Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г.

Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г.

След широк обществен дебат на 18 ноември 2010 г. Комисията представи съобщение относно „Общата селскостопанска политика през 2020 г.“, в което се очертават вариантите за бъдещата ОСП и се поставя началото на дебата с другите институции и със заинтересованите страни. На 12 октомври 2011 г. Комисията представи набор от законодателни предложения, предназначени да превърнат ОСП в по-ефективна политика за по-конкурентоспособно и устойчиво селско стопанство и жизнеспособни селски райони.

На 26 юни 2013 г. Комисията, Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение относно реформата на ОСП. Споразумението се отнася до четири основни регламента на Европейския парламент и на Съвета за общата селскостопанска политика — i) относно директните плащания, ii) единната обща организация на пазара (ООП), iii) развитието на селските райони и iv) хоризонтален регламент за финансиране, управление и мониторинг на ОСП.

Политиката за развитие на селските райони ще запази своята настояща, успешна основополагаща концепция: Държавите членки или регионите ще продължат да разработват свои собствени многогодишни програми въз основа на набора от мерки, налични на равнището на ЕС — в отговор на нуждите на собствените им селски райони. Тези програми ще бъдат съфинансирани от националните пакети, където сумите и процентите на съфинансиране ще бъдат разглеждани в контекста на МФР (многогодишната финансова рамка). Държавите членки/регионите ще решават кои мерки да използват (и по какъв начин), за да постигнат целите, определени спрямо шест широки „приоритета“ и техните по-подробни „целеви области“ (подприоритети), въз основа на солиден анализ. Шестте приоритета ще обхващат:

• насърчаване на трансфера на знания и иновациите;
• Повишаване на конкурентоспособността на всички видове селско стопанство и устойчивото управление на горите;
• Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и предлагането на пазара, & управление на риска; Възстановяване, опазване и усилване на екосистемите;
• насърчаване на ефективното използване на ресурсите и насърчаване на прехода към нисковъглеродна икономика; и
• Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.

Държавите членки ще трябва да изразходват най-малко 30 % от своето финансиране за развитие на селските райони от бюджета на ЕС за определени мерки, свързани с управлението на земята и борбата с изменението на климата, и най-малко 5 % за подхода LEADER.