Използване на данни за застрахователни загуби от местните власти в Норвегия

В Норвегия между 2008 г. и 2017 г. застрахователните дружества са платили годишно обезщетение в размер на около 2 милиарда норвежки крони за щети, нанесени на застраховани сгради, причинени от наводнение в градовете и реките. Статистическите данни, събрани от Finance Norway (асоциацията на банките и застрахователните дружества) от техните застрахователни членове, показват, че разходите за наводнения с плувиални потоци са около 3,5 пъти по-високи от изплащанията, дължащи се на речни наводнения; всъщност застрахователните плащания от щети, свързани с валежите в Норвегия, са по-високи от комбинираните изплащания за щети, причинени от речни наводнения, бури и свлачища. Климатичните сценарии за Норвегия предупреждават за по-чести и интензивни валежи в бъдеще, което вероятно ще увеличи цената на щетите.

В Норвегия местните власти са отговорни за справянето с рисковете от наводнения, за разлика от други видове природни бедствия, при които правителствените организации предоставят помощ. Ето защо разработването на ефективни решения за наводнения с плувиални потоци въз основа на солидни данни е в интерес на норвежките местни органи.

В Норвегия застраховката на собствеността покрива загуби и щети, причинени от климатични опасности, свързани с водата и вятъра. Опасностите, считани за „природни бедствия“, като речни наводнения и бури, се застраховат от застрахователния сектор с фиксирана ставка като част от частната застрахователна полица. Наводненията в градовете не се считат за природни бедствия. Тя също е покрита от застраховка „Имущество“. Премията се основава на риска и се счита, че щетите са свързани с повреда на инфраструктурата, създаваща внезапни наводнения, дъждовна вода и резервна канализация.

През последните години загубите, свързани с инфраструктурата, се увеличиха в Норвегия. Много застрахователни клиенти бяха разочаровани от повтарящи се щети, настъпили на едни и същи места. Информация за местоположението и размера на претърпените вреди и загуби е била държана от застрахователните дружества (за случаите, когато имотът е застрахован). Застрахователните дружества събират и класифицират всеки застрахователен иск в съответствие например с местоположението, датата и вида на причината. Тази информация обаче не е била споделена с общините и поради това не е била достъпна за лицата, отговорни за вземането на решения в градовете.

Наблюдаваното и прогнозирано увеличение на загубите, дължащи се на изменението на климата, беше една от причините, поради които Финанс Норвегия започна диалог с градовете, за да информира и насърчи системното намаляване на риска чрез модернизиране на градската инфраструктура. Именно чрез този диалог стана очевидна липсата на данни за загубите в общините. Градовете съобщиха, че са се опитали да поискат от някои застрахователни компании да имат данни за загубите, но тъй като данните са на ниво активи, те са чувствителни както от търговски съображения, така и от съображения за поверителност на данните.

Общата цел на проекта е да се оцени дали достъпът до застрахователни данни за загуби, свързани с екстремни метеорологични явления, може да укрепи капацитета на общините за предотвратяване и намаляване на загубите, свързани с климата и метеорологичните условия. Акцентът е поставен върху наводненията, но са включени и други климатични въздействия, като свлачища и бури. Допълнителни цели бяха да се разработи метод за използване на данни за загубите от бедствия от застрахователите, да се очертае структурата на бъдещата система за използване на застрахователни данни за загуби при бедствия, както и да се засили доверието между общините, държавните агенции и застрахователите относно предотвратяването и намаляването на загубите, свързани с климата.

Други цели включват: да се изяснят методите и ползите от използването на данните за нараняванията на застрахователния сектор, да се уточнят свързаните с тях разходи и да се представи описание на бъдещата система за по-лесно използване на данните. И накрая, проектът имаше за цел да засили доверието и сътрудничеството между общинския сектор, държавните органи и застрахователния сектор по отношение на загубите, свързани с климата.

По инициатива на Finance Norway и въз основа на сътрудничество с избрани застрахователни дружества, Western Research, Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) и девет пилотни общини (Bærum, Grue, Kongsvinger, Løten, Nord-Odal, Ringsaker, Stavanger, Tromsø и Trondheim), беше започнат диалог, който улесни споделянето на данни за загубите на ниво активи, държани от застрахователите, с секторите на планирането и инфраструктурата на градовете.

Финансовата Норвегия събира и организира данни за загубите от бедствия от различни застрахователи. Западнонорвежки изследователски институт и NTNU помогнаха на градовете да импортират и анализират данните. Trondheim, например, получи подгрупа от данни за застрахователни загуби, включително 17,000 индивидуални искове за щети, причинени от наводнения и други събития, настъпили в рамките на неговата юрисдикция в продължение на 10 години. Около 54 % от исковете могат да бъдат геокодирани, т.е. свързани с дадено местоположение. Геокодирането на инцидентите е извършено от изследователските институти, за да се компенсира липсата на експертен опит и капацитет в града. След това данните бяха истинни от персонала на град Трондхайм и допринесоха за техния преглед на рисковете, свързани с наводненията в градовете. Например в набора от данни за застрахователни искове се подчертават някои области, засегнати от интензивни валежи, които преди това не бяха определени от местното правителство като уязвими.

