Планиране на диверсификацията на аквакултурите: значението на изменението на климата и други фактори

Настоящата публикация е изготвена от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) на експертния технически семинар на ООН на тема „Планиране за диверсификация на аквакултурите: значението на изменението на климата и други фактори“, която се проведе в Рим (Италия) на 23—25 юни 2016 г. и беше организирана от отдела за аквакултури на отдел „Рибарство и аквакултури“ и Световния тръст в областта на рибарството (Канада).

На семинара бяха набелязани три основни стратегии за диверсификация на аквакултурите: 1) увеличаване на броя на видовете, които се отглеждат; 2) увеличаване на равномерността на отглежданите видове; и 3) увеличаване на разнообразието в рамките на понастоящем отглежданите видове чрез разработване на нови щамове. На семинара бяха набелязани някои основни двигатели на диверсификацията: пазарно търсене (включително възможности за износ), възможности за финансиране, конкуренция и изменение на климата, както и други екологични и социални фактори. Диверсификацията на видовете и културните системи и по-равномерното разпределение на производството биха могли да осигурят устойчивост в условията на променящ се климат и други външни фактори и да добавят икономическа, социална и екологична застраховка към системите за аквакултури. Диверсификацията обаче не е лишена от рискове и невинаги може да бъде жизнеспособно средство за увеличаване на производството на риба. В допълнение към чисто икономическите разходи ще има свързани разходи за развитие, включително оценка и смекчаване на екологичните и социалните въздействия и създаване на специфични за видовете рамки за биологична сигурност. На семинара бяха набелязани общи принципи, които могат да спомогнат за насочване на диверсификацията в сектора на аквакултурите.