Принципи и фактори за успех

Принципи и фактори за успех

Адаптирането към изменението на климата се прилага за политики, практики и проекти, които могат да намалят рисковете чрез намаляване на уязвимостта и/или експозицията и/или да реализират възможности, свързани с изменението на климата. Адаптирането засяга всички равнища на вземане на решения, всички региони, както и повечето сектори. Адаптирането трябва да бъде структурирано като междусекторна, многостепенна и междурегионална дейност, обединяваща участници с различни знания, интереси и ценности. Адаптацията не е просто да се направи повече, става въпрос за нови начини на мислене и справяне с рисковете и опасностите, несигурността и сложността. Проучването на подходящи начини за адаптиране с цел преодоляване на съществуващите уязвимости и повишаване на устойчивостта ще изисква структуриран процес на учене от хора и организации. Въпреки че всеки процес на адаптиране трябва да бъде съобразен с контекста, няколко основни принципа, представени по-долу, са общопризнати в подкрепа на доброто адаптиране.

Няколко принципа в процеса на политиката за адаптация са общопризнати като ключови фактори за добро адаптиране. Тези принципи (въз основа на UKCIP, 2005 г.; Adger et al. 2005 Г.; Prutsch et al. 2010 Г.; Браун и др. 2011, Southern Voices on Adaptation, CARE 2015) са:

1. Адаптацията трябва да бъде устойчива — ответните мерки за адаптиране не следва да допринасят за изменението на климата или да ограничават усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата, поради което следва да се използват полезни взаимодействия с целите за смекчаване на изменението на климата и да се избягват конфликти. Освен това тя не следва да намалява способността на други части от природната среда, обществото или бизнеса да извършват адаптация другаде (напр. използване на подпочвени води за напояване в сухи райони, което води до намаляване на нивото на подземните води и ограничава наличното количество питейна вода). Когато е възможно, да насърчават усилията за адаптиране, които повишават капацитета на природните системи за повишаване на устойчивостта ( напр. екосистемни подходи и природосъобразно решение) чрез буфериране на рисковете, свързани с климата.
2. Работа в партньорство — идентифициране и ангажиране със засегнатите участници (напр. от публични органи, НПО, предприятия, местни общности и хора) на всички съответни равнища и гарантиране, че те са добре информирани и насърчавани да работят по адаптирането. Формулиране, определяне на варианти и тяхното приоритизиране, прилагане и мониторинг на политиките за адаптация и планиране по приобщаващ и приобщаващ начин.
3. Адаптирането трябва да се основава на доказателства, като се използват пълноценно най-новите научни изследвания, данни и практически опит, така че вземането на решения да бъде добре подкрепено и информирано.
4. Управление на рисковете, свързани с климата и неклиматичните рискове, като се използва балансиран подход — изменението на климата е само един аспект от множеството напрежения, които оказват влияние върху социалното, природното и икономическото развитие. Следователно адаптацията трябва да възприеме цялостен подход, който включва управление както на рисковете, свързани с климата, така и на рисковете, свързани с климата.
5. Справяне с рисковете, свързани с минали и настоящи климатични колебания и екстремни метеорологични явления — това следва да бъде отправната точка за изпреварващи действия за справяне с рисковете и възможностите, свързани с по-дългосрочното изменение на климата. Важно е да се осигури координация и тясно взаимодействие с намаляването/управлението на риска от бедствия (напр. доклад относно адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия в Европа).
6. Следва да се даде приоритет на отговора на въздействието върху климата — например чрез съсредоточаване на по-голямо внимание върху секторите, които са най-силно засегнати от метеорологичните условия и климата, тези, които имат дългосрочен жизнен цикъл или последици, в които са включени значителни инвестиции или са заплашени високи стойности, или където се включва подкрепа за критична национална инфраструктура.
7. Адаптирането трябва да бъде съобразено с мащаба, изискван от предизвикателството, свързано с изменението на климата (напр. национално/регионално/местно/секторно/трансгранично) — решенията трябва да бъдат променени за отделните ситуации, като се обърне внимание и на отговорностите и финансирането.
8. Адаптирането следва да бъде гъвкаво — въпреки че все още съществува несигурност по отношение на бъдещия климат, следва да се обмислят варианти в някои области (например в сектори с дългосрочен хоризонт на планиране) и да се вземат решения, които могат лесно да бъдат коригирани. Поради това следва да се признае стойността на липсата/ниската степен на съжаление и печелившите варианти за адаптация по отношение на разходната ефективност и множеството ползи, както и стойността на поетапния подход към адаптирането.
9. Адаптацията трябва да бъде прозрачна — да съобщава напълно ефектите и разходите на различните варианти за адаптация, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план и да предоставя възможно най-много подробности. Решенията за адаптиране също са натоварени със стойност, например по отношение на нивото на риска, което трябва да се приеме. Поради това е от жизненоважно значение решенията и разпределението на ресурсите да бъдат прозрачни, за да може да се постигне съгласие относно справедливи и балансирани решения.
10. Непрекъснато да прави преглед на ефективността, ефикасността, справедливостта и легитимността на решенията за адаптиране, за да ги подобрява постепенно в съответствие с развитието на доказателствата и познанията за въздействието на изменението на климата. Това изисква мониторинг и преоценка на рисковете, както и на политиките/мерките за адаптация.