Адаптирано към изменението на климата управление на района Kis-Sárrét в националния парк Körös-Maros

Наблюденията на климата, получени от набора от данни на E-OBS (т.е. версията с координатна мрежа на набора от данни на ЕСП относно променливата за климата), показаха, че между 1960 г. и 2018 г. в Европа се наблюдава обща тенденция на повишаване на температурата не само в Средиземноморския регион, но и в Централна и Североизточна Европа. През същия период в Унгария се наблюдава значително затопляне (+ 0,3—0,35 °C на десетилетие) и голяма честота на горещите вълни (+ 6—8 дни на десетилетие) (вж. показателите на ЕАОС за температурата). Валежите са силно променливи през сезоните и годините, като обилните валежи се случват особено през зимата. Бъдещите прогнози показват, че тези екстремни събития ще се увеличат през следващите десетилетия (до 35 %). Честотата на сушите се е увеличила от 1950 г. насам до +1,3 събития на десетилетие (вж. показателите на ЕАОС за метеорологичните и хидроложките суши). Прогнозите за климата, основани на данни на EURO-CORDEX, показват увеличение на средната годишна температура между 2—4 °C до края на 21-ви век съответно съгласно сценариите RCP4.5 и RCP8.5 (вж. показателите на ЕАОС за температурата ) и леко увеличение на честотата на засушаванията през периода 2041—2070 г. при двата сценария за емисиите (вж. показателите на ЕАОС за метеорологичните и хидроложките засушавания).

Очаква се тези промени да окажат различно въздействие върху местообитанията и биологичното разнообразие на националния парк Körös-Maros, чийто обхват и график ще зависят от индивидуалната чувствителност към климатичните промени, както е описано по-долу.

Панонски солени степи и солени блата

Тези местообитания са силно зависими от продължителността на овлажняването и температурите, като и двете влияят върху натрупването на сол и други почвени характеристики. Периодите на ниски или нулеви валежи водят до изсушаване на степите и блатата (имайте предвид, че вече има редовна тенденция за изсушаване), докато прекомерните летни валежи могат да увеличат излужването на почвата, което води до намаляване на характеристиките на солта и по този начин до деградация на степите и блатата. Насекомните местообитания са сред най-застрашените, тъй като осигуряват специални, сложни почвени условия, които могат да поддържат както степни ливадни видове (поради съдържанието на хумус), ливадни видове (поради въздействието на подпочвените води), така и насекомни видове (поради натрупването на натриева сол на дълбочина около 1 m). Ако някой от тези процеси/условия се промени (стане по-силен или по-слаб), съставът на местообитанието ще се промени. Променливите обстоятелства и екстремните климатични условия, включително тези в резултат на прогнозираното изменение на климата, могат да бъдат от полза за местообитания като гъсти и високи пучинелии или годишни солени пионери в степите и езерата.

Естествени еутрофни езера с растителност тип Magnopotamion или Hydrocharition

Като прогнозирано въздействие на изменението на климата намаляването на валежите вреди на хидрофитната растителност, тъй като намаленото ниво на водата може да повлияе на развитието и оцеляването на видовете, като по този начин се опрости съставът на видовете и се намали биологичното разнообразие. Броят на видовете може да спадне, тъй като видовете със силна екологична толерантност изчезват. Видовете, изискващи висока степен на естественост на местообитанието (Myriophyllum verticillatum, Ceratophyllum demersum, C. submersum, Utricularia australis, Salvinia natans), ще бъдат изложени на риск от изчезване. Очаква се увеличаване на броя на по-малко чувствителните видове.

Панонски льосови степни тревни съобщества

Тъй като видовият състав на тези местообитания зависи от годишните валежи, това може да бъде засегнато от прогнозираните промени в климата. Намаляването на водата от влажните зони през лятото застрашава състава на видовете в резултат на понижаването на нивото на подпочвените води.

Алувиални ливади на речните долини на Cnidion dubii

Вследствие на понижаването на нивото на подпочвените води тези ливади са изложени на риск от изсъхване и успоредно с това от плевене. Няколко от техните щандове разчитат на по-кратко пролетно наводнение.

Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior

Тези местообитания са изключително застрашени, тъй като недостигът на вода, дължащ се на прогнозираното изменение на климата, може да възпрепятства обновяването/възобновяването на дървесните и храстовите видове.

За справяне с основните рискове, свързани с климата, които засягат местообитанията и биологичното разнообразие на националния парк Körös-Maros, където се намира районът Kis-Sárrét, беше изготвен адаптиран към климата план за управление (CAMP) с участието на експерти и местни заинтересовани страни. Основните цели на CAMP са:

• Подобряване на устойчивостта на защитените и ценни местообитания в района на CAMP;
• засилване и подобряване на диалога със заинтересованите страни в рамките на парка;
• Задълбочаване на проучванията за справяне с несигурността в прогнозите за изменението на климата;
• Интегриране на сценариите за изменението на климата в управлението на местообитанията;
• подобряване и конкретизиране на дейностите по мониторинг;
• прилагане на подход на „активно адаптивно управление“ за зоната на CAMP;
• Разработване на примерни планове за управление на местообитанията по „Натура 2000“, които включват най-новите познания за изменението на климата и неговото въздействие;
• Интегриране на резултатите от моделирането на климата и хидроложкото моделиране в управлението на защитени местообитания.

