Подобряване на ефективността на напояване

Темогат да участват във всяко действиезареорганизиране на напоителните системи и инфраструктури поради техните забележителни социални, икономически и екологични последици. Следва да се включат не само основните участницив селскостопанския сектор, но и тези от секторите, които се конкурират със селското стопанство за едни и същи водни ресурси. Възможни съседни отрасли биха могли да бъдат включени, за да се осигурят помпи със слънчева енергия или да се инвестира в интелигентни в областта на климата технологии. Като сеимат предвид очакваните положителни ефекти върху водния цикъл като цяло, сеочаква асоциациите на environmentalи НПО да бъдат активни в насърчаванетона използването на иновативни системи за подобряване на напояването. Разпространението на осведомеността относно прекомерното използване на водата и устойчивото използване — особено в рамките на селскостопанския сектор, е от съществено значение и може да доведе до потенциални положителни въздействия наравнищетоналандшафта.

Без адаптатиon в практиките за напояване на водана нивоземеделско стопанствовероятният неуспех в засушаващите райони,особено като сеимат предвид най-лошите климатични сценарии. Когатосе прилага адаптиране в напоителните системи, земеделските стопанства могат да бъдат много по-добре подготвени да се справят с недостига на вода, дължащ се на изменението на климата. Функционирането на ландшафта може да бъде възстановено или поддържано чрез повторно използване и съхранение на вода. Енергията може да бъде спестена чрез ефективно планиране и изпълнение на напоителните системи. Спестяването на разходи за енергия и вода е един от най-големите стимули, които могат да стимулират използването на ефективни напоителни системи. Разходите за енергия се увеличават и тарифите за водата, макар и силно променливи в различните държави, могат да бъдат от значение на равнището на земеделските стопанства.

Въпреки това земеделските стопани често не са склонни да прилагат иновативни управленски практики, тъй като всяка промяна на обичайната практика е скъпа и изисква усилия. Липсата на знания, технологичният капацитет или специфичните за обекта научни доказателствасъщо са пречки. Системите за разрешаване на механизмите за водочерпене и ценообразуване на водата в държавите от ЕС съдържат много изключения за използването на вода в селското стопанство.  Общата селскостопанска политика(ОСП ) финансира проекти и практики, които се очаква да подобрят устойчивото използване на водитеВъпреки товавсе ощеима малко стимули за земеделските стопани да прилагат по-ефективни технологии (специалендоклад на Европейската сметна палата, 2021 г.).

Цените на водата и разходите за напояване са изключително разнообразни на местно равнище, като всяка от тях има различна тарифа за използване на вода. Някои плащат на хектар и получават неограничено потребление на вода, други плащат за обем, изпомпван от реката. Други общности таксуват на литър употреба (Esteveet al., 2015 г.). Поради това използването на нови ефективни напоителни системи, които намаляват общото количество вода, използвано от земеделските стопани, може да има различно въздействие върху икономиите на разходи в зависимост от различните местоположения. Помпите могат да струват между 3000 и 46 000 EUR. Тези разходи зависят от това дали са дизелови или електрически и дали са включени инструментите за наблюдение и превключвателите. Тръбопроводът може да варира от 3,20 до 9,80 EUR/m за преносими тръби или 5,70—18,50 EUR/m за подземни тръби, в зависимост от диаметъра (ГД „Околна среда“, 2012 г.).

Мерките за адаптиране нанапояването показват ползи във всички райони с висок дял на използване на прясна вода в селското стопанство. Ползите могат да бъдат реализирани само ако консервираната вода се съхранява за ефикасна и съобразена с климата употреба (т.е. сухи дни, с ефективни методи за напояване). 

Прилагането на най-добри управленски практики в областта на напояването често е придружено от образователни програми за земеделските стопани,като по този начин се подобряват техните знания и осведомеността за изменението на климата. 

Подобрените напоителни системи, които ефективно използват водните ресурси, свеждат до минимум въздействието върху целия воден цикъл, с положително въздействие върху цялата екосистема. Енергоспестяването и намаляването на емисиите на парникови газове са други ползи, особено ако енергийно ефективната система се комбинира с използването на слънчеви помпи. 

ОСПна ЕС предоставя субсидии за мерки за адаптиране на напояването, които включват устойчиво използване на водите. Някои мерки са задължителни за земеделските стопани, докато други зависят от доброволното участие на земеделските стопани. Освен това както Рамковата директивана ЕС за водите, такаи механизмътза кръстосано спазване на ОСП (т.е. плащания, обвързани с екологични задължения) са предназначени за опазване на европейските повърхностни и подземни водни обекти. 

ОСПможе да окаже подкрепа за по-ефективни напоителни системи и за по-добро управление на водите в земеделските земи. Примерите за подпомагани действия включват мерки затрансфер на знания и информация, както идействия за инвестиции във физически активи, като например инфраструктура, свързана с доставката и спестяването на вода. 

С правилната технология, обучение и ресурси мерките за адаптиране на напояването могат да бъдат приложени сравнително бързо (2—5 години). Това може да изисква някои местни структурни промени.

Продължителността на живота варира между 5 и 15 години, в зависимост от специфичнатамярка ic. Дългосрочната ефективност на този вариант за справяне с недостига на вода в селскостопанския сектор зависи и от сериозността на изменението на климата, което ще се наблюдава в регионитес европеистика.