Алпийска конвенция

Алпийската конвенция е международен договор, подписан от осемте алпийски държави (Австрия, Франция, Германия, Италия, Лихтенщайн, Монако, Словения и Швейцария) и Европейския съюз за устойчиво развитие и защита на Алпите. Той влезе в сила през 1995 г. През 2006 г. договарящите се страни приеха Декларация относно изменението на климата, допълнена през 2009 г. с план за действие със специфични стратегически мерки и примери за най-добри практики. Предприемането на действия във връзка с изменението на климата — както адаптация, така и смекчаване на последиците — е един от шестте приоритета на многогодишната работна програма на Алпийската конвенция за периода 2017—2022 г. През 2017 г. беше създаден Алпийският съвет по климата, за да се обединят съответните дейности, свързани с изменението на климата, извършвани в рамките на Алпийската конвенция. Тя разработи Алпийската целева система в областта на климата до 2050 г., която беше приета от договарящите се страни през 2019 г. в рамките на Декларацията „Неутрални по отношение на климата и устойчиви на изменението на климата Алпи до 2050 г.“, а през 2020 г. беше последвана от Плана за действие в областта на климата 2.0.

Конвенцията работи със своята добре установена мрежа от наблюдатели, която включва много правителствени и неправителствени представителни организации, действащи в сферите на дейност на Алпийската конвенция, включително адаптирането към изменението на климата.