Залесяване и повторно залесяване като възможност за адаптиране

В практиките за залесяване и повторно залесяване могат да участват различни заинтересовани страни в зависимост от размера и собствеността на съответната земя. Правителствата, НПО и организациите на гражданското общество, частния сектор и научноизследователските институции са за предпочитане да участват за осигуряване на адаптация в по-големи пространствени и времеви мащаби. Заинтересованите страни следва да бъдат включени по време на етапа на изпълнение на практиките за залесяване и повторно залесяване (напр. в подбора на залесената или повторно залесена площ и в определянето на характеристиките на засаждането на дървета). Заинтересованите страни обаче играят решаваща роля по време на етапа на управление на залесените и повторно залесените площи, тъй като те могат да допринесат за действия, гарантиращи техния растеж, поддръжка и защита.

По-голямата част от европейските гори са частна собственост (приблизително 60 % от залесената земя), а не публична (40 %) (информационен документ наЕС). Поради това практиките за залесяване и повторно залесяване често включват частни земевладелци и за да бъдат успешни, те трябва да бъдат приети от тези заинтересовани страни чрез преодоляване на институционални фактори, като например права и достъп до горите. Особено залесяването се случва главно чрез засаждане на дървета върху частни земи, тъй като собствениците на земя могат да очакват големи доходи, отколкото от селскостопански практики. Освен това залесяването ще бъде успешно, ако частните собственици на земя приемат да участват в проекти за залесяване в продължение на дълги периоди.

Прехвърлянето на собствеността върху по-големи площи от общата гора към местните общности и свързаните с тях приходи, основаващи се на подобрено съхранение на въглерод, до голяма степен биха могли да бъдат успешен фактор за допринасяне за смекчаване на последиците от изменението на климата (първично), но също така могат да улеснят поддържането на екосистемни услуги, които са от значение за адаптирането на местно равнище (напр. услуги за регулиране на водите, опазване на почвите, горски продукти и др.).

Социално-демографските характеристики на земевладелците (т.е. размер на стопанството и владение), социалната приемливост на залесяването от страна на общността (напр. без противоречие с целите на селското стопанство), както и уменията, знанията и опитът на земеделските стопани, свързани с залесяването и повторното залесяване, могат да бъдат фактори за успех/ограничаване на тези практики.

Споделянето на информация относно полезните взаимодействия между подходите за адаптиране и смекчаване би могло да бъде от полза и за успеха на практиките за залесяване и повторно залесяване. Земеделските стопани следва да познават възможностите (включително възможностите за предлагане на пазара) и риска от залесяване и/или повторно залесяване в техните земи, за да се стремят както към смекчаване, така и към адаптиране.

Залесяването и повторното залесяване могат да променят ландшафта и свързаните с тях екосистемни услуги. Добре управляваните екосистеми обаче могат да помогнат на обществата да се адаптират към изменението на климата, като генерират множество социално-екологични ползи и насърчават дългосрочни подходи за адаптиране към изменението на климата.

Приемането на залесяването и повторното залесяване като практики за адаптиране чрез интегриране на цели за смекчаване на последиците от изменението на климата би могло да спомогне за преодоляване на финансовите пречки пред адаптирането, тъй като то може да се възползва от финансиране за въглеродни емисии (МЧР, REDD+, доброволни пазари на въглеродни емисии). Като практики за адаптиране те могат също така да спомогнат за увеличаване на съпътстващите ползи от смекчаването на последиците на местно равнище и на местния капацитет за справяне с изменението на климата.

Залесяването и повторното залесяване могат да осигурят социални, икономически и екологични подобрения, да допринесат за устойчивото развитие (напр. повишаване на производителността и устойчивостта на земята) и да осигурят генериране на допълнителни доходи. Тези практики също така допринасят за гарантиране на екосистемните услуги чрез намаляване на уязвимостта към изменението на климата (т.е. горите спомагат за регулирането на природните ресурси, контрола на хидроложките процеси и влошаването на качеството на земите, поддържането на биологичното разнообразие на видовете и намаляването на вредителите и нападенията от болести).

Следва да се поддържат разходи за подготовка на почвата, придобиване и засаждане на дървесни видове, торене и ограждане на земята, контрол на растителността, както и за всички практики за поддръжка и управление, особено през първите три/пет години. Разходите за поддръжка варират от средно 300 EUR на хектар през първата година до около 100 EUR на хектар през третата година (Европейски институт по горите, 2000 г.). Въпреки това се предоставят средства за подпомагане на местните земевладелци за въвеждане на практики за повторно залесяване и залесяване. Помощта за залесяване зависи от дървесни видове, варираща от максимум около 2 400 EUR ха -1 за^{евкалипт} до 4 800 EUR ха -1 за^{смесени} насаждения с широколистни листа. Освен това на собствениците на земя се предоставят компенсации за покриване на загубите на доходи, дължащи се на залесяване в земеделска земя. Максималната сума от 725 EUR ha -1^година -1^{всъщност} се изчислява за земеделските стопани, които получават предимно доходите си от селскостопански дейности, докато 180 EUR^ha -1^година -1 се изчислява за друго частноправно лице. Тези разходи бяха установени с Регламент (ЕО) № 1054/94 на Комисията с цел регулиране на финансовата програма, приета на 5 май 1994 г.

Общата селскостопанска политика (ОСП) е основният източник на средства на ЕС за горите.  Около 90 % от финансирането от ЕС за горите идва от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Това включва практики за залесяване и повторно залесяване. Общо 27 % от 8,2 милиарда евро, определени за периода 2015—2020 г., са предназначени за повторно залесяване, а 18 % са предназначени за повишаване на устойчивостта на горите, а 18 % — за предотвратяване на щетите. ОСП предоставя финансова подкрепа на селските райони, но държавите от ЕС могат да изберат да финансират мерки в областта на горското стопанство чрез своите национални програми за развитие на селските райони. Както е посочено в глава VIII от Регламента за развитие на селските райони1257/1999, такова финансово подпомагане се предоставя само за гори и площи, притежавани от частни собственици, от техни сдружения, от общини или техни сдружения.

Търговският интерес (логинг) или приходите от туризъм също могат да бъдат източник на финансиране за този вариант за адаптиране. Повторното залесяване и залесяването най-накрая могат да създадат нови възможности за екотуризъм. Те могат също така да компенсират отрицателните последици от зимния туризъм, като например промени в планинския ландшафт, дължащи се например на ски писти и свързаната с тях инфраструктура.

Дейностите по залесяване и повторно залесяване са допустими съгласно Механизма за чисто развитие (МЧР), който е основният инструмент на международната политика по РКООНИК, който свързва смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. 2 % от въглеродните компенсации по МЧР се налагат за финансиране на Фонда за адаптиране (член 12.8 от Протокола от Киото), дори ако от проектите по МЧР не се изисква официално да включват дейности за адаптиране.

Инициативата REDD (Намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите) също е полезна за финансиране на опазването на горите, увеличаване на въглеродните запаси в горските екосистеми и наскоро насърчаване на устойчивото управление на горите с връзка с обхвата на адаптацията.

На международно равнище международни споразумения, като Протокола от Киото и Парижкото споразумение, полагат усилия за насърчаване на интегрирането на адаптацията и смекчаването на последиците от изменението на климата в горските екосистеми, но този потенциал все още не е напълно реализиран.

На европейско равнище приетата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., като част от Европейския зелен пакт, включва възстановяване на увредените екосистеми в цяла Европа чрез засаждане на най-малко 3 милиарда допълнителни дървета до 2030 г. Тя също така има за цел да разработи насоки за благоприятстващо биологичното разнообразие залесяване и повторно залесяване, като се прилагат по-близки до природата горскостопански практики.

Стратегията на ЕС за горите за 2030 г. е една от водещите инициативи на Европейския зелен пакт и се основава на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. Стратегията ще допринесе за постигането на различни цели: целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие, както и целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., целите за адаптиране към изменението на климата и неутралността по отношение на климата до 2050 г. Стратегията също така поставя специален акцент върху туризма: в него се посочва, че Комисията ще насърчава сътрудничеството между туристическия сектор, собствениците на гори и услугите за опазване на природата и ще определя стандарти и норми за екотуристическите дейности. Туристическата индустрия следва да работи в тясно сътрудничество с управителите на гори за разработване на устойчиви туристически продукти, които оказват положително въздействие върху човешкото здраве, без да оказват отрицателно въздействие върху природните ценности на предвидените дестинации, особено в защитените зони.

Forest EUROPE (Министерска конференция за опазване на горите в Европа) е общоевропейски доброволен процес на политика на високо равнище в областта на горското стопанство. От 1990 г. насам нейната цел е да се разработят общи стратегии за 46-те страни (45 европейски държави и ЕС) за това как да се опазват и управляват устойчиво горите.

Основен механизъм за финансиране на залесяването е ОСП. Правилата за подкрепа за стратегическите планове се изготвят от държавите от ЕС в рамките на общата селскостопанска политика (Регламент (ЕС) 2021/2115)(Делегиран регламент (ЕС) 2022/126). Правилата относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика са установени в Регламент (ЕС) 2021/2116 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/128). Тя ще финансира почти 623000 хектара за залесяване или възстановяване на агролесовъдството (ОСП2023—27—28 стратегически плана по ОСП накратко).

Освен това Регламент (ЕС) 2018/841 за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) гарантира включването на емисиите и поглъщанията от ЗПЗГС в рамката в областта на климата и енергетиката, а държавите членки трябва да гарантират, че емисиите от земеползването, промените в земеползването или горското стопанство се компенсират с поне еквивалентно отстраняване на CO₂ в сектора („правило за недопускане на дълг“).

Освен това националните политики могат да предоставят стимули или да налагат разпоредби за насърчаване на практики с полезни взаимодействия между смекчаването на последиците и адаптирането; включването на адаптирането в националните насоки и процедури за одобрение на проекти за смекчаване на последиците би могло да стимулира адаптирането на дейностите по залесяване и повторно залесяване.

Залесяването и повторното залесяване изискват дълъг период от време за прилагане, тъй като те включват широк кръг участници и могат да се сблъскат с институционална сложност както на национално, така и на международно равнище.

Залесяването и повторното залесяване като практики за адаптиране са част от принципите за устойчиво управление на горите. Те също така следва да станат част от местните или националните планове за земеползване и следователно като цяло имат дълъг живот (десетилетие). Освен това, за да получат финансова помощ и компенсации за покриване на загуби, дължащи се на залесяване в земеделска земя, собствениците трябва да гарантират поддържането на залесената земя в продължение на най-малко 5 години.