Многостранни подходи за опазване на материалното културно наследство

Културното наследство, обхващащо всичко от археологически обекти и исторически сгради до традиционни практики и езици, е под нарастваща заплаха от изменението на климата. Основните въздействия върху климата могат да бъдат обобщени, както следва:

• Повишаване на морското равнище: Крайбрежните археологически обекти, историческите сгради и подводното културно наследство са изложени на риск от наводнение и ерозия. Повишаването на морското равнище може също така да засоли крайбрежните почви, да навреди на основите и да ускори влошаването на материала.

• Екстремни метеорологични събития: Повишената честота и интензивност на бурите, наводненията и сушите могат да причинят физически щети на обектите на културното наследство. Бурите могат да съборят структури, наводненията могат да причинят щети на водата и растеж на мухъл, а сушите могат да доведат до напукване и нестабилност в структурите.
• Промени в температурата и валежите: Повишаването на температурите може да ускори влошаването на материалите като боя, дърво и текстил. Промените в моделите на валежите могат да доведат до увеличаване на ерозията, свлачищата и опустиняването, като всички те могат да навредят на обектите на културното наследство. Високата влажност насърчава растежа на мухъл, който може да обезцвети и повреди произведенията на изкуството. Ниската влажност може да направи боята крехка и склонна към напукване. Разтворимата сол и размразяването чрез замразяване са два важни фактора, влияещи върху атмосферните условия, които допринасят за влошаването на скалното наследство.
• Повишена UV радиация: Прекомерното излагане на UV може да доведе до избледняване и загуба на цвят в пигментите.  Органичните материали като платно и дърво могат да станат крехки и да се разграждат с течение на времето. Тя може да ускори влошаването на материали като камък и метал, причинявайки обезцветяване, повърхностна ерозия и отслабване на структурата.
• Окисляване на океаните: Този процес отслабва черупките и скелетите на морските организми, като оказва въздействие върху подводното културно наследство като корабокрушения и потопени селища.

Тези въздействия могат да имат опустошителни последици, водещи до:

• Загуба на незаменимо културно наследство: Унищожаване на археологически обекти, исторически сгради и свещени места.
• Загуба на културна идентичност: Нарушаване на традиционните практики и системи от знания, които определят културното наследство на дадена общност.
• Икономически загуби: Щетите, нанесени на обектите на културното наследство, могат да окажат отрицателно въздействие върху туризма и местните икономики.

Изменението на климата обаче предоставя и нови възможности, като например откриването на скрити преди това археологически обекти, разкрити от топенето на ледниците. Изменението на климата обаче предоставя и нови възможности, като например откриването на скрити преди това археологически обекти, разкрити от топенето на ледниците. Освен това необходимостта от адаптиране на културното наследство към изменението на климата може да бъде възможност за насърчаване на приемането на инвестиции в нови форми на опазване, реставрация и експлоатация на културното наследство, за да се гарантира опазването на уязвимите ресурси за бъдещите поколения. 

Адаптирането на материалното културно наследство все още е в началото си. Установени са само няколко конкретни мерки за защита на културните ценности от изменението на климата:

1. Подобрени системи за контрол на климата:

• Инвестиране в ОВК системи: Модернизирането до енергийно ефективни системи за отопление, вентилация и климатизация (ОВК) може да поддържа постоянни нива на температура и влажност, за да сведе до минимум стреса върху произведенията на изкуството.
• Мониторинг и събиране на данни: Внедряването на системи за наблюдение в реално време за проследяване на температурата, влажността и нивата на UV радиация позволява бързо регулиране и ранно откриване на потенциални проблеми.
• Техники за пасивен климатичен контрол: Изследването на пасивни стратегии като естествена вентилация, засенчване и озеленяване (дейност, която променя видимите характеристики на дадена площ земя) може да допълни механичните системи и да намали потреблението на енергия.

