Адаптивно управление на природните местообитания

Биологичното разнообразие осигурява широк спектър от екосистемни услуги (предоставяне, регулиране и поддръжка, културни услуги), които са от съществено значение за благосъстоянието на човека. Наред с другото, тези услуги играят важна роля в регулирането на климата, като по този начин имат ключов принос за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. Човешките дейности обаче са отговорни за нарастващия натиск и въздействия върху биологичното разнообразие и екосистемите и се очаква изменението на климата значително да засили тези заплахи, което ще доведе до:

• промени в изобилието и разпространението на видовете, включително вследствие на модификация и загуба (например поради покачване на морското равнище) на местообитания;
• промени във фенологията, които могат да доведат до загуба на синхрон между видовете;
• промени в състава на общността (промени във видовете и изобилието на видовете в дадена екосистема поради различната им способност да се адаптират към променящите се условия, причинени от изменението на климата);
• промени в екосистемните процеси, функции и услуги;

Опазването на биологичното разнообразие и поддържането на капацитета на природата да доставя стоки и услуги е глобален приоритет. Като се има предвид взаимосвързаността на биологичното разнообразие, екосистемите и изменението на климата, справянето с тяхното въздействие по цялостен начин е от решаващо значение за ефективното опазване. Важен аспект е възприемането на екосистемен подход към адаптирането към изменението на климата и интегрирането на природосъобразни решения в политиките за развитие и опазване.

Устойчивите екосистеми и свързаните с тях услуги зависят от сложните взаимодействия между видовете и околната среда. Тези взаимодействия са много динамични и често включват нелинейни процеси. Управлението на биологичното разнообразие и местообитанията изисква също така да се вземат предвид различни влияещи фактори, като например потенциалното въздействие върху климата, променящия се социално-икономически натиск и свързаната с тях несигурност. Тази промяна от гледна точка на статичното опазване към подход на адаптивно управление е подчертана в „Насоки относно изменението на климата и „Натура 2000“. Мрежата „Натура 2000“, включваща над 27 000 защитени зони и над 1 милион km2, подчертава значението на адаптивното управление на естествените местообитания за тези защитени зони и за територията, от която те са част.

Адаптивното управление на екосистемите и социално-екологичните системи е повтарящ се процес, който съчетава управленски действия с целенасочен мониторинг. Този продължаващ учебен подход има за цел да повиши адаптивния капацитет на засегнатите местообитания и застрашените видове растения и животни. В контекста на изменението на климата адаптивното управление включва: i) анализ на знанията за потенциалните въздействия върху климата и свързаната с тях несигурност, ii) разработване на действия за справяне с такива въздействия, iii) мониторинг на чувствителните към климата видове, местообитания, екосистемни услуги и процеси за оценка на ефективността на управлението и iv) преработване и изпълнение на подобрени (или нови) действия за управление. За ефективно адаптивно управление на природните системи в условията на изменение на климата се вземат предвид следните стратегии:

• Разбиране на естествените процеси: Разбиране, че естествените процеси са динамични и че се очаква видовете да реагират индивидуално на последиците от изменението на климата. Следователно управлението на местообитанията трябва да бъде гъвкаво, адаптивно и специфично.
• Адаптиране на приоритетите за опазване: Да се отговори на променящите се приоритети за опазване (поради изменението на климата) и да се извлекат поуки от опита на местно, регионално, национално и международно равнище чрез адаптиране на целите, механизмите и плановете за опазване.
• Интегриране на адаптивното управление: Интегриране на принципите на адаптивното управление на естествените местообитания в рамките на други планове за управление и стратегии за земеползване. Това ще даде възможност или ще подкрепи естественото развитие на устойчиви на изменението на климата екосистеми и ще насърчи услугите, които те могат да предоставят, също и от гледна точка на адаптирането към изменението на климата.
• Ангажиране на заинтересованите страни: Ангажиране на съответните заинтересовани страни за илюстриране и обсъждане на последиците от различните варианти за управление на видовете и екосистемите, като се подчертават и въздействията върху екосистемните услуги. Ранното и прозрачно участие на заинтересованите страни може да увеличи приемането на адаптивни действия за управление на естествените местообитания, които могат да създадат някои ограничения, като например ограничаване на риболова, възстановяване на горите или промени в управлението на планинските пасища (например промени във времето за косене).
• Установяване на целенасочен мониторинг на въздействието на изменението на климата върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги (напр. оценка на изобилието на видовете, миграционните процеси, промените във фенологията и др.) и интегриране на резултатите от мониторинга в процесите на управление с цел непрекъснато подобряване на решенията.

