Използване на данни за застрахователни загуби от местните органи в Норвегия

В Норвегия между 2008 г. и 2017 г. застрахователните дружества са изплатили годишно обезщетение в размер на около 2 милиарда норвежки крони за щети на застраховани сгради, причинени от наводнения в градските и речните райони. Статистическите данни, събрани от Finance Norway (асоциацията на банките и застрахователните дружества) от техните застрахователни членове, показват, че разходите за наводнения от дъждове са около 3,5 пъти по-високи от изплащаните суми поради наводнения от реки; всъщност застрахователните обезщетения за щети, свързани с валежите, в Норвегия са по-високи от комбинираните обезщетения за щети, причинени от речни наводнения, бури и свлачища. Климатичните сценарии за Норвегия предупреждават за по-чести и интензивни валежи в бъдеще, което вероятно ще увеличи цената на щетите.

В Норвегия местните власти са отговорни за справяне с рисковете от наводнения, за разлика от други видове природни бедствия, при които правителствени организации предоставят помощ. Поради това разработването на ефективни решения за наводнения от плувиални води въз основа на солидни данни е в интерес на норвежките местни органи.

В Норвегия имуществената застраховка покрива загуби и щети, причинени от климатични опасности, свързани с водата и вятъра. Опасностите, считани за „природни бедствия“, като речни наводнения и бури, се застраховат от застрахователния сектор с фиксирана ставка като част от частната застрахователна полица. Наводненията в градовете не се считат за природна опасност. Застраховката е покрита и от имущественото застраховане. Премията се основава на риска и щетите се считат за свързани с повреда в инфраструктурата, създаваща внезапни наводнения, дъждовни води и резервни канализационни води.

През последните години загубите, свързани с инфраструктурата, се увеличиха в Норвегия. Много застрахователни клиенти се разочароват от повтарящи се щети, настъпващи на едни и същи места. Информация за местоположението и размера на понесените щети и загуби е държана от застрахователните дружества (за случаите, в които е застраховано имуществото). Застрахователните дружества са събрали и класифицирали всяка застрахователна претенция според например местоположението, датата и вида на причината. Тази информация обаче не е била споделена с общините и поради това не е била достъпна за лицата, отговорни за вземането на решения в градовете.

Наблюдаваното и прогнозираното увеличение на загубите, дължащи се на изменението на климата, беше една от причините, поради които Finance Norway започна диалог с градовете, за да информира и насърчи системното намаляване на риска чрез модернизиране на градската инфраструктура. Именно чрез този диалог стана очевидна липсата на данни за загубите в общините. Градовете съобщиха, че са се опитали да поискат от някои застрахователни компании да разполагат с данните за загубите, но тъй като данните са на ниво активи, те са чувствителни както от търговски, така и от съображения за поверителност на данните.

Общата цел на проекта е била да се оцени дали достъпът до застрахователни данни за загуби, свързани с екстремни метеорологични явления, би могъл да укрепи капацитета на общините за предотвратяване и намаляване на загубите, свързани с климата и метеорологичните условия. Акцентът беше поставен върху наводненията, но бяха включени и други въздействия върху климата, като свлачища и бури. Допълнителни цели бяха да се разработи метод за използване на данни за загубите от бедствия от застрахователите, да се очертае структурата на бъдеща система за използване на данни за застраховките срещу загуби от бедствия, както и да се засили доверието между общините, държавните агенции и застрахователите относно предотвратяването и намаляването на загубите, свързани с климата.

Другите цели включват: да се изяснят методите и ползите от използването на данните за нараняванията в застрахователния сектор, да се уточнят свързаните с това разходи и да се представи описание на бъдеща система за по-лесно използване на данните. И накрая, проектът имаше за цел да засили доверието и сътрудничеството между общинския сектор, държавните органи и застрахователния сектор по отношение на загубите, свързани с климата.

По инициатива на Finance Norway и въз основа на сътрудничество с избрани застрахователни дружества, Western Research, Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) и девет пилотни общини (Bærum, Grue, Kongsvinger, Løten, Nord-Odal, Ringsaker, Stavanger, Tromsø и Trondheim) беше започнат диалог, който улесни споделянето на данни за загубите на ниво активи, държани от застрахователите, със секторите на планиране и инфраструктура на градовете.

Finance Norway събра и организира данни за загубите от бедствия от различни застрахователи. Изследователският институт на Западна Норвегия и NTNU помогнаха на градовете да импортират и анализират данните. Trondheim, например, получи подгрупа от данни за застрахователни загуби, включително 17 000 индивидуални искове за щети, причинени от наводнения и други събития, настъпили в рамките на неговата юрисдикция в продължение на 10 години. Около 54 % от претенциите могат да бъдат геокодирани, т.е. свързани с дадено местоположение. Геокодирането на инцидентите е извършено от изследователските институти, за да се компенсира липсата на експертен опит и капацитет в града. След това данните бяха потвърдени от служителите на град Трондхайм и допринесоха за техния преглед на рисковете, свързани с наводненията в градовете. Например в набора от данни за застрахователните искове бяха подчертани някои райони, засегнати от интензивни валежи, които преди това не бяха определени от местното управление като уязвими.

