Крайбрежни зони. Алтернативите на политиката оказват въздействие върху европейските крайбрежни зони. 2000 – 2050

В настоящия доклад са представени резултатите, получени от прилагането на модела EUClueScanner* за земеползване за симулация на две алтернативи на политиката, свързани с интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа. Вариантите „неконтролиран“ и „устойчив“ бяха сравнени с трето неутрално развитие, изведено от сценарий Б1 за SRES. Моделът е разработен с прилагане на пространствена разделителна способност от 1 km, конфигурация на 10 класа земеползване, за периода 2000—2050 г. След това беше изчислен набор от показатели въз основа на прогнозните европейски карти на земеползването. По-специално растежът на застроените площи се приема като основен показател за оценка на натиска върху крайбрежните зони. Всъщност делът на застроените площи в крайбрежните зони е почти двойно по-голям, отколкото в цялата континентална повърхност на ЕС. Според резултатите от симулациите тази тенденция изглежда ще се запази и в бъдеще. Разликата между двете политически алтернативи може да се наблюдава както за цяла Европа, така и за крайбрежните зони, но във втория случай разликата е по-очевидна. За цялата територия на ЕС-27 увеличението на застроените площи за алтернативата „Неконтролирана политика“ между 2000 г. и 2050 г. е със 7,49 процентни пункта по-високо от увеличението при алтернативата „Устойчива политика“. Като се вземат предвид само крайбрежните зони, както са определени в контекста на настоящия доклад, увеличението на застрояването е със 7,85 процентни пункта по-високо при неконтролираните зони, отколкото при алтернативата за устойчива политика. По този начин крайбрежните зони са по-податливи на въздействия върху околната среда, породени от нарастващия дял на застроената земя в Европа. Това е още по-важно, ако вземем предвид присъщата уязвимост на крайбрежните зони. Разликата между двете алтернативи на политиката води до противоположни въздействия върху околната среда. Поради това при неконтролираната алтернатива на политиката по-голям дял от застроените райони са изложени на брегова ерозия и крайбрежни наводнения, което води до повече потенциални активи, изложени на риск (т.е. социални и икономически загуби). Увеличаването на застроената земя предполага нарастване на непропускливите повърхности. Това оказва въздействие в много области: що се отнася до водния цикъл, задържането на вода има тенденция да намалява и рискът от крайбрежни наводнения е потенциално по-висок. По-високият застроен натиск може също така да доведе до свръхексплоатация на природните ресурси (напр. недостиг на вода, загуба на почви с висока стойност) и увеличаване на замърсяването. Разликата между двете алтернативи на политиката е не само количествена, но се отнася и до произтичащия от това пространствен модел: това е значително по-разпръснато в неконтролираната зона, като по този начин потенциално се увеличава разпокъсаността на ландшафта и загубата на местообитания, което допринася за намаляване на биологичното разнообразие. В заключение, докладът предоставя полезна информация за бъдещото потенциално развитие на земеползването в европейските крайбрежни райони и свързаните с това последици по отношение на уязвимостта на крайбрежните райони. Тази информация може да бъде включена в оценката на уязвимостта на крайбрежните райони към изменението на климата, за да се отчетат по подходящ начин различията между други значими фактори.