All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesОписание
Дистанционното наблюдение се отнася до придобиването на данни и информация за дадено явление и територия, без пряк контакт с него. Това е алтернатива на наблюдението на място. Техниките за дистанционно наблюдение се използват в много области, включително география, хидрология, екология, метеорология, океанография, глациология, геология, както и за военен обхват, разузнаване, търговско, икономическо, планиране и хуманитарни приложения.
Технологиите за дистанционно наблюдение могат да бъдат сателитни или въздухоплавателни средства и са в състояние да откриват и класифицират обекти и характеристики на земната система чрез разпространявани сигнали (напр. електромагнитно излъчване). Освен това използването на дронове се появява благодарение на данните с висока разделителна способност, които могат да бъдат събрани за кратко време за наблюдение в реално време. „Активните„техники за дистанционно наблюдение се отнасят до сигнал, директно излъчван от спътник или въздухоплавателно средство, който се отразява от обект и се открива на свой ред от датчика (напр. RADAR и LiDAR), докато „пасивно“ дистанционно наблюдение се отнася до датчици, способни да откриват радиация, излъчвана или отразявана от обект или околните зони (напр. филмова фотография, инфрачервени, свързани със заряда устройства и радиометри).
Напоследък се използва дистанционно наблюдение за подобряване на разбирането на климатичната система и нейните промени. Тя дава възможност за наблюдение на земната повърхност, океаните и атмосферата в няколко пространствено-времеви мащаби, като по този начин се дава възможност за наблюдение на климатичната система, както и за проучване на свързаните с климата процеси или дългосрочни и краткосрочни явления, като например обезлесяването или тенденциите в Ел Ниньо. Освен това дистанционното наблюдение е полезно за събиране на информация и данни в опасни (напр. по време на пожар) или недостъпни зони (напр. непропускливи зони). Конкретни примери за използване на дистанционно наблюдение, свързани и с практиките за адаптиране към изменението на климата, включват: I) управление на природните ресурси, ii) управление на селскостопанските практики, например във връзка с земеползването, опазването на земята и въглеродните запаси в почвата, iii) тактически операции за борба с горските пожари в системи за подпомагане на вземането на решения в реално време, iv) мониторинг на земната покривка и промените в него в различни времеви и пространствени мащаби, дори след бедствие, v) по-добре информирано управление на горите и водите, vi) оценка на въглеродните запаси и свързаната с тях динамика, vii) симулация на динамиката на климатичната система, viii) подобряване на климатичните прогнози и продуктите за метеорологичен анализ, широко използвани за изследвания в областта на изменението на климата.
И накрая, дистанционното наблюдение може да се използва за подобряване на предупрежденията и подготвеността, поради което е полезно и при управлението на риска от бедствия. Географските информационни системи (ГИС), използващи сателитна технология, могат да се използват за разработване на системи за ранно предупреждение и прогнозиране с цел намаляване и управление на риска от бедствия, свързан с климата (т.е. подготовка на по-добро прогнозиране на циклоните и наводненията, засушаване, възникване на пожари), както и за подпомагане на подготовката за действия. Технологията за дистанционно наблюдение може да бъде полезна и за откриване на щети след бедствие въз основа на сравнителен анализ на изображения преди и след бедствие. Данните и информацията от дистанционното наблюдение също са полезни за аварийните работници.
В Европа и по света са въведени разнообразни програми и инициативи, за да се стимулира използването и споделянето на данни от разстояние. „Коперник“ е програмата на ЕС за наблюдение на Земята, координирана и управлявана от Европейската комисия. Тя се състои от сложен набор от системи, които събират данни от множество източници: сателити за наблюдение на Земята и in situ сензори като наземни станции, сензори, пренасяни по въздуха и по море. „Коперник“ обработва тези данни и предоставя на ползвателите информация чрез набор от услуги, насочени към шест тематични области: земя, мореплаване, атмосфера, изменение на климата, управление на извънредни ситуации и сигурност. Услугата по „Коперник“ във връзка с изменението на климата (C3S) предоставя услуги, свързани с изменението на климата, които подпомагат европейските политики и действия в областта на климата, като допринасят за изграждането на по-голяма устойчивост на европейското общество в условията на предизвикан от човека променящ се климат. Глобалната система от системи за наблюдение на Земята (GEOSS) е набор от координирани, независими системи за наблюдение, информация и обработка на Земята, които осигуряват достъп до информация за публичния и частния сектор. Порталът GEOSSпредлага единна точка за достъп до интернет за потребители, търсещи данни, изображения и аналитични софтуерни пакети, свързани с всички части на земното кълбо.
Допълнителни подробности
Справочна информация
Подробности за адаптацията
IPCC категории
Конструктивно-физически: Технологични възможности, Социални: ИнформационниУчастие на заинтересованите страни
Дистанционното наблюдение се използва за създаване на системи за знания или дори за подпомагане на вземането на решения за целеви потребители (напр. участници в управлението на риска от бедствия, градоустройствени специалисти, планиращи земи, земеделски стопани и др.). Участието на крайните потребители като заинтересовани страни по време на целия процес на проектиране и създаване на знания и продукти е от съществено значение за производството на продукти, които действително се използват и са полезни, в съответствие с парадигмата на копродукцията.