Общопризнатите действия за адаптивно управление на естествените местообитания включват:

• Подобряване на екологичните мрежи за опазване на околната среда. Екологична мрежа за опазване (вж. варианта за адаптиране Climate-ADAPT „Подобряване на функционалната свързаност на екологичните мрежи“) е система от основни местообитания, свързани с екологични коридори, създадена и възстановена при необходимост, за да се запази биологичното разнообразие във фрагментираните екосистеми (поредица от насоки на IUCN за защитени зони с най-добри практики No 30). Това е особено важно, тъй като изменението на климата може да накара видовете да мигрират в търсене на подходящи местообитания за оцеляване. Екологичните мрежи могат да бъдат подобрени чрез разширяване, възстановяване, свързване и опазване на основните местообитания от настоящи и бъдещи заплахи. Създаването и управлението на защитени зони, заедно с други ефективни мерки за опазване на районен принцип, играе ключова роля за опазването на екологичните мрежи чрез защита на екосистемите, уязвими на множество видове натиск, включително изменението на климата. Те също така спомагат за опазването на екосистемите, които по естествен път могат да неутрализират специфични въздействия на изменението на климата. Например в морската и крайбрежната среда възстановяването и опазването на морските треви, солените блата, коралите и мангровите гори е от значение за борбата с ерозията и за намаляване на енергията на входящите вълни. Зелената и синята инфраструктура подкрепят подобряването на свързаността на екосистемите, особено в градските и крайградските райони.

• Идентифициране и опазване на ключови екологични характеристики за възстановяване на екосистемите. Опазването на основните екологични характеристики изисква основан на ландшафта подход за управление на структурните характеристики на местообитанията (напр. горски серални стадии), критичните местообитания (напр. места за хвърляне на хайвера на рибите) и видовете, които играят важна функционална роля (Thurman et al 2024). Основните екологични характеристики могат да са свързани с даден вид или общност (напр. хищник, който оказва въздействие върху голяма биомаса или брой видове) или с важен тип местообитание (напр. който поддържа висока производителност или струпвания на гнездящи или разплодни животни).
• Установяване и защита на убежището във връзка с изменението на климата. Убежищата, свързани с изменението на климата, са райони, характеризиращи се със стабилни местни климатични и екологични условия, които продължават да съществуват с течение на времето, въпреки промените в регионален и световен мащаб (Ashcroft et al., 2012 г.). Въпреки че методите за идентифициране на морските убежища все още се развиват, те обикновено разчитат на данни за климата, топографска информация и наличието на популации на реликтни видове, които отново са били широко разпространени (Насоки на IUCN за най-добри практики за защитените зони, серия No 24). В Средиземно море гръцки изследователи са разработили метод за идентифициране на убежища въз основа на широкомащабна климатична стабилност и малка климатична променливост в рамките на ландшафта (Doxa et al., 2022 г., Science for Environment Policy news article).

• Подкрепа за генния поток: Насърчаването на генетичното разнообразие може да бъде от жизненоважно значение за повишаване на адаптивния капацитет на видовете, особено когато се разглежда преместването на видовете (въвеждане, повторно въвеждане или възстановяване на запасите) и/или опазването ex-situ. Преместването на видове обаче следва да бъде внимателно оценено въз основа на дългосрочните рискове, социалното приемане и правните ограничения.

Създаването на всеобхватна програма за мониторинг е от съществено значение за проследяване на ефективността и потенциалното въздействие на тези мерки.

Опазването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги не може да бъде постигнато без широкото участие на обществото като цяло. Поради това следва да се постави съществен акцент върху съвместната работа между местните органи по планиране, собствениците на земя, НПО, местните общности и други заинтересовани страни за насърчаване на планирането, установяването и поддържането на мерки за адаптивно управление, включително създаването на екологични мрежи.

Има много предизвикателства, свързани с избора на подходи за опазване, които разглеждат адаптивното управление. Едно от основните предизвикателства, свързани с процесите, се дължи на факта, че адаптивното управление е подход, интегриращ рисковете и несигурността (напр. поради въздействието на изменението на климата, промените в земеползването и т.н.), който прави управлението и решенията по-сложни и следователно се нуждае от ясен ангажимент за гъвкавост и откритост за дългосрочни учебни процеси. От практическа гледна точка едно от основните предизвикателства се дължи на факта, че голяма част от земята е частна собственост и природните местообитания вече са много разпокъсани и изложени на няколко вида натиск, което ограничава пълното прилагане на някои от ключовите елементи на адаптивното управление (например тези, свързани с евентуалното разширяване на местообитанията и свободното движение на видовете).

Успехът в прилагането на адаптивно управление на естествените местообитания може да бъде подобрен чрез:

• изпълнение на действия, за които не се изразява съжаление, като се обърне внимание на пълния набор от вероятни въздействия;
• повишаване на осведомеността относно високата стойност на устойчивите екосистеми и техните услуги, включително по отношение на подобреното адаптиране към изменението на климата;
• интегриране на адаптирането в съответните сектори (напр. управление на риска от вода и наводнения, селско стопанство, горско стопанство, градоустройство), като се използва потенциалът на екосистемните подходи за адаптиране;
• насърчаване на партньорствата между публичния и частния сектор;
• Ангажиране на всички заинтересовани страни, включително местните общности и НПО.

