Инструментариум за трансгранично управление на извънредни ситуации в областта на водите в басейна на река Сава

Басейнът на река Сава в Югоизточна Европа обхваща близо 100 000 km² (т.е. 12 % от по-големия басейн на река Дунав, към който е част) и се простира в 6 държави, т.е. Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора, Сърбия и Словения. Вододелът включва селски райони, както и много големи градове (като Белград, Любляна, Сараево и Загреб) и приютява население от около 9 милиона души.

Басейнът и неговото население са застрашени от все по-чести екстремни метеорологични явления и наводнения, които излагат на риск безопасността на хората и поминъка им. Силните валежи и катастрофалните наводнения през пролетта на 2014 г. причиниха 79 смъртни случая и засегнаха повече от 2,5 милиона души чрез имуществени щети, икономически загуби и евакуации. Щетите бяха оценени на 3,8 милиарда евро (МКРЗи ISRBC, 2015 г.).

Освен това оттокът на замърсяване от наводнения в басейна на река Сава представлява значителна заплаха както за околната среда, така и за човешкото здраве. Подводните води носят смес от седименти, отломки, хранителни вещества и химикали от земеделски земи, включително течен тор и пестициди, замърсяващи водните пътища със седименти. Освен това структурните щети на инфраструктурата в рамките на водосборния басейн и възстановителните дейности след наводненията могат да доведат до изпускане на опасни вещества в реките[1]. Това застрашава както околната среда, така и хората. Поглъщането на патогени или тежки метали от замърсена вода или хранителни източници увеличава риска от опасности за здравето, като стомашно-чревни заболявания и в дългосрочен план сърдечносъдови заболявания, рак, диабет и увреждане на бъбреците (Rehmanet al., 2017 г.).

Югоизточна Европа е силно уязвима по отношение на наводненията, предизвикани от изменението на климата. Очаква се прогнозираното увеличение на валежите допълнително да засили опасността от наводнения в Източна Европа (Bednar-Friedl et al., 2022 г. ), като се прогнозират 13 % по-високи пикове на наводненията през 2011—2040 г.в сравнение с настоящия момент (1990—2013 г.) и 23 % по-високи пикове през 2071—2100г. ( De Roo et al., 2016 г.). Очаква се повишеният риск от наводнения да бъде най-голям в горната част на басейна и в основните притоци, т.е. реките Купа, Уна и Босна (De Roo et al., 2016 г.). Освен това социално-икономическите фактори в басейна на река Сава, като финансовата криза от 2007 г. и високата миграция от селските към градските райони, доведоха до застаряване на населението, неадекватна инфраструктура за управление на водите и липса на „устойчиви на изменението на климата“ жилища, което прави населението уязвимо (ЮНЕСКО, 2023 г.; Световна банка, 2015 г.).

[1] като наблюдаваното след наводненията през 2014 г. поради изпускането на течен оборски тор от повредената мина за антимон Stolice в потока Костайник и поради изпомпване на вода от наводнената въглищна мина Tamnava-Zapadno polje в река Колубара (РепубликаСърбия, 2014 г.)

Целта на прилагането на инструментите за управление на извънредни ситуации в областта на водите (WACOM) в рамките на Рамковото споразумение за басейна на река Сава (FASBR) е подобряването на трансграничното сътрудничество в басейна на река Сава и неговите системи за управление, за да се намалят рисковете за околната среда и общественото здраве, свързани с наводненията и случайното замърсяване.

Конкретните цели включват:

• да се справят с наводненията и случайното замърсяване при източника на проблемите, а не по-надолу по течението в друга юрисдикция;
• подобряване на обмена на информация и координацията на механизмите за реагиране при наводнения и замърсяване нагоре и надолу по веригата и като такива подобряване на тяхната ефикасност и ефективност;
• Свързване на държавите и секторите, участващи в управлението на бедствия, свързани с водите, управлението на водите и корабоплаването;
• Определяне и включване на ключови целеви участници за повишаване на осведомеността и подобряване на защитата на водните пътища, зоните, застрашени от наводнения, инфраструктурата, поминъка и човешкото здраве.

Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC) улесни, като част от своето рамково споразумение за басейна на река Сава (FASRB), разработването и прилагането на набор от решения за подпомагане на трансграничното сътрудничество в областта на управлението на водните ресурси. Инструментариумът от решения е насочен към три компонента, които са от ключово значение за управлението на извънредни ситуации в областта на водите, т.е. ситуационна осведоменост, комуникация и прогнозиране. В инструментариума се признава разнообразието от потенциални реакции при водни бедствия и сред участниците и се включва i) платформа за обмен на знания в реално време за координиране на реакцията при трансгранични аварии, ii) основан на ГИС модел на целия речен басейн, показващ наводнения и замърсяване в реално време и хипотетични наводнения и замърсяване, и iii) каталог на най-добрите практики за използване на разработения набор от инструменти за управление на бедствия:

1. 1. Инструментът за транснационална координация на инциденти[1] е онлайн централизирана система за докладване, която дава възможност за ефикасна и ефективна комуникация и обмен на знания в реално време между заинтересованите страни. Системата дава възможност на заинтересованите страни, участващи в смекчаването на трансграничен инцидент, свързан с наводнение или замърсяване, да документират всички задачи и действия на персонала в единна база данни. Инструментът следва стандартите на системата за командване на инциденти за управление на кризи, разработени като част от националната система на САЩ за управление на инциденти (ICS/NIMS). В случай на събитие заинтересованите страни подават доклади за дейността в база данни, която включва цялата информация за инцидента, т.е. всички „активиранищабове“и лицата, участващи в реакцията при бедствие, номерата за контакт и действията, които предприемат.
   2. Инструментът за транснационална ситуационна осведоменост интегрира динамична информация от различни равнища на управление и органи, които отговарят за управлението на събития, свързани с наводнения или замърсяване. Този инструмент допълва инструмента за транснационална координация на инциденти с допълнителна обща информация и моментна снимка на значими инциденти. Органите предоставят информация за дадено събитие чрез общ образец за докладване, за да информират за различните предприети мерки и да определят действията, които изискват транснационална координация.
      
      
2. Транснационалният инструмент за моделиране е базиран на ГИС инструмент за картографиране[2