Зелен коридор „Долен Дунав“: възстановяване на заливни равнини за защита от наводнения

Земеделието, горското стопанство и транспортът са взели своето влияние върху естествеността на Долен Дунав. През втората половина на ХХ^век близо три четвърти от заливните равнини на Долен Дунав са отрязани от основната река чрез диги и са превърнати в земеделски площи, което оказва последващо въздействие върху режимите на наводнения. Освен това големи части от река Дунав са подложени на ерозия на речното корито поради добива на чакъл, драгирането и изграждането на язовири, което допринася за понижаването на водните маси на съседните земеделски земи. Еутрофикацията в резултат на антропогенно замърсяване засегна сериозно река Дунав, и по-специално долните участъци на реката. Превръщането на заливните гори в земеделски и монокултурни хибридни тополови насаждения доведе до по-екстремни наводнения. Големи наводнения в басейна на река Дунав от близкото минало са настъпили през 2002 г., 2005 г., 2006 г., 2009 г., 2010 г., 2013 г. и 2014 г.

Очаква се изменението на климата допълнително да увеличи риска от наводнения в целия Дунавски басейн по отношение на интензивността, продължителността и честотата на събитията. Има и по-голяма вероятност от внезапни наводнения по време на сухи периоди. Съществува обаче значителна несигурност в количественото определяне на бъдещите наводнения поради недостатъци в оценката на бъдещите валежи.

Споразумението за зелен коридор „Долен Дунав“ има за цел:

• запазване на общо 935 000 хектара, включително засилена защита за 775 000 хектара съществуващи защитени зони и нова защита за още 160 000 хектара;
• възстановяване на 224 000 хектара естествени заливни равнини;
• насърчаване на устойчивото използване и развитие по протежение на 1000 км надолу по течението на река Дунав, включително делтата на река Дунав.

Възстановяването на заливните равнини има за цел да осигури място за задържане и безопасно освобождаване на наводнените води.

В споразумението за зеления коридор на Долен Дунав правителствата на България, Румъния, Молдова и Украйна се споразумяха да възстановят 224 000 хектара заливна равнина като част от по-широка запазена площ от 935 000 хектара, образуваща зеления коридор на Долен Дунав. Очаква се тези амбициозни цели да бъдат постигнати в дългосрочна перспектива.

До 2020 г. е в ход възстановяване на около 60 000 хектара заливни равнини в Долен Дунав. Дигите са премахнати, което позволява на реката да възобнови естествения си ход. Разчистени са инвазивни растителни видове. Десетки хиляди местни дървета са засадени на десетки малки места. Това помага на горите да се възстановяват естествено на много по-голяма площ. В Румъния 6000 хектара заливни равнини на островите Бабина и Черновца, Махмудия, Балта Жераюлуй, Гърла Маре - Врата са били или са в процес на възстановяване на връзката с реката, създавайки мозайка от местообитания. Тъй като естествените процеси са възстановени, много видове птици са се върнали и рибните популации са се увеличили. На остров Татару в Украйна бяха въведени традиционни породи говеда за контрол на инвазивните видове. Дигите бяха премахнати, за да се позволи на 750 хектара земя да се наводняват естествено, осигурявайки богати места за хранене, размножаване и хвърляне на хайвер за дивата природа. Към днешна дата някои проекти за възстановяване все още са в ход, като например проектите Gârla Mare и Vrata, които ще окажат въздействие върху площ от 2000 хектара.

Извеждането от експлоатация на слабо функциониращи диги за защита от наводнения и възстановяването на заливните равнини допринасят за по-безопасно и по-ефективно задържане на наводнения, по-стабилни и надеждни сладководни екосистемни услуги, по-ниски разходи за поддръжка на инфраструктурата и укрепване на местните икономики чрез диверсификация на поминъка въз основа на природните ресурси. По време на наводнението в река Дунав през 2013 г. по долното течение на река Дунав не е имало наводнения, въпреки че водата е била над средното ниво.

