Какво се разбира под несигурност?

Адаптирането към изменението на климата поставя предизвикателства пред лицата, вземащи решения, които сега трябва да решат дали и как да адаптират дейностите, системите и секторите във всички географски мащаби към променящия се климат.

Несигурността не се отнася единствено до изменението на климата и адаптирането към него. Много други научни и политически области са изправени пред широк спектър от несигурности в работата си. Несигурността е сложна концепция, която може да бъде описана по много начини и нейното разглеждане в подкрепа на вземането на решения се е променило с течение на времето. Някои съответни описания на неопределеността включват:

• Състояние на непълно познание, което може да е резултат от липса на информация или от несъгласие относно това, което е известно или дори познато. Тя може да има много видове източници, от неточност в данните до двусмислено дефинирани понятия или терминология, или несигурни проекции на човешкото поведение. Следователно несигурността може да бъде представена чрез количествени мерки (напр. функция на вероятностната плътност) или чрез качествени твърдения (напр. отразяване на преценката на екип от експерти) (AR5 на IPCC за 2014 г.).
• Степента на увереност, която вземащият решения има по отношение на възможните резултати от конкретни решения и/или вероятности за тези резултати. Причините за тази липса на доверие могат да включват преценка на информацията като непълна, замъглена, неточна, ненадеждна, неубедителна или потенциално невярна (Refsgaard et al. 2007).

Кои са основните източници на несигурност при планирането на адаптацията?

В подкрепа на планирането на адаптацията могат да се използват широк набор от източници на информация и данни. Информацията за минал и прогнозен климат е един от няколкото вида информация, която се използва в подкрепа на планирането на адаптацията. Други видове обикновено включват информация, която се извлича от, например: модели за оценка на въздействието, минал опит в справянето с изменението на климата, социално-икономическите условия, контекста на политиката, пазарния контекст (за икономическите участници) и очакванията за промени в този контекст.

Всяка информация, свързана с бъдещите условия на природните и социалните системи, има несигурност, с която потребителите на тази информация следва да са запознати. Някои от основните източници на несигурност, свързани с въздействието на изменението на климата и адаптирането към него, включват (ЕАОС, 2017 г.):

• Грешки в измерването, произтичащи от несъвършени инструменти за наблюдение (напр. дъждомери) и/или обработка на данни (напр. алгоритми за оценка на температурата на повърхността въз основа на спътникови данни);
• Грешки при агрегирането, произтичащи от непълен обхват на времеви и/или пространствени данни;
• Естествена променливост, произтичаща от непредвидими природни процеси в рамките на климатичната система (вътрешна променливост на климата; напр. атмосферна и океанска вариабилност), оказваща влияние върху климатичната система (напр. бъдещи вулканични изригвания) и/или в рамките на чувствителни към климата екологични и социални системи (напр. динамика на екосистемите);
• Ограничения на модела (модели за въздействие върху климата и климата), произтичащи от ограничената разделителна способност на моделите (напр. възпрепятстване на изричното разрешаване на физиката на облаците), непълно разбиране на отделните компоненти на земната система (напр. динамични процеси на ледени листове) или тяхното взаимодействие и обратна връзка (напр. обратна връзка между климата и въглеродния цикъл) и/или непълно разбиране на разглежданата екологична или социална система (напр. демографско развитие в зоните с риск от наводнения);
• Бъдещите траектории на емисиите (на парникови газове и аерозоли) определят мащаба и скоростта на бъдещото изменение на климата. Бъдещите равнища на емисиите зависят от демографското, икономическото и технологичното развитие, както и от международните споразумения за смекчаване на изменението на климата (по-специално в рамките на РКООНИК);
• Бъдещото развитие на неклиматични (социално-икономически, демографски, технологични и екологични) фактори определя как дадено изменение на климата засяга околната среда и обществото;
• Бъдещите промени в обществените предпочитания и политическите приоритети определят значението, което се отдава на дадено въздействие върху климата (напр. загуба на биологично разнообразие на местно или регионално равнище).

Защо е важно да се вземе предвид несигурността при вземането на решения?

Адаптирането към изменението на климата представлява сложно методологично предизвикателство. Той призовава физическите лица да вземат решения с потенциално много дългосрочни последици въз основа на непълни познания и/или несигурна информация за бъдещи промени.

Някои причини, поради които е важно да се вземе предвид несигурността при вземането на решения за адаптиране, включват (Street and Nilsson 2014):

• Несигурността е присъща. Разглеждането на несигурността е съществен елемент от процеса на вземане на решения, тъй като то е присъщо на всички доказателства и на всички решения. Тя е неразделна част от подкрепящите данни и информация, особено, но не само в тази, свързана с бъдещето. Подходящото интегриране на свързаните с тях несигурности като част от доказателствата осигурява по-добро разбиране на тези доказателства и може да подобри тяхната полезност в процесите на вземане на решения;
• По-подходящо и стабилно вземане на решения. Признаването на естеството и характеристиките на несигурността и отразяването им в начина, по който се използват свързаните с тях доказателства, са от решаващо значение за вземането на по-информирани, по-подходящи и по-надеждни решения. Признавайки и разглеждайки несигурността, вместо да очаквате лесно разпознаваеми и детерминистични резултати, несигурността става по-управляема. В резултат на това става възможно да се формулират съгласувани решения и политики;
• Свеждане до минимум на потенциала за неадаптация. Не „достатъчно“ включително несигурността увеличава вероятността предприетите действия да бъдат неподходящи, неподходящи или да увеличат уязвимостта. Налице е по-голяма вероятност от неадаптация при пренебрегване на несигурността в базата от знания;
• Пренебрегването на несигурността крие рискове. Пренебрегването на несигурността може да подкопае ефективното управление на риска, тъй като рисковете, които биха произтекли от включването на несигурността, просто се пренебрегват и не се вземат предвид в действията, които трябва да бъдат предприети.

Други основни теми:

2. Как се съобщават неяснотите?

3. Как да се вземе предвид несигурността?