Успех и ограничаващи фактори
Техниките за дистанционно наблюдение, и по-специално сателитните изображения, вече се използват успешно в широк спектър от области, свързани с изменението на климата, като например за: I) проучване на глобалните температурни тенденции както на повърхността на океана, така и в атмосферата, ii) откриване на промени в слънчевата радиация, засягащи глобалното затопляне, iii) наблюдение на аерозолите, концентрацията на водните пари и промените в режима на валежите, iv) проучване на динамиката на разширяването на снега и ледената покривка, v) наблюдение на промените в морското равнище и крайбрежните модификации, vi) мониторинг на състоянието на растителността и промените в растителността, vii) мониторинг на водните ресурси и въздействието, дължащи се на суши и сухи периоди, viii) наблюдение на събитията от пожари и емисиите от пожари, шест) прогнозиране на риска от бедствия, като например циклон, наводнения и суша, (x) ръководене на процесите на вземане на решения относно адаптирането към изменението на климата. Използването на дистанционни данни се развива бързо, както по отношение на наличните техники, така и по отношение на резолюцията, като се очаква в следващото бъдеще да възникнат други приложения, свързани с адаптирането към изменението на климата.
Някои опасения обаче бяха изразени във връзка с използването на дистанционно наблюдение. Проучването и наблюдението на изменението на климата изискват дългосрочни динамични редове от наблюдения, докато сателитните данни често са на разположение за краткосрочен период. Освен това някои неясноти и изкривявания на получените образи, дължащи се на вибрации и турбулентност, могат да произтичат от отклонения в сензорите и алгоритмите за извличане, така че използването на сателитни наблюдения в проучванията на изменението на климата изисква ясно идентифициране на такива ограничения. Други възможни ограничения включват: I) високи разходи за придобиване на данни с висока разделителна способност за въздухоплавателни средства и дронове; II) в някои случаи ограничен достъп до необходимите технологии поради разходи или ограничения на уменията; III) временно прекъсване на въздухоплавателните средства и спътниковите данни; докато първото може да бъде особено скъпо и следователно е достъпно за ограничен брой проучвания, второто се събира на определени интервали в зависимост от времето за връщане на спътника.
Разходи и ползи
Преките наблюдения на сушата обикновено са ограничени по отношение на пространственото покритие, докато техниките за дистанционно наблюдение позволяват наблюдение в по-голям мащаб. Сателитните данни имат широк обхват, многовремеви и многоспектърни възможности, като предоставят данни и информация, свързани с изменението на климата, за обширни райони. Това позволява подобряване на разбирането на климатичната система, проучване и прогнозиране на въздействието на изменението на климата върху екосистемите и наблюдение на ефективността на приложените мерки за адаптиране.
Дистанционното наблюдение също така позволява събиране на данни в опасни или недостъпни зони, без смущения за сайта, и осигурява чести актуализации. Събирането на данни често е по-евтино и по-бързо от директното събиране на данни от земята. Освен това използването на дронове добавя гъвкавост при наблюдението на времето и пространството и предимството, че няма човешки рискове.
Цената на сателитните изображения варира в зависимост от пространствената резолюция. Архивните изображения с ниска резолюция (> 10 m) обикновено са безплатни, докато цените се увеличават от 1 до 8 долара на км2 преминавайки от 5—10 м резолюция до 0,3—1 м резолюция (цени от 2019 г.; Вж. например Geocento). Разходите са малко по-високи за изображенията, направени от самолети и безпилотни летателни апарати; последното може да достигне разделителна способност & 0.05 м. Разбира се, цените се увеличават, ако са необходими персонализирани изображения. Необходими са и ресурси за обработка на данни и разработване на приложения. И накрая, необходими са достатъчно умения и капацитет за използване на данни от дистанционно наблюдение.
Правни аспекти
Време за изпълнение
Времето за изпълнение се отнася до обработката на данни и предоставянето на крайни знания или продукти. Това зависи до голяма степен от специфичния обхват и използването на техники за дистанционно наблюдение, нивото на наличните умения, наличието на необходимите инструменти и сътрудничеството между различните заинтересовани страни.
цял живот
Използването на техники за дистанционно наблюдение за изучаване на изменението на климата и подпомагане на определянето на действия за смекчаване и адаптиране към изменението на климата може да се извършва както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Справочна информация
уебсайтове:
Референции:
Yang, J., Gong, P., Fu, R., Zhang, M., Chen, J., Liang, S., Xu, B., Shi J., and Dickinson, R., (2013). Ролята на сателитното дистанционно наблюдение в проучванията на изменението на климата. Изменение на климата в природата, том 13.
Публикувано в Climate-ADAPT: Apr 14, 2025
Language preference detected
Do you want to see the page translated into ?