Съобразено с климата управление на района Kis-Sárrét в националния парк Körös-Maros

Наблюденията в областта на климата, получени от набора от данни за E-OBS, (т.е. свързаната версия на набора от данни на ЕСП относно променливата за климата) показаха, че в Европа между 1960 г. и 2018 г. се наблюдава обща тенденция за повишаване на температурата не само в Средиземноморския регион, но и в Централна и североизточна Европа. През същия период в Унгария се наблюдава значително затопляне (+ 0,3—0,35 °C на десетилетие) и основна честота на топлинните вълни (+ 6—8 дни на десетилетие) (вж. показателите на ЕАОС за температурата). Валежите са силно променливи през сезоните и годините, като тежките валежи се случват особено през зимата. Бъдещите прогнози показват, че тези екстремни събития ще се увеличат през следващите десетилетия (до 35 %). Честотата на сушите се е увеличила от 1950 г. насам до + 1,3 събития на десетилетие (вж. показателите на ЕАОС относно метеорологичните и хидроложките суши). Прогнозите за климата, основани на данни от EURO-CORDEX, показват увеличение на средната годишна температура между 2—4 °C до края на 21-^ви век, според сценариите RCP4.5 и RCP8.5 (вж. показателите на ЕАОС за температурата), и леко увеличение на честотата на сушите в периода 2041—2070 г. при двата сценария за емисиите (вж. показателите на ЕАОС за метеорологичните и хидрологичните суши).

Очаква се тези промени да имат разнообразно въздействие върху местообитанията и биологичното разнообразие на националния парк Körös-Maros, чийто обхват и график ще зависят от индивидуалната чувствителност към климатичните промени, както е описано по-долу.

Панонски солени степи и солени блата

Тези местообитания са силно зависими от продължителността на намокрянето и температурите, които засягат натрупването на сол и други характеристики на почвата. Периодите на ниски или никакви валежи водят до изсушаване на степите и блатата (имайте предвид, че вече е налице редовна тенденция на сушене), докато прекомерните летни валежи могат да увеличат излужването на почвата, което води до намаляване на солните характеристики и по този начин до разграждане на солените степи и блата. Тревните местообитания са сред най-застрашените, тъй като осигуряват специални, сложни почвени условия, които могат да поддържат както степните ливади (поради съдържанието на хумус), така и видовете ливади (поради въздействието на подпочвените води) и солидните видове (поради натрупването на натриево-сол на около 1 m дълбочина). Ако някой от тези процеси/условия се промени (стане по-силен или по-слаб), съставът на местообитанието ще се промени. Променливите обстоятелства и екстремните климатични явления, включително тези в резултат на прогнозираното изменение на климата, могат да бъдат от полза за местообитания като гъсти и високи Puccinellia swards или годишни пионери на солта на степите и езерата.

Естествени еутрофни езера с Магнопотамион или Хидрозахранване — тип растителност

Като прогнозен ефект от изменението на климата намаляването на валежите вреди на хидрофитната растителност, тъй като намаленото ниво на водата може да повлияе на развитието и оцеляването на видовете, като по този начин се опрости съставът на видовете и се намали биологичното разнообразие. Броят на видовете може да намалее, тъй като видовете с тясна екологична толерантност изчезват. Видовете, изискващи високо естествено състояние на местообитанието (Myriophyllum verticillatum, Ceratophyllum demersum, C. submersum, Utricularia australis, Salvinia natans), ще бъдат изложени на риск от изчезване. Очаква се увеличаване на по-слабо чувствителните видове.

Панонски льос степни тревни съобщества

Тъй като съставът на видовете в тези местообитания зависи от годишните валежи, това може да бъде засегнато от прогнозираните промени в климата. Намаляването на водата от влажните зони през лятото застрашава състава на видовете в резултат на понижаването на подземните води.

Алувиални ливади на речните долини на Cnidion dubii

В резултат на понижаването на подземните води тези ливади са изложени на риск от изсушаване и успоредно с това стават по-тревни. Няколко от техните щандове разчитат на по-кратка пролетна наводнение.

Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior

Тези местообитания са изключително застрашени, тъй като недостигът на вода поради прогнозираното изменение на климата може да възпрепятства обновяването/възстановяването на дървесните и храстовите видове.

За справяне с основните рискове, свързани с климата, засягащи местообитанията и биологичното разнообразие на националния парк Körös-Maros, където се намира районът Kis-Sárrét, беше разработен план за управление, адаптиран към климата (CAMP), с участието на експерти и местни заинтересовани страни. Основните цели на CAMP са:

• Подобряване на устойчивостта на защитените и ценни местообитания в района на CAMP;
• Засилване и подобряване на диалога със заинтересованите страни в рамките на парка;
• Задълбочаване на проучванията за справяне с несигурността в прогнозите за изменението на климата;
• Интегриране на сценариите за изменението на климата в управлението на местообитанията;
• Подобряване и уточняване на дейностите по наблюдение;
• Прилагане на подход на „активно адаптивно управление“ за района на CAMP;
• Разработване на примерни планове за управление на местообитанията по „Натура 2000“, които включват най-новите знания за изменението на климата и неговото въздействие;
• Интегриране на резултатите от климатичното моделиране и хидроложкото моделиране в управлението на защитени местообитания.

