Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г.

Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г.

След широкообхватен обществен дебат на 18 ноември 2010 г. Комисията представи съобщение относно ОСП през 2020 г., в което се очертават вариантите за бъдещата ОСП и се поставя началото на дебата с другите институции и със заинтересованите страни. На 12 октомври 2011 г. Комисията представи набор от законодателни предложения, чиято цел е ОСП да стане по-ефективна политика за по-конкурентоспособно и устойчиво селско стопанство и жизнеспособни селски райони.

На 26 юни 2013 г. Комисията, Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение относно реформата на ОСП. Споразумението се отнася до четири основни регламента на Европейския парламент и на Съвета за общата селскостопанска политика — i) относно директните плащания, ii) единната обща организация на пазара (ООП), iii) развитието на селските райони и iv) хоризонтален регламент за финансиране, управление и мониторинг на ОСП.

Политиката за развитие на селските райони ще запази настоящата си успешна фундаментална концепция: Държавите членки или регионите ще продължат да разработват свои собствени многогодишни програми въз основа на набор от мерки, налични на равнище ЕС — в отговор на нуждите на собствените им селски райони. Тези програми ще бъдат съфинансирани от националните пакети, където сумите и процентите на съфинансиране ще бъдат разгледани в контекста на МФР (многогодишна финансова рамка). Държавите членки/регионите ще решават кои мерки да използват (и как) за постигане на целите, определени за шест широки „приоритета„и техните по-подробни „фокусни области“ (подприоритети), въз основа на надежден анализ. Шестте приоритета ще обхващат:

• Насърчаване на трансфера на знания и иновациите;
• Повишаване на конкурентоспособността на всички видове селско стопанство и устойчиво управление на горите;
• Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и маркетинга, и управлението на риска; Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите;
• Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и прехода към нисковъглеродна икономика; и
• Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.

Държавите членки ще трябва да изразходват най-малко 30 % от своето финансиране за развитие на селските райони от бюджета на ЕС за някои мерки, свързани с управлението на земята и борбата с изменението на климата, и най-малко 5 % за подхода LEADER.