Долен Дунавски зелен коридор: възстановяване на заливните равнини за защита от наводнения

Селското стопанство, горското стопанство и транспортът са оказали влияние върху естествеността на Долен Дунав. През втората половина на 20^-ти век близо три четвърти от заливните равнини на Долен Дунав са отрязани от главната река с диги и са превърнати в земеделски площи, с последващо въздействие върху режимите на наводнения. Освен това големи части от река Дунав са подложени на ерозия на речното корито поради добива на чакъл, драгирането и изграждането на язовири, което допринася за понижаване на водните маси на съседни земеделски земи. Еутрофикацията в резултат на антропогенното замърсяване засегна сериозно река Дунав, и по-специално долните участъци на реката. Преобразуването на заливните гори в селското стопанство и монокултурните хибридни тополови насаждения доведе до по-екстремни наводнения. Големи наводнения в басейна на река Дунав в близкото минало са настъпили през 2002 г., 2005 г., 2006 г., 2009 г., 2010 г., 2013 г. и 2014 г.

Очаква се изменението на климата да увеличи допълнително риска от наводнения в целия басейн на река Дунав по отношение на интензивността, продължителността и честотата на събитията. Има и по-голяма вероятност от внезапни наводнения по време на сухи периоди. Налице е обаче значителна несигурност по отношение на количественото определяне на бъдещите наводнения поради недостатъци в оценката на бъдещите валежи.

Споразумението за Зеления коридор на Долен Дунав има за цел:

• запазване на общо 935.000 хектара, включително засилена защита на 775,000 хектара съществуващи защитени територии и нова защита за още 160.000 хектара;
• възстановяване на 224,000 хектара естествена заливна равнина;
• насърчаване на устойчивото използване и развитие по протежение на 1000 км надолу по течението на река Дунав, включително делтата на река Дунав.

Възстановяването на заливните равнини има за цел да осигури място за задържане и безопасно освобождаване на водите от наводнения.

В Споразумението за Зеления коридор Долен Дунав правителствата на България, Румъния, Молдова и Украйна се споразумяха да възстановят 224,000 хектара заливни равнини като част от по-широка запазена площ от 935,000 хектара, образуваща Зеления коридор Долен Дунав. Очаква се тези амбициозни цели да бъдат постигнати в дългосрочна перспектива.

До 2020 г. се извършва реставрация в над 60,000 хектара заливни равнини в Долен Дунав. Дигите са премахнати, което позволява на реката да възобнови естествения си ход. Инвазивните растителни видове са изчистени. Десетки хиляди местни дървета са засадени на десетки малки места. Това помага на горите да се възстановят естествено на много по-голяма площ. В Румъния 6000 хектара заливни равнини на островите Babina и Cernovca, Mahmudia, Balta Geraiului, Gârla Mare — Vrata са били или са били повторно свързани с реката, създавайки мозайка от местообитания. Тъй като естествените процеси са възстановени, множество видове птици са се върнали и рибните популации са се увеличили. На остров Татару в Украйна са въведени традиционни породи говеда, за да се контролират инвазивните видове. Дигите бяха премахнати, за да се даде възможност на 750 хектара земя да наводнят естествено, осигурявайки богати места за хранене, размножаване и хвърляне на хайвера. Към днешна дата някои проекти за възстановяване все още са в ход, като тези от Gârla Mare и Vrata, които ще окажат въздействие върху площ от 2000 хектара.

Извеждането от експлоатация на неефективни диги за защита от наводнения и възстановяването на заливните равнини допринася за по-безопасно и по-ефективно задържане на наводнените води, за по-стабилни и надеждни екосистемни услуги в сладководните екосистеми, за по-ниски разходи за поддръжка на инфраструктурата и за укрепване на местните икономики чрез диверсификация на поминъка въз основа на природни ресурси. По време на наводнението в река Дунав през 2013 г. по долното течение на река Дунав не е имало наводнения, въпреки че водата е над средното ниво.

