Адриатическо-Йонийски език

Държави от региона

Адриатическо-Йонийският регион на сътрудничество обхваща европейските държави, които граничат с Адриатическо и Йонийско море. Областта на сътрудничество за периода 2021—2027 г. обхваща цялата територия на предишната програма по Interreg (цялото разширяване на Гърция, Хърватия и Словения, дванадесет италиански региона и две провинции, както и държавите извън ЕС Албания, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина), включително Северна република Македония. Карта, сравняваща старите и новите граници, може да се види тук.

Политическа рамка

1.     Програма за транснационално сътрудничество

Програмата Interreg VI B „IPA ADRION“ ( 2021—2027 г.), окончателно одобрена на 30 ноември 2022 г., има за цел да насърчи устойчивия икономически и социален просперитет на района на Адриатическо и Йонийско море. Той подкрепя растежа и създаването на работни места, като подобрява привлекателността, конкурентоспособността и свързаността на регионите, като същевременно опазва околната среда и осигурява здрави и балансирани морски и крайбрежни екосистеми. За периода 2021—2027 г. ИПП-АРРИОН се съсредоточи върху четири приоритета:

• Приоритет: 1 — Подкрепа за по-интелигентен регион на Адриатическо Йонийско море
• Приоритет: 2 — Подкрепа за по-екологичен и устойчив на изменението на климата регион на Адриатическо и Йонийско море
• Приоритет: 3 — Подкрепа за въглеродно неутрален и по-добре свързан Адриатическо-Йонийски регион
• Приоритет: 4 — Подкрепа за управлението на Адриатическо-Йонийския регион

Адаптирането към изменението на климата е разгледано главно в приоритет 2 и неговата специфична цел RSO2.4 (Насърчаване на адаптирането към изменението на климата и предотвратяването на риска от бедствия, устойчивост, като се вземат предвид екосистемните подходи). Очаква се също така програмата да подобри адаптацията чрез действия за възстановяване на природата и насърчаване на екологосъобразната инфраструктура, за изпълнение на специфичната цел RSO2.7 (Подобряване на опазването и опазването на природата, биологичното разнообразие и зелената инфраструктура, включително в градските райони, и намаляване на всички форми на замърсяване).

Във връзка с това ИПП АРСИОН ще допринесе за установяването на общи транснационални и макрорегионални действия за справяне с изменението на климата и предотвратяване на природни и причинени от човека бедствия, като разглежда опазването на природата като ключов елемент.

През програмния период 2014—2020 г. адаптирането към изменението на климата беше разгледано по приоритетна ос 2 като част от специфичната цел 2.2 „Подобряване на капацитета за транснационално справяне с уязвимостта на околната среда, разпокъсаността и опазването на екосистемните услуги в района на ADRION. Чрез тази цел ADRION допринесе за подобряване на общото разбиране в региона на опазването на околната среда, управлението на биологичното разнообразие, екосистемните услуги и адаптирането към изменението на климата.

Освен това програмата за трансгранично сътрудничество Италия-Хърватия има голямо значение за региона на Адриатическо и Йонийско море. Неговият район на сътрудничество (25 провинции в Италия и 8 окръга в Хърватия) обхваща значителна част от подрегиона на Адриатическо море. В Програмата за трансгранично сътрудничество между Италия и Хърватия по Interreg за периода 2021—2027 г. се отбелязва намерението за подобряване на координацията между програмите с ADRION и други трансгранични програми в района на Адриатическо-Йонийския регион. Ще се търси координация между програмите и в целия средиземноморски регион. Програмата ще се съсредоточи върху синята икономика, като се оползотвори предишният опит в сътрудничеството и се създадат по-силни полезни взаимодействия с EUSAIR. Екологосъобразната и устойчива обща среда (приоритет 2) ще обхване адаптирането към изменението на климата и предотвратяването на риска от бедствия.