От 2013 г. насам бяха приложени няколко мерки в съответствие с CAMP за справяне с последиците от изменението на климата:

• Поддържане на водния режим, решаване на проблема с водоснабдяването и излишъка на вода поради пренебрегвани водопроводни съоръжения, избягване на твърде високо ниво на водата през пролетта (да не се застрашават гнездящите птици и частните зони) или лятото (което дава възможност за косене и намаляване на щандовете на Typha) чрез насочване на водата към канали към рибарници
• Предотвратяване на инвазивни видове. Това включва раздробяване, рязане или събиране на екзотични видове, забрана на изгарянето, въвеждане на паша на овце и/или едър рогат добитък в някои райони (включва подбор на подходящи породи едър рогат добитък и периоди на паша за оптимизиране на ползите), избягване на прекомерната паша във влажни зони, косене, забрана на въвеждането на екзотични видове риба във водите
• Опазване и възстановяване на речните местообитания и тяхната свързаност с прилежащите сухоземни местообитания (странична свързаност)

Неотдавна (2019 г.), в допълнение към мерките за CAMP, дирекцията на националния парк (NP) е осъществила няколко малки интервенции в района Kis Sárrét на националния парк Körös-Maros за задържане на вода във влажните зони като част от плана за управление на „Натура 2000“, приет през 2018 г. Въпреки че тези мерки официално не са обозначени като мерки за адаптиране към изменението на климата (а като проект за опазване, управление и възстановяване на местообитанията), те определено помагат на природните зони да се справят с недостига на вода, сушата и наводненията, както и да се адаптират към екстремните климатични явления. Изпълнените мерки включват:

• Разрушаване на някои диги с цел задържане на вода във влажните зони
• Повторно натурализиране на някои канали (или запазване на някои канали, което ги прави по-малко дълбоки), за да се възстановят речните местообитания и тяхната свързаност със сухоземните местообитания
• Изграждане на нов канал, за да се отведе водата до ценна влажна зона от по-голям съществуващ канал
• Реконструкция на шлюзови порти, даващи възможност на парковите рейнджъри да контролират нивото на наводнение и нивото на вътрешните води в блатата.

Основни заинтересовани страни за разработването и прилагането на CAMP бяха администрациите за опазване на природата, действащи на местно, регионално и национално равнище, администрациите за управление на водите на регионално равнище, регионалните туристически сдружения и научноизследователските институции. Администрацията на Националния парк, заедно с националните органи за опазване на природата и управление на водите, също бяха част от основните заинтересовани страни. Бяха изготвени медийни съобщения, като съобщения за медиите и статии във вестници, за да се повиши осведомеността относно изменението на климата и да се привлече вниманието на обществеността към необходимостта от определяне на мерки за управление на парка в условията на изменението на климата.

Понастоящем местните заинтересовани страни не участват пряко в решението относно адаптивното управление на националния парк Körös-Maros. Паркът обаче насърчава инициативи за повишаване на осведомеността, например чрез програми за екологично образование за деца и панаирни и изложбени прояви с участието на местните и регионалните заинтересовани страни.

Един от основните фактори за успех при прилагането на мерките за адаптиране беше задълбоченото познаване на служителите и рейнджърите на националните паркове и пряката им връзка със собствениците и ползвателите на земя (земеделските стопани). От друга страна, приложените мерки за запазване на водния режим засягат пряко предимно държавни площи, които се управляват от НП. Всъщност земеделските стопани, които наемат земята от държавата, трябва стриктно да спазват специфичните ограничения за опазване на природата, наложени от НП (напр. късно косене, без нощни работи, без напояване на пасищата, оставяне на неподвижни ивици и т.н.), но те се компенсират за тези ограничения с ниска такса за наемане).

Разходите за цялото основно проучване и процеса на планиране на CAMP бяха около 50 000 EUR; източниците на финансиране са 85 % от ЕФРР на ЕС и 15 % национални. Данните за разходите за изпълнение на мерките не са публично достъпни.

Ползите включват: поддържане на водния режим (който спомогна за справяне с проблема с водоснабдяването и излишъка), повишаване на устойчивостта на селскостопанските системи, поддържане или възстановяване на няколко защитени местообитания и застрашени видове и укрепване на съзнанието и готовността на местните заинтересовани страни за намаляване на въглеродния отпечатък, както и за адаптиране към изменението на климата. Ползите са трудни за количествено определяне. Въпреки това, според Департамента по опазване на природата и управление на ландшафта (Университет Сент Ищван, Гьодьольо, Унгария), блатата изглеждат по-добре, отколкото през предходните десетилетия, и вероятно са по-близки до първоначалния си вид преди 200 години. Също така беше предотвратено заразяването с плевели и проникването на инвазивни видове благодарение на прилагането на мярката, насочена към осигуряване на достатъчно количество вода.

Препоръките за управление на предизвиканите от климата промени за регионалните партньори бяха разработени под формата на доклад за най-добри практики и насоки за стратегия за управление. Въз основа на извлечените поуки бяха изготвени политически препоръки, които могат да бъдат полезни за информиране на националното и европейското законодателство със специален акцент върху Рамковата директива за водите и рамката „Натура 2000“ (Директива за местообитанията, Директива за птиците).

Планът CAMP беше разработен между март 2010 г. и февруари 2013 г. Мерките на CAMP бяха приложени между 2013 г. и 2019 г. Последните мерки, насърчавани от Дирекцията на Националния парк, бяха изпълнени през 2019 г.

Адаптивното управление на естествените местообитания на националния парк Körös-Maros е непрекъсната дейност, която изисква мониторинг, оценка и адаптиране. Нови мерки се прилагат, когато е необходимо и в съответствие с наличните средства.

Ákos Malatinszky
Szent István University
Department of Nature Conservation and Landscape Management
Pater K. 1., 2103 Gödöllő, Hungary
E-mail: malatinszky.akos@szie.hu 

Катедра „Опазване на природата и управление на ландшафта“ на Университета в Сент Ищван и План за управление, адаптиран към изменението на климата (CAMP) за районите с национален парк „Кьорос-Марос“