All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesОписание
Влагата в почвата, наричана още „зелена вода“, е компонентът на водния цикъл, който е достъпен за корените на растенията. Влагата в почвата спада в периоди на недостиг на валежи. Напояването е най-широко използваният начин за борба с недостига на почвена вода и съответно до голяма степен преобладаващото използване на вода в селското стопанство. В Европа селското стопанство представлява приблизително 32 % от общото количество вода, но достига около 80 % и повече в средиземноморските страни. Ролята и въздействието на напояването варират в различните региони и преобладаващите климатични условия: докато в Южна Европа напояването е основна съставка на селскостопанското производство, в Централна и Северна Европа полетата се напояват спорадично и обикновено само в сухи летни периоди.
Според последния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (AR6) съдържанието на почвени води в Южна Европа ще намалее; условията на насищане и дренаж ще бъдат все по-редки и ограничени до периоди през зимата и пролетта. Следователно търсенето на вода за напояване може да се увеличи значително за Средиземноморския регион. Напояването ще стане необходимо в някои други части на Европа, докато търсенето ще намалее в части от Северна Европа, където валежите вероятно ще се увеличат. Енергийният сектор (хидроелектрическа енергия) ще окаже допълнителен натиск върху водните ресурси. С тези развитияса необходими по-стабилно управление на водите и политикиза управление на нарастващото конкуриращо се търсене между различните сектори и употреби.
Някои начини за подобряване на ефективността на напояването са:
- Преминаване от гравитационно напояване към съвременни системи под налягане (напр. капково и пръскащо напояване). Това осигурява подобрена ефективност на транспортирането и намалено търсене на вода за напояване. Известна също като микро-напояванеили технология за капково напояване, тази системаспестява вода и енергия чрез намаляване на транспирацията на културите, изпаряването и повърхностните оттоци.
- Дефицит на напояване (напояване под пълните нужди от обработваема вода), което има за цел максималното производство на единица потребена вода. На този подход е отделено малко, но все по-голямо внимание. Производителността на водата се увеличава при недостиг на напояване. Прилагането на тази техника обаче изисква корекции в селскостопанските системи. Тъй като реакцията на културите към водния стрес варира значително, за прилагането на тази технология е необходимо добро познаване на поведението на културите.
- Подобрено време за напояване (интелигентно за климата или прецизно напояване). Това се основава на подобрено прогнозиране на времето, хидроложки мониторинг, системи за ранно предупреждение, подобрени информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и базирани на метеорологични условия агроконсултативни услуги за превенция и готовност (вж. варианта за адаптиране относно прецизното земеделие).
- Към определени култури могат да се прилагат различни техники. Например, интермитентното/автоматизирано напояване (алтернативно намокряне и сушене) може да се вземе предвид за пасищата. Той използва водата ефективно, намалява разходите за труд и увеличава добивите (Masseroni et al. 2018). Тази техника е доста специфична за ориза и може да не се прилага за други култури.
Подобреното напояване може да бъде допълнено от други възможности за пестене на вода (вж. например варианта за повторно използване на водата, за да се противодейства на недостига на вода и недостига на вода в почвата. Ако за захранването на тези иновативни напоителни системи се използват възобновяеми енергийни източници (например помпи за слънчева енергия), пестенето на вода се съчетава и със смекчаването на изменението на климата.
Допълнителни подробности
Справочна информация
Подробности за адаптацията
IPCC категории
Конструктивно-физически: Технологични възможностиУчастие на заинтересованите страни
Темогат да участват във всяко действиезареорганизиране на напоителните системи и инфраструктури поради техните забележителни социални, икономически и екологични последици. Следва да се включат не само основните участницив селскостопанския сектор, но и тези от секторите, които се конкурират със селското стопанство за едни и същи водни ресурси. Възможни съседни отрасли биха могли да бъдат включени, за да се осигурят помпи със слънчева енергия или да се инвестира в интелигентни в областта на климата технологии. Като сеимат предвид очакваните положителни ефекти върху водния цикъл като цяло, сеочаква асоциациите на environmentalи НПО да бъдат активни в насърчаванетона използването на иновативни системи за подобряване на напояването. Разпространението на осведомеността относно прекомерното използване на водата и устойчивото използване — особено в рамките на селскостопанския сектор, е от съществено значение и може да доведе до потенциални положителни въздействия наравнищетоналандшафта.
Успех и ограничаващи фактори
Без адаптатиon в практиките за напояване на водана нивоземеделско стопанствовероятният неуспех в засушаващите райони,особено като сеимат предвид най-лошите климатични сценарии. Когатосе прилага адаптиране в напоителните системи, земеделските стопанства могат да бъдат много по-добре подготвени да се справят с недостига на вода, дължащ се на изменението на климата. Функционирането на ландшафта може да бъде възстановено или поддържано чрез повторно използване и съхранение на вода. Енергията може да бъде спестена чрез ефективно планиране и изпълнение на напоителните системи. Спестяването на разходи за енергия и вода е един от най-големите стимули, които могат да стимулират използването на ефективни напоителни системи. Разходите за енергия се увеличават и тарифите за водата, макар и силно променливи в различните държави, могат да бъдат от значение на равнището на земеделските стопанства.
