1.5 Идентифициране и получаване на финансиране и финансиране

Финансовите ограничения често се посочват като пречка пред започването и изпълнението на действия за адаптиране на местно равнище. Въпреки това финансирането и финансирането за адаптиране са на разположение и могат да бъдат комбинирани от различни източници — международни, европейски, национални и местни, както публични, така и частни. Доброто познаване на наличните възможности за финансиране е важно за преодоляването на тази пречка. Включването на адаптацията в настоящите процеси на планиране и съществуващите бюджети също е важен вариант.

Финансирането на адаптацията се отнася до средства, предоставени безплатно от публични или частни органи (напр. фондации) за изпълнението на конкретна цел на политиката за адаптиране или договорена цел, например като безвъзмездни средства. Не се изисква възстановяване на предоставения капитал, но съществуват специфични договорни изисквания, за да се гарантира, че средствата се използват по предназначение. Финансирането от друга страна се отнася до предоставянето на капитал със задължение за погасяване на по-късен етап (дългов инструмент) и обикновено води до „разходи“ — процент от лихвите.  Обикновено се предоставя като заем или друг вид финансов инструмент, обикновено от финансова институция.

Финансиране и финансиране за адаптация на общинско равнище в Европа се предоставя чрез няколко инструмента на ЕС за финансиране, национални, регионални и местни фондове, както и от международни финансови институции и частни донорски организации:

• Адаптирането към изменението на климата е една от приоритетните области на програмата LIFE. Програмата осигурява съфинансиране за най-добри практики, пилотни и демонстрационни проекти, които допринасят за подпомагане на усилията, водещи до повишена устойчивост на изменението на климата, включително по-специално в градските райони.
• „Хоризонт 2020“, програмата на ЕС за научни изследвания и иновации, има за цел да задели 35 % от бюджета си за разходи за научни изследвания, свързани с климата. Това изисква също така участие на крайните потребители и заинтересованите страни, което отваря вратите за участие на градовете. През 2021 г. тя ще бъде последвана от „Хоризонт Европа“, която включва и тематична област за адаптиране към изменението на климата. През 2020 г. беше отправена допълнителна покана за представяне на предложения по линия на Европейския зелен пакт с теми, свързани с адаптирането към изменението на климата.
• Адаптирането към изменението на климата е интегрирано в европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) на ЕС. Сред тях са ОСП (основно Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони); Кохезионния фонд; Европейския фонд за регионално развитие (по-специално чрез INTERREG), Европейския социален фонд; и Европейския фонд за морско дело и рибарство. Националните органи отговарят за управлението на тези фондове в съответната държава членка и могат да бъдат консултирани за допълнителни консултации.
• Национално и поднационално финансиране: На национално и поднационално равнище може да бъде налично финансиране както за планиране и изпълнение на адаптацията, така и за повишаване на осведомеността и изграждане на капацитет или за научни изследвания.
• Финансиране от частния сектор: Частният сектор е важен участник в адаптирането към рисковете, свързани с изменението на климата, с висока мотивация за действия за адаптиране. Действията за адаптиране на частния сектор се ръководят от: а) мотиви за защита на стойността, когато частните участници се стремят да защитят своите активи и вериги на доставки, б) възможности за създаване на стойност, когато частният сектор се стреми да предостави решения за адаптиране като бизнес възможности. Ето защо местните власти се насърчават да търсят сътрудничество с частния сектор (например чрез публично-частни партньорства), за да се привлече финансирането от частния сектор.
• Финансирането за адаптиране може да бъде допълнено и със заеми от такива финансови институции като Европейската инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие.
• Общинските зелени/климатични/устойчиви облигации бързо се появяват като инструмент за привличане на финансиране за действия за адаптиране в градовете. Създаването и емитирането на екосъобразни облигации изисква тясно сътрудничество със субектите на финансовите пазари.
• Освен това застрахователният сектор е важен участник от частния сектор, който може да предостави стимули за предприятията и домакинствата да инвестират в устойчивост спрямо изменението на климата.
• Някои градове са пионери в подходите за колективно финансиране или частно дарение за адаптация, докато гражданските инициативи предлагат действия за адаптиране „отдолу нагоре“, които след това се рекламират на общността, която желае да дари или да отпусне средства за изпълнението на предложените действия. По този начин малките индивидуални дарения възлизат на значителни средства, достатъчни за изпълнение на действията.
• Собствени средства на домакинствата: Частните домакинства често са готови да гарантират устойчивостта на жилищата си и благосъстоянието на семейството, като планират разходите и инвестициите си по по-адаптивен начин (напр. инвестиране в по-добра изолация при саниране на къщи или инсталиране на събиране на дъждовна вода за напояване в градината по време на периоди на засушаване). Повишаването на осведомеността, образованието и стимулите за стимулиране са полезни инструменти за стимулиране на частните инвестиции на домакинствата. Местните органи в някои държави също така се връщат към схеми за намаляване на данъците или таксите като стимули, например намаляване на таксите за дъждовна вода, които начисляват на собствениците на имоти, ако на свой ред инвестират в мерки за намаляване на оттичането на дъждовна вода от техните имоти в обществената дренажна система.
• Освен това финансирането, свързано с адаптирането, може да бъде получено чрез други секторни механизми за финансиране, в който случай може да не е задължително да бъде обозначено като „финансиране за адаптиране“, но все пак може да допринесе за целите на политиката за адаптиране.

Препоръчва се гъвкавост и комбинация от различни източници на финансиране и финансиране, особено в случаите, когато е трудно да се осигурят специални общински бюджетни редове. Освен това използването на непарична подкрепа (вж. стъпка 1.8) може да облекчи натиска върху изискванията за финансиране.

Примери за градове в цяла Европа, които успешно използват тези източници на финансиране и финансиране за адаптация, са изброени по-долу и са описани подробно в доклада на ЕАОС относно финансирането на адаптирането към градовете. В доклада също така се прави подробен преглед на наличните източници на финансиране и финансиране от ЕС за адаптиране към градовете. Вж. също глава 5 от доклада на ЕАОС „Адаптиране на градовете в Европа: как градовете и градовете реагират на изменението на климата за допълнителна информация.

Разделът на Конвента на кметовете относно възможностите за финансиране дава възможност за търсене на европейско финансиране или програми за финансиране, които отговарят на нуждите на градовете, подписали споразумението. Вж. също брошурата на Конвента на кметовете „Как да финансираме вашите местни действия в областта на климата и енергетиката?„и „Иновативни финансови схеми“, които включват примери за действия за адаптиране на градовете и регионите, подписали Споразумението на кметовете. Уебинарът на Конвента на кметовете на тема „Финансиране на действия за адаптиране“ представя Механизма за финансиране на природния капитал на Европейската инвестиционна банка и опита на градовете, подписали споразумението, относно начините за финансиране на действия за адаптиране на място.

Допълнителни прегледи на наличното финансиране за адаптиране в ЕС са представени в раздела за финансиране на Climate-ADAPT, както и на уебсайта на ЕС за регионално и градско развитие.