Адаптивно управление на естествените местообитания

Биологичното разнообразие осигурява широк спектър от екосистемни услуги (предоставяне, регулиране и поддръжка, културни услуги), които са от съществено значение за благосъстоянието на човека. Наред с другото, тези услуги играят важна роля за регулирането на климата, като по този начин имат ключов принос за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. Въпреки това човешките дейности са отговорни за нарастващия натиск и въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемите, а изменението на климата се очаква значително да засили тези заплахи, което ще доведе до:

• Промени в изобилието и разпространението на видовете, включително вследствие на модификация и загуба (напр. поради повишаване на морското равнище) на местообитанията;
• Промени във фенологията, които могат да доведат до загуба на синхрон между видовете;
• Промени в състава на общността (промени в видовете и изобилието на видовете в дадена екосистема поради различната им способност да се адаптират към променящите се условия, причинени от изменението на климата);
• Промени в екосистемните процеси, функции и услуги;

Опазването на биологичното разнообразие и поддържането на капацитета на природата за доставка на стоки и услуги е глобален приоритет. Предвид взаимосвързаността на биологичното разнообразие, екосистемите и изменението на климата, справянето с тяхното въздействие по цялостен начин е от решаващо значение за ефективното опазване. Ключов аспект е възприемането на екосистемен подход към адаптирането към изменението на климата и включването на природосъобразни решения в политиките за развитие и опазване.

Устойчивите екосистеми и свързаните с тях услуги зависят от сложните взаимодействия между видовете и околната среда. Тези взаимодействия са много динамични и често включват нелинейни процеси. Управлението на биологичното разнообразие и местообитанията изисква също така да се вземат предвид различни фактори, които оказват влияние, като например потенциалното въздействие върху климата, променящият се социално-икономически натиск и свързаната с тях несигурност. Това преминаване от статична гледна точка към подход на адаптивно управление е подчертано в „Насоките относно изменението на климата и „Натура 2000“. Мрежата „Натура 2000“, включваща над 27,000 защитени зони и над 1 милион км², подчертава значението на адаптивното управление на естествените местообитания за тези защитени територии и за територията, от която те са част.

Адаптивното управление на екосистемите и социално-екологичните системи е повтарящ се процес, който съчетава управленски действия с целеви мониторинг. Този текущ подход на обучение има за цел да подобри адаптивния капацитет на засегнатите местообитания и застрашени видове растения и животни. В контекста на изменението на климата адаптивното управление включва: I) анализ на знанията за потенциалните климатични въздействия и свързаната с това несигурност, ii) разработване на действия за справяне с такива въздействия, iii) мониторинг на чувствителни към изменението на климата видове, местообитания, екосистемни услуги и процеси за оценка на ефективността на управлението и iv) преработване и изпълнение на подобрени (или нови) действия за управление. За ефективно адаптивно управление на природните системи в условията на изменение на климата се вземат предвид следните стратегии:

• Разбиране на естествените процеси: Разберете, че естествените процеси са динамични и че от видовете се очаква да реагират индивидуално на последиците от изменението на климата. Следователно управлението на местообитанията трябва да бъде гъвкаво, адаптивно и специфично.
• Адаптиране на приоритетите за опазване: Да се отговори на променящите се приоритети за опазване (поради изменението на климата) и да се извлекат поуки от опита на местно, регионално, национално и международно равнище чрез адаптиране на целите, механизмите и плановете за опазване.
• Общо адаптивно управление: Интегриране на принципите на адаптивно управление на естествените местообитания в други планове за управление и стратегии за земеползване. Това ще даде възможност или ще подкрепи естественото развитие на устойчиви на изменението на климата екосистеми и ще насърчи услугите, които те могат да предоставят и в контекста на адаптирането към изменението на климата.
• Ангажиране на заинтересованите страни: Ангажиране на съответните заинтересовани страни за илюстриране и обсъждане на последиците от различните варианти за управление на видовете и екосистемите, като също така се подчертава въздействието върху екосистемните услуги. Ранното и прозрачно ангажиране на заинтересованите страни може да увеличи приемането на адаптивни действия за управление на естествените местообитания, които могат да доведат до някои ограничения, като например ограничаване на риболова, възстановяване на горите или промени в управлението на планинските пасища (напр. промени във времето за косене).
• Мониторинг на резултатите: Установяване на целенасочен мониторинг на въздействието на изменението на климата върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги (напр. оценка на изобилието на видовете, процеси на миграция, промени във фенологията и т.н.) и интегриране на резултатите от мониторинга в процесите на управление с цел непрекъснато подобряване на решенията.