WWF пое отговорност за инициативата Зелен коридор "Долен Дунав" като част от програмата "Жива планета" на WWF, която има за цел да осигури опазването на важни биологични ресурси и екосистеми през следващото хилядолетие. В рамките на проекта "Зелен коридор до Долен Дунав" WWF работи в тясно сътрудничество с правителствата на държавите - България, Румъния, Молдова и Украйна, подписали споразумението, както и с местните заинтересовани страни. За постигане на целите всяка държава е изготвила план за действие, в който са определени допълнителни заливни равнини за опазване и възстановяване. Тези планове за действие описват за всеки определен район какви конкретни мерки са необходими и какви стъпки трябва да бъдат предприети за изпълнението на тези мерки.

Участващите заинтересовани страни подкрепиха редовния обмен на информация — чрез срещи и чрез създаване на звена за контакт в министерствата на околната среда в четирите участващи държави — с цел постигане на ефективна защита на зеления коридор „Долен Дунав“. WWF изигра улесняваща роля за засилване на комуникацията и сътрудничеството между държавите от Зеления коридор на Долен Дунав. Той също така подкрепи изпълнението на конкретни проекти за възстановяване, като например модели, които да бъдат разширени.

Както на гражданите, така и на неправителствените организации в областта на околната среда беше предложена възможността да играят активна роля в процесите на вземане на решения. WWF проведе кампании за повишаване на осведомеността и също така пряко ангажира широката общественост и НПО в процеса на вземане на решения в областта на проекта. На национално и международно равнище е осъществено активно лобиране за насърчаване на изпълнението на Зеления коридор „Долен Дунав“.

Освен това бяха потърсени партньори на местно и национално равнище, както и на международно равнище, т.е. ГЕФ, ПРООН, Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Световната банка, ЕС, Световния фонд за дивата природа (WWF), Международния съюз за опазване на природата (IUCN), Рамсарската конвенция и други правителства (т.е. Австрия, Германия, Дания, Нидерландия), за да се потърси тяхното сътрудничество и помощ при създаването и поддържането на Зелен коридор до Долен Дунав. Основното финансиране дойде от WWF, националните правителства, ЕС и бизнес сектора.

Понастоящем, поради политически промени, основното предизвикателство за дейностите на WWF е освен това да убеди органите в многополезното въздействие на природосъобразните решения, като например заливните равнини и възстановяването на влажните зони, за да се повиши устойчивостта спрямо изменението на климата.

Международните споразумения за по-добро управление на водите и реките са мощен инструмент за промяна в басейна на река Дунав. Възстановяването на естествената устойчивост на околната среда на климатични явления (в този случай широкомащабно адаптиране) чрез извеждане от експлоатация на недостатъчно ефективна водна инфраструктура и по този начин подобряване на естествения капацитет за задържане и освобождаване на върхови наводнения носи допълнителни ползи както за природата, така и за хората. Новите възможности за екотуризъм, риболов, паша и производство на влакна укрепват местните икономики. Полученото по-високо качество на местообитанията привлича по-широк спектър от видове, включително застрашени видове.

Споразумението за зелен коридор „Долен Дунав“ послужи като отлична основа за превръщане на правителствените решения в действия. В държави като Румъния и България изпълнението на мрежата „Натура 2000“ е допринесло значително за увеличаване на защитената зона. Освен това хармонизирането на законодателството в областта на околната среда с изискванията на ЕС, особено прилагането на Рамковата директива за водите, откри нови възможности за възстановяване на напречната свързаност. В други случаи основната движеща сила е била необходимостта местните общности да имат достъп до подобрени природни ресурси.

Правилното внимание към въпроса за собствеността върху земята беше ключът към успеха на проекта. Във всеки проект за възстановяване няколко до десетина собственици на земя - в зависимост от размера на зоната за възстановяване - трябваше да бъдат убедени, че промяната в земеползването би била от полза за тях. В случая на частните собственици на земя е важно да се гарантира, че те не губят правата на собственост. WWF стартира два пилотни проекта в Румъния, където местни общности и отделни лица дадоха земята си за наводнение. Причина за приемането на такава строга промяна в земеползването е разбирането на ползите, произтичащи от промяната на непроизводствената обработваема земя във влажни зони. Изпълнението на проектите за възстановяване вероятно ще бъде ускорено, ако са налице финансови механизми за собствениците на земя (като например финансиране от ЕС за възстановяване на заливните равнини); това обаче не е така в нито една от участващите държави.

