Планиране на зелената и синята инфраструктура в градовете

Необходими саподходи заучастие при планирането на градската зелена инфраструктура и в процесана проектиране, изпълнение и оценка на NbS. Взаимодействието с различни заинтересовани страни подобрява трансфера на знания между участниците, катосъщевременно преодоляването напотенциалните социални или институционални пречки е от решаващо значение за по-доброто приемане от страна на обществото на тези решения и за намирането на най-добрия вариант, който взема предвид местния социално-политически контекст. По-специално местните и регионалните власти имат голяма роля и поради това е необходимосилно хоризонтално и вертикално сътрудничество,но и връзката с частния сектор е важна.

Управлението на градската среда е сложен процес, който е предмет на противоречиви програми като жилищно настаняване, транспорт, търговска инфраструктура и икономика. Градската зелена инфраструктура се нуждае от цялостно планиране и поддръжка. Създаването на мрежа за зелени пространства в целия град със свързани коридори трябва да бъде претеглено и оценено като един от ключовите видове земеползване, заедно с други ключови сектори на земеползването. Конкурентните и противоречащи си интереси в областта на земеползването, слабото сътрудничество с ключови заинтересовани страни (напр. собствениците на земя, строителният сектор, инвеститорите) или силовото мислене в градската администрация могат да действат като силни ограничаващи фактори. Липсата на знания за ползите или опит в прилагането или проектирането на NbS може да доведе до отрицателни нагласи сред практикуващите, политиците или гражданите. 

Местният екологичен, социален, културен и институционален контекст оказва значително въздействие върху успеха на планирането и прилагането на специфични НБС. Поради това са разработени основани на факти стандарти и насоки за градовете, за да се гарантира ефективно и основано на участието планиране и управление на UGI на различни NbS, например в няколко финансирани от ЕС проекта (напр. GREEN SURGE , ThinkNature, Naturvation). Освен това интегративните и приобщаващи подходи на управление, като например „мозаичното“ управление (комбиниране на микронивото на активното гражданство с макронивото на стратегическото градско планиране, Buijs et al., 2019 г.),са добри начини за насърчаване на социално сплотено и съвместно планиране, изпълнение и поддръжка на UGI.

Загубата на зелени площи, влошаването на състоянието на естествената екосистема, уплътняването на градската структура и увеличаването на дела на павираните почви оказват отрицателно въздействие върху водния цикъл, качеството на въздуха, местната температура и намаляват устойчивостта на градовете спрямо изменението на климата. Те имат големи икономически разходи за обществото и екологизиране на градовете (напр. засаждане на дървета или създаване на нови зелени площи), възстановяване на влошени екосистеми, избор на нискоинтензивни управленски практики в парковете или изграждане на местни природосъобразни решения, които могат да доведат до значителни преки икономии за контрол на оттичащите води или наводненията в сравнение с традиционните инженерни решения. Освен това тези екологични действия носят и много непреки икономически ползи, например чрез привличане на инвеститори и създаване на нови работни места за различни сектори.  Други ползи могат да бъдат свързани с увеличаването на туристическата икономика. Наличието на зелени площи може да играе значителна роля, характеризираща това, което градовете могат да предложат (Terkenli, et a. 2020), като измества избора към тях, особено в податливите на топлинен стрес дестинации (напр. през горещото средиземноморско лято).

Разходите за UGI планиране и внедряване на NbS могат да варират значително в зависимост от много вътрешни фактори като пространствен мащаб, използване на технологии в решения, честота на поддръжка и необходимост от ремонт. Обикновено разходите за поддръжка са най-ниски в естествените екосистеми, като например остатъчни местообитания (напр. градски гори или влажни зони) или полуестествени екосистеми (напр. замяна на тревни площи с ливади). Разходите за създаване и поддръжка на някои видове NbS са частично или изцяло покрити от граждани (напр. градско земеделие), НПО (напр. действия за възстановяване на влошени местообитания) или частни предприятия (буря за управление на отточни води). Европейският съюз положи големи усилия за мобилизиране на NbS в Европа чрез предлагане на финансова подкрепа чрез Европейския зелен пакт, засилване на трансфера на знания за успешни случаи (напр. Атлас на градската природа) и предлагане на публични цифрови платформи за насърчаване на сътрудничеството с частния и публичния сектор (пазара заинтелигентни градове). 

