Какво означава несигурност?

Адаптирането към изменението на климата поставя предизвикателства пред лицата, отговорни за вземането на решения, които трябва да решат сега дали и как да адаптират дейностите, системите и секторите във всички географски мащаби към променящия се климат.

Несигурността не се отнася само до изменението на климата и адаптирането към него. Много други научни и политически области са изправени пред широк спектър от несигурности в своята работа. Несигурността е сложна концепция, която може да бъде описана по много начини и нейното разглеждане при вземането на решения се е развило с течение на времето. Някои подходящи описания на несигурността включват:

• Състояние на непълно знание, което може да е резултат от липса на информация или от несъгласие относно това, което е известно или дори познаваемо. Тя може да има много видове източници, от неточност в данните до двусмислено дефинирани понятия или терминология или несигурни прогнози за човешкото поведение. Следователно несигурността може да бъде представена чрез количествени измерители (напр. функция за плътност на вероятностите) или чрез качествени твърдения (напр. отразяващи преценката на екип от експерти) (МКИК AR5 2014).
• Степента на увереност, която вземащият решения има по отношение на възможните резултати от конкретни решения и/или вероятности за тези резултати. Причините за тази липса на доверие могат да включват преценка на информацията като непълна, замъглена, неточна, ненадеждна, неубедителна или потенциално невярна (Refsgaard et al. 2007).

Кои са основните източници на несигурност при планирането на адаптацията?

В подкрепа на планирането на адаптирането могат да се използват широк набор от източници на информация и данни. Информацията за минал и прогнозен климат е един от няколкото вида информация, която се използва в подкрепа на планирането на адаптирането. Други видове обикновено включват информация, която е получена от, например: модели за оценка на въздействието, предишен опит в справянето с променливостта и изменението на климата, социално-икономически условия, контекст на политиката, пазарен контекст (за икономическите субекти) и очаквания за промени в тези контексти.

Всяка информация, свързана с бъдещите условия на природните и социалните системи, има несигурност, с която потребителите на тази информация трябва да са наясно. Някои от основните източници на несигурност, свързани с въздействието на изменението на климата и адаптирането към него, включват (ЕАОС, 2017 г.):

• грешки при измерването в резултат на несъвършени инструменти за наблюдение (напр. измервателни уреди за дъжд) и/или обработка на данни (напр. алгоритми за оценка на температурата на повърхността въз основа на спътникови данни);
• грешки при обобщаването, произтичащи от непълен времеви и/или пространствен обхват на данните;
• Естествена променливост в резултат на непредвидими природни процеси в рамките на климатичната система (вътрешна променливост на климата; напр. атмосферна и океанска променливост), оказващи влияние върху климатичната система (напр. бъдещи вулканични изригвания) и/или в рамките на чувствителни към климата екологични и социални системи (напр. динамика на екосистемите);
• ограничения на моделите (на моделите за въздействие върху климата и климата), произтичащи от ограничената разделителна способност на моделите (напр. възпрепятстване на изричната разделителна способност на физиката на облаците), непълно разбиране на отделните компоненти на земната система (напр. динамични процеси на ледената покривка) или техните взаимодействия и обратна връзка (напр. обратна връзка между климата и въглеродния цикъл) и/или непълно разбиране на разглежданата екологична или социална система (напр. демографско развитие в зоните с риск от наводнения);
• Бъдещите траектории на емисиите (на парникови газове и аерозоли) определят величината и скоростта на бъдещото изменение на климата. Бъдещите равнища на емисиите зависят от демографското, икономическото и технологичното развитие, както и от международните споразумения за смекчаване на изменението на климата (по-специално съгласно РКООНИК);
• Бъдещото развитие на неклиматичните (социално-икономически, демографски, технологични и екологични) фактори определя как дадена промяна в климата засяга околната среда и обществото;
• Бъдещите промени в обществените предпочитания и политическите приоритети определят значението, което се отдава на дадено въздействие върху климата (напр. загуба на биологично разнообразие на местно или регионално равнище).

Защо е важно да се вземе предвид несигурността при вземането на решения?

Адаптирането към изменението на климата представлява сложно методологично предизвикателство. Той призовава хората да вземат решения с потенциално много дългосрочни последици въз основа на непълни знания и/или несигурна информация за бъдещи промени.

Някои причини, поради които е важно да се вземе предвид несигурността при вземането на решения за адаптиране, включват (Street and Nilsson 2014):

• Несигурността е присъща. Разглеждането на несигурността е съществен елемент от процеса на вземане на решения, тъй като тя е присъща на всички доказателства и на всички решения. Тя е неразделна част от подкрепящите данни и информация, особено, но не само, в тази, свързана с бъдещето. Подходящото интегриране на свързаната с това несигурност като част от доказателствата осигурява по-добро разбиране на тези доказателства и може да подобри полезността им в процесите на вземане на решения;
• По-целесъобразно и по-стабилно вземане на решения. Признаването на естеството и характеристиките на несигурността и отразяването им в начина, по който се използват свързаните с тях доказателства, са от решаващо значение за вземането на по-добре информирани, по-подходящи и по-солидни решения. Като признават и отчитат несигурността, вместо да очакват лесно установими и детерминистични резултати, несигурността става по-лесно управляема. В резултат на това става възможно да се формулират съгласувани решения и политики;
• Сведете до минимум възможността за дезадаптация. Недостатъчното включване на несигурност увеличава вероятността предприетите действия да бъдат неадекватни, неподходящи или да увеличат уязвимостта. Налице е по-голяма вероятност от неправилно адаптиране при пренебрегване на несигурността в базата от знания;
• Пренебрегването на несигурността крие рискове. Пренебрегването на несигурността може да подкопае ефективното управление на риска, тъй като рисковете, които биха произтекли от включването на несигурността, просто се пренебрегват и не се вземат предвид в действията, които трябва да бъдат предприети.

Други основни теми:

2. Как се съобщава несигурността?

3. Как да се справим с несигурността?