2.6 Определяне на основните проблеми, свързани с адаптацията, и определяне на цели

2.6 Определяне на основните проблеми, свързани с адаптацията, и определяне на цели

Тази стъпка има за цел да разработи стратегическа насока за планиране на адаптацията въз основа на оценката на свързаните с климата рискове и уязвимости (вж. стъпка 2.4). Определянето на основните опасения във връзка с адаптирането (например кой сектор или кое въздействие върху климата следва да бъде разгледано на първо място) се основава на анализа на непосредствеността и сериозността на въздействията, както и на възможностите за използване на съществуващите стратегии за намаляване на риска от бедствия или на настоящите договорености и планове за управление на ресурсите и инфраструктурата. Като се има предвид широкият характер на рисковете и възможностите, свързани с изменението на климата, препоръчително е това приоритизиране да се извърши при пълно ангажиране на заинтересованите страни ( вж. стъпка 1.6).

образеца за докладване

Съществуват различни методи за приоритизиране на основните проблеми, свързани с адаптацията (вж. насоките и инструментите по-долу). Като цяло основните въпроси, които трябва да бъдат разгледани, за да се даде приоритет на въздействията върху климата, които трябва да бъдат решени, включват:

• Вече настъпили въздействия (вж. стъпка 2.1), особено тези, които се очаква да се влошат в бъдеще (вж. стъпка 2.2);
• Вероятността и тежестта на въздействията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;
• Дали рискът е в рамките на мандата на общината или на ангажираните заинтересовани страни и следователно би могъл да бъде преодолян чрез съществуващите административни договорености;
• Сериозни рискове, които могат да засегнат града необратимо (напр. повишаване на морското равнище);
• Съществуващи механизми, които са приведени в съответствие с действията за адаптиране (напр. обновяване на жилищния фонд, пространствено планиране, прилагане на ново законодателство съгласно Директивата на ЕС за наводненията), които биха могли да осигурят полезни входни точки за действие. Интегрирането на адаптацията в съществуващи или планирани инициативи (вж. стъпка 5.3) може да започне с проучване на начина, по който уязвимите сектори (вж. стъпка 2.3) понастоящем реагират на опасностите, свързани с климата и метеорологичните условия, и чрез дискусии с различни ведомства в общината и основните заинтересовани страни (вж. стъпка 1.6). Съответните инициативи, сектори и стратегии включват:
  
  
  • Стратегии за устойчиво развитие
  • Управление на водите (напр. планове за управление на речните басейни)
  • Жилищно настаняване (напр. обновяване на програми за социално жилищно настаняване)
  • Планиране (напр. планове за пространствено развитие, стратегии за градско обновление)
  • Здравеопазване (напр. планове за топлинни вълни, планове за реагиране на огнища на болест)
  • Аварийни служби (напр. планове за реагиране при наводнения)
  • Социални услуги (напр. идентифициране на уязвими групи)
  • Зелени площи и стратегии за опазване на природата
  • Транспорт (напр. нови инфраструктурни проекти)
  • Енергия (напр. инвестиции в енергия от възобновяеми източници или мрежи за доставка)
  • Стратегии за смекчаване на изменението на климата (вж. също стъпка 5.4)
  • Туризмът
  • Регионални икономически стратегии

След като основните проблеми на адаптацията са известни, могат да бъдат определени конкретни и реалистични цели за адаптация за града или града. Те следва да бъдат възможно най-измерени и точни, също тъй като последващият мониторинг и оценка ( вж. стъпка 6) на изпълнението на стратегията и/или плана за адаптация ( вж. стъпка 5) са пряко свързани с целите.

Анализът на рисковете и възможностите, свързани с адаптирането, изисква участието на заинтересованите страни. Въпреки че организирането на срещи и семинари за обсъждане и приоритизиране на рисковете е бюджетно и времево, определянето на приоритетите за адаптация в общо съгласие може да означава, че стратегията за адаптация (вж. стъпка 5) се приема по-добре и по този начин има по-голям шанс за успех.