Интегриране на адаптирането към изменението на климата в градоустройственото планиране: реконструкция на терени на сивото поле в Йена (Германия)

Йена е вторият по големина град в Тюрингия с около 108 000 жители и се намира в хълмистия пейзаж на долината на река Заале. От края на 19-ти век, благодарение на дейността на предприемача Карл Цайс, градът се превръща в център за оптично производство, който е известен по целия свят. Силната местна икономика и големият научно-технологичен сектор са в основата на високия жизнен стандарт на населението. Икономическият растеж и постоянният приток на студенти и млади семейства създават все по-голямо търсене на земя за жилищни и промишлени райони, както и за университетски съоръжения, които органите по градоустройство трябва да поемат.

Центърът на града е заобиколен от стръмни варовикови склонове, които функционират като система за съхранение на топлина, което допринася за превръщането на Йена в едно от най-топлите места в Централна Германия, с постоянен ефект на градски топлинен остров. Климатичните прогнози за периода от 2051 г. до 2100 г. показват увеличение на средната максимална температура през лятото с 3 C (CMIP5, RCP 4.5) до 6 C (CMIP5, RCP 8.5) в края на века, както и увеличение на средния брой горещи дни (T _max ≥ 30°C) от 11 на 35 (CMIP5, RCP 4.5) и на 49 (CMIP5, RCP 8.5) (Meyer et al., 2015 г.). По-специално ще има по-чести и по-интензивни ефекти на топлинния остров.

Запечатаните вътрешни градски зони като Inselplatz са силно изложени на топлинен стрес при различни климатични условия. Връзката между градоустройственото планиране, проектирането на сгради и микроклиматичните условия трябва да се има предвид при проекти за градско обновяване, преустройство и съживяване като този, който се случва в Inselplatz. Повърхностната геометрия и топлинните свойства на градската застроена среда могат значително да повлияят на величината на градския топлинен остров. Дърветата, зелените покриви, водните елементи и студените настилки могат да помогнат за намаляване на ефекта на градския топлинен остров чрез засенчване на строителните повърхности, отклоняване и отразяване на радиацията от слънцето и освобождаване на влага в атмосферата.

Стратегията на Йена за адаптиране към изменението на климата (JenKAS) даде възможност на градската администрация и други засегнати участници да оценят местните последици от изменението на климата и да ги включат в градското планиране. Една от най-важните цели е да се намали интензивността на ефекта на градския топлинен остров и да се увеличи адаптирането към екстремни горещини. За да се постигне този обхват, следва да се приложи пакет от структурни мерки и природосъобразни решения, както в случая с преустройството на Inselplatz.

След като подготвителният план за земеползване за Inselplatz беше одобрен през май 2014 г., беше използван вероятностен многокритериален анализ, за да се сравнят три проекта, изследващи различни начини за оформяне на обществената зона и класирането им според пригодността на техния проект за насърчаване на адаптирането към изменението на климата. Този анализ включва сравнителна икономическа оценка на потенциалните варианти за адаптиране, за да се определи най-подходящият пакет от мерки за адаптиране за изпълнение. Резултатите от тази оценка послужиха за основа на подробния проект на новия Inselplatz и на процеса на вземане на административни и политически решения.

Гръбнакът на JenKAS е наръчник за съобразено с климата градско планиране, който включва информация за настоящите и бъдещите местни климатични условия, правни аспекти, икономически оценки на вариантите за адаптиране и примери за най-добри практики. Наръчникът се допълва от инструмент за подпомагане на вземането на решения, наречен JELKA, специално насочен към заинтересованите страни в градовете и лицата, отговорни за вземането на решения. Инструментът е разработен, за да направи информацията за климатичните рискове по-достъпна и да предостави съобразени с конкретните нужди препоръки, т.е. да предложи подходящи мерки за адаптиране за конкретна област на политиката или конкретна пространствена единица.