2.     Макрорегионални стратегии

Областта на сътрудничество с ADRION съвпада със стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR). Общата цел на EUSAIR е да насърчава икономическия и социален просперитет и растеж в региона чрез подобряване на неговата привлекателност, конкурентоспособност и свързаност. С четири държави — членки на ЕС (Хърватия, Гърция, Италия, Словения) и шест държави извън ЕС (Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сан Марино, Сърбия), стратегията допринася за по-нататъшната интеграция на Западните Балкани. EUSAIR е съсредоточен както върху сухоземните, така и върху морските ресурси на региона. Тя се основава на четири тематични стълба, представляващи ключови предизвикателства и възможности в региона: (1) Син растеж, (2) Свързване на региона, (3) качество на околната среда, (4) устойчив туризъм. Сътрудничеството за съвместно управление на общите екологични ресурси, както и въпросите, свързани с изменението на климата и управлението на риска от бедствия, са насочени към решаване на ключови предизвикателства за устойчивото развитие на Адриатическо-Йонийския регион. Смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и управлението на риска от бедствия, са хоризонтални теми, които са от значение и за четирите стълба на стратегията EUSAIR. Стратегията се допълва от плана за действие за 2020 г. (SWD(2020). Той заменя плана от 2014 г., структуриран в съответствие със същите четири стълба на стратегията. В плана се определят теми, действия и проекти за всеки от четирите стълба на стратегията. Очаква се действията в рамките на стълба „Качество на околната среда“ да допринесат за свеждане до минимум на въздействието на изменението на климата върху морските и сухоземните екосистеми.

3.     Международни конвенции и други инициативи за сътрудничество

В по-широкия мащаб на целия средиземноморски регион сътрудничеството в областта на опазването на околната среда (включително адаптирането към изменението на климата) на транснационално равнище се формализира в рамките на Конвенцията от Барселона и свързаните с нея протоколи.

В продължение на много години ЕС финансира специални инициативи за регионално сътрудничество в областта на околната среда и климата, подпомагащи балканските страни. Някои от тях понастоящем са част от Адриатическо-Йонийския регион. Проектът за регионална екологична мрежа за присъединяване (RENA 2010—2013) допринесе за подобряване на околната среда и климата в Западните Балкани и за сближаване на региона със стандартите на ЕС. Мрежата за регионално присъединяване в областта на околната среда и климата (ECRAN 2013—2016 г.) продължи да укрепва регионалното сътрудничество между страните кандидатки и потенциалните кандидатки. Понастоящем то е последвано от Програмата на ЕС за партньорство в областта на околната среда за присъединяване (EPPA 2019—2022 г.) и от подкрепата на ЕС за действия в областта на климата в бенефициерите по ИПП II — „Преход към икономика с ниски емисии и устойчива на изменението на климата икономика“ (TRATOLOW 2020—2023 г.). Той подкрепя интеграцията на партньорите от Западните Балкани в областта на околната среда и климата в ЕС. Работна група 4 на TRATOLOW работи специално по адаптирането към изменението на климата. Той подпомага националното и регионалното планиране и действия за адаптация в страните от Западните Балкани.

Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) е регионален междуправителствен форум на 17 държави членки от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Тя включва всички държави (с изключение на Гърция) от Адриатическо-Йонийския регион. Тя насърчава европейската интеграция и устойчивото развитие чрез регионално сътрудничество. Работата на ЦЕИ е съсредоточена върху постигането на две основни цели: Екологосъобразен растеж и справедливи общества. Повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата е включено сред целите на плана за действие за ПИЕ в рамките на цел 1 „Стимулиране на екологосъобразен растеж“.

Осем адриатическо-йонийски държави (всички с изключение на Италия) заедно с България, Унгария, Молдова, Румъния и Турция, както и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD) и Световната метеорологична организация (СМО) си сътрудничат в рамките на Центъра за управление на сушите в Югоизточна Европа (DMCSEE). Центърът координира и улеснява разработването, оценката и прилагането на инструменти и политики за управление на риска от засушаване в Югоизточна Европа с цел подобряване на готовността и намаляване на въздействието на засушаванията в този регион.

4.     Стратегии и планове за адаптация

Досега не са разработени стратегии и планове за адаптация в специфичния контекст на Адриатическо-Йонийския регион. Регионалната рамка за адаптиране към изменението на климата за средиземноморските морски и крайбрежни зони, одобрена на 19^-ата среща на договарящите се страни (COP19) по Конвенцията от Барселона, е от значение и за този конкретен регион.

Примери за проекти, финансирани през периода 2014—2020 г.

