All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodies- BG български
- ES Español
- CS Čeština
- DA Dansk
- DE Deutsch
- ET Eesti keel
- EL Ελληνικά
- EN English
- FR Français
- GA Gaeilge
- HR Hrvatski
- IT Italiano
- LV Latviešu
- LT Lietuvių
- HU Magyar
- MT Malti
- NL Nederlands
- PL Polski
- PT Português
- RO Română
- SK Slovenčina
- SL Slovenščina
- FI Suomi
- SV Svenska Езици извън ЕС
- IS Íslenska
- NN Nynorsk
- TR Türkçe
UPS-AM

Отговори на крайбрежното изменение на климата: Иновативни стратегии за сценарии с висок край — адаптиране и смекчаване
Въпреки че беше поставен силен акцент върху смекчаването на изменението на климата под 2 °C, липсата на международни действия и продължаващият растеж на концентрациите на парникови газове правят важно да се анализират последиците от сценариите от по-висок клас (средно глобално затопляне > 2 °C по отношение на прединдустриалното равнище) за уязвимите райони. Това ще позволи по-добро количествено определяне на въздействията и уязвимостите, свързани с такова изменение на климата, което ще покаже, че адаптирането е възможно на достъпна цена (в сравнение с риска). Освен това тя ще информира лицата, отговорни за политиките и вземането на решения, като допринася за повишаване на осведомеността относно множеството измерения на възможните пътища за адаптация.
Крайбрежните зони са сред най-уязвимите региони в света, изправени пред климатичните промени (заплашени от покачване на морското равнище, оттичане в крайбрежните низини и крайбрежни бури). Получените резултати се основават на набор от модели, които разглеждат глобалните прогнози, специално подготвени за крайбрежните системи, за да се даде възможност за оценка на въздействието от изменението на климата за настоящите равнища на адаптация.
Работната хипотеза RISES-AM е, че устойчивостта на крайбрежните зони може да бъде подобрена чрез възприемане на гъвкав адаптивен път, който идентифицира повратните точки и използва възможностите за зелена намеса, по-устойчиви от традиционните решения за крайбрежно инженерство. За постигането на тази обща цел проектът имаше за цел:
а) разработване на набор от пътища за адаптация за избрани уязвими крайбрежни системи, въвеждане на стратегии за отстъпление и настаняване и включване на иновативни решения от местен мащаб;
б) оценява полезните взаимодействия между тези варианти при редица бъдещи сценарии, като взема предвид физическите и социално-икономическите компоненти; и
в) въвеждане на подход на риска в климатичния анализ, за да се постигне по-висока степен на обективност в оценките и да се отчете несигурността по отношение на движещите сили и реакциите. Това ще доведе до по-добра оценка на съвместимостта между местните, регионалните и глобалните мащаби и между краткосрочните и дългосрочните планове.
Ups — AM — се основава на вложен подход за оценка в различни мащаби за определяне на уязвимостта и риска. Първо, бяха сравнени световните региони и основните горещи точки на уязвимост бяха определени като функция на крайбрежната типология. Това беше последвано от регионални прецизирани анализи и оценки на местно равнище, включително изпълнението на нови видове „зелени“ интервенции.
Най-ефективните интервенции послужиха за основа на анализа на регионалния мащаб, при който бяха разработени и класифицирани пътища за адаптация, в зависимост от техния принос за смекчаване на последиците от изменението на климата. След това беше използван за преоценка на подобрен глобален анализ.
Този подход имаше за цел подобряване на естественото функциониране на „зелените“ крайбрежни интервенции, което ще доведе до по-устойчива крайбрежна система, функционираща при екстремни климатични и социално-икономически сценарии.