Въпреки това земеделските стопани често не са склонни да прилагат иновативни управленски практики, тъй като всяка промяна на обичайната практика е скъпа и изисква усилия. Липсата на знания, технологичният капацитет или специфичните за обекта научни доказателствасъщо са пречки. Системите за разрешаване на механизмите за водочерпене и ценообразуване на водата в държавите от ЕС съдържат много изключения за използването на вода в селското стопанство. Общата селскостопанска политика(ОСП ) финансира проекти и практики, които се очаква да подобрят устойчивото използване на водитеВъпреки товавсе ощеима малко стимули за земеделските стопани да прилагат по-ефективни технологии (специалендоклад на Европейската сметна палата, 2021 г.).
Разходи и ползи
Цените на водата и разходите за напояване са изключително разнообразни на местно равнище, като всяка от тях има различна тарифа за използване на вода. Някои плащат на хектар и получават неограничено потребление на вода, други плащат за обем, изпомпван от реката. Други общности таксуват на литър употреба (Esteveet al., 2015 г.). Поради това използването на нови ефективни напоителни системи, които намаляват общото количество вода, използвано от земеделските стопани, може да има различно въздействие върху икономиите на разходи в зависимост от различните местоположения. Помпите могат да струват между 3000 и 46 000 EUR. Тези разходи зависят от това дали са дизелови или електрически и дали са включени инструментите за наблюдение и превключвателите. Тръбопроводът може да варира от 3,20 до 9,80 EUR/m за преносими тръби или 5,70—18,50 EUR/m за подземни тръби, в зависимост от диаметъра (ГД „Околна среда“, 2012 г.).
Мерките за адаптиране нанапояването показват ползи във всички райони с висок дял на използване на прясна вода в селското стопанство. Ползите могат да бъдат реализирани само ако консервираната вода се съхранява за ефикасна и съобразена с климата употреба (т.е. сухи дни, с ефективни методи за напояване).
Прилагането на най-добри управленски практики в областта на напояването често е придружено от образователни програми за земеделските стопани,като по този начин се подобряват техните знания и осведомеността за изменението на климата.
Подобрените напоителни системи, които ефективно използват водните ресурси, свеждат до минимум въздействието върху целия воден цикъл, с положително въздействие върху цялата екосистема. Енергоспестяването и намаляването на емисиите на парникови газове са други ползи, особено ако енергийно ефективната система се комбинира с използването на слънчеви помпи.
Правни аспекти
ОСПна ЕС предоставя субсидии за мерки за адаптиране на напояването, които включват устойчиво използване на водите. Някои мерки са задължителни за земеделските стопани, докато други зависят от доброволното участие на земеделските стопани. Освен това както Рамковата директивана ЕС за водите, такаи механизмътза кръстосано спазване на ОСП (т.е. плащания, обвързани с екологични задължения) са предназначени за опазване на европейските повърхностни и подземни водни обекти.
ОСПможе да окаже подкрепа за по-ефективни напоителни системи и за по-добро управление на водите в земеделските земи. Примерите за подпомагани действия включват мерки затрансфер на знания и информация, както идействия за инвестиции във физически активи, като например инфраструктура, свързана с доставката и спестяването на вода.
Време за изпълнение
С правилната технология, обучение и ресурси мерките за адаптиране на напояването могат да бъдат приложени сравнително бързо (2—5 години). Това може да изисква някои местни структурни промени.
цял живот
Продължителността на живота варира между 5 и 15 години, в зависимост от специфичнатамярка ic. Дългосрочната ефективност на този вариант за справяне с недостига на вода в селскостопанския сектор зависи и от сериозността на изменението на климата, което ще се наблюдава в регионитес европеистика.
Справочна информация
уебсайтове:
Референции:
Esteve, P. et al. (2015 г.), „A hydro-economic model for the assessment of climate change impacts and adaptation in irrigated Agriculture„(„Вводно-икономически модел за оценка на въздействието на изменението на климата и адаптацията в напояваното селско стопанство“), Ecological Economics, 120, стр. 49—58. doi:https://doi.org/10.1016/j.ecolecon.2015.09.017.
Grafton R. Q. et al. (2018 г.) „Прадоксът на ефективността на напояването“,Science,361(6404), стр. 748—750. doi: 10.1126/science.aat9314.
Iglesias, A. and Garrote, L. (2015 г.), „Adaptation strategies for agricultural water management under climate change in Europe„(„Адаптационни стратегии за управление населскостопанските води при изменението на климата в Европа“),Управление на селскостопанските води, 155, стр. 113—124. doi:https://doi.org/10.1016/j.agwat.2015.03.014.
Masseroni, D. et al. (2018) „Оценка на ефективността на първата автоматична система за напояване в Европа“,Управление на селскостопанските води, 201, стр. 58—69. doi:10.1016/j.agwat.2017.12.019.
Singh, C., Ford, J., Ley, D. et al. Оценка на осъществимостта на вариантите за адаптиране: методологически напредък и насоки за научни изследвания и практики за адаптиране към изменението на климата. Климатични промени 162, 255—277 (2020 г.). https://doi-org.ezproxy.library.wur.nl/10.1007/s10584-020-02762-x
Публикувано в Climate-ADAPT: Apr 14, 2025
Language preference detected
Do you want to see the page translated into ?