Преустройството на Inselplatz е една от първите специфични интервенции, за които е приложен подходът JenKAS, насочен към интегриране на адаптирането към изменението на климата в градското планиране. Тази интервенция има за цел да трансформира съществуващата сива зона в нов кампус на университета Фридрих Шилер, включително мерки за адаптиране за справяне с рисковете, свързани с топлинния стрес. Като първа стъпка JELKA беше използвана за предварителен подбор на варианти за адаптиране, които да бъдат разгледани за три алтернативни проекта за преустройство на района. Тогава PRIMATE, софтуер за вероятностна оценка на множество атрибути, разработен в Центъра за екологични изследвания Хелмхолц - UFZ, беше приложен за систематично сравняване на тези три проекта чрез анализ на множество критерии. Алтернативите се различават по отношение на: а) брой дървета и характеристики на короната (малки или големи короновани дървета), б) цветови схеми на тротоарите (обикновено или светло оцветени калдъръмени плочи, съответно с албедо 0,3 и 0,5), в) използване и размер на водните обекти (нито един, воден обект 40 m ² или воден обект 80 m ²⁾ и г) размер на зелените покриви (31 %, 50 % или 70 % от общата покривна повърхност).

За да се сравнят трите алтернативи, бяха разгледани следните четири критерия: i) ниво на топлинен стрес (количествена оценка), ii) разходи (парична оценка), iii) архитектурно качество (качествена оценка) и iv) стойност на удобство (качествена оценка). За да се визуализира как ще се развият трите алтернативи с течение на времето, тези параметри бяха моделирани за три различни периода: i) 2021 г., очакваното откриване на кампуса; ii) външен вид за периода 2021—2050 г. в средносрочен план и iii) външен вид за периода 2071—2100 г. в дългосрочен план. Основните резултати от многокритериалната оценка за интервенцията на Inselplatz бяха:

• Алтернатива 3 е на първо място в средносрочен план (2021‐2050 г.), както и в дългосрочна перспектива (2021‐2100 г.). Този вариант се състои от: i) запазване на съществуващите 14 дървета и засаждане на 31 нови (27 големи и 4 малки); ii) използвайте светло оцветени настилки за цялата площ; iii) разработване на озеленяване на покривите на нови плоски покриви (30 % покрив от катран и 70 % обширен зелен покрив); iv) изграждане на изкуствен воден обект с площ 80 m2.
• Нивото на топлинен стрес е оценено чрез показател, вариращ от 0 (без топлинен стрес) и 10 (максимален топлинен стрес). Според анализа той е бил по-нисък за третата алтернатива. Следните стойности на показателя са изчислени за тази алтернатива в сравнение с другите две (показателните стойности на алтернативи 1 и 2 са посочени в скоби): i) период 1981—2010 г. = 4,1, съответстващ на среден (4,8 за алтернатива 1, 4,5 за алтернатива 2); ii) период 2021—2050 г. = 5,2, леко повишен (6,0 за алтернатива 1, 5,7 за алтернатива 2); iii) период 2021—2100 = 6,7, умерено повишен (7,5 за алтернатива 1, 7,2 за алтернатива 2).
• Светлите настилки и големите короновани дървета оказват благоприятно въздействие върху специфичните за обекта микроклиматични условия (тези на Inselplatz). (Предполагаемо) по-високите разходи също се изплащат по отношение на стойността на критериите за удобство и архитектурното качество.
• При сравняване на нетните настоящи разходи за малко короновано и голямо короновано дърво за по-дълъг период (т.е. 82 години) разходите са били малко по-високи за малки короновани дървета в сравнение с тези за големи короновани дървета. Освен това последното оказва по-благоприятно въздействие върху специфичния за обекта микроклимат.
• Влиянието на изкуственото водно течение е по-двусмислено, тъй като е доста скъпо и поради своето измерение оказва само ограничено въздействие върху микроклимата. Общата му стойност до голяма степен зависи от начина, по който се оценява по отношение на влиянието му върху критериите като стойност на удобството и архитектурно качество.

Работите на Inselplatz започнаха през 2018 г. и досега бяха насочени главно към подготовката на строителната площадка. Очаква се интервенциите да приключат до 2024/2025 г. (проектна група „Campus Inselplatz“).