Всички общини се съгласиха, че наборът от данни за щетите е полезна допълнителна информация за управление на риска от наводнения и/или адаптиране към изменението на климата. За GIVAS (междуобщинско дружество за общините Grue, Kongsvinger og Nord-Odal kommuner) комбинацията от този набор от данни с цифровите модели на терена предостави ценна информация за районите в риск. Въпреки че рискът от щети в централните части на градовете е бил добре признат, наборът от застрахователни данни е подобрил разбирането на риска в по-отдалечените райони. В някои общини данните са използвани за разработване на различни планове. В Bærum достъпът до данни за промишлеността е подпомогнал идентифицирането на проблемни области по отношение на водата и отводняването, например показващи концентрация на щети около покритите потоци. Наборът от данни беше използван при формулирането на плана Cloudburst за Bærum. Също така общинският устройствен план дава приоритет на разкриването на потоци, за да се намали рискът от наводнения. Освен това общината е използвала данни за застрахователни щети във връзка с планирането на интервенции, свързани с водоснабдяването и отводняването, тъй като е помогнала да се определят причините за щетите и по този начин да се насочат действия.

Степента, в която местните органи са се възползвали от данните за застрахователните загуби, обаче е била различна в отделните градове и е зависела от наличието и обхвата на други набори от данни за щетите от наводнения, с които разполагат органите, експертния опит сред държавните служители за обработването им и пространствената и времевата точност на наборите от данни за застрахователните искове.

Наборът от данни също беше счетен за полезен за финансовите и разходните планове. За Løten прегледът на разходите за щети от застрахованите загуби се разглежда като добър аргумент за местните политици да предоставят бюджет за управление на водите. В Tromsø този вид данни подчертават необходимостта от нови набори от умения и нови работни инструменти, като например софтуер, позволяващ работа с този тип данни в пространствен контекст.

Като страничен ефект пилотният проект повиши осведомеността относно изменението на климата и подобри знанията за това как изменението на климата засяга обществото. Бяха предприети множество научноизследователски проекти за проучване на рисковите фактори, свързани с климата, осведомеността за риска, управлението на риска и превенцията на риска. Някои от тези проучвания са финансирани от Норвежката агенция по околна среда.

Впоследствие този проект доведе до национално сътрудничество между Норвежката дирекция за гражданска защита (DSB), Националната агенция за наводненията, Държавната дирекция за пътищата и финансите на Норвегия с оглед на бъдещото създаване на национална платформа за данни за загубите в рамките на DSB, „Банката на знанието“ (DSB Kunnskapsbanken). Банката за знания стартира през ноември 2020 г. Тя предоставя достъп до данните за загубите на местните (на адресно равнище) застрахователи и други публични данни за загубите на всички градове в Норвегия и на Норвежката дирекция за наводненията (NVE). Обществеността ще има достъп до данните на общинско равнище. Създаването на база данни за обществено ползване и научни изследвания, като се използват обобщени, анонимизирани данни за свързаните с климата щети от застрахователните дружества и норвежкия резерв за природни бедствия, беше препоръка в официалния норвежки доклад NOU 2010:10 до Министерството на околната среда „Адаптиране към променящия се климат. уязвимостта на Норвегия и необходимостта от адаптиране към последиците от изменението на климата“. Целта е да се постигне по-добър преглед и знания за нежелани събития и бедствия и по този начин да се засили работата по обществената безопасност, да се подобри предотвратяването на бедствия и да се намалят загубите.

Проектът разчиташе до голяма степен на ангажираността на всички големи застрахователни компании в Норвегия. Ролята на Finance Norway като посредник в диалога и доверен орган беше от съществено значение за постигането на споразумение между дружествата за споделяне на данните с общините. Участващите научноизследователски институти предоставиха основния експертен опит за преобразуване на информацията от застрахователните дружества в набори от данни, които могат да се използват от местните органи.

Ползите от използването на данни за застрахователните загуби, както и потенциалните ограничаващи фактори, са определени, както следва:

