European Union flag

Описването и количественото определяне на несигурността може да играе ценна роля при вземането на решения. Количественото определяне не може да елиминира несигурността, но може да помогне да се разбере нивото на несигурност, с което се сблъскваме. Вероятностната информация може да бъде полезен начин за обяснение на вероятността от възможни фючърси. Статистическите методи и модели играят ключова роля при тълкуването и синтеза на наблюдаваните климатични данни и на прогнозите от цифровите климатични модели.

Вероятностната информация обаче не винаги е налична. В този случай ясното описание на бъдещите промени, дори и качествено, може да предостави ценна информация за това какво да очаквате и как да се вземе решение въз основа на тази информация. Подходи като използването на сценарии и пътища могат да се използват, когато вероятностите не са налични.

Видът и времевият хоризонт на контекста на решението за адаптиране ще определят най-подходящата информация (вероятно или не) за използване.

Как се определят и описват несигурностите?

Третиране на несигурността в Междуправителствения комитет по изменение на климата

Междуправителственият комитет по изменение на климата разработи общ подход и калибриран език за оценка и съобщаване на степента на сигурност в своите констатации. Този подход е предложен в Насоките на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно последователното третиране на несигурности (Mastrandrea et al., 2010 г.) и е приложен в Петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC AR5, 2013—2014 г.) и в неотдавнашния Специален доклад относно глобалното затопляне с 1,5 °C (SR1.5 на IPCC, 2018 г.).

Подходът се основава на два показателя (доверие и вероятност) за съобщаване на степента на сигурност на основните констатации въз основа на оценките на авторите на IPCC на основното научно разбиране:

Доверие: Пет квалификации се използват за изразяване на нива на доверие в ключовите констатации, вариращи от много ниски, средни, високи до много високи. Нивото на доверие синтезира преценките относно валидността на констатациите, определени чрез оценка на наличните доказателства (вид, качество, количество или вътрешна съгласуваност) и степента на научно съгласие между различните линии на доказателства (вж. фигура 1).

Фигура 1 — Основата за нивото на доверие е дадена като комбинация от доказателства (ограничени, средни, стабилни) и съгласие (ниско, средно и високо). Увереността се увеличава към горния десен ъгъл. Като цяло доказателствата са най-надеждни, когато има множество последователни независими линии с високо качество (Mastrandrea et al., 2010 г.).

Вероятност: Количествено измерими измерители на неопределеността в дадена констатация, изразени вероятно (въз основа на статистически анализ на наблюденията или резултатите от модела, или на експертна оценка). Ако неопределеността може да бъде количествено определена вероятно, констатацията може да се характеризира, като се използват следните термини (таблица 1):

Таблица 1 — Вероятни термини, свързани с резултатите, използвани в AR5 и SR1.5 на Междуправителствения комитет по изменение на климата

Бележка: Допълнителните термини, които могат да се използват, когато е целесъобразно, включват изключително вероятна (95—100 % вероятност), по-голяма вероятност, отколкото не (> 50—100 % вероятност), по-малко вероятна от вероятната (0– & 50 %) и изключително малко вероятна (0—5 % вероятност).

Тъй като калибрираният език на IPCC е разработен на английски език, следва да се използват предпазни мерки при превода на този подход на други езици, тъй като това може да доведе до загуба на точност.

Сценарии и пътища

При липсата на вероятностни доказателства или като средство за подкрепа на оценките на въздействието и уязвимостта от изменението на климата често се използват сценарии и други качествени описания на бъдещи промени. Следва да се внимава, тъй като сценариите, пътищата и други термини понякога се използват взаимозаменяемо, с широк спектър от припокриващи се определения (Rosenbloom, 2017 г.). Някои полезни определения са дадени в AR5 (2014 г.) на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) (2014 г.) и в СД1.5 на IPCC (2018 г.):

Сценарии като правдоподобни описания на това как може да се развие бъдещето въз основа на съгласуван и вътрешно последователен набор от допускания за ключови движещи сили (напр. скорост на технологични промени, цени) и взаимоотношения. Имайте предвид, че сценариите не са нито прогнози, нито прогнози, но са полезни, за да се даде представа за последиците от развитието и действията.

Пътищата описват времевата еволюция на природните и/или човешките системи към бъдещо състояние. Концепциите за Pathway варират от набори от количествени и качествени сценарии (или разкази) за потенциални фючърси до ориентирани към решения процеси на вземане на решения, насочени към желаните обществени цели. Pathway подходите обикновено се фокусират върху биофизични, техно-икономически и/или социално-поведенчески траектории и включват различни динамика, цели и участници от различни мащаби.