Общопризнатите действия за адаптивно управление на естествените местообитания включват:

• Подобряване на екологичните мрежи за опазване. Екологичната мрежа за опазване (вж. варианта за адаптиране Climate-ADAPT „ Подобряване на функционалната свързаност на екологичните мрежи“) е система от основни местообитания, свързани с екологични коридори, създадена и възстановена при необходимост, за да се запази биологичното разнообразие във фрагментирани екосистеми (Серия 30 на IUCN за най-добри практики в областта на защитенитезони). Това е особено важно, тъй като изменението на климата може да накара видовете да мигрират в търсене на подходящи местообитания за оцеляване. Екологичните мрежи могат да бъдат подобрени чрез разширяване, възстановяване, свързване и опазване на основните местообитания от настоящи и бъдещи заплахи. Създаването и управлението на защитени зони, заедно с други ефективни мерки за опазване, основани на зоните(OECM), играе ключова роля за опазването на екологичните мрежи чрез защита на екосистемите, уязвими от множество видове натиск, включително изменението на климата. Те също така спомагат за опазването на екосистемите, които по естествен начин могат да буферират специфични въздействия от изменението на климата. Например в морската и крайбрежната среда възстановяването и опазването на морска трева, солени блата, корали и мангрови гори е от значение за борбата с ерозията и за намаляване на входящата вълнова енергия. Зелената и синята инфраструктура подпомага подобряването на свързаността на екосистемите, особено в градските и крайградските райони.

• Идентифициране и опазване на ключови екологични характеристики за възстановяване на екосистемите. Опазването на основните екологични характеристики изисква основан на ландшафта подход за управление на структурните характеристики на местообитанията (напр. горски серални стадии), критични местообитания (напр. места за размножаване на риба) и видове, които играят важна функционална роля (Thurman et al 2024). Основните екологични характеристики могат да се отнасят до вид или общност (напр. хищник, който оказва въздействие върху голяма биомаса или брой видове) или с важен тип местообитание (напр. който поддържа висока производителност или струпвания на гнездящи или разплодни животни).
• Идентифициране и защита на изменението на климата. Изменението на климата Refugia са райони, характеризиращи се със стабилни местни климатични и екологични условия, които се запазват с течение на времето, въпреки промените в регионален и световен мащаб (Ashcroft et al., 2012 г.). Въпреки че методите за идентифициране на морските убежища все още се развиват, те обикновено разчитат на данни за климата, топографска информация и наличието на популации на реликтни видове, които отново са били широко разпространени (Серия 24 на IUCN за най-добри практики в областта на защитенитезони). В Средиземно море гръцките изследователи са разработили метод за идентифициране на убежищата, основан на широкомащабна климатична стабилност и дребномащабна климатична променливост в ландшафта (Doxa et al.,2022, Science for Environment Policy News article).

• Поддържащ генен поток: Насърчаването на генетичното разнообразие може да бъде от жизненоважно значение за подобряване на адаптивния капацитет на видовете, особено когато се разглежда преместването на видовете (въвеждане, повторно въвеждане или възстановяване на запасите) и/или опазването ex-situ. Преместването на видове обаче следва да бъде внимателно оценено въз основа на дългосрочните рискове, социалното приемане и правните ограничения.

Създаването на цялостна програма за мониторинг е от съществено значение за проследяване на ефективността и потенциалното въздействие на тези мерки.