Мерки за адаптиране с цел повишаване на устойчивостта на летищата спрямо изменението на климата

Летищата често се класифицират като национална критична инфраструктура, тъй като те играят съществена роля както за мобилността, така и за икономическия растеж. Въпреки това, поради своята фиксирана инфраструктура и високата си уязвимост към неблагоприятни метеорологични явления, те са особено уязвими към потенциалните последици от изменението на климата, което може да създаде както оперативни, така и търговски въздействия. Поради това е необходимо да се развие устойчивост на свързаните с климата рискове, за да се защити жизненоважната летищна инфраструктура и да се гарантира непрекъснатостта на обслужването на летищните операции. 

Устойчивостта на летищата може да се определи като способността на операциите и инфраструктурата да издържат и да се възстановяват от външни смущения, причинени от настоящата променливост на климата и бъдещото изменение на климата, включително бавно настъпващи събития и последици от повишена честота и интензивност на екстремните събития. Тези ефекти върху летищата се очаква да възникнат в различни срокове и могат да бъдат периодични или постоянни. Въздействия като повишаването на морското равнище и повишаването на температурата ще се наблюдават постоянно, но постепенно, което ще позволи по-дългосрочно планиране. Предвижда се обаче периодичните неблагоприятни метеорологични въздействия, като например тежки валежи или конвективни метеорологични условия, да се случат с повишена честота и/или интензивност поради изменението на климата, поради което се изискват мерки, които могат да се прилагат проактивно в зависимост от ситуацията. 

Изграждането на устойчивост спрямо изменението на климата, като същевременно се справя със значителния растеж на трафика, е двойно предизвикателство. Следователно тези два въпроса не следва да се разглеждат изолирано, а успоредно. По-специално е важно да се отбележи, че развиването на устойчивост спрямо изменението на климата като част от текущите оперативни и инфраструктурни подобрения може да бъде най-ефикасният и икономически ефективен начин за постигане на това. Ако се предприемат мерки за разработване на летище за настаняване на по-голям брой пътници и полети, устойчивостта спрямо изменението на климата следва да се разглежда като неразделна част от това. 

Burbidge (2016 г.; 2018г.) предоставя подробен преглед на основните рискове, свързани с изменението на климата, които засягат европейското въздухоплаване, тяхното въздействие върху инфраструктурата и експлоатацията на летищата и набелязани възможни мерки за адаптиране, позволяващи справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата: 

• Обилните валежи вероятно ще станат по-чести според климатичните сценарии. Проливните дъждове могат да повлияят на пропускателната способност на летището, като изискват по-голямо разстояние между въздухоплавателните средства. Освен това съществуващият капацитет за отводняване на повърхността на летището може да не е достатъчен за справяне с по-чести и интензивни валежи, което води до повишен риск от наводняване на пистата за излитане и кацане и пътеките за рулиране. Подземната инфраструктура, като например електрическото оборудване, също може да бъде застрашена от проливни дъждове. Възможните мерки за адаптиране следва да бъдат насочени към подобряване на капацитета и покритието на дренажната система и успоредно с това към повишаване на водоустойчивостта на подземната инфраструктура (напр. хидроизолация на електрически кабели). 

• Очаква се намаляване на средните годишни валежи в някои региони, по-специално в Средиземноморието. Недостатъчните валежи могат да доведат до липса на ограничения за водата и водите, което може да засегне както експлоатацията, така и инфраструктурата на летищата. Опустиняването може да причини пясъчно увреждане на корпусите и двигателя, навлизане на пясъчни дюни в пистите за излитане и кацане и престилка, което може да засегне експлоатацията на летището. Сред подходящите мерки, които трябва да бъдат приложени, са нова стратегия за управление на водите, насочена към пестене на вода, повторно използване на вода и съхранение на дъждовна вода, както и структурни мерки за защита на пистите от пясъчни дюни. 