1. Добре информираното планиране на земеползването и инфраструктурата е един от най-важните инструменти за градовете за предотвратяване и намаляване на рисковете, свързани с климата. Достъпът до данни за застрахователните загуби е полезен, за да се получи по-пълна картина на рисковете и да се предприемат подходящи действия.
2. Новостта на проекта беше предизвикателство и изискваше развиване на взаимоотношения между застрахователната индустрия, изследователските институти и общините, основани на доверие, готовност за сътрудничество и ангажираност към проекта.
3. Данните за застрахователните загуби, които ще бъдат полезни за местните органи при планирането на адаптирането, трябва да бъдат много подробни. Информацията следва да бъде точна по отношение на местоположението (до повредено имущество/част от инфраструктурата), времето на събитието (дата на събитието, а не дата на съобщаването му на застрахователя) и причината (напр. вида на наводнението и колко висока е била водата). Кодирането на събитията, използвани в застрахователния сектор, не се извършва с оглед на планирането на адаптирането към изменението на климата. В настоящия формат данните, за да бъдат подходящи за целта, изискват по-добро геокодиране, за да бъдат по-подходящи за целта.
4. За много общини липсата на вътрешен експертен опит за обработване на пространствените данни и свързването им с други видове информация е проблем. За да могат да се използват данните, са необходими или различни набори от умения сред персонала, или е необходимо да се привлече външен експертен опит, което може да доведе до допълнителни разходи. Някои общини (напр. Ставангер) продължиха да си сътрудничат с университетите, като студентите по магистърски програми анализираха наборите от данни.
5. Въпреки че норвежкият орган за защита на данните стигна до заключението, че споделянето на данни за загубите ще бъде от полза за обществото като цяло за този конкретен пилотен проект, генерализирането на този подход ще изисква внимателно управление на достъпа до правилата за данните и потенциални законодателни промени в правилата за защита на личните данни и конкуренцията. Те биха могли да бъдат улеснени чрез съпътстващи мерки на европейско равнище.
6. Проектът демонстрира стойността на сътрудничеството и обмена на знания. Ключов фактор за успеха беше откритият диалог между застрахователния сектор, общините и различните органи, изграждането на доверие и разбирането на различните предизвикателства и възможности. Община Tromsø също така счита, че използването на този вид данни може да бъде основа за сътрудничество в рамките на общината.

Проектът е финансиран от Finance Norway (1 млн. NOK — 110 000 EUR) и Министерството на климата и околната среда (260 000 NOK — 30 000 EUR). Очакваните ползи са намаляване на мащаба на щетите, ако общините приложат мерки за справяне с наводненията, свързани с валежите, както и такива, основани на данни, споделени от застрахователните дружества.

В Бялата книга на Норвегия от 2013 г. относно адаптирането към изменението на климата се потвърждава, че всеки носи отговорност за адаптирането към изменението на климата — физически лица, предприятия, промишленост и публични органи. В съответствие с принципа на отговорност всички министерства носят отговорност за гарантиране на отчитането на изменението на климата в рамките на своя сектор. В Бялата книга се посочва, че работата по адаптирането следва винаги да се основава на най-добрите налични знания. Местният характер на последиците от изменението на климата поставя общините на първа линия в борбата с изменението на климата. През 2018 г. бяха приети нови насоки, в които се описва как общините и окръзите могат да включат работата по адаптиране към изменението на климата в своите дейности по планиране.

Предизвикателствата, свързани със свободно достъпните данни, включват необходимостта от защита на неприкосновеността на данните и защита на конкуренцията в застрахователния сектор. Неприкосновеността на личния живот на отделните ищци е защитена от Общия регламент на ЕС относно защитата на данните 2016/679 (ОРЗД), който влезе в сила през май 2018 г. За да се гарантира поверителността и правилното използване на личната информация, съдържаща се в данните за застрахователните искове, беше изготвено споразумение за обработка на данни между адвокатите, специализирани по въпросите на неприкосновеността на личния живот във Finance Norway и в град Trondheim.

Данните за загубите са предназначени за вътрешно ползване от застрахователите като един от основните източници на информация, на които застрахователите разчитат, за да извършват основната си дейност. Ако други застрахователни дружества имаха достъп, това би могло да доведе до картели за определяне на цените и липса на конкуренция. Търговската чувствителност може да бъде преодоляна, когато данните се разкриват на други страни чрез обобщаване на данни на по-широки географски равнища и ограничаване на достъпа до по-подробни данни на равнище активи до конкретни служители на местните органи. За пилотния проект беше предоставено освобождаване от закона за защита на данните. Понастоящем Норвегия работи по разширяване на пилотната схема на национално равнище чрез разработването на база от знания, която да включва данни за загубите, пилотно управлявана от дирекция „Гражданска защита“. Министерството на финансите подкрепи работата и е в диалог с Finance Norway за определяне и насърчаване на оптималното решение.

Иницииран през 2012 г. от Finance Norway, пилотният проект започна през септември 2013 г. и приключи през февруари 2015 г. През 2018 г. беше стартирано ново публично-частно партньорство с участието на Норвежката дирекция за гражданска защита (DSB) и Finance Norway. Споразумението е съсредоточено върху обмена на данни за щетите, които ще бъдат използвани в банката за знания на ДСБ в подкрепа на засилването на работата на общините и окръжните съвети за предотвратяване на бедствия.

Mia Ebeltoft
Managing Director
Climate Risk Advisory AS
Fjellklangveien 7, 11
1166 Oslo, Norway
Tel. +47 97013039
E-mail: m.ebeltoft@climate-risk-advisory.no 
https://climate-risk-advisory.no 

Municipality of Trondheim
www.trondheim.kommune.no 

SINTEF, 2018 г. Отношение на норвежките застрахователни дружества към споделянето на данни за загубите — публично-частно сътрудничество за подобряване на адаптирането към изменението на климата Доклад Klima 2050;11

https://www.vestforsk.no/sites/default/files/migrate_files/vf-rapport-7-2014-testing-av-skadedata.pdf

Финансиране на Норвегия; Норвежки университет за наука и технологии; Изследователски институт на Западна Норвегия; Финансова инициатива на ЮНЕП