От 2013 г. насам в съответствие с CAMP бяха приложени няколко мерки за справяне с последиците от изменението на климата:

• Поддържане на водния режим, решаване на проблема с водоснабдяването и излишъка на вода, дължащо се на пренебрегвани водосборни заводи, избягване на твърде високо ниво на водата през пролетта (да не се застрашават гнездящите птици и частните площи) или лятото (позволяване на косене и съкращаване на щандовете на Typha) чрез насочване на водата в каналите към рибарниците
• Превенция срещу инвазивни видове. Това включва раздробяване, разфасоване или събиране на екзотични видове, забрана на изгарянето, въвеждане на паша на овце и/или говеда в някои райони (включва подбор на подходящи породи говеда и периоди на паша с цел оптимизиране на ползите), избягване на прекомерната паша във влажни зони, косене, забрана за въвеждане на екзотични видове риби във водите
• Опазване и възстановяване на речните местообитания и тяхната свързаност с прилежащите сухоземни местообитания (странична свързаност)

Неотдавна (2019 г.), в допълнение към мерките по CAMP, дирекция „Национални паркове„(NP) осъществи няколко малки интервенции в района Kis Sárrét на националния парк Körös-Maros за задържане на вода във влажните зони като част от плана за управление по „Натура 2000“, приет през 2018 г. Въпреки че тези мерки официално не са обозначени като мерки за адаптиране към изменението на климата (а като проект за опазване, управление и възстановяване на местообитанията), те определено помагат на природните райони да се справят с недостига на вода, сушите и наводненията, както и да се адаптират към екстремните климатични явления. Приложените мерки включват:

• Разрушаване на някои диги с цел задържане на вода във влажните зони
• Повторно натурализация на някои канали (или опазване на някои канали, което ги прави по-малко дълбоки) с цел възстановяване на речните местообитания и тяхната свързаност с сухоземните местообитания
• Изграждане на нов канал, за да се доведе вода до ценна влажна зона от по-голям съществуващ канал
• Реконструкция на шлюзови порти, позволяващи на парковите рейнджъри да контролират нивото на наводняване и нивото на вътрешните води в блатата.

Ключови заинтересовани страни за разработването и прилагането на CAMP бяха администрациите за опазване на природата, действащи на местно, регионално и национално равнище, администрациите за управление на водите на регионално равнище, регионалните туристически асоциации и научноизследователските институции. Администрацията на националния парк, заедно с националните органи за опазване на природата и управление на водите, също бяха част от основните заинтересовани страни. Медийната комуникация, като прессъобщения и статии във вестници, беше изготвена, за да се повиши осведомеността относно изменението на климата и да се привлече вниманието на обществеността към необходимостта от определяне на мерки за управление на парка при условия, свързани с изменението на климата.

Понастоящем местните заинтересовани страни не участват пряко в решението относно адаптивното управление на националния парк Körös-Maros. Въпреки това паркът насърчава инициативи за повишаване на осведомеността, например чрез програми за екологично образование за деца и панаирни и изложбени прояви с участието на местните и регионалните заинтересовани страни.

Един от основните фактори за успех при прилагането на мерките за адаптация беше задълбочените познания на служителите на националните паркове и парковите рейнджъри и пряката им връзка със собствениците и ползвателите на земя (земеделски стопани). От друга страна, мерките, прилагани за запазване на водния режим, засягат пряко предимно държавни райони, които се управляват от НП. Всъщност земеделските стопани, които наемат земята от държавата, трябва стриктно да спазват специфичните ограничения за опазване на природата, наложени от НП (напр. късно косене, без нощни работи, без напояване на пасища, оставяне на неподвижни ивици и т.н.), но те се компенсират за тези ограничения с ниска такса за наем).

Разходите за цялото основно проучване и процеса на планиране на CAMP бяха около 50,000 EUR; източниците на финансиране са 85 % от ЕФРР и 15 % от националните. Данните за разходите за изпълнение на мерките не са публично достъпни.

Ползите включват: поддържане на водния режим (който спомогна за справяне с проблема с водоснабдяването и излишъка), повишаване на устойчивостта на селскостопанските системи, поддържане или възстановяване на няколко защитени местообитания и застрашени видове и укрепване на съзнанието и готовността на местните заинтересовани страни за намаляване на въглеродния отпечатък, както и за адаптиране към изменението на климата. Ползите са трудни за количествено определяне. Въпреки това, според Департамента по опазване на природата и управление на ландшафта (Szent István University, Gödöllő, Унгария), блатата изглеждат по-добре, отколкото през предходните десетилетия, и вероятно са по-близки до първоначалния си вид преди 200 години. Също така заразяването с плевели и проникването на инвазивни видове бяха предотвратени благодарение на прилагането на мярката, насочена към осигуряване на достатъчно количество вода.

Бяха разработени препоръки за управление на предизвиканите от климата промени за регионалните партньори под формата на доклад за най-добри практики и насоки за стратегия за управление. Въз основа на извлечените поуки бяха изготвени политически препоръки, които могат да бъдат полезни за информиране на националното и европейското законодателство със специален акцент върху Рамковата директива за водите и рамката „Натура 2000“ (Директива за местообитанията, Директивата за птиците).

Планът CAMP е разработен между март 2010 г. и февруари 2013 г. Между 2013 г. и 2019 г. бяха приложени мерки за лагера. Последните мерки, насърчавани от Дирекция „Национален парк“, са изпълнени през 2019 г.

Адаптивното управление на естествените местообитания на Национален парк Körös-Maros е непрекъсната дейност, която изисква мониторинг, оценка и приспособяване. Нови мерки се прилагат, когато е необходимо и в съответствие с наличните средства.

Ákos Malatinszky
Szent István University
Department of Nature Conservation and Landscape Management
Pater K. 1., 2103 Gödöllő, Hungary
E-mail: malatinszky.akos@szie.hu 

Катедра по опазване на природата и управление на ландшафта на университета Szent István и план за управление, адаптиран към изменението на климата (CAMP) за районите на Körös-Maros NP