• Очаква се повишаване на годишната и дневната максимална температура заедно с топлинните вълни, които вероятно ще станат по-интензивни и устойчиви. Рисковете за летищната инфраструктура включват топлинни щети по повърхностите на пистите за излитане и кацане и престилките от гледна точка на деформация, с последици за товароносимостта и дълготрайността. Ще има и необходимост от по-голямо лятно охлаждане на летищните сгради; някои сгради могат да се сблъскат с прегряване, което води до здравословни проблеми за пътниците и персонала. Рисковете от екстремни температури за експлоатация включват намаляване на тягата на двигателя на въздухоплавателното средство, което от своя страна засяга изискванията за дължината на пистата за излитане и кацане. Мерките, насочени към повишаване на устойчивостта на повишаването на температурата, могат да бъдат разделени на мерки относно летищните сгради и оборудване (климатични инсталации, по-добра изолация, развитие на зелена инфраструктура) и мерки относно въздушната инфраструктура (нови материали за пистата, устойчиви на топлина, удължаване на пистата за излитане и кацане, по-добро охлаждане на оборудването). 

• Очаква се посоката на вятъра да се променя по-често и бързо, увеличеното отклонение от преобладаващата посока на вятъра може да накара пистите да изпитат повече кръстосани ветрове. Що се отнася до въздушната инфраструктура, могат да възникнат щети, причинени от силен вятър, и изграждането на нова писта за напречен вятър може да изглежда от съществено значение за повишаване на устойчивостта на операциите. 

• Прогнозите за честотата, местоположението и интензивността на бурите в Европа са несигурни, въпреки че много проучвания предвиждат, че в дългосрочен план общият брой на бурите ще намалее, докато най-силните бури ще бъдат по-интензивни (особено в Северна и Западна Европа). Поради повишаването на температурата и повишената изолация се очаква по-висок интензитет на конвекцията, което води до смущения в операциите, удължаване на маршрута и свързаните с това закъснения. По-големите конвективни системи с мезомащаб може дори да имат потенциал да засегнат няколко летища в региона. Има различни мерки за адаптиране, които трябва да бъдат разгледани, за да се повиши устойчивостта на летищата срещу екстремни метеорологични условия, включително ветроустойчивост на въздушната инфраструктура и премаршрутиране на въздухоплавателни средства. 

• Повишаването на морското равнище може да доведе до постоянно наводняване на крайбрежни летища и загуба на капацитет, освен ако не бъдат взети превантивни мерки, като например изграждане на морска защита. В дългосрочен план потенциалната постоянна загуба на капацитет на някои места може да окаже въздействие върху цялостния капацитет и експлоатация на мрежата. Въздействието на по-голямото поява на бури може да се наблюдава в краткосрочен план и може да доведе до временно намаляване на капацитета и увеличаване на закъсненията. 

• Въпреки факта, че обикновено се очаква снеговалежът да намалее, може да има увеличение на дните на обилните снеговалежи или снеговалежите в нови райони, което означава, че някои географски райони трябва да бъдат подготвени за тежки зимни условия. Ако случаят е такъв, ще е необходимо да се подобри капацитетът за зимна поддръжка на летището. 

• Изменението на климата може да доведе до промени както на местното биологично разнообразие, така и на миграционните модели на дивата флора и фауна, както и потенциално увеличаване на опасностите от дивата флора и фауна. Промяната на миграционните модели може да засегне експлоатацията на въздухоплавателните средства и да увеличи потенциала за нападения с птици. 

Прегледът по-горе подчертава голямата променливост на потенциалното въздействие на изменението на климата върху европейските летища, което може да засегне много разнообразна гама от инфраструктури и операции, както и техните високи местни особености. Поради това действията, насочени към подобряване на капацитета за адаптиране на летищата (т.е. разбиране на проблемите, оценка на проблемите, подбор и прилагане на мерки за адаптиране, комуникация и ангажираност на заинтересованите страни на летищата) се нуждаят от местен подход. 

Адаптирането на летищната инфраструктура и услуги е част от възможните решения за осигуряване на непрекъснатост на веригите на доставки за стопанския и промишления сектор. Рисковете от изменението на климата, засягащи въздухоплаването, застрашават непрекъснатостта на веригата на доставки, свързана с въздушния товарен превоз.  Прекъсването на веригата на доставки в крайна сметка може да доведе до увеличаване на разходите, което може да засегне купувача, доставчика или цялата верига на доставки.  Осигуряването на устойчивост на летищната инфраструктура също е от решаващо значение, за да се гарантира свързаността на дестинациите в регионите, които разчитат на туризма, като по този начин се допринася и за икономическото развитие на този сектор.