2. Превантивни консервационни техники:

• Използване на UV-филтриращи стъкла и прозоречни обработки: Инсталирането на UV-филтриращо стъкло в дисплеите и използването на UV-защитни прозоречни обработки може значително да намали увреждането на светлината върху произведенията на изкуството.
• Подобрени материали за съхранение: Използването на материали за съхранение с архивно качество, които не съдържат киселини и са устойчиви на растежа на мухъл, може да помогне за запазването на произведенията на изкуството за по-дълги периоди.
• Управление на вредителите: Прилагане на програми за интегрирано управление на вредителите (ИУВ), които свеждат до минимум използването на химикали и дават приоритет на превантивни мерки като санитарни и изключващи техники.
• Редовни оценки на опазването: Планиране на редовни инспекции и оценки на опазването от квалифицирани специалисти за ранно идентифициране на потенциални проблеми и прилагане на превантивни лечения.

Освен това културното наследство може да бъде запазено чрез адаптиране на плановете за готовност при бедствия (вж. варианта за адаптиране „Кризи и системи и планове за управление на бедствия“) и преместване на уязвими произведения на изкуството (вж. варианта за адаптиране „Оттегляне от високорискови райони“).

Ангажирането на заинтересованите страни, включително местните общности, коренното население, специалистите в областта на културното наследство и създателите на политики, е от решаващо значение за успешното адаптиране.

От една страна, осигуряването на финансиране за реставрацията на културното наследство е сложна задача, а участието на заинтересованите страни играе решаваща роля за нейния успех.  Ангажирането на заинтересованите страни, включително местните общности, правителствата, частните донори и културните организации, насърчава чувството за споделена собственост и отговорност за обекта на наследството. Това може да разшири базата за финансиране чрез използване на различни източници на финансова подкрепа. Освен това заинтересованите страни могат да се застъпват за проекта, като повишават обществената осведоменост и генерират ентусиазъм за усилията за възстановяване. Това колективно усилие може да привлече вниманието на потенциалните спонсори, като покаже стойността на проекта и потенциалното положително въздействие върху общността.

От друга страна, постигането на обществено одобрение за затварянето на обекти на културното наследство за реставрация изисква многостранен подход, а участието на заинтересованите страни е от основно значение за този процес. Чрез ангажиране с местните общности, групи за наследство и заинтересовани лица ръководителите на проекти могат да насърчат разбирането и да изградят чувство за споделена цел. Откритата комуникация относно необходимостта от затваряне, конкретните цели за възстановяване и очаквания график могат да облекчат опасенията и да генерират подкрепа. Участието на заинтересованите страни също така дава възможност за включване на различни гледни точки в плана за възстановяване, което потенциално води до решения, които свеждат до минимум смущенията или предлагат алтернативен достъп до обекта по време на затварянето. Този подход на сътрудничество насърчава доверието и прозрачността, което води до по-благоприятна и приемлива среда за необходимия период на затваряне.

Няколко фактора могат да повлияят на успеха на стратегиите за адаптиране:

• Финансови ресурси: Осигуряването на подходящо финансиране за мерки за адаптиране е от съществено значение.
• Технически експертен опит: Изисква се експертен опит в техниките за опазване, науката за климата и управлението на риска.
• Изкупуване от Общността: Публичната и общностната подкрепа за плановете за адаптиране е от ключово значение за дългосрочния успех.

Освен това развитието и споделянето на знания за нови методи за опазване е от съществено значение. Основните фактори са:

• Научноизследователска и развойна дейност: Подкрепа за научните изследвания и разработването на нови методи и материали за опазване, пригодени за справяне със заплахите, свързани с климата.
• Споделяне на най-добри практики: Насърчаване на обмена на знания и сътрудничеството между специалистите в областта на опазването с цел споделяне на най-добри практики и разработване на иновативни решения.
• Инвестиране в цифрово съхранение: Инвестиране в технологии за цифрово съхранение с цел създаване на цифрови копия с висока разделителна способност на произведения на изкуството като резервно копие и за образователни цели.