WWF пое отговорност за инициативата „Зелен коридор Долен Дунав“ като част от Програмата за жива планета на WWF, която има за цел да осигури опазването на важни биологични ресурси и екосистеми през следващото хилядолетие. В рамките на проекта за Зеления коридор „Долен Дунав“ WWF работи в тясно сътрудничество с правителствата на страните — България, Румъния, Молдова и Украйна — които подписаха споразумението, както и с местните заинтересовани страни. За постигане на целите всяка държава е изготвила план за действие, в който са определени допълнителни площи от заливните равнини за защита и възстановяване. Тези планове за действие описват за всяка определена област какви конкретни мерки са необходими и какви стъпки трябва да бъдат предприети за изпълнението на тези мерки.

Участващите заинтересовани страни подкрепиха редовен обмен на информация — чрез срещи и чрез създаване на звена за контакт в министерствата на околната среда в четирите участващи държави — с цел постигане на ефективна защита на Зеления коридор Долен Дунав. WWF играе ролята на посредник за засилване на комуникацията и сътрудничеството между страните от Зеления коридор на Долен Дунав. Тя също така подкрепи изпълнението на конкретни проекти за възстановяване, като например модели, които трябва да бъдат разширени.

Както гражданите, така и неправителствените организации в областта на околната среда получиха възможност да играят активна роля в процесите на вземане на решения. WWF провежда кампании за повишаване на осведомеността и също така пряко ангажира широката общественост и НПО в процеса на вземане на решения в областта на проекта. Активно лобиране се извършва на национално и международно равнище, за да се насърчи прилагането на Зеления коридор Долен Дунав.

Освен това бяха търсени партньори на местно и национално, както и на международно равнище, т.е. ГЕФ, ПРООН, Програмата на ООН за околната среда, Световната банка, ЕС, WWF, IUCN, Рамсарската конвенция и други правителства (т.е. Австрия, Германия, Дания, Нидерландия), за да поискат тяхното сътрудничество и помощ за създаването и поддържането на Зелен коридор за долен Дунав. Основното финансиране идва от WWF, националните правителства, ЕС и бизнес сектора.

В днешно време, поради политически промени, основното предизвикателство за дейностите на WWF е допълнително да убеди властите в многополезните последици от природосъобразните решения, като например заливните равнини и възстановяването на влажните зони, за да се повиши устойчивостта спрямо изменението на климата.

Международните споразумения за по-добро управление на водите и реките бяха мощен инструмент за промяна в басейна на река Дунав. Възстановяването на естествената устойчивост на околната среда на климатични събития (в този случай широкомащабно адаптиране) чрез извеждане от експлоатация на недостатъчно функционираща водна инфраструктура и по този начин подобряване на естествения капацитет за задържане и освобождаване на върхови наводнения носи допълнителни ползи както за природата, така и за хората. Новите възможности за екотуризъм, риболов, паша и производство на влакна укрепват местните икономики. Произтичащото от това по-високо качество на местообитанията привлича по-широк спектър от видове, включително застрашени видове.

Споразумението за Зеления коридор на Долен Дунав послужи като отлична основа за превръщане на правителствените решения в действия. В страни като Румъния и България прилагането на мрежата „Натура 2000“ значително допринесе за увеличаване на защитената зона. Освен това хармонизирането на законодателството в областта на околната среда с изискванията на ЕС, особено прилагането на Рамковата директива за водите, разкри нови възможности за възстановяване на страничната свързаност. В други случаи основната движеща сила беше необходимостта местните общности да имат достъп до подобрени природни ресурси.

Правилното внимание към въпроса за собствеността върху земята беше ключът към успеха на проекта. Във всеки проект за реставрация няколко до дузина земевладелци — в зависимост от размера на реставрационната площ — трябваше да бъдат убедени, че промяната в земеползването би била от полза за тях. В случай на частни собственици на земя е важно да се гарантира, че те не губят правата на собственост. WWF стартира два пилотни проекта в Румъния, където местните общности и отделни лица дадоха земята си да бъде наводнена. Причината да се приеме такава строга промяна в земеползването беше разбирането на ползите, произтичащи от промяната на непродуктивната обработваема земя във влажни зони. Изпълнението на проектите за възстановяване вероятно ще бъде ускорено, ако са налице финансови механизми за собствениците на земя (като например финансиране от ЕС за възстановяване на заливните равнини); това обаче не е така в нито една от участващите държави.

