Принципи и фактори за успех

Адаптирането към изменението на климата е сравнително нова област на дейност за местните власти. Въпреки това опитът на градовете, както в Европа, така и извън нея, през последните две десетилетия позволява да се направят заключения относно принципите (т.е. как да се правят нещата) и факторите за успех (т.е. какво работи), за да се вземат предвид при адаптирането. Принципите се очертават като привеждане на адаптацията в съответствие с други цели за устойчивост, включително намаляване на емисиите на парникови газове; и основава разработването на адаптивни действия на надеждни данни и информация. Ключовите фактори за успех са силният шампионат и политическото лидерство за адаптация; работа в партньорство с други хора в целия град и извън него, също и на по-високи равнища на управление; и да се учат от опита на другите.

Няколко принципа в процеса на политиката за адаптиране са признати като допринасящи за постигането на целите за адаптиране и свеждане до минимум на компромисите с други програми. Те са, както следва:

• Устойчивост на адаптацията. На първо място, ответните мерки за адаптиране не следва да компрометират смекчаването на последиците от изменението на климата чрез увеличаване на емисиите, например чрез прекомерно използване на климатици (вж. стъпка 5.4 за начина, по който адаптирането и смекчаването могат да бъдат планирани и приложени заедно). Второ, усилията за адаптиране на едно място не следва да оказват отрицателно въздействие върху способността за адаптиране на други места (например чрез насочване на води от наводнения надолу по течението); поради това е важно да се има предвид ролята на районите около града за адаптацията (вж. стъпка 2.5). Трето, адаптирането следва в идеалния случай да допринесе за други програми за устойчивост, като например преход към ефективно използване на ресурсите или социална справедливост.
• Основано на доказателства планиране и действия — използването на най-новите изследвания, наличните на местно равнище данни ( вж. стъпка 1.2) и сътрудничеството с учени за преодоляване на пропуските в знанията ( вж. стъпка 1.6) позволява вземането на добре информирани решения.
• Справяне както с миналите/настоящите климатични колебания, така и с екстремните метеорологични явления, както и с прогнозираните бъдещи промени. Справянето с минали и настоящи климатични колебания и екстремни метеорологични условия ( вж. стъпка 2.1) е добра отправна точка. Бъдещите въздействия върху климата обаче могат да бъдат различни и следва да се вземе предвид несигурността, свързана с тяхната честота и мащаб (вж. стъпка 2.2). Липсата или ниската степен на съжаление и печелившите варианти за адаптиране по отношение на разходната ефективност (вж. стъпка 4.2) и множеството ползи могат да помогнат за предприемане на действия въпреки несигурността, свързана с бъдещите прогнози за климата.
• Адаптирани отговори. Реакциите за адаптиране следва да бъдат съобразени с конкретното местоположение — чрез оценка на възникващите на местно равнище и прогнозираните климатични рискове и уязвимости (вж. стъпка 2), но също така и като се вземе предвид конкретната организационна структура ( вж. стъпка 1.3) или наличните ресурси ( вж. стъпка 1.4 и стъпка 1.5). Отговорите следва да бъдат приоритизирани (вж. стъпка 4.3), например в зависимост от основните засегнати сектори или социални групи (вж. стъпка 2.3).
• Мониторингът на функционирането на реакциите на адаптацията — тяхната ефективност, ефикасност, справедливост и легитимност — е необходим за постепенното им подобряване в съответствие с развитието на доказателствата (вж. стъпка 6).

Примерите за фактори за успех в адаптацията, които се появяват, включват следното:

• Силно лидерство и шампионат по адаптация. Политическото участие и ангажираността на местен лидер са от ключово значение за увеличаване на позицията за адаптация в списъка на местните приоритети. Гарантирането на политически ангажимент може да бъде постигнато например чрез присъединяване към Конвента на кметовете за климата и енергетиката или други инициативи за адаптиране към изменението на климата (вж. стъпка 1.1).
• Сътрудничество. Междуведомственото сътрудничество в рамките на местната власт, сътрудничеството със заинтересовани страни като местните предприятия, НПО, научноизследователските институти (вж. стъпка 1.6) и ангажирането на гражданите чрез подходяща комуникация (вж. стъпка 1.7) спомагат за повишаване на осведомеността относно адаптирането и приемането на планираните отговори, за осигуряване на ангажираност сред важни групи от интереси, за мобилизиране на ресурси и за достъп до съответните данни и информация.
• Да се учим от другите. Обменът на опит с други градове чрез работа в мрежа или участие във финансирани от ЕС проекти (напр. чрез програмата Interreg) позволява да се научи от другите какво работи и какво не при адаптирането. Освен това страниците Climate-ADAPT включват многобройни казуси в областта на градската адаптация, както и ресурсната библиотека на Конвента на кметовете (търсене по вид ресурс — казус).