Зелените площи и NbS в градовете могат да допринесат за намаляване на риска от бедствия, за подобряване на управлението на водите и за местно охлаждане, за да се справят по-добре с високите температури и топлинните вълни. В допълнение към решаването на специфични екологични предизвикателства, зелената и синята инфраструктура предлагат съпътстващи ползи, които надхвърлят основната им цел. Например парковете и водните обекти могат да подобрят красотата на града, като същевременно служат и като места за отдих, като насърчават психическото и физическото благосъстояние (Nilsson and Johansson, 2021 г.)

Други съпътстващи ползи включват: подкрепа за градското биологично разнообразие, съхранение на въглерод (смекчаване), смекчаване на замърсяването на въздуха, предлагане на пространства за отдих, природни преживявания и осигуряване на по-голямо социално, физическо и психическо благосъстояние. НБП в градските райони могат да допринесат за постигането на няколко цели за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално за постигането на целите за устойчиви градове (11). 

В много държави — членки на ЕС, градската зелена инфраструктура и природосъобразните решения вече са подкрепени от националното законодателство, свързано с планирането на земеползването, управлението на дъждовните води, опазването на повърхностните води или опазването на биологичното разнообразие. Разработени са стимули и плащания, които насърчават прилагането на NbS и UGI вместо традиционната сива инфраструктура. Освен това в местното зониране могат да се използват специфични инструменти за планиране, като например факторът на биотопната зона (вж. например казуса в Берлин), за да се изисква част от площта да бъде оставена като зелено пространство. Европейският съюз твърдо подкрепя концепцията за екологосъобразна инфраструктура и природосъобразни решения за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата, устойчивото управление на водите и благосъстоянието на хората и биологичното разнообразие в европейските градове. Например UGI и NbS се разглеждат като ключова концепция в: Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. (2020 г.), Стратегия на ЕС за екологосъобразна инфраструктура (2013 г.) и Рамковата директива на ЕС за водите. Накрая, в Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата от 2021 г. се подчертава значението на насърчаването на природосъобразни решения за адаптиране, включително чрез тяхното разрастване на градско равнище. 

Времетоза изпълнение варира в зависимост отпространствениямащаб, отняколко месеца до няколко години. Например,въвеждането на дребномащабни NbS катозеленистени или местни биофилтри е доста бърз процес и действителното време за изграждане отнема по-малко от година. Въпреки това, планирането и проектирането, получаването наофициални разрешения, интегрирането в други процеси на планиране и развитие могат да удължат времето за изпълнение. Мащабното планиране и изпълнение на зелените площи (напр.разработването на многофункционален парк)може да отнеме няколко години. Техническото изпълнение на новите зелени площи също епо-кратко от пълното екологично изпълнение. Може да отнеме няколко години, преди растителността да бъде засадена в зелени площи или единични NbS, катонапримерзелени покриви,да изпълнят своите цялостниекосистемни функции (напр.смекчаване на последиците от изменението на климата иликапацитетзазадържане навода и хранителни вещества).

Очакваният жизнен цикълна междусвързаната градска зеленаинфраструктура следва да бъде много дълъг, много по-дълъг от единичнитесградиилиинфраструктурата. Възрастта на едно зелено пространство може да варира от няколкостотингодини (напр.исторически паркове) до няколко години(напр.зелени покриви). Продължителността наживота—времето наединичната Nb S също може да варира, но целта е дългосрочната им поддръжка.