Резултатите от RISES-AM- са получени от концептуални и цифрови модели, които се занимават с прогнозирането на въздействието върху крайбрежните системи и дават възможност за оценка на въздействието върху климата за настоящите равнища на адаптация. Дефицитът на адаптация се счита за функция на крайбрежния архетип. Анализът на местния мащаб е насочен към процеси, които често не се разглеждат заедно, като например наводненията и засоляването (напр. нивата на соленост в едно от нашите проучвания на делтата на Ебро в испанското средиземноморско крайбрежие). Регионалната уязвимост беше оценена чрез характеризиране на крайбрежните типологии по избрани крайбрежни участъци, където се предвиждаше бъдещото средно морско равнище, скокове и условия на вълните и бяха съчетани с наличието на пространство, за да се определят нивата на адаптация и възможните интервенции и пътища. В световен мащаб подобна оценка беше направена, като се разгледа по комбиниран начин наводненията и ерозията и се въведе за първи път отстъпление като вариант за адаптиране. Резултатите от оценките показват колко е важно да се планира напред във всички категории, за да се намали въздействието от изменението на климата и да се покаже обратната връзка между физическите и социално-икономическите подсистеми в крайбрежната зона. За тази цел бяха взети предвид интервенциите, които представляват комбинация от а) сиви интервенции, основани на твърди структури, б) екологосъобразни интервенции, основани на природни принципи, и в) меки интервенции, основани на подхранване на пясъка и планиране на земята. Преките икономически последици бяха оценени въз основа на наличието на земя, а бяха извършени редица анализи за изчисляване на непреките въздействия (напр. чрез морски транспорт, на който се дължи повече от 80 % от световната търговия).
Ползите от адаптирането и необходимостта от гъвкавост за повишаване на устойчивостта на крайбрежните райони бяха разгледани чрез анализ, основан на процесите. Беше показано как може да се подобри устойчивостта чрез осигуряване на допълнителни седиментни обеми, подкрепени от подобрени водни потоци. Беше разгледана и ролята на естествените местообитания и функционирането на екосистемите за насърчаване на енергийно благоприятни видове интервенции, така че механизмите за естествено натрупване, известни с влажните зони, да могат да бъдат изнасяни към други крайбрежни системи.
Беше анализирана и общата пригодност на неконвенционалните интервенции, като например нарастващите нива на земята (напр. Нидерландия или Малдивските острови), спрямо подходите, основани на растителността. Това позволи да се повдигнат нови въпроси, които не бяха толкова ясно идентифицирани преди. Например понятието за условия от висок клас и дали това се отнася до натиска, който действа върху крайбрежната система, или до комбинацията от натиск, състояние и реакции. Друг установен въпрос е необходимостта да се съчетаят средните тенденции и екстремните събития, за да се намери възможно най-лошата комбинация и да се оцени въз основа на тази уязвимост на крайбрежието.
Universitat Politecnica de Catalunya | ES |
|---|---|
Institutul National De Cercetare-Dezvoltare Pentru Geologie | RO |
Institut De Recerca I Tecnologia Agroalimentaries | ES |
Университетът на Саутхемптън | ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО |
Stichting Deltares | NL |
Christian-Albrechts-Universitaet Zu Kiel | DE |
Съвет за научни изследвания в областта на околната среда | ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО |
Helmholtz-Zentrum Geesthacht Zentrum Fur Material-Und Kustenforschung Gmbh | DE |
Stichting Vu-Vumc | NL |
GCF — Глобален форум за климата Ev | DE |
Centro Euro-Mediterraneo Sui Cambiamenti Climatici Scarl | ТО |
Университетът в Съсекс | ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО |
Инструмент:
7РП — Сътруднически проект
Начална дата:
01/11/2013
Продължителност:
36 месеца
Координатор на проекта:
Universitat Politecnica de Catalunya (UPC)
Звено за контакт:
Проф. Agustín Sánchez-Arcilla
Universitat Politècnica de Catalunya (UPC)
Laboratori d’Enginyeria Maritima (LIM/UPC) Jordi Girona, 1—3 Mòdul D1, Campus Nord
08034-Барселона, Испания
Language preference detected
Do you want to see the page translated into ?