Прилагането на мерки за адаптиране на културното наследство ще доведе до допълнителни разходи, включително:

• Оценки на риска: Извършване на оценки за разбиране на специфичните заплахи за културното наследство при различни климатични сценарии.
• Дейности по консервация/ресторантьорство: Справяне с повишената честота и сериозност на щетите, причинени от изменението на климата, в сравнение с историческите условия.
• Нови техники за опазване: Модернизиране на инфраструктурите, използване на нови материали и прилагане на превантивни мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата.
• Изграждане на капацитет: Организиране на програми за обучение и семинари, за да се подготвят общностите и професионалистите с уменията, необходими за ефективна адаптация.
• Кампании за повишаване на обществената осведоменост: Образоване на обществеността относно рисковете от изменението на климата за културното наследство и значението на стратегиите за адаптиране.
• Програми за мониторинг: Създаване на системи за проследяване и оценка на ефективността на решенията за адаптиране с течение на времето.

Ползите от адаптирането на културното наследство далеч надхвърлят свързаните с това разходи. Културното наследство въплъщава значителна културна, историческа и икономическа стойност, поради което неговото опазване е от съществено значение. Опазването на културното наследство не само укрепва идентичността на общността, но и засилва туризма и стимулира местните икономики. Освен това запазването на традиционните знания — като например практиките в управлението на ресурсите и готовността при бедствия — може да играе жизненоважна роля за подпомагане на усилията за адаптиране в други сектори, като предлага практически решения и насърчава устойчивостта.

Съществуват множество договори, директиви и стратегии както на европейско, така и на световно равнище, насочени към опазване на културното наследство.

В член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се посочва, че Съюзът следи за опазването и развитието на европейското културно наследство. Член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя ролята на ЕС като насърчаване на сътрудничеството между държавите членки в подкрепа на опазването на културното наследство от европейско значение.

В Директивата на ЕС за наводненията се признава значението на културното наследство за управлението на риска от наводнения. Тя не се ограничава само до защита на хората и имуществото от наводнения. Като изисква от държавите членки да оценяват риска от наводнения, директивата гарантира, че обектите на културното наследство са включени в тази оценка. Това дава възможност за разработване на планове за управление на риска от наводнения, в които се разглеждат превантивни мерки и протоколи за реагиране при извънредни ситуации специално за тези ценни исторически и културни забележителности.

В стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата се признава необходимостта от защита и опазване на културното наследство в контекста на последиците от изменението на климата, като наводнения, бури и покачване на морското равнище. Като се има предвид, че това е добра практика, е необходимо културното наследство да бъде включено в националните и регионалните стратегии и планове за адаптиране, както се предвижда понастоящем в Кипър и Словакия.

Стратегическата рамка на ЕС за културното наследство включва също така: 

•  Новата европейска програма за култура (2018 г.): опазването и популяризирането на европейското културно наследство като споделен ресурс е една от стратегическите цели. 

• Работен план на Европейския съвет за културата за периода 2023 – 2026 г. с конкретни действия, включително опазването на културното наследство от природни и причинени от човека бедствия.

На световно равнище държавите — страни по Конвенцията за световното наследство, следва да следват мерките, определени от Комитета за световно наследство, за да се адаптират към изменението на климата и да смекчат последиците. Например държавите — страни по конвенцията, могат да използват възможностите, предоставени от „Работната програма от Найроби относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата“ в рамките на РКООНИК и други текущи процеси, за да се справят с адаптирането към изменението на климата в обектите на световното наследство.

Графикът за изпълнение на стратегиите за адаптиране ще варира в зависимост от сложността на проекта, наличието на ресурси и степента на ангажираност на заинтересованите страни. От решаващо значение обаче е усилията за адаптиране да започнат възможно най-скоро.

Ефективната адаптация е непрекъснат процес. Изменението на климата е динамично явление, така че стратегиите за адаптиране трябва да се преразглеждат и актуализират редовно. Дългосрочният мониторинг на въздействието върху климата и обектите на културното наследство е от съществено значение.