1.3 Как да планираме адаптацията?

1.3 Как да планираме адаптацията?

Адаптирането към изменението на климата се прилага за политики, практики и проекти, които могат да намалят щетите и/или да реализират възможности, свързани с изменението на климата. Това може да включва пряко включване на адаптацията в съществуващите политики или предприемане на избрани мерки за намаляване на специфични уязвимости. В процеса на адаптиране трябва да се вземат предвид съществуващите съответни национални и европейски законодателни актове, политики, планове и насоки за интегрирането им в плановете. Съществуващата политика е поставена под въпрос с нови и несигурни бъдещи условия в контекста на изменението на климата. Поради това са необходими нови подходи за планиране и този раздел предоставя основна информация за планирането на адаптирането към изменението на климата.

Адаптацията се извършва в много различни мащаби и обхвати. Тя варира от включването в глобалната и европейската политика до създаването на национални или регионални планове за адаптация и мерки за адаптиране, прилагани от местните общности. Адаптирането често се разглежда като процес на учене от хора и организации в конкретен контекст. Този процес има за цел да гарантира, че се вземат решения, които могат да издържат на широк спектър от бъдещи ситуации. В него се признава, че целите на заинтересованите страни често са в конфликт и че съществуват различни източници на информация. Като резултат адаптацията е повече от намаляване на бъдещата уязвимост към научна или техническа прогноза. Използват се алтернативни подходи, като например оценка на риска, разработване на сценарии и оценка на решенията. Освен това ученето може да се постигне чрез сътрудничество, оценка на примери за случаи и чрез прилагане.

В своята Бяла книга за адаптация ЕС определи „четири стълба“ на действие, които са важни за планирането на адаптацията:

1. изграждане на солидна база от знания относно въздействието и последиците от изменението на климата,
2. интегриране на адаптацията в ключови области на политиката,
3. използване на комбинация от инструменти на политиката (пазарни инструменти, насоки, публично-частни партньорства), за да се гарантира ефективно осъществяване на адаптацията, и
4. засилване на международното сътрудничество в областта на адаптацията.

Ролята на инструмента за подкрепа на адаптирането в този процес е да предоставя информация за уязвимостта и климатичните рискове заедно с примери за случаи и насоки. Потребителите силно се насърчават да се ангажират активно с други заинтересовани страни на всички етапи от процеса на адаптиране. Това се препоръчва по-специално за идентифициране на варианти за адаптиране, споделяне на информация, използване на техники за участие с цел проучване на полезните взаимодействия и конфликтите, както и за повишаване на осведомеността относно потенциалните пътища за адаптация.