Залесяване и повторно залесяване

Изменението на климата и горските екосистеми са тясно свързани, като климатът засяга главно скоростта, честотата, интензивността и времето на температурата на въздуха, слънчевата радиация и валежите. Изменението на климата би могло да представлява заплаха за горските екосистеми и услуги, особено в средиземноморските региони, където се очаква да се увеличат по-високите равнища на смъртност на дърветата и горските пожари поради повишените температури и сушите (ЕАОС, 2016a; 2016б). Модифицираните климатични условия вече са довели до отрицателни въздействия, като например промени в: състав и биологично разнообразие на горските видове, нарастващ темп, устойчивост на вредители и болести, разпространение на инвазивни видове, режим на горските пожари и податливост на пожари в горите.

Горите могат да действат като поглътители на въглерод; те могат да натрупват атмосферен CO2 като въглерод в растителността и почвите. Въпреки това човешките дейности, засягащи характеристиките на земеползването и горското стопанство, могат да променят въглеродния цикъл между атмосферата и сухоземните екосистеми, което води до повече емисии на CO2. Тъй като горите могат да действат като поглътители на въглерод, те са включени в международните политики (Регламент (ЕС) 2018/841 за ЗПЗГС) за справяне с изменението на климата както чрез процеси на смекчаване, така и чрез процеси на адаптиране; следва да се предпочете свързването на тези два аспекта.

Проектите за залесяване и повторно залесяване могат да изпълняват тази двойна роля за горските екосистеми. Залесяването (т.е. преобразуването на незалесени земи от дълго време в гори) се отнася до създаването на гори, които преди това не са съществували или в които горите са липсвали от дълго време (50 години съгласно РКООНИК). Повторното залесяване се отнася до презасаждането на дървета върху наскоро обезлесена земя (т.е. преобразуване на наскоро незалесена земя в гора). Ако тези два подхода се разглеждат като взаимно допълващи се, те могат да дадат възможност за взаимноизгодни варианти на политиката. Ако обаче се управляват по неустойчив начин, и двете практики могат да бъдат противоречиви, тъй като могат да доведат до унищожаване на първоначалните екосистеми, които не са горски (напр. естествени пасища).

На международно равнище залесяването и повторното залесяване първоначално са признати като подходи за смекчаване и са насърчавани за целите на улавянето на въглерод. Те обаче могат също така да помогнат на горите да се адаптират към изменението на климата чрез намаляване на човешкия натиск (например чрез намаляване на унищожаването или влошаването на състоянието на местообитанията) и подобряване на свързаността на ландшафта и намаляване на разпокъсаността (като по този начин се улеснява миграцията на видовете в условията на изменение на климата). Залесяването и повторното залесяване могат също така да допринесат за опазването на горещите точки на биологичното разнообразие, като се избягва деградацията на почвите и се опазват други природни ресурси (напр. вода).

Устойчивото управление на залесените или повторно залесените земи спомага за търсенето на решения за адаптиране, тъй като запазва състоянието на горите и гарантира екосистемните услуги, особено на местно равнище, като намалява уязвимостта към изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. В случай на неуспех на културите поради изменението на климата горите могат да осигурят предпазни мрежи за местните общности със своите продукти (например както с дървени, така и с недървесни продукти, като дивечови животни, ядки, семена, горски плодове, гъби, лечебни растения). Горите също така спомагат за регулирането на водния поток и водните ресурси чрез своите екосистемни услуги, свързани с хидрологията (напр. опазване на базовия поток, регулиране на потока на бурите и контрол на ерозията). Освен това засаждането на дървета може да създаде нови местообитания за по-толерантни видове и да подобри биологичното разнообразие, особено когато се предпочитат многовидови насаждения (избиране на местни видове и избягване на инвазивни, по-малко адаптирани към местообитанието). Залесяването и повторното залесяване могат също така да контролират деградацията на почвите, хидравличните рискове и рисковете от свлачища и да насърчат местните общности към агролесовъдни или горско-пасищни системи, като по този начин се създават нови възможности за доходи. И накрая, практиките за управление на горите, като например санитарно-хигиенната реколта, могат да помогнат за намаляване на нападенията от вредители и болести.

