1.5 Идентифициране и получаване на финансиране и финансиране

Финансовите ограничения често се посочват като пречка за започване и изпълнение на действия за адаптиране на местно равнище. Финансирането на адаптацията обаче е налично и може да се комбинира от различни източници - международни, европейски, национални и местни, както публични, така и частни. Доброто познаване на наличните възможности за финансиране е важно за преодоляването на тази пречка. Включването на адаптирането в текущите процеси на планиране и съществуващите бюджети също е важен вариант, който трябва да бъде разгледан.

Финансирането на адаптирането се отнася до средства, предоставени безплатно от публични или частни органи (напр. фондации) за изпълнението на конкретна цел на политиката за адаптиране или договорена цел, например под формата на безвъзмездни средства. Не се изисква изплащане на предоставения капитал, но съществуват специфични договорни изисквания, за да се гарантира, че средствата се използват по предназначение. Финансирането, от друга страна, се отнася до предоставянето на капитал с задължение за изплащане на по-късен етап (дългов инструмент) и обикновено води до "разходи" - процент от лихвата.  Обикновено се предоставя като заем или друг вид финансов инструмент, обикновено от финансова институция.

Финансирането и финансирането за адаптиране на общинско равнище в Европа е достъпно чрез няколко инструмента на ЕС за финансиране, национални, регионални и местни фондове, както и от международни финансови институции и частни донорски организации:

• Адаптирането към изменението на климата е една от приоритетните области на програмата LIFE. Програмата предоставя съфинансиране за най-добри практики, пилотни и демонстрационни проекти, които допринасят за подпомагане на усилията, водещи до повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата, включително по-специално в градските райони.
• „Хоризонт 2020“, програмата на ЕС за научни изследвания и иновации, има за цел да разпредели 35 % от своя бюджет за разходи за научни изследвания, свързани с климата. То също така изисква участие на крайните потребители и заинтересованите страни, което отваря вратите за участие на градовете. През 2021 г. тя ще бъде последвана от „Хоризонт Европа“, която включва и тематична област относно адаптирането към изменението на климата. През 2020 г. е отправена допълнителна покана за представяне на предложения по линия на Европейския зелен пакт с теми, свързани с адаптирането към изменението на климата.
• Адаптирането към изменението на климата е включено във всички европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) на ЕС. Те включват ОСП (главно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони); Кохезионния фонд; Европейския фонд за регионално развитие (по-специално чрез INTERREG), Европейския социален фонд; и Европейския фонд за морско дело и рибарство. Националните органи отговарят за управлението на тези фондове в съответната държава членка и могат да бъдат потърсени за допълнителни консултации.
• Национално и поднационално финансиране: На национално и поднационално равнище може да има финансиране както за планиране и прилагане на адаптирането, така и за повишаване на осведомеността и изграждане на капацитет или за научни изследвания.
• Финансиране от частния сектор: Частният сектор е важна заинтересована страна в адаптирането към рисковете, свързани с изменението на климата, с висока мотивация за действия за адаптиране. Действията за адаптиране на частния сектор се ръководят от: а) да ценят мотивите за защита, когато частните участници се стремят да защитят своите активи и вериги на доставки, б) възможности за създаване на стойност, когато частният сектор се стреми да предоставя решения за адаптиране като бизнес възможности. Поради това местните органи на управление се насърчават да търсят сътрудничество с частния сектор (например чрез публично-частни партньорства) за привличане на финансиране от частния сектор.
• Финансирането на адаптацията може да бъде допълнено и със заеми от  финансови институции като Европейската инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие.
• Общинските зелени облигации/облигации в областта на климата/устойчивостта бързо се очертават като инструмент за привличане на финансиране за действия за адаптиране в градовете. Създаването и емитирането на екосъобразни облигации изисква тясно сътрудничество със субектите на финансовите пазари.
• Освен това застрахователният сектор е важен участник от частния сектор, който може да осигури стимули за предприятията и домакинствата да инвестират в устойчивостта спрямо изменението на климата.
• Някои градове са пионери в подходите за колективно финансиране или частно даряване за адаптиране, докато гражданските инициативи предлагат действия за адаптиране по възходящ начин, които след това се рекламират пред общността, желаеща да дари или да заеме средства за изпълнението на предложените действия. По този начин малките индивидуални дарения възлизат на значителни средства, достатъчни за изпълнение на действията.
• Собствени средства на домакинствата: Частните домакинства често са склонни да гарантират устойчивостта на своите жилища и благосъстоянието на семейството, като планират разходите и инвестициите си по по-адаптивен начин (например инвестиране в по-добра изолация при саниране на къщи или инсталиране на събиране на дъждовна вода за поливане на градините по време на периоди на суша). Повишаването на осведомеността, образованието и стимулите за стимулиране са полезни инструменти за стимулиране на частните инвестиции в домакинствата. Местните органи в някои държави също се връщат към схеми за данъчно облагане или намаляване на таксите като стимули, например намаляване на таксите за дъждовна вода, които начисляват на собствениците на имоти, ако от своя страна инвестират в мерки за намаляване на оттичането на дъждовна вода от имота си в обществената отводнителна система.
• Освен това финансиране, свързано с адаптирането, може да бъде получено чрез други секторни механизми за финансиране, като в този случай не е задължително то да бъде обозначено като „финансиране за адаптиране“, но все пак може да допринесе за постигането на целите на политиката за адаптиране.

Гъвкавостта и комбинацията от различни източници на финансиране и финансиране са препоръчителни, особено в случаите, когато може да е трудно да се осигурят специални общински бюджетни редове. Освен това използването на непарична подкрепа (вж. стъпка 1.8) може да облекчи натиска върху изискванията за финансиране.

Примери за градове в цяла Европа, които успешно използват тези източници на финансиране и финансиране за адаптиране, са изброени по-долу и са описани подробно в доклада на ЕАОС относно финансирането на адаптирането на градовете. В доклада също така се прави подробен преглед на наличното финансиране от ЕС и източниците на финансиране за адаптиране към изменението на климата в градовете. Вж. също глава 5 от доклада на ЕАОС „Адаптиране на градската среда в Европа: как градовете реагират на изменението на климата за допълнителна информация.

Разделът „Възможности за финансиране“ на Конвента на кметовете дава възможност за търсене на европейско финансиране или програми за финансиране, които отговарят на нуждите на градовете, подписали Конвента. Вж. също брошурата на Конвента на кметовете „Как да финансирате действията си в областта на климата и енергетиката на местно равнище?“и „Иновативни финансови схеми“, които включват примери за действия за адаптиране от страна на градовете и регионите, подписали Конвента на кметовете. Уебинарът на Конвента на кметовете на тема „Финансиране на действия за адаптиране“представя Инструмента за финансиране на природен капитал на Европейската инвестиционна банка и опита на градовете, подписали споразумението, относно начините за финансиране на действия за адаптиране по места.

Допълнителни прегледи на наличното финансиране за адаптиране в ЕС са предоставени в раздела за финансиране на Climate-ADAPT, както и на уебсайта на ЕС за регионално и градско развитие.