Градоустройственото планиране в Германия е процедура, включваща предварителните два етапа на участие на публичните органи и агенции, както и на всички други заинтересовани страни за варианти и предложения. След като бъдат събрани всички коментари (напр. относно екологичните, икономическите или инфраструктурните аспекти), считани за важни, те трябва да бъдат надлежно претеглени и балансирани, като се вземат предвид както интересите на изпълнителя на проекта, така и всички публични или частни интереси, които биха могли да бъдат засегнати от проекта. Компетентният местен орган приема решение за публично излагане. Обществеността има възможност в рамките на един месец да предложи препоръки и да направи възражения по отношение на плана, които след това трябва да бъдат взети предвид.

Успоредно с този официален процес на участие, който се изисква от германското законодателство (формално планиране), могат да се прилагат допълнителни процеси на неформално участие и сътрудничество за подобряване на резултатите от планирането и тяхното приемане. Ръководните принципи могат да бъдат разработени и признати от отговорните политически органи, най-често градския съвет, и да бъдат приложени на практика с цел активно участие на гражданите, гражданските организации, сдруженията и предприятията (неформално планиране).

В случая с реконструкцията на Jena се очакваше да се вземат предвид набори от предпочитания (тежест) на различни заинтересовани страни (напр. плановици, политици, граждани) за многокритериалния анализ. Оказа се обаче, че това не отговаря на съществуващите процедури за планиране, описани по-горе, които включват официално и неформално участие на заинтересованите страни. Резултатите от тези дейности по ангажиране са отразени в процеса на изготвяне и преработване; тази информация по някакъв начин се „усвоява“ от проектанта и до известна степен е формално и неофициално включена в процеса на планиране. Поради това плановикът трябва да е в състояние да изготви по някакъв начин „балансиран“ корекционен коефициент, определен при вземането на решението; в противен случай противопоставянето на окончателния проект ще попречи той да бъде приет от градския съвет. За многокритериалния анализ на Inselplatz двама плановици, участващи в процеса на планиране, извличат теглата поотделно. И двата набора от тежести бяха използвани за оценката, за да се контролира по някакъв начин някаква пристрастност на възприятието.

Интегрирането на адаптирането в градоустройството в Йена се насърчава от различни фактори:

• Екстремните метеорологични явления и връзката им с изменението на климата повишиха обществената осведоменост;
• Администрацията и лицата, отговорни за вземането на политически решения, действаха в съответствие с принципа на предпазливост и разпределиха персонал и малък постоянен бюджет за подкрепа на адаптирането към изменението на климата в Министерството на градското развитие и градоустройството на град Йена.
• Финансовата подкрепа на национално ниво позволи развитието на JenKAS, който е в основата на дейностите за адаптация в града.
• В работната група JenKAS участваха различни градски отдели, представители на щата Тюрингия, учени и консултанти, които улесниха работата в мрежа в рамките на града и извън него, за да подкрепят действията за адаптиране.
• Градската администрация редовно възлага на научноизследователски проекти, свързани с адаптирането, непрекъснато да актуализират и разширяват съществуващата база от знания. Външното възприемане на тези дейности е многостранно и спомага за поддържане на темпото на адаптиране, например национална награда „Климатично активна община 2016 г.“, „Награда за околна среда 2015 г.“ на щата Тюрингия.

Оценката, която се извършва за Inselplatz, извлече голяма полза от тази институционална структура.

Съществуват и някои фактори, които възпрепятстват интегрирането на адаптирането в градоустройственото планиране в Йена: i) отказ по отношение на изменението на климата от страна на съответните заинтересовани страни, включително лицата, отговорни за вземането на политически решения, ii) ограничени публични бюджети, iii) недостиг на опитен персонал и iv) липса на познания относно възможностите за външно финансиране за действия за адаптиране. Тези ограничения обаче лесно могат да бъдат превърнати в предизвикателства и могат да установят Йена като водещ град по отношение на адаптирането към изменението на климата.

Бяха използвани четири критерия за сравняване на трите алтернативи за реконструкцията на Inselplatz:

• Разходи, включително: i) инвестиционни разходи и разходи за поддръжка на тротоарите, изкуствените водни елементи и зелените конструкции (т.е. тревни площи и дървета), ii) нетни настоящи стойности на зелените покриви (парични, дисконтов процент: 1,5 %);
• Ниво на топлинен стрес (количествено);
• Архитектурно качество (качествено);
• Стойност на удобствата за университетски персонал, студенти и гости (качествени).

