Интегриране на адаптирането към изменението на климата в градоустройственото планиране: реконструкция на земята в Грейфийлд в Йена (Германия)

Йена е вторият по големина град в Тюрингия с около 108,000 жители и се намира в хълмистия пейзаж на долината на река Саале. От края на 19^век, благодарение на дейността на предприемача Карл Зейс, градът се превръща в център за оптично производство, който е известен по целия свят. Силната местна икономика и големият научно-технологичен сектор са в основата на високия жизнен стандарт на населението. Икономическият растеж и постоянният приток на студенти и млади семейства създават все по-нарастващо търсене на земя за жилищни и промишлени райони, както и университетски съоръжения, които органите по градоустройство трябва да настанят.

Центърът на града е заобиколен от стръмни варовикови склонове, които функционират като система за съхранение на топлина, което допринася за превръщането на Йена в едно от най-топлите места в Централна Германия с постоянен ефект на градски топлинен остров. Прогнозите за климата за периода от 2051 г. до 2100 г. показват увеличение на средната максимална температура през лятото с 3 C (CMIP5, RCP 4.5) до 6 C (CMIP5, RCP 8.5) в края на века, както и увеличение на средния брой горещи дни (T_max ≥ 30 °C) от 11 на 35 (CMIP5, RCP 4.5) и на 49 (CMIP5, RCP 8.5) (Meyer et al., 2015). По-специално, ще има по-чести и по-интензивни ефекти на топлинните острови.

Запечатаните вътрешни градски зони като Inselplatz са силно изложени на топлинен стрес при различни климатични условия. Връзката между градоустройственото планиране, проектирането на сгради и условията на микроклимат следва да бъде взета предвид в проектите за обновяване, реконструкция и съживяване на градовете, като например проектите в Inselplatz. Геометрията на повърхността и топлинните свойства на градската застроена среда могат значително да повлияят на големината на градския топлинен остров. Дървета, зелени покриви, водни елементи и хладни настилки могат да помогнат за намаляване на ефекта на градския топлинен остров чрез засенчване на строителни повърхности, отклоняване и отразяване на радиацията от слънцето и освобождаване на влага в атмосферата.

Стратегията за адаптиране към изменението на климата на Йена (Йенкас) даде възможност на градската администрация и други засегнати участници да оценят местните последици от изменението на климата и да ги включат в градоустройственото планиране. Една от най-важните цели е намаляване на интензивността на ефекта на градския топлинен остров и увеличаване на адаптацията към екстремни горещини. За да се отговори на този обхват, следва да се приложи пакет от структурни мерки и природосъобразни решения, какъвто е случаят с преустройството на Inselplatz.

След като подготвителният план за земеползването на Inselplatz беше одобрен през май 2014 г., беше използван вероятностен анализ на множество критерии, за да се сравнят три проекта, в които се проучват различни начини за оформяне на обществената зона и те се класират според пригодността на техния проект за насърчаване на адаптирането към изменението на климата. Този анализ включва сравнителна икономическа оценка на потенциалните варианти за адаптация, за да се определи най-подходящият пакет от мерки за адаптиране за изпълнение. Резултатите от тази оценка послужиха за основа на подробния проект на новия Inselplatz и процеса на вземане на административни и политически решения.

Гръбнакът на Jenkas е наръчник за съобразено с климата градоустройство, който включва информация за настоящите и бъдещите местни климатични условия, правни аспекти, икономически оценки на възможностите за адаптация и примери за най-добри практики. Наръчникът се допълва от системен инструмент за подпомагане на вземането на решения, наречен JELKA, специално насочен към заинтересованите страни в градовете и лицата, отговорни за вземането на решения. Инструментът беше разработен, за да направи информацията за рисковете, свързани с климата, по-достъпна и да предостави специфични препоръки, т.е. да предложи подходящи мерки за адаптиране за конкретна област на политиката или конкретна пространствена единица.