Всички общини се съгласиха, че наборът от данни за щетите е полезна допълнителна информация за управлението на риска от наводнения и/или адаптирането към изменението на климата. За GIVAS (междуобщинско дружество за общините Grue, Kongsvinger og Nord-Odal kommuner) комбинацията от този набор от данни с цифровите модели на терена предостави ценна информация за областите, изложени на риск. Въпреки че рискът от щети в централните части на градовете е добре признат, наборът от застрахователни данни е подобрил разбирането за риска в по-отдалечените райони. В някои общини данните бяха използвани за разработване на различни планове. В Bærum достъпът до данни за промишлеността е спомогнал за идентифицирането на проблемни области по отношение на водите и дренажа, например като се посочва концентрация на щети около покритите потоци. Наборът от данни е използван при формулирането на плана Cloudburst за Bærum. Освен това общинският устройствен план дава приоритет на разкриването на потоци, за да се намали рискът от наводнения. Освен това общината е използвала данни за застрахователни щети във връзка с планирането на интервенции, свързани с водоснабдяването и дренажа, тъй като е спомогнала за определяне на причините за щетите и по този начин за насочване на искове.

Въпреки това степента, в която местните органи са се възползвали от данните за застрахователните загуби, варира в различните градове и зависи от наличието и обхвата на други набори от данни за щети от наводнения, притежавани от органите, от експертния опит на държавните служители за обработването им и от пространствената и времева точност на наборите от данни за застрахователните претенции.

Наборът от данни също се счита за полезен за финансовите и разходните планове. За Løten прегледът на разходите за щети от застрахованите загуби се разглежда като добър аргумент за местните политици да осигурят бюджет за управление на водите. В Tromsø този тип данни подчертават необходимостта от нови набори от умения и нови работни инструменти, като например софтуер, позволяващ работа с този тип данни в пространствен контекст.

Като страничен ефект пилотният проект повиши осведомеността относно изменението на климата и подобри познанията за това как изменението на климата засяга обществото. Бяха предприети многобройни изследователски проекти за проучване на рисковите фактори, свързани с климата, осведомеността за риска, управлението на риска и превенцията на риска. Някои от тези проучвания са финансирани от Норвежката агенция по околна среда.

Оттогава този проект доведе до национално сътрудничество между Норвежката дирекция за гражданска защита (DSB), Националната агенция за наводнения, Държавната дирекция „Пътища„и „Финанси Норвегия„с оглед на бъдещото създаване на национална платформа за данни за загубите в рамките на DSB, „Банката на знанието“ (DSB Kunnskapsbanken). Банката на знанието стартира през ноември 2020 г. С него се предоставя разширяване на достъпа до данните за загубите на местните застрахователи (на ниво адрес) и други публични данни за загубите, така че да обхванат всички градове в Норвегия и Норвежката дирекция за наводнения (NVE). Обществеността ще има достъп до данните на общинско равнище. Създаването на база данни за обществено ползване и научни изследвания с използване на обобщени, анонимизирани данни за свързаните с климата щети от застрахователните дружества и Норвежкия резерв за природни рискове беше препоръка в официалния доклад на Норвегия NOU 2010:10 до Министерството на околната среда „Адаптиране към променящия се климат. Уязвимостта на Норвегия и необходимостта от адаптиране към последиците от изменението на климата“. Целта е да се постигне по-добър преглед и знания за нежелани събития и бедствия и по този начин да се засили работата по обществената безопасност, да се подобри предотвратяването на бедствия и да се намалят загубите.

Проектът разчиташе в голяма степен на ангажираността на всички големи застрахователни компании в Норвегия. Ролята на Финанс Норвегия като посредник на диалога и доверен орган беше от съществено значение за постигането на споразумение между дружествата за споделяне на данните с общините. Участващите изследователски институти предоставиха необходимия експертен опит за превеждане на информацията от застрахователните дружества в набори от данни, които могат да бъдат използвани за местните власти.

Ползите от използването на данни за застрахователни загуби, както и потенциалните ограничаващи фактори са установени, както следва:

1. Добре информираното земеползване и инфраструктурното планиране са един от най-важните инструменти за градовете за предотвратяване и намаляване на рисковете, свързани с климата. Достъпът до данни за застрахователни загуби е полезен, за да се получи по-пълна представа за рисковете и да се предприемат подходящи действия.
2. Новостта на проекта беше предизвикателство и изискваше да се развие връзка между застрахователната индустрия, изследователските институти и общините въз основа на доверие, готовност за сътрудничество и ангажираност с проекта.
3. Данните за застрахователните загуби, които да бъдат полезни за местните власти при планирането на адаптацията, трябва да бъдат много подробни. Информацията следва да бъде вярна по отношение на местоположението (до обект/част от повредената инфраструктура), времето на събитието (дата на събитието, а не дата на докладване на застрахователя) и причината (напр. вид на наводнение и колко високо е била водата). Кодирането на събитията, използвани в застрахователния сектор, не се извършва с оглед на планирането на адаптирането към изменението на климата. В настоящия формат данните, които трябва да бъдат подходящи за целта, изискват по-добро геокодиране, за да бъдат по-подходящи за целта.
4. За много общини липсата на вътрешен експертен опит за обработка на пространствените данни и свързването им с други видове информация е проблем. За да може да се използват данните, са необходими или различни набори от умения сред персонала, или е необходимо да се въведе външен експертен опит, който потенциално да доведе до допълнителни разходи. Някои общини (напр. Stavanger) си сътрудничиха допълнително с университетите, като студентите по магистърски програми анализираха наборите от данни.
5. Въпреки че норвежкият орган за защита на данните стигна до заключението, че споделянето на данни за загубите би било от полза за обществото като цяло за този конкретен пилотен проект, обобщаването на този подход би изисквало внимателно управление на достъпа до правилата за данните и потенциални законодателни промени в правилата за неприкосновеност на личния живот и конкуренция на данните. Те биха могли да бъдат улеснени чрез съпътстващи мерки на европейско равнище.
6. Проектът демонстрира стойността на сътрудничеството и обмена на знания. Откритият диалог между застрахователния сектор, общините и различните органи, изграждането на доверие и разбиране на различните предизвикателства и възможности беше ключов фактор за успех. Община Tromsø също така счита, че използването на този вид данни може да бъде основа за сътрудничество в рамките на общината.

Проектът е финансиран от Финанси Норвегия (1 млн. NOK — 110 000 EUR) и Министерството на климата и околната среда (260 000 NOK — 30 000 EUR). Очакваните ползи са с намален мащаб на щетите, ако общините приложат мерки за справяне с наводненията, свързани с валежите, също въз основа на данни, споделяни от застрахователните дружества.

В Бялата книга на Норвегия от 2013 г. относно адаптацията към изменението на климата се потвърждава, че всеки е отговорен за адаптирането към изменението на климата — отделни лица, предприятия, промишленост и публични органи. В съответствие с принципа на отговорност всички министерства носят отговорност да гарантират отчитането на изменението на климата в рамките на своя сектор. В Бялата книга се посочва, че работата по адаптацията следва винаги да се основава на най-добрите налични знания. Местният характер на въздействието на изменението на климата поставя общините на първа линия в борбата с изменението на климата. През 2018 г. бяха приети нови насоки, описващи как общините и окръзите могат да включат работата по адаптиране към изменението на климата в своите дейности по планиране.

Предизвикателствата, свързани със свободните данни, включват необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот на данните и от запазване на конкуренцията в застрахователния сектор. Неприкосновеността на личния живот на отделните ищци е защитена от Общия регламент на ЕС за защита на данните 2016/679 (GDPR), който влезе в сила през май 2018 г. За да се гарантира конфиденциалността и правилното използване на личната информация, съдържаща се в данните за застрахователни искове, беше изготвено споразумение между адвокатите, специализирани по въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот, във Finance Norway и в град Trondheim.

Данните за загубите са предназначени за вътрешно ползване от застрахователите като един от основните източници на информация, на който застрахователите разчитат, за да извършват основната си дейност. Ако други застрахователни дружества са имали достъп, това може да доведе до картели за определяне на цените и липса на конкуренция. Търговската чувствителност може да бъде преодоляна, когато данните се оповестяват на други страни чрез агрегиране на данни на по-широки географски равнища и ограничаване на достъпа до по-подробни данни на ниво активи до конкретни служители на местните органи. За пилотния проект беше предоставено изключение от закона за защита на данните. В момента Норвегия работи по разширяването на пилотната схема на национално равнище чрез разработването на база от знания, която да включва данни за загубите, пилотирани от Дирекцията за гражданска защита. Министерството на финансите подкрепи работата и е в диалог с Финанс Норвегия за намиране и насърчаване на оптималното решение.

Стартиран през 2012 г. от Finance Norway, пилотният проект започна през септември 2013 г. и приключи през февруари 2015 г. През 2018 г. беше поставено началото на ново публично-частно партньорство с участието на Норвежката дирекция за гражданска защита (ОЗД) и Финансова Норвегия. Споразумението се фокусира върху обмена на данни за щетите, които ще бъдат използвани в Банката за знания на ОУС, за да се подпомогне укрепването на работата на общините и окръжните съвети за предотвратяване на бедствия.

Mia Ebeltoft
Managing Director
Climate Risk Advisory AS
Fjellklangveien 7, 11
1166 Oslo, Norway
Tel. +47 97013039
E-mail: m.ebeltoft@climate-risk-advisory.no 
https://climate-risk-advisory.no 

Municipality of Trondheim
www.trondheim.kommune.no 

Финансиране на Норвегия; Норвежки университет за наука и технологии; Западнонорвежки изследователски институт; Финансова инициатива на ЮНЕП