Горите са важни не само за биологичното разнообразие, но и за икономическите дейности, като например търговията с дървен материал и недървесни продукти и екотуризма. През 2021 г. около 473 100 души са били заети в горското стопанство и дърводобива в Европа. Общата брутна добавена стойност (БДС), генерирана от горското стопанство и дърводобивната промишленост в ЕС, възлиза на 25 милиарда евро през 2021 г. (Евростат). Горите често се считат за естетически приятни за туристическия сектор: Те предлагат различни възможности за туризъм и колоездене. Новите или възстановени гори могат да създадат зашеметяващи пейзажи, които привличат туристи, търсещи преживявания на открито. Туристите са особено привлечени от аспектите на биологичното разнообразие, например възможността за наблюдение на птици. Поради тази причина залесяването и повторното залесяване могат да се разглеждат като възможности за адаптиране и за туристическия сектор. Това се отнася до случаите, когато те са част от регионални или национални стратегии за диверсификация и стимулират устойчиви форми на туризъм, които зачитат и дори допринасят за опазването на горите. Чрез програмата „Програма 2000“ залесяването беше замислено като съпътстваща мярка на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Политиките на ЕС за залесяване подпомогнаха засаждането на около 2 милиона хектара дървета върху земеделска земя в периода 1994—2015 г. Въпреки че понастоящем залесяването се счита за стратегия за смекчаване чрез улавяне на CO2, равнището на залесяване е намаляло през последните десетилетия. С отпуснатите средства по програмите на ЕС за развитие на селските райони (2014—2020 г.) беше планирано засаждането на още 510 000 хектара.

Няма достатъчно налична информация за оценка на дела на иглолистните спрямо широколистните видове в програмите за залесяване и повторно залесяване. Въпреки това делът на широколистните и смесените гори в Европа се увеличава през последните десетилетия, въпреки че в някои държави все още преобладава залесяването с иглолистни дървета.

В практиките на залесяване и повторно залесяване могат да участват различни заинтересовани страни в зависимост от големината и собствеността на съответната земя. Правителствата, неправителствените организации и организациите на гражданското общество, частният сектор и научноизследователските институции са за предпочитане да участват за осигуряване на адаптация в по-големи пространствени и времеви мащаби. Заинтересованите страни следва да участват по време на етапа на изпълнение на практиките за залесяване и повторно залесяване (например при избора на залесена или повторно залесена площ и при определянето на характеристиките на дървесните насаждения). Заинтересованите страни обаче имат решаваща роля по време на етапа на управление на залесените и повторно залесените площи, тъй като те могат да допринесат за действия, гарантиращи техния растеж, поддръжка и защита.

По-голямата част от европейските гори са частна собственост (приблизително 60 % от залесените земи), а не публична (40 %) (информационен документ на ЕС). Поради това практиките на залесяване и повторно залесяване често включват частни собственици на земя и за да бъдат успешни, те трябва да бъдат приети от тези заинтересовани страни чрез преодоляване на институционални фактори като права и достъп до гори. Особено залесяването се извършва главно чрез засаждане на дървета върху частни земи, тъй като собствениците на земя могат да очакват големи доходи, отколкото от селскостопански практики. Освен това залесяването ще бъде успешно, ако частните собственици на земя приемат да участват в проекти за залесяване за дълги периоди от време.

Прехвърлянето на собствеността върху по-големи площи общи гори на местните общности и свързаните с това приходи въз основа на подобрено съхранение на въглерод до голяма степен би могло да бъде успешен фактор за допринасяне за смекчаване на изменението на климата (първично), но може също така да улесни поддържането на екосистемни услуги, които са от значение за адаптирането на местно равнище (например услуги за регулиране на водите, опазване на почвите, горски продукти и др.).

Социално-демографските характеристики на собствениците на земя (т.е. размер и владение на стопанството), социалната приемливост на залесяването от страна на общността (например липса на конфликт със селскостопанските цели), както и уменията, знанията и опитът на собствениците на земя, свързани със залесяването и повторното залесяване, могат да бъдат фактори за успех/ограничаване на приемането на такива практики.