Реконструкцията на Inselplatz е една от първите специфични интервенции, за които се прилага подходът jenkas, насочен към интегриране на адаптирането към изменението на климата в градоустройственото планиране. Тази интервенция има за цел да превърне съществуващата зона на сиво поле в нов кампус на университета Фридрих Шилер, включително мерки за адаптиране за справяне с рисковете, свързани с топлинния стрес. Като първа стъпка JELKA беше използван за предварителен подбор на вариантите за адаптация, които да бъдат разгледани за три алтернативни проекта за преустройство на района. След това PRIMATE, софтуер за вероятностна мулти-атрибутна оценка, разработен в Центъра за изследване на околната среда в Хелмхолц — UFZ, е приложен за систематично сравняване на тези три проекта чрез многокритериен анализ. Алтернативите варират в: а) брой дървета и характеристики на короните (малки или големи короновани дървета), б) цветови схеми на тротоари (обикновено или светлооцветени калдъръмени камъни, съответно с албедо 0,3 и 0,5), в) използване и размер на водните тела (нито един воден обект от 40 m², или воден обект 80 m²) и г) размер на зелените покриви (31 %, 50 % или 70 % от общата покривна повърхност).

За да се сравнят трите алтернативи, бяха разгледани следните четири критерия: I) ниво на топлинен стрес (количествена оценка), ii) разходи (парична оценка), iii) архитектурно качество (качествена оценка) и iv) стойност на годността (качествена оценка). За да се визуализира как ще се развият трите алтернативи с течение на времето, тези параметри бяха моделирани за три различни периода: и) 2021 г., очакваното отваряне на кампуса; II) 2021—2050 г. визуален външен вид в средносрочен план и iii) 2071—2100 визуална визия в дългосрочен план. Основните резултати от оценката на множество критерии за интервенцията на Inselplatz бяха:

• Алтернатива 3 се нарежда на първо място в средносрочен план (2021—2050 г.), както и в дългосрочна перспектива (2021—2100 г.). Този вариант се състои от: I) запазване на съществуващите 14 дървета и засаждане на 31 нови (27 големи и 4 малки тълпи); II) използват светли настилки за цялата площ; III) разработване на озеленяване на покриви на нови плоски покриви (30 % покрив с катран и 70 % екстензивен зелен покрив); IV) изграждане на 80 m² изкуствен воден обект.
• Нивото на топлинен стрес е оценено чрез показател, вариращ от 0 (без топлинен стрес) и 10 (максимален топлинен стрес). Според анализа той е по-нисък за третата алтернатива. За тази алтернатива бяха изчислени следните стойности на показателя в сравнение с другите две (показателните стойности на алтернативи 1 и 2 са посочени в скоби): I) период 1981—2010 г. = 4.1, съответстващ на средата (4.8 за алтернатива 1, 4.5 за алтернатива 2); II) период 2021—2050 г. = 5.2, леко повишен (6,0 за алтернатива 1, 5.7 за алтернатива 2); III) период 2021—2100 = 6,7, умерено повишен (7,5 за алтернатива 1, 7.2 за алтернатива 2).
• Светлите настилки и едрите дървета оказват благоприятно въздействие върху специфичните за обекта микроклиматични условия (тези на Inselplatz). (Вероятно) по-високите разходи също се изплащат по отношение на стойността на критериите и архитектурното качество.
• При сравняването на нетните настоящи разходи за дребни и големи дървета за по-дълъг период (т.е. 82 години), разходите за дребните дървета са малко по-високи в сравнение с тези за големите дървета. Освен това последното оказва по-благоприятно въздействие върху специфичния за обекта микроклимат.
• Влиянието на изкуственото корито е по-двусмислено, тъй като е доста скъпо и поради своето измерение има само ограничено въздействие върху микроклимата. Общата му стойност до голяма степен зависи от начина, по който тя се оценява по отношение на влиянието му върху критериите като стойност и архитектурно качество.

Строителните работи в Inselplatz започнаха през 2018 г. и досега бяха съсредоточени главно върху подготовката на строителната площадка. Очаква се интервенциите да приключат до 2024/2025 г. (проектна група „Campus Inselplatz“).

