Преглед на рамки от показатели в подкрепа на градоустройственото планиране за устойчивост и здраве

Общественото здраве и връзките му с градоустройството, управлението на риска, природния капитал и застроената среда на градовете станаха по-актуални от всякога през последните години. Тъй като Европа продължава да расте все повече в градовете, тя е изправена пред нови предизвикателства, свързани със здравето, породени от много фактори, включително демографските промени, динамиката на миграцията, икономическия растеж, натиска върху околната среда, извънредната ситуация в областта на климата и неотдавнашната криза с COVID-19. Този широк спектър от рискови фактори за здравето и вътрешен натиск правят градските системи нестабилни, което оказва отрицателно въздействие върху качеството на живот и благосъстоянието на гражданите.

В настоящото проучване се оценява уместността и приложимостта на съществуващите градски показатели за изграждане на по-устойчиви и здрави градове чрез градоустройствено планиране. За да осигури по-цялостна перспектива за рисковете за здравето на градовете, тя използва концепцията за „устойчивост на градовете“ като нов начин за планиране на градовете с цел предотвратяване, подготовка, смекчаване и адаптиране не само към сътресения, но и към сътресения и предизвикателства, с цел изграждане на устойчивост чрез по-добро събиране на информация, политики, планове и инициативи. Тъй като показателите и данните са от решаващо значение за оценката и управлението на рисковете за здравето в градовете, тъй като те предоставят съществена информация, основана на доказателства, която улеснява вземането на решения и предприемането на действия, в настоящото проучване се разглеждат няколко въпроса: Съществуващите рамки от показатели за оценка на настоящата уязвимост на градската система, свързани с градоустройственото планиране, устойчивостта и здравето? Отразяват ли те градските тенденции и връзката им с рисковете за здравето? Могат ли те да помогнат на местните участници при определянето на приоритетните области за действие и да предоставят насоки за това как да се подобри градоустройственото планиране и готовността за подобряване на здравето и устойчивостта?

Анализът е съсредоточен върху шест рамки, подбрани за оценка въз основа на тяхното значение за темата и мащаба, политическо и регионално значение, обществена достъпност и разнообразие: показателите за целите за устойчиво развитие (ЦУР) (включително връзки с Рамковата програма от Сендай и Парижкото споразумение); новата рамка за мониторинг на Програмата за градовете и свързаните с нея показатели; оценка на устойчивостта при бедствия на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNDRR) за градовете и допълнението към нея за устойчивост на системата за обществено здравеопазване; показателите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за устойчиви градове; въпросник за системност на риска; и инструментът ThinkHazard!

Подходът за оценка е системен и анализира връзката на показателите с:

• текущото състояние на градската среда — това идентифицира съществуващите уязвимости и приоритетни области; и
• ориентирано към риска градско планиране и интервенции на града — това дава представа за това как градовете се подготвят и/или смекчават въздействието на опасностите.
  

Вторичен анализ разглежда възможностите за местно прилагане на всяка рамка.