4.1 Избор на рамка за оценка на вариантите за адаптация

За да се даде възможност за добро сравнение на различните варианти за адаптиране и добра комуникация със и между лицата, отговорни за вземането на решения, всеки вариант за адаптиране ( вж. стъпка 3.2) трябва да бъде оценен въз основа на договорени критерии. Съществуват много критерии, които могат да се използват за оценка на пригодността на възможните варианти, например ефективността за намаляване на уязвимостта, въздействието върху устойчивостта или разходите. Препоръчително е оценката на вариантите за адаптиране да се координира сред широк кръг политически, правни и институционални участници, за да се увеличат полезните взаимодействия и да се избегне междусекторна неадаптация. Информационните фишове са полезен метод за представяне на резултатите.

Лицата, отговорни за вземането на решения, следва да се стремят към „печеливши„действия (действия за адаптиране, които постигат желания резултат по отношение на свеждането до минимум на рисковете, свързани с климата, или използването на потенциални възможности, но също така имат значителен принос за друга социална, екологична или икономическа цел) или поне „несъжаляват“ (независимо от степента на бъдещото изменение на климата) варианти за адаптация. Всеки вариант трябва да бъде оценен по два начина: а) до каква степен вариантът ще спомогне за постигане на целта за адаптиране и б) какви са въздействията върху по-широки социални и екологични аспекти. Оценката следва да се съсредоточи върху следното:

• Неотложността на климатичната опасност или риска, който вариантът има за цел да смекчи. Някои действия за адаптиране ще бъдат подходящи за изпълнението в краткосрочен план с цел справяне със спешните рискове или възможности; други ще изискват продължителна подготовка и планиране.
• Изпълнение срещу общи и по-широки цели и избягване на неадаптация. Неадаптация се отнася до ситуация, в която действията не постигат целите си или не причиняват странични ефекти, които възпрепятстват адаптацията другаде или в бъдеще. Например, изграждането на дига на едно място може да причини повече наводнения на друго място и може да се окаже недостатъчна защита за нивата на наводнения в бъдеще.
• Изпълнимост и осъществимост. Опции, които се оценяват високо по други аспекти, но са трудни за изпълнение, не винаги са предпочитани.
• Управленските последици от мярката. Например привеждането в съответствие със съществуващите структури за управление и измененията в тях, необходимостта от създаване на нови управленски структури или процеси.
• Социални съображения, т.е. равенството на защитата срещу климатичните опасности в резултат на даден вариант за адаптиране и неговото въздействие върху социалното приобщаване и сближаването. Неравните варианти за адаптация разпределят ползите от адаптацията нееднакво в обществото и изострят съществуващите социални неравенства. Например увеличаването на цената на водата с цел насърчаване на ефективността като решение за засушаване има потенциал да окаже непропорционално въздействие върху жилищата с ниски доходи, като изостри неравенството в региона. Когато е възможно, следва да се предвидят коригиращи действия за намаляване на отрицателните социални въздействия. Вариантите, които предоставят допълнителни социални обезщетения (какъвто често е случаят със зелените площи), следва да бъдат оценени благоприятно.
• Заинтересованите страни могат да съфинансират или да организират финансиране чрез съществуващите потоци на финансиране. Като алтернатива може да има налични инвестиции на равнище ЕС, национално правителство или частни инвестиции за покриване на разходите по изпълнението ( вж. стъпка 1.5).
• Разходи и ползи. В идеалния случай следва да се извърши пълен анализ на разходите и ползите (АРП). Въпреки това, предвид несигурността и дългосрочните мащаби на адаптацията, традиционният АРП не винаги е възможен или приложим. Ако в оценката трябва да бъдат включени непарични ползи и различаващи се предпочитания, анализът на многокритериите може да предостави по-цялостни резултати от оценката (вж. стъпка 4.3).
• Екологични съображения. Вариантите следва да бъдат оценени за тяхното въздействие върху околната среда, включително техния принос за подобряване или влошаване на емисиите на парникови газове, качеството на водата, качеството на почвите и биологичното разнообразие. Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) (Директива 2014/52/ЕС) предоставя рамка за извършването на такава оценка.

Адаптирането към изменението на климата е хоризонтален въпрос, който, ако се прилага некоординирано в отделни сектори и области на политиката, може да доведе до отрицателни взаимни компромиси, взаимно да се анулира или да пропусне възможностите за използване на потенциалните полезни взаимодействия. За да се подобри координацията и да се повиши ефективността на планирането на адаптацията и да се увеличат максимално междусекторните синергии, в идеалния случай следва да бъдат включени широк кръг от институционални и граждански заинтересовани страни в определянето на критерии, оценката на вариантите за адаптиране, както и в последващото приоритизиране (вж. стъпка 4.3).

Резултатите от оценката могат да бъдат описани в кратки информационни фишове за варианти, като се започне със създаването на каталог (вж. стъпка 3.1), който не съдържа твърде много технически подробности, а по-скоро дава бърз преглед, лесно разбираем за неекспертите. Тези информационни фишове могат да бъдат много полезни по-късно за приоритизирането (вж. стъпка 4.3). Информацията в информационните фишове следва да се предоставя най-малко по следните точки:

• Описание на варианта за адаптиране
• Кои въздействия от изменението на климата са насочени към варианта
• Потенциалът за намаляване на уязвимостта към установеното(ите) въздействие(я) от изменението на климата, ефективността и гъвкавостта, които трябва да бъдат подобрени или понижени, ако е необходимо
• Пространствен обхват, визуално картографиране
• Информация за това дали е необходимо или препоръчано участие на заинтересованите страни и какъв вид заинтересовани страни следва да бъдат включени
• Успех и ограничаващи фактори (въз основа на собствен опит или други случаи)
• Разходи (прилагане и оперативни) и икономически ползи, изразени в парично изражение
• Социални и екологични съпътстващи ползи или недостатъци, необходими коригиращи действия
• Необходими финансови ресурси, график на инвестициите и източници на финансиране
• Времева рамка за планиране и внедряване до напълно функционален експлоатационен живот
• Отговорност за изпълнението и поддръжката в общинските ведомства или други институции
• Взаимовръзки с други предложени варианти за адаптация, взаимозаменяемост, комбиниране
• Референтна информация