Различни видове сценарии и пътища за бъдещи условия, които са полезни за вземането на решения за адаптиране, са достъпни на световно равнище, а в някои случаи — на национално и местно равнище. Те обикновено включват:

Сценарии за емисии: Правдоподобно представяне на бъдещото развитие на емисиите на парникови газове и аерозоли въз основа на последователен и вътрешно последователен набор от допускания за движещите сили (като демографско и социално-икономическо развитие, технологични промени) и техните ключови взаимоотношения. Сценариите за концентрация, получени от сценарии за емисии, се използват като входни данни за климатичните модели за изчисляване на прогнозите за климата в множество мащаби.

Представителните пътища за концентрация (RCPs) са нов набор от сценарии, които са разработени за, но независимо от AR5 на Междуправителствения комитет по изменение на климата (2014 г.). Те описват четири различни пътя на емисиите на парникови газове (ПГ) на 21-ви век и концентрациите в атмосферата, емисиите на замърсители на въздуха и земеползването (Moss et al., 2008 г.).

RCPs са разработени с помощта на интегрирани модели за оценка (IAM) като принос към широк спектър от симулации на климатични модели, за да се проектират последиците от тях за климатичната система. Тези прогнози за климата, от своя страна, се използват за оценка на въздействието и адаптацията (AR5 на IPCC, 2014 г.).

Думата представител означава, че всеки RCP предоставя само един от многото възможни сценарии, които биха довели до специфични радиационни форсиращи характеристики. Те се наричат „пътища“, за да се подчертае, че те не са окончателни сценарии, а по-скоро вътрешно съгласувани набори от (зависими от времето) прогнози, които потенциално биха могли да бъдат реализирани при повече от един основен социално-икономически сценарий. Числото след съкращението RCP идентифицира приблизителната стойност на радиационната сила (в W m-2), коятосе очаква да бъде достигната в 2100 (IPCC AR5, 2013 г.).

Четири RCP бяха избрани и използвани като основа за прогнозите и прогнозите за климата в AR5 на Междуправителствения комитет по изменение на климата: RCP2.6 (ограничаване на струните); RCP4.5 и RCP6.0 (междинни сценарии за стабилизиране); и RCP8.5 (много високи емисии на парникови газове).

Социално-икономически сценарии: Сценарии, които описват възможно бъдеще по отношение на населението, брутния вътрешен продукт и други социално-икономически фактори, свързани с разбирането на последиците от изменението на климата на национално и местно равнище.

Разработениса споделени социално-икономически пътища, които да допълнят RCPs с различни социално-икономически предизвикателства пред адаптирането и смекчаването на последиците (O’Neill et al., 2014 г.). Въз основа на пет разказа в ЕСП се описват алтернативни социално-икономически фючърси при липсата на намеса на политиката в областта на климата, включващи устойчиво развитие (SSP1), регионално съперничество (SSP3), неравенство (SSP4), развитие с изкопаеми горива (SSP5) и развитие на средата на пътя (SSP2) (O’Neill, 2000 г.; O’Neill et al., 2017 г.; Riahi et al., 2017 г.).

Комбинацията от социално-икономически сценарии, основани на ЕСП, и прогнози за климата, основаващи се на представителния път на концентрацията (RCP), осигурява интегративна рамка за въздействието върху климата и анализа на политиката.

Прогнози за климата (и прогнози за въздействието върху климата): Симулирана реакция на климатичната система (или на чувствителна към климата система) на сценарий за бъдещи емисии или концентрация на парникови газове и аерозоли, получени обикновено чрез използване на климатични модели (или модели за въздействие върху климата). Прогнозите за климата често служат като суровина за конструиране на сценарии за изменението на климата, но те обикновено изискват допълнителна информация, като например наблюдавания климат.

За приложения, които информират важни политически решения или важни инвестиционни решения, се препоръчва лицата, отговорни за вземането на решения, да използват пълния набор от налични сценарии за изменението на климата (и въздействията) и информация за модела.

Други основни теми:

1. Какво се разбира под несигурност?

3. Как да се вземе предвид несигурността?

Language preference detected

Do you want to see the page translated into ?

Exclusion of liability
This translation is generated by eTranslation, a machine translation tool provided by the European Commission.