Градоустройственото планиране в Германия е процедура, включваща предварително двуетапно участие на публичните органи и агенции, както и на всички други заинтересовани страни за варианти и предложения. След като бъдат събрани всички коментари (например по екологични, икономически или инфраструктурни аспекти), които се считат за важни, те трябва да бъдат надлежно претеглени и балансирани, като се вземат предвид както интересите на възложителя, така и всички публични или частни интереси, които биха могли да бъдат засегнати от проекта. Компетентният местен орган приема решение за публично показване. Обществеността има възможност в рамките на един месец да предложи препоръки и да направи възражения по отношение на плана, които след това трябва да бъдат взети предвид.

Успоредно с този официален процес на участие, който се изисква от германското законодателство (официално планиране), могат да се прилагат допълнителни процеси на неформално участие и сътрудничество, за да се подобрят резултатите от планирането и тяхното приемане. Ръководните принципи могат да бъдат разработени и признати от отговорните политически органи, най-често Градския съвет, и да бъдат приложени на практика с цел активно участие на гражданите, гражданските организации, сдруженията и предприятията (неофициално планиране).

В случая на преустройството на Йена се очакваше да се вземат предвид наборите от преференции (претегляне) на различните заинтересовани страни (напр. плановици, политици, граждани) за анализа на множество критерии Въпреки това се оказа, че това не съответства на съществуващите практики на планиране, описани по-горе, които включват формално и неформално участие на заинтересованите страни. Резултатите от тези дейности по ангажиране са отразени в процеса на изготвяне и преструктуриране; тази информация по някакъв начин се „смила“ от планиращия и до известна степен формално и неофициално е включена в процеса на планиране. Поради това планиращият трябва да бъде в състояние да създаде по някакъв начин „балансирано“ определяне на тежестта при вземането на решение; в противен случай противопоставянето на окончателния проект ще попречи той да бъде приет от градския съвет. За многокритериалния анализ на Inselplatz двама плановици, участващи в процеса на планиране, са привлекли тежестите поотделно. И двата набора от претегляне са използвани за оценка, за да се контролира по някакъв начин за някакъв вид пристрастие на възприятието.

Интегрирането на адаптацията в градоустройственото планиране в Йена се насърчава от различни фактори:

• Екстремните метеорологични явления и начина, по който те са свързани с изменението на климата, повишиха обществената осведоменост;
• Администрацията и лицата, отговорни за вземането на политически решения, действаха в съответствие с принципа на предпазливост и разпределиха персонал и малък постоянен бюджет за подпомагане на адаптирането към изменението на климата в Департамента по градско развитие и градоустройство на град Йена.
• Финансовата подкрепа на национално ниво позволи развитието на дженкас, която е в основата на адаптационните дейности в града.
• В работната група „Jenkas“ различни градски департаменти участваха представители на щата Тюрингия, учени и консултанти и улесниха работата в мрежа в рамките на и извън границите на града, за да подкрепят действията за адаптация.
• Научноизследователските проекти, свързани с адаптацията, се възлагат редовно от градската администрация за непрекъснато актуализиране и разширяване на съществуващата база от знания. Външното възприемане на тези дейности е многообразно и спомага за запазване на инерцията за адаптация, например националната награда „Климат-активна община за 2016 г.„, „Награда за околна среда за 2015 г.“ на Държава Тюрингия.

Оценката, която се извършва за Inselplatz, се възползва в голяма степен от тази институционална структура.

Съществуват и някои фактори, които възпрепятстват интегрирането на адаптацията в градоустройственото планиране в Йена: I) отричане на изменението на климата от страна на съответните заинтересовани страни, включително лицата, отговорни за вземането на политически решения, ii) ограничени публични бюджети, iii) недостиг на опитен персонал и iv) липса на знания относно възможностите за външно финансиране за действия за адаптиране. Тези ограничения обаче лесно могат да бъдат превърнати в предизвикателства и могат да определят Йена като водещ град по отношение на адаптирането към изменението на климата.

За сравнение на трите алтернативи за реконструкция на Inselplatz бяха използвани четири критерия:

• Разходи, включително: I) разходи за инвестиции и поддръжка на настилките, изкуствените водни елементи и зелените конструкции (т.е. тревни площи и дървета), ii) нетни настоящи стойности на зелените покриви (парични, сконтови проценти: 1,5 %);
• Ниво на топлинен стрес (количествено);
• Архитектурно качество (качествено);
• Amenity стойност за университетския персонал, студенти и гости (качествени).

