Създаване и възстановяване на крайречните буфери

Прилагането на крайречните буферни ивици изисква участиетонаразлични участници (ръководители на реки, земеделски стопани и т.н.), които следва да участват, за да може приемането на варианта за адаптиране да стане осъществимо . Вариантът обикновено е добре приет от обществеността поради положителното мувъздействие върху ландшафта и многобройните съпътстващи ползи,които предоставя. Местните органи, участващи всхеми заопазванена околната среда и земеделска земя с висока природна стойност, могат дасъдействатза прилагането на земята.

Успехът на растителните буферни ивици зависи в голяма степен от характеристики като широчина на буферната зона, наклон на прилежащите полета, вид и разнообразие на почвата и плътност на растителността. Незначителните временни отрицателни странични ефекти по време на засаждането на растителността и свързаните с тях работи по протежението на водния обект са силно компенсирани, но средно- и дългосрочни положителни ефекти, ако вариантът е внимателно проектиран и планиран. 

Смекчаването на последиците отнаводненията и сушите може да бъде променливо в зависимост от местните условия и от качеството на проектирането и изпълнението. Горските буфери създават дървесни отломки, които влияят най-вече на морфологията на потоците. Размерът на дърветата и храстите, възрастта и плътността са фактори, които трябва да се вземат предвид при ефективността на контрола на наводненията, задържането на вода и капацитета за филтриране. Вегетативните ивици, засадени с местни видове, също могат да допринесат за местното биологично разнообразие в дългосрочен план. Когато се засаждат неместни видове, те могат да имат отрицателно въздействие върху дългосрочната устойчивост на буферите или потенциално да навредят на местните екосистеми в района.  Всъщност изборът на подходяща растителност трябва да бъде внимателно оценен, за да се гарантира висок капацитет за задържане на почвата и водата и да се допринесе за местното биологично разнообразие. Следва също така да се обмисли необходимостта от редовно поддържане на растителността, за да се сведат до минимум усилията, необходими за нейното опазване в дългосрочен план.

Съществуват и различни социални и икономически фактори, които могат да ограничат приемането на крайречни буфери, включително: липса на програми за стимулиране, слабо определени цели, липса на поддръжка и противопоставяне от страна на собствениците на земя.

Общите разходи за крайречните буферни ивици включват разходите за планиране, разходите за засаждане (дървета, храсти, местна растителност), разходите за земя и/или приходи, загубени от замяната на стопанствата/пашата, както и разходите за дейности по поддръжка. Тези разходи зависят в голяма степен от местоположението и размера на буферната ивица, но въпреки това се оказва, че те са значително балансирани с дългосрочните ползи.

Крайречните буфери осигуряват множество ползи за адаптацията към изменението на климата, като създаване на микроклимат, ограничаване на наводненията и сушите. Освен това, действайки като коридор на биологичното разнообразие и подобрявайки качеството на водата на местно равнище чрез способността си за филтриране на хранителни вещества и замърсители, крайречните буфери са важни характеристики за поддържане и възстановяване на ландшафта. Буферните ивици могат също така да намалят разходите за наторяване поради намаляването на оттока на хранителни вещества и могат да намалят честотата на възстановяване на речните брегове поради намаленото наводняване и ерозия. 

Освен това многогодишната растителност, като например дърветата, е особено полезна за дългосрочното улавяне на въглерод в атмосферата, което също така превръща крайречните буфери в потенциален инструмент за по-нататъшен напредък към смекчаване на последиците от изменението на климата.

ОСП изисква от земеделските стопани да опазват и управляват водата чрез създаването на буферни ивици по протежение на водните течения, да управляват водата за напояване и да предпазват подземните води от замърсяване. Съгласно новото предложение на Общата селскостопанска политика за периода 2023—2027 г. земеделските стопани трябва да спазват изискванията за екологизиране, за да отговарят на изискванията за подпомагане, като това включва буферни ивици по реки с широчина най-малко 3 m, които не съдържат пестициди и торове. До влизането в сила на новите реформи на ОСП обаче няма общо определение за размер на буферната лента или зона и правителствата могат да изготвят свои собствени определения за буферни ивици. По програмата за развитие на селските райони се предоставят плащания за разширяване на тези буферни зони. Това може да включва и повече гористи зони.

Вариантът за адаптиране на крайречното изграждане на буфер е свързан и сРамковата директива наЕС за водите,която изисква всеки речен басейн да представя план за управление на всеки 6 години с цел защита на водните ресурси от човешки натиск, включително отток на селскостопански продукти, за да се постигне добро екологично състояние. 

Може да са необходими10—15 години за разработването на напълно зрял крайречен буфер, който включва дървета и ползи от засенчването, както и за създаване на коридор за биологичното разнообразие. В рамките на една година обаче могат да бъдат засадени храсти и местна растителност, които вече започват да проявяват първите си положителни ефекти по отношение на намалената ерозия и филтрирането на замърсителите. Monitoring and upkeep of the area should be carefully managed especially during the first 5 years, scaling down management efforts between 5-10 years after the buffer establishment, once it becomes more mature and less vulnerable to local environmental pressures. 

Очакваният жизнен цикъл е повече от 25 години, ако мерките са добре установени през първите години на изпълнение, като по-голямата част от поддръжката е през първите 5—10 години.