Финансиран по програма ADRION 2014—2020 г., проект I-STORM ( Интегрирани стратегии за управление на морските бури) (2018—2019 г.) за подобрен обмен на данни, прогнози и знания за морските бури и свързаните с тях въздействия (крайбрежни наводнения, ерозия и последващи въздействия върху крайбрежните екосистеми и инфраструктури) чрез общи инфраструктури и инструменти. Проектът разработи насоки за превод на данни и прогнози в процедури за ранно предупреждение и намеса, както и стратегия, насочена към основните национални/регионални участници в басейна ADRION. И двата документа предлагат най-ефективния начин за справяне с управлението на данните и прогнозите и свързаните с тях процедури за ранно предупреждение. Освен това проектът разработи приложението I-STORMS за смартфони и таблети и уеб интегрираната система I-STORMS (IWS). IWS е онлайн инструмент за споделяне и интегриране на данни и информация, като насърчава сътрудничеството между партньорите за по-добър отговор на рисковете от морски бури в района на Адриатическо-Йонийския регион. Проектът постави началото на постоянна таблица за сътрудничество. Тя гарантира, че диалогът ще продължи и след приключването на проекта. Тя има за цел да насърчи общото разбиране на настоящите предизвикателства пред крайбрежните райони и да насърчи координацията и споделянето на ноу-хау.

Други съответни проекти, които обхващат голяма част от региона на Адриатическо и Йонийско море, бяха финансирани по Програмата за трансгранично сътрудничество Италия-Хърватия (2014—2020 г.) и са описани по-долу. Три от тях (Adriadapt, response и ADRIACLIM) предоставиха подкрепа на местните власти за разработването на планове и стратегии за адаптация в крайбрежните и градските райони на Адриатическо-Йонийския регион.

Adriadapt (Информационна платформа за устойчивост за градовете и градовете в Адриатическо море, 2019—2021 г.) насърчи устойчивостта на местно и регионално равнище. Тя спомогна за развитието на базата от знания за определяне на подходящи варианти за адаптиране към изменението на климата и планиране в района на Адриатическо-Йонийския регион. Проектът предостави платформата Adriadapt за устойчивост с инструменти и знания за планиране на климата, които бяха изпитани с местните власти. Той също така подкрепи местните планове за информация за климата и устойчивост спрямо изменението на климата.

Отговор (Стратегии за адаптиране към изменението на климата в Адриатическо море, 2019—2021 г.) даде възможност на местните създатели на политики да дадат възможност за подходи за интелигентно управление по отношение на климата и насърчи устойчивия живот в морските и крайбрежните райони на Адриатическо море. Резултатите от проекта включват инструментариума за действия за адаптиране за публичните органи (меню за климата за Адриатическите региони). Това е безплатно онлайн хранилище за действия за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата, което може да подпомогне изготвянето на политики на местно равнище за справяне с предизвикателствата на изменението на климата. ADRIACLIM (Инструменти за информация за изменението на климата, за мониторинг и управление на стратегиите за адаптиране в крайбрежните райони на Адриатическо море за периода 2020—2022 г.) има за цел да разработи точна информация в подкрепа на разработването на регионални и местни планове за адаптиране към изменението на климата. Той акцентира върху повишаването на капацитета за адаптиране към изменението на климата в крайбрежните райони. Тя подпомага разработването на хомогенни и съпоставими данни, подобряването на знанията, капацитета и сътрудничеството в областта на системите за мониторинг и моделиране на изменението на климата и разработването на усъвършенствани информационни системи, инструменти и показатели за оптимално планиране на адаптирането към изменението на климата.

Asteris (адаптация към проникването на солена вода в сценариите за повишаване на морското равнище, 2019—2021 г.) подобрява разбирането на пространствените и времевите вариации при проникването на морска вода. В него се прилагат различни сценарии на изменение на климата, за да се идентифицират и картографират нуждите и пречките при управлението на риска и да се предоставят практически инструменти за устойчиво управление на крайбрежните водоносни хоризонти на местно равнище.

AdriaMORE (експлоатация на DSS в Адриатическо море за мониторинг и управление на риска от екстремни крайбрежни метеорологични условия и наводнения) (2018—2019 г.), като се възползва от основните постижения на проекта ADRIARadNet, финансиран от програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП в Адриатическо море, предостави на териториите и хората ефективни инструменти за справяне с тежки метеорологични явления и други свързани с тях събития, свързани с морски рискове.