Принципи и фактори за успех

Адаптирането към изменението на климата се прилага за политики, практики и проекти, които могат или да намалят рисковете чрез намаляване на уязвимостта и/или експозицията, и/или да реализират възможностите, свързани с изменението на климата. Адаптацията засяга всички равнища на вземане на решения, всички региони, както и повечето сектори. Адаптацията трябва да бъде структурирана като междусекторна, многостепенна и междурегионална дейност, обединяваща участници с различни знания, интереси и ценности. Адаптацията не е просто да се направи повече, тя е за нови начини на мислене и справяне с риска и опасностите, несигурността и сложността. Проучването на подходящи начини за адаптиране с цел преодоляване на съществуващите уязвимости и повишаване на устойчивостта ще изисква структуриран процес на учене от хората и организациите. Въпреки че всеки процес на адаптиране трябва да бъде съобразен с контекста, няколко ключови принципа, представени по-долу, са общопризнати в подкрепа на добрата адаптация.

Няколко принципа в процеса на политиката за адаптация обикновено се признават като ключови фактори за добра адаптация. Тези принципи (основани на UKCIP, 2005 г.; Adger и др. 2005 г.; Prutsch et al. 2010 г.; Браун и др. 2011 г., Southern Voices on Adaptation, CARE 2015) са:

Адаптирането трябва да бъде устойчиво — ответните мерки за адаптиране не следва да допринасят за изменението на климата или да ограничават усилията за смекчаване на последиците от него, като по този начин следва да се използват полезните взаимодействия с целите за смекчаване на последиците от изменението на климата и да се избягват конфликти. Освен това тя не следва да намалява способността на други части на природната среда, обществото или бизнеса да се адаптират другаде (напр. използване на подпочвени води за напояване в сухи райони, което води до намаляване на нивото на подземните води и ограничава наличното количество питейна вода). Когато е възможно, да насърчават усилията за адаптиране, които повишават капацитета на природните системи за повишаване на устойчивостта (напр. екосистемни подходи и природосъобразно решение) чрез буфериране на климатичните рискове.
Работа в партньорство — идентифициране и взаимодействие със засегнатите участници (напр. от публични органи, НПО, предприятия, местни общности и хора) на всички съответни равнища и гарантиране, че те са добре информирани и насърчавани да работят по адаптирането. Формулиране, определяне на варианти и приоритизиране, прилагане и наблюдение на политиките за адаптиране и планиране по приобщаващ и основан на участието начин.
Адаптирането трябва да се основава на доказателства, като се използват пълноценно най-новите научни изследвания, данни и практически опит, така че вземането на решения да бъде добре подкрепено и информирано.
Управление на климатичните и неклиматичните рискове чрез балансиран подход — изменението на климата е само един от аспектите на множеството напрежения, които оказват влияние върху социалното, природното и икономическото развитие. Следователно адаптирането трябва да възприеме цялостен подход, който включва управление както на климатичните, така и на неклиматичните рискове.
Справяне с рисковете, свързани с миналите и настоящите климатични колебания и екстремни метеорологични явления — това следва да бъде отправната точка за изпреварващи действия за справяне с рисковете и възможностите, свързани с изменението на климата в по-дългосрочен план. Важно е да се осигури координация и тясно взаимодействие с намаляването/управлението на риска от бедствия (напр. Доклад относно адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия в Европа).
Отговорът на последиците от изменението на климата следва да бъде приоритет — например чрез съсредоточаване на повече внимание върху секторите, които са най-силно засегнати от метеорологичните условия и климата, тези, които имат дългосрочен жизнен цикъл или последици, когато става въпрос за значителни инвестиции или за високи стойности, или когато става въпрос за подкрепа за критична национална инфраструктура.
Адаптирането трябва да бъде съобразено с мащаба, изискван от предизвикателството, свързано с изменението на климата (напр. национално/регионално/местно/секторно/трансгранично) — решенията трябва да бъдат изменени за отделните ситуации, като се обърне внимание и на отговорностите и финансирането.
Адаптирането следва да бъде гъвкаво — въпреки че все още съществува несигурност по отношение на бъдещия климат, сега в някои области (например в сектори с хоризонти на дългосрочно планиране) следва да се обмислят варианти и да се вземат решения, които могат лесно да бъдат коригирани. По този начин следва да се признае стойността на вариантите за адаптиране „без/с малко съжаление“ и „печеливши за всички“ по отношение на разходната ефективност и множеството ползи, както и стойността на поетапния подход към адаптирането.
Адаптирането трябва да бъде прозрачно — да се съобщават напълно последиците и разходите от различните варианти за адаптиране, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, и да се предоставят възможно най-много подробности. Решенията за адаптиране също имат стойност, например по отношение на нивото на риска, който трябва да бъде приет. Поради това е от жизненоважно значение решенията и разпределението на ресурсите да бъдат прозрачни, за да може да се постигне съгласие по решения, които са справедливи и балансирани.
Непрекъснато преразглеждане на ефективността, ефикасността, справедливостта и легитимността на решенията за адаптиране с цел постепенното им подобряване в съответствие с развитието на доказателствата и знанията за въздействието на изменението на климата. Това изисква наблюдение и преоценка на рисковете, както и на мерките на политиките за адаптиране.