Разходите могат да варират значително в зависимост от действителните мерки, които се прилагат. Те могат да включват: 1) разходи за извършване на проучвания на сценариите за климата, въздействието на изменението на климата и уязвимостта на биологичното разнообразие, 2) разходи за определяне на решения и планиране на адаптирането, 3) разходи за изпълнение на мерките (включително например закупуване на земи, извършване на работи за създаване или възстановяване на местообитания и т.н.) и 4) разходи за мониторинг на последиците от приложените мерки.

От гледна точка на изменението на климата адаптивното управление на местообитанията има за цел да подобри капацитета за адаптиране на природните системи. Основните ползи за биологичното разнообразие включват повишена устойчивост на растителните и животинските видове към последиците от изменението на климата. Този подход също така има за цел да поддържа и подобрява екосистемните услуги, включително тези, които са от значение за адаптирането към изменението на климата. Биологичното разнообразие и устойчивите екосистеми предоставят регулаторни услуги, които спомагат за смекчаване на климатичните рискове за човешкото общество. Например текущият мониторинг и адаптивното управление на запазените гори в планинските райони могат да намалят уязвимостта към свлачища, която може да бъде изострена от по-чести и интензивни екстремни валежи. По подобен начин адаптивното управление на съществуващите зелени площи и създаването на нови зелени инфраструктури в градските райони могат да намалят уязвимостта към горещи вълни.

Опазването, защитата и възстановяването на екосистемите осигуряват ползи за намаляване на емисиите на парникови газове. Както морските, така и сухоземните екосистеми играят решаваща роля за съхранението на въглерод. Крайбрежните влажни зони (мангрови гори, морски треви и солени блата) улавят и съхраняват огромни количества въглерод, често наричан син въглерод. От друга страна, зеленият въглерод се отнася до въглерода, улавян от сухоземните екосистеми, включително почвите и биомасата. Свързва се с гори, торфища, тревни съобщества, савани, тундра и обработваеми земи.

Освен това устойчивите екосистеми предлагат важни услуги за предоставяне на услуги от икономическа гледна точка. Това е от значение например за селското стопанство (особено по отношение на ролята на почвата и нейните екологични общности), рибарството или снабдяването със сладководни ресурси. И накрая, устойчивите и добре запазени екосистеми могат да предоставят важни културни услуги с ползи за благосъстоянието на хората и отново някои икономически дейности (напр. туризъм).

Редица ключови конвенции и директиви на ЕС определиха развитието на политиките в областта на биологичното разнообразие в цяла Европа (напр. Рамсарската, Бонската и Бернската конвенции; директивите на ЕО за местообитанията и птиците). През 2011 г. Европейската комисия прие стратегията на ЕС за биологичното разнообразие с цел предотвратяване на загубата на биологично разнообразие и подобряване на здравето на европейските видове, местообитания, екосистеми и услугите, които те ще предоставят през следващото десетилетие. Стратегията се застъпва за екосистемни подходи към адаптирането към изменението на климата, като подчертава силната връзка между устойчивостта спрямо изменението на климата и биологичното разнообразие. През 2013 г. Комисията прие Стратегия за екологосъобразна инфраструктура с цел насърчаване на внедряването на екологосъобразна инфраструктура в ЕС.

През август 2024 г. влезе в сила Законът за възстановяване на природата (ЕС, бр. 1991 от 2024 г.). Това е ключов елемент от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. Тя има за цел да възстанови екосистемите, местообитанията и видовете в сухоземните и морските зони на ЕС, за да: i) даде възможност за дългосрочно и устойчиво възстановяване на биологичното разнообразие и устойчивостта на природата; ii) допринесе за постигането на целите на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него; iii) изпълни международните ангажименти.

Целите за опазване трябва да бъдат редовно преразглеждани, като се вземат предвид заплахите, породени от изменението на климата, взаимодействията между изменението на климата и други видове натиск (напр. разпокъсване на местообитанията или въвеждане на екзотични видове) и новите знания, например относно уязвимостта на биологичното разнообразие към изменението на климата. Тъй като въздействието на изменението на климата няма да бъде еднакво във всички региони, ще бъде важно да се оцени и отговори на променящия се статус на биологичното разнообразие на местно, регионално, национално и международно равнище чрез адаптиране на природозащитния статус и целите в различните конвенции и планове и механизми за опазване.

Като цяло времето за определяне на схема за адаптивно управление е въпрос на няколко години (1—3), като включва и надлежната фаза на консултации със заинтересованите страни. Очаква се етапът на изпълнение да отнеме повече време, въпреки че е силно зависим от конкретната разглеждана мярка за адаптиране.

По дефиниция всеки адаптивен подход изисква приемането на непрекъснат процес на планиране, изпълнение, наблюдение и преглед. Продължителността на живота на специфичните мерки за адаптиране зависи от техните типологии и поддръжка, но обикновено е много дълга с ползи, които се очаква да продължат безкрайно.