, както в международен план, така и във Финландия. Акцентът е върху инициативите на третия сектор. Основните формати включват а) материали за самопомощ и поддръжка, б) групови дейности, в) събития и г) партньорска подкрепа. В доклада се разглеждат широко ресурсите и инициативите, създадени например в Australia и Обединеното кралство. В допълнение към инициативите на психологичните организации се обсъждат и инициативите, създадени от екологични организации, екопсихолози, художници и преподаватели по околна среда.