Друг фактор за успех е, че независима организация с ноу-хау - в този случай WWF - пое водещата роля. Тя продължи да полага усилия за обединяване на страните, предоставяне на техническа и финансова подкрепа за срещи и информационни документи, насърчаване на правителствата да останат ангажирани и т.н. Най-убедителният аргумент за подписване на споразумението беше необходимостта от цялостен подход в опазването на природата и опазването на околната среда за Долен Дунав. Разбира се, наличието на финансови ресурси беше важно, но в крайна сметка се смята, че политическата воля във всяка държава е решаващият фактор за действително преминаване към изпълнение в по-голям мащаб.

Възстановяването на заливните равнини по зеления коридор „Долен Дунав“ се оценява на 183 милиона евро.

Възстановяването на влажните зони е важно не само за природата, но и за хората по отношение на екосистемните услуги. Широкият спектър от ползи, които възстановяването осигурява, включва управление на наводненията и сушите чрез задържане и бавно освобождаване на вода, пречистване на водата чрез филтриране, производство на природни ресурси (например риба и тръстика), подкрепа за развлекателни дейности и много други. Тези ползи за екосистемите осигуряват и икономически ползи, като например избягване на щети от наводнения.

Очакваните годишни приходи от екосистемни услуги (контрол на наводненията, пречистване на водите, попълване на подземните води, задържане на седименти и хранителни вещества, резервоари на биологично разнообразие, отдих, туризъм и др.) от възстановени заливни равнини се оценяват на 111,8 милиона евро годишно. Всеки хектар възстановена заливна равнина се оценява на 500 евро годишно за екосистемни услуги, което спомага за разнообразяване на поминъка на местното население (Mansourianet al., 2019 г.).

Правното основание на зеления коридор „Долен Дунав“ е:

• Стратегически план за действие за опазване и възстановяване на басейна на река Дунав;
• Стратегията за адаптиране към изменението на климата в басейна на река Дунав;
• Трансграничен анализ на програмата на ГЕФ за намаляване на замърсяването на река Дунав;
• Поредица от дейности, свързани с влажните зони в басейна на река Дунав, финансирани от Програмата на ЕС за околната среда ФАР, в които се подчертава необходимостта от предприемане на действия за опазване и възстановяване на влажните зони и местообитанията в заливните равнини в целия басейн на река Дунав;
• Конвенцията за влажните зони с международно значение, особено като местообитания за водолюбиви птици (Рамсар, 1971 г.);
• Конвенция за опазване на дивата природа и естествените местообитания в Европа (Берн, 1979 г.);
• Паневропейска стратегия за ландшафта и биологичното разнообразие;
• национални стратегии и ангажименти за опазване на биологичното разнообразие;
• Конвенция за сътрудничество за опазване и устойчиво използване на река Дунав (София, 1994 г.);
• Укрепване на принципа на съвместните действия на дунавските държави за опазване и възстановяване на качеството на водите и екологичните условия на екосистемата на река Дунав;
• План за управление на басейна на река Дунав.

Програмата за зелен коридор „Долен Дунав“ започна през 2000 г. и продължава оттогава без предвиден краен срок.

Мерките, насочени към създаване на зелен коридор по долното течение на река Дунав, са предназначени да бъдат постоянни, ако се поддържат правилно.

Orieta Hulea
Conservation Director WWF International
Danube-Carpathian Programme
E-mail: ohulea@wwfdcp.ro 

Camelia Ionescu
Freshwater Project Manager
WWF Romania
E-mail: cionescu@wwf.ro 

Iulia Puiu
Project Manager for Wetland Restoration Projects
WWF Romania
E-mail: ipuiu@wwf.ro 

WWF Международна дунавско-карпатска програма