За анализа е използван вероятностен многокритериален метод (т.е. стохастичен ПРОМЕТЕ II), който е особено способен да се справи с несигурни, непълни, разнородно мащабирани и непоследователни данни. Въздействието на несигурните данни и различните предпочитания на заинтересованите страни за четирите критерия бяха разгледани в анализа и документирани в резултатите от оценката.

За мярката за адаптиране „екологизиране на покривите“ беше извършен отделен анализ на разходите и ползите. За този анализ бяха взети предвид разходите (т.е. инвестиции, реинвестиране, рехабилитация, разходи за поддръжка) и ползите за собствениците на сградите (т.е. икономии на частни такси за дъждовни води, намалени разходи за инсталиране на съоръжения за управление на дъждовни води, икономии на разходи за енергия). Съответните получени нетни настоящи стойности също бяха взети предвид при вероятностния многокритериален анализ. Някои обществени ползи, т.е. стойността на създаването на местообитания и улавянето на въглерод, също бяха оценени, но докладвани отделно.

Общите разходи, предвидени за този широкомащабен проект за градско развитие, възлизат на 188 милиона евро и се състоят от четири подпроекта. Цялостното финансиране все още не е напълно изяснено. Някои от интервенциите обаче ще бъдат съфинансирани с около 84 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Приблизително 10 милиона евро идват от федералните фондове на Пакта за висше образование 2020, 37,7 милиона от държавни фондове и 4,1 милиона от град Йена.

Обсъжданията относно разработването на местна стратегия за адаптиране към изменението на климата в Йена започнаха още през 2005 г. След резолюция на градския съвет през 2009 г. отделът за градско развитие възложи публично финансирано пилотно проучване за анализ на въздействието на изменението на климата на местно равнище, идентифициране на потенциални мерки за адаптиране и по-добро разбиране на възприемането на риска от заинтересованите страни. През 2010 г. следващата логична стъпка беше разработването на местна стратегия за адаптиране към изменението на климата (JenKAS). Тя беше подкрепена от изследователската програма на Федералното министерство на движението, строителството и градското развитие на Германия и съфинансирана на местно равнище. През май 2013 г. градският съвет призна JenKAS за неформален принцип на планиране на градското развитие в Йена. Това беше важна предпоставка за прилагането на JenKAS и непрекъснатото разглеждане на адаптирането към изменението на климата в градското планиране в Йена. Промените в правната рамка в различните области на политиката постепенно бяха предадени на персонала на различни общински структури чрез съответните им редовни обучения за напреднали. Преразглеждането на външната регулаторна рамка, като тази на Федералния строителен кодекс през 2011 г., засилва усилията за интегриране на адаптирането към изменението на климата.

Етапът на анализ и планиране на реконструкцията на Inselplatz е настъпил в периода 2012—2017 г. Етапът на изпълнение започна през 2018 г. и до момента (2019 г.) се състоеше главно в почистване и подготовка на строителната площадка. Интервенциите за изкопни работи са планирани за 2020 г., а строителството е планирано да започне в края на 2020 г. Планира се финансираните от ЕС сгради да бъдат въведени в експлоатация до 2023 г., докато другите компоненти ще бъдат завършени до 2024/2025 г.

За някои от компонентите, които ще бъдат разработени, очакваният експлоатационен срок е в диапазона от: 40 години за зелени покриви, 40-50 години за малки короновани градски дървета, 80-100 години за големи короновани градски дървета, 80 години за тротоари и 80 години за изкуствени водни елементи.

Oliver Gebhardt
Helmholtz Centre for Environmental Research – UFZ
Department of Economics
E-mail: oliver.gebhardt@ufz.de

Manuel Meyer
City of Jena
Department of Urban Development and Planning
E-Mail: manuel.meyer@jena.de 

Проект по РП-7 на ЕС „Стратегии за адаптиране към изменението на климата отдолу нагоре към устойчива Европа — BASE“ и Projektgruppe „Campus Inselplatz“