Друг фактор за успех е, че независима организация с ноу-хау — в този случай WWF — пое водеща роля. Той продължи да полага усилия за обединяване на страните, предоставяне на техническа и финансова подкрепа за срещи и информационни документи, насърчаване на правителствата да останат ангажирани и т.н. Най-убедителният аргумент за подписването на споразумението беше необходимостта от цялостен подход в опазването на природата и опазването на околната среда за Долен Дунав. Разбира се, наличието на финансови ресурси е важно, но в крайна сметка се смята, че политическата воля във всяка страна е решаващият фактор за действително преминаване към изпълнение в по-голям мащаб.

Възстановяването на заливните равнини по Зеления коридор Долен Дунав се оценява на 183 млн. евро.

Възстановяването на влажните зони е важно не само за природата, но и за хората по отношение на екосистемните услуги. Широкият спектър от ползи за възстановяването включва управление на наводненията и засушаванията чрез задържане и бавно освобождаване на вода, пречистване на водата чрез филтриране, производство на природни ресурси (напр. риба и тръстика), подкрепа за развлекателни дейности и много други. Тези ползи за екосистемите носят и икономически ползи, като например избягване на щети от наводнения.

Очакваните годишни приходи от екосистемни услуги (контрол на наводненията, пречистване на водите, попълване на подземните води, задържане на седименти и хранителни вещества, резервоари за биологично разнообразие, отдих, туризъм и др.) от възстановени заливни равнини се оценяват на 111,8 милиона евро годишно. Всеки хектар възстановена заливна равнина се оценява на 500 EUR годишно за екосистемни услуги, което спомага за разнообразяване на поминъка на местните хора (Mansourianet al., 2019 г.).

Зеленият коридор „Долен Дунав“ намери своето правно основание в:

• Стратегически план за действие за опазване и възстановяване на басейна на река Дунав;
• Стратегията за адаптиране към изменението на климата на басейна на река Дунав;
• Програмата за трансграничен анализ на замърсяването на река Дунав в рамките на ГЕФ;
• Поредица от дейности, свързани с влажни зони в басейна на река Дунав, финансирани от програмата на ЕС за множество бенефициери по ФАР за околната среда, в която се подчертава необходимостта от предприемане на действия за опазване и възстановяване на влажните зони и местообитанията на заливните равнини в целия басейн на река Дунав;
• Конвенцията за влажните зони с международно значение, по-специално като хабитат на водолюбиви птици (Рамсар, 1971 г.);
• Конвенцията за опазване на дивата флора и фауна и естествените местообитания в Европа (Берн, 1979 г.);
• Общоевропейска стратегия за ландшафта и биологичното разнообразие;
• Национални стратегии и ангажименти за опазване на биологичното разнообразие;
• Конвенцията за сътрудничество за опазване и устойчиво използване на река Дунав (София, 1994 г.);
• Укрепване на принципа на съвместни действия от страна на дунавските държави за опазване и възстановяване на качеството на водите и екологичните условия на екосистемата на река Дунав;
• План за управление на басейна на река Дунав.

Програмата за зелен коридор „Долен Дунав“ започна през 2000 г. и оттогава не е предвидена крайна дата.

Мерките, насочени към създаването на зелен коридор по долното течение на река Дунав, трябва да бъдат постоянни, ако бъдат правилно поддържани.

Orieta Hulea
Conservation Director WWF International
Danube-Carpathian Programme
E-mail: ohulea@wwfdcp.ro 

Camelia Ionescu
Freshwater Project Manager
WWF Romania
E-mail: cionescu@wwf.ro 

Iulia Puiu
Project Manager for Wetland Restoration Projects
WWF Romania
E-mail: ipuiu@wwf.ro 

Международна Дунавско-карпатска програма на WWF