Подобряване на ефективността на напояването

Притежателите на S everal могат да участват във всяко действие за реорганизиране на напоителните системи и инфраструктури поради техните забележителни социални, икономически и екологични последици. Следва да участват не само основните участници в селскостопанския сектор, но и тези в секторите, които се конкурират със селското стопанство за едни и същи водни ресурси. Възможни съседни промишлени отрасли биха могли да участват в осигуряването на помпи, захранвани със слънчева енергия, или да инвестират в интелигентни технологии в областта на климата. Като се има предвид очакваното положително въздействие върху водния цикъл като цяло, се очаква екологичните асоциации и НПО да бъдат проактивни в насърчаването на използването на иновативни системи за подобряване на напояването. Разпространението на осведомеността относно прекомерното използване на водата и устойчивото използване — особено в рамките на селскостопанския сектор — е от съществено значение и може да доведе до потенциални положителни въздействия на равнището на ландшафта.

Без адаптации по отношение на практиките за напояване с вода на равнището на стопанствата, в районите, предразположени към суша, е вероятно да има неуспех на отглеждането на култури, особено като се имат предвид най-лошите климатични сценарии. Когато се прилага адаптиране в напоителните системи, стопанствата могат да бъдат много по-добре подготвени да се справят с недостига на вода, предизвикан от изменението на климата. Функционирането на ландшафта може да бъде възстановено или поддържано чрез повторно използване и съхранение на водата. Енергията може да бъде спестена чрез ефективно планиране и изпълнение на напояването. Икономията на разходи за енергия и вода е един от най-големите стимули, които могат да стимулират използването на ефективни напоителни системи. Цената на енергията се увеличава и тарифите за водата, макар и силно променливи в различните държави, могат да бъдат от значение на равнището на земеделските стопанства. 

Земеделските стопани обаче често не са склонни да прилагат иновативни управленски практики, тъй като всяка промяна на обичайната практика е скъпа и изисква усилия. Липсата на знания, технологични възможности или специфични за обекта научни доказателства също са пречки. Системите за разрешаване на водочерпенето и механизмите за ценообразуване на водата в държавите от ЕС съдържат много изключения за използването на вода в селското стопанство.  Общата селскостопанска политика (ОСП) финансира проекти и практики, които се очаква да подобрят устойчивото използване на водите. Все още обаче земеделските стопани разполагат с малко стимули за прилагане на по-ефективни технологии (Специален доклад на Европейската сметна палата, 2021 г.).

Цените на водата и разходите за напояване са изключително разнообразни на местно равнище, като всяка от тях има различна тарифа за използване на водата. Някои плащат на хектар и получават неограничено потребление на вода, други плащат за обем, изпомпван от реката. Други общности таксуват на литър употреба (Esteve et al., 2015 г.). Поради това използването на нови ефективни напоителни системи, които намаляват общото количество вода, използвана от земеделските стопани, може да има различно въздействие върху икономиите на разходи в зависимост от различните местоположения. Помпите могат да струват между 3000 и 46000 евро. Тези разходи зависят от това дали са дизелови или електрически и дали са включени инструментите за наблюдение и превключвателите. Тръбопроводът може да варира от 3,20—9,80 EUR/m за преносими тръби или 5,70—18,50 EUR/m за подземни тръби в зависимост от диаметъра (ГД „Околна среда“, 2012 г.). 

Мерките за адаптиране към напояването показват ползи във всички райони с висок дял на използване на прясна вода в селското стопанство. Ползите могат да бъдат реализирани само ако запазената вода се съхранява за ефективно и съобразено с климата използване (т.е. сухи дни, с ефективни методи за напояване). 

Прилагането на най-добри практики за управление в областта на напояването често е придружено от образователни програми за земеделските стопани, като по този начин се подобряват техните знания и осведомеността им за изменението на климата. 

Подобрените напоителни системи, които използват ефективно водните ресурси, свеждат до минимум въздействието върху целия воден цикъл, с положително въздействие върху цялата екосистема. Енергоспестяването и намаляването на емисиите на парникови газове са други ползи, особено ако енергийно ефективната система се комбинира с използването на слънчеви помпи. 

ОСП на ЕС предоставя субсидии за мерки за адаптиране към напояването, които включват устойчиво използване на водата. Някои мерки са задължителни за земеделските стопани, докато други зависят от доброволното участие на земеделските стопани. Освен това както Рамковата директива на ЕС за водите, така и механизмът на ОСП за кръстосано спазване (т.е. плащания, обвързани с екологични задължения) са предназначени за опазване на европейските повърхностни и подземни водни обекти. 

Осъществяването на по-ефективни напоителни системи и подобреното управление на водите в земеделските земи може да бъде подкрепено от ОСП. Примерите за подпомагани действия включват мерки за трансфер на знания и информация, както и действия за инвестиции във физически активи, като например инфраструктура, свързана с водоснабдяването и пестенето на вода. 

С правилната технология, обучение и ресурси мерките за адаптиране към напояването могат да бъдат приложени сравнително бързо (2-5 години). Това може да изисква някои местни структурни промени. 

Продължителността на живота варира между 5 и 15 години, в зависимост от конкретната мярка i c. Дългосрочната ефективност на този вариант за справяне с недостига на вода в селскостопанския сектор зависи и от сериозността на изменението на климата, което ще се наблюдава в европейските фъстъци.