Обменът на информация относно полезните взаимодействия между подходите за адаптиране и смекчаване също би могъл да бъде от полза за успеха на практиките за залесяване и повторно залесяване. Земеделските стопани следва да познават възможностите (включително възможностите за предлагане на пазара) и риска от залесяване и/или повторно залесяване в своите земи за целите както на смекчаването, така и на адаптирането.

Залесяването и повторното залесяване могат да променят ландшафта и свързаните екосистемни услуги. Добре управляваните екосистеми обаче могат да помогнат на обществата да се адаптират към изменението на климата, като генерират множество социално-екологични ползи и насърчават дългосрочни подходи за адаптиране към изменението на климата.

Приемането на залесяването и повторното залесяване като практики за адаптиране чрез интегриране на целите за смекчаване би могло да спомогне за преодоляване на финансовите пречки пред адаптирането, тъй като то може да се възползва от финансиране с въглеродни емисии (МЧР, REDD+, доброволни пазари на въглеродни емисии). Като практики за адаптиране те могат също така да спомогнат за увеличаване на съпътстващите ползи от смекчаването на последиците на местно равнище и на местния капацитет за справяне с изменението на климата.

Залесяването и повторното залесяване могат да осигурят социални, икономически и екологични подобрения, да допринесат за устойчивото развитие (напр. повишаване на производителността и устойчивостта на земята) и да осигурят допълнително генериране на доходи. Тези практики допринасят и за гарантиране на екосистемните услуги чрез намаляване на уязвимостта към изменението на климата (т.е. горите помагат за регулиране на природните ресурси, контролиране на хидроложките процеси и влошаването на качеството на земите, поддържане на биологичното разнообразие на видовете и намаляване на нападенията от вредители и болести).

Следва да се поддържат разходи за подготовка на почвата, придобиване и засаждане на дървесни видове, наторяване и ограждане на земята, контрол на растителността и за всички практики за поддръжка и управление, особено през първите три/пет години. Разходите за поддръжка варират от средно 300 EUR на хектар през първата година до около 100 EUR на хектар през третата година (Европейски институт по горите, 2000 г.). Въпреки това се предоставят средства за помощ в подкрепа на местните собственици на земя за установяване на практики за повторно залесяване и залесяване. Помощта за залесяване зависи от дървесните видове, като варира от максимум около 2400 EUR за хектар^-1 за евкалипт до 4800 EUR за хектар^-1 за широколистни смесени насаждения. Освен това на собствениците на земя се предоставят компенсации за покриване на загубите на доходи, дължащи се на залесяване на земеделска земя. Максимална сума от 725 EUR за хектар^-1 година^-1 всъщност се изчислява за земеделските стопани, получаващи доходите си главно от селскостопански дейности, докато 180 EUR за хектар^-1 година^-1 се изчислява за други частноправни субекти. Тези разходи бяха установени с Регламент (ЕО) No 1054/94 на Комисията с цел регулиране на финансовата програма, приета на 5 май 1994 г.

Общата селскостопанска политика (ОСП) е основният източник на средства от ЕС за горите.  Около 90 % от финансирането от ЕС за горите идва от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Това включва практики за залесяване и повторно залесяване. Общо 27 % от 8,2 милиарда евро, определени за периода 2015—2020 г., са предназначени за повторно залесяване, 18 % са предназначени за повишаване на устойчивостта на горите, а 18 % — за предотвратяване на щети. ОСП предоставя финансова подкрепа на селските райони, но държавите от ЕС могат да изберат да финансират мерки в областта на горското стопанство чрез своите национални програми за развитие на селските райони. Както е посочено в глава VIII от Регламента за развитие на селските райони1257/1999, такава финансова помощ се предоставя само за гори и площи, притежавани от частни собственици, от техни сдружения, от общини или техни сдружения.

Търговският интерес (записване) или приходите от туризъм също могат да бъдат източник на финансиране за тази възможност за адаптиране. Повторното залесяване и залесяването най-накрая могат да създадат нови възможности за екотуризъм. Те могат също така да компенсират отрицателните последици от зимния туризъм, като например промяна на планинския ландшафт, дължаща се например на ски пистите и свързаната с тях инфраструктура.