За анализа е използван вероятностен метод с множество критерии (т.е. стохастичен PROMETHEE II), който е особено способен да се справи с несигурни, непълни, разнородно мащабирани и непоследователни данни. Ефектите от несигурните данни и различаващите се предпочитания на заинтересованите страни по отношение на четирите критерия бяха разгледани в анализа и документирани в резултатите от оценката.

За мярката за адаптиране „покрив за екологизиране“ беше извършен отделен анализ на разходите и ползите. За този анализ бяха разгледани разходите за инвестиции (т.е. инвестиции, реинвестиране, рехабилитация, разходи за поддръжка) и ползите за собствениците на сградите (т.е. икономии на частни такси за дъждовна вода, намалени разходи за инсталиране на съоръжения за управление на дъждовна вода, икономии на разходи за енергия). Получените нетни настоящи стойности също бяха взети предвид при вероятностния анализ на множество критерии. Някои обществени ползи, т.е. създаване на местообитание и улавяне на въглерод, също бяха оценени, но докладвани отделно.

Общите разходи, предвидени за този мащабен проект за градско развитие, възлизат на 188 милиона евро и се състоят от четири подпроекта. Цялостното финансиране все още не е напълно изяснено. Някои от интервенциите обаче ще бъдат съфинансирани с около 84 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Приблизително 10 милиона евро идват от федералните фондове на Пакта за висше образование от 2020 г., 37,7 милиона от държавни фондове и 4,1 милиона от град Йена.

Дискусиите относно разработването на местна стратегия за адаптиране към изменението на климата в Йена започнаха още през 2005 г. След резолюция на Градския съвет през 2009 г. отделът за развитие на града възложи пилотно проучване, финансирано от публичния сектор, за да анализира въздействието на изменението на климата на местно равнище, да идентифицира потенциалните мерки за адаптиране и да разбере по-добре възприемането на риска от заинтересованите страни. През 2010 г. разработването на местната стратегия за адаптиране към изменението на климата (jenkas) беше следващата логична стъпка. Тя е подкрепена от изследователската програма на германското федерално министерство на трафика, строителството и градското развитие и е съфинансирана на местно равнище. През май 2013 г. общинският съвет призна женкас като неформален принцип на планиране на градското развитие в Йена. Това беше важна предпоставка за прилагането на дженкас и непрекъснатото разглеждане на адаптирането към изменението на климата в градоустройственото планиране в Йена. Промените в правната рамка в различните области на политиката постепенно бяха прехвърлени на персонала на различни общински структури чрез съответните им редовни обучения за напреднали. Преразглеждането на външната регулаторна рамка, като например тази на Федералния кодекс за строителството през 2011 г., засилва усилията за интегриране на мерките за адаптиране към изменението на климата.

Фазата на анализ и планиране на реконструкцията на Inselplatz е извършена в периода 2012—2017 г. Фазата на изпълнение започна през 2018 г. и до момента (2019 г.) се състоеше главно в почистване и подготовка на строителната площадка. Изкопните интервенции са планирани за 2020 г., а строителството е предвидено да започне в края на 2020 г. Предвижда се финансираните от ЕС сгради да бъдат пуснати в експлоатация до 2023 г., а останалите компоненти ще бъдат завършени до 2024/2025 г.

За някои от компонентите, които ще бъдат разработени, очакваният жизнен цикъл е в диапазона на: 40 години за зелени покриви, 40—50 години за дребни градски дървета, 80—100 години за големи градски дървета, 80 години за тротоари и 80 години за изкуствени водни елементи.

Oliver Gebhardt
Helmholtz Centre for Environmental Research – UFZ
Department of Economics
E-mail: oliver.gebhardt@ufz.de

Manuel Meyer
City of Jena
Department of Urban Development and Planning
E-Mail: manuel.meyer@jena.de 

Проект на РП-7 на ЕС „Отдолу нагоре стратегии за адаптиране към изменението на климата към устойчива Европа — BASE„и Projektgruppe „Campus Inselplatz“