Дейностите по залесяване и повторно залесяване са допустими по Механизма за чисто развитие (МЧР), който е основният инструмент на международната политика в рамките на РКООНИК, свързващ смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях. 2% от въглеродните компенсации по МЧР се налагат за финансиране на Фонда за адаптация (член 12, параграф 8 от Протокола от Киото), дори ако от проектите по МЧР официално не се изисква да включват дейности за адаптация.

Инициативата REDD (Намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите) е полезна и за финансирането на опазването на горите, увеличаването на въглеродните запаси в горските екосистеми и неотдавнашното насърчаване на устойчивото управление на горите с връзка с обхвата на адаптирането.

На международно равнище международните споразумения, като Протокола от Киото и Парижкото споразумение, полагат усилия за насърчаване на интегрирането на адаптирането и смекчаването на последиците в горските екосистеми, но този потенциал все още не е напълно реализиран до момента.

На европейско равнище приетата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., като част от Европейския зелен пакт, включва възстановяване на увредените екосистеми в цяла Европа чрез засаждане на най-малко 3 милиарда допълнителни дървета до 2030 г. Тя също така има за цел да разработи насоки за благоприятстващо биологичното разнообразие залесяване и повторно залесяване, като се прилагат практики на природосъобразно горско стопанство.

Стратегията на ЕС за горите за 2030 г. е една от водещите инициативи на Европейския зелен пакт и се основава на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. . Стратегията ще допринесе за постигането на различни цели: целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие, както и целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., целите за адаптиране към изменението на климата и неутралността по отношение на климата до 2050 г. В стратегията се поставя и специален акцент върху туризма: в него се посочва, че Комисията ще насърчава сътрудничеството между туристическия сектор, собствениците на гори и службите за опазване на природата и ще определя стандарти и норми за дейностите в областта на екотуризма. Туристическата индустрия следва да работи в тясно сътрудничество с управителите на гори за разработване на устойчиви туристически продукти, които оказват положително въздействие върху човешкото здраве, без да оказват отрицателно въздействие върху природните ценности на планираните дестинации, особено в защитените зони.

FOREST EUROPE (Министерска конференция за опазване на горите в Европа) е общоевропейски доброволен процес на политиката на високо равнище в областта на горското стопанство. От 1990 г. насам тя има за цел да разработи общи стратегии за 46-те подписали я страни (45 европейски държави и ЕС) относно начините за опазване и устойчиво управление на горите.

Основен механизъм за финансиране на залесяването е ОСП. Правилата за подпомагане за стратегическите планове се изготвят от държавите от ЕС в рамките на общата селскостопанска политика (Регламент (ЕС) 2021/2115)(Делегиран регламент (ЕС) 2022/126). Правилата относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика са установени в Регламент (ЕС) 2021/2116 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/128). По него ще бъдат финансирани почти 623 000 хектара за залесяване или възстановяване на агролесовъдството (накратко ОСП за периода 2023—2027 г. — 28 стратегически плана по ОСП).

Освен това Регламент (ЕС) 2018/841 относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) гарантира включването на емисиите и поглъщанията от ЗПЗГС в рамката в областта на климата и енергетиката, а държавите членки трябва да гарантират, че емисиите от земеползването, промените в земеползването или горското стопанство се компенсират най-малко с равностойно поглъщане на CO2 в сектора („правило, различно от дълга“).

Освен това националните политики могат да предоставят стимули или да налагат разпоредби за насърчаване на практики с полезни взаимодействия между смекчаването на последиците и адаптирането; включването на адаптирането в националните насоки и процедури за одобрение на проекти за смекчаване би могло да стимулира адаптирането на дейностите по залесяване и повторно залесяване.

Залесяването и повторното залесяване изискват дълго време за изпълнение, тъй като включват широк кръг от участници и могат да се сблъскат с институционална сложност както на национално, така и на международно равнище.

Залесяването и повторното залесяване като практики за адаптиране са част от принципите за устойчиво управление на горите. Те също така следва да станат част от местните или националните планове за земеползване и следователно като цяло да имат дълъг живот (десетилетия). Освен това, за да получат финансова помощ и компенсации за покриване на загуби, дължащи се на залесяване на земеделска земя, собствениците трябва да гарантират поддържането на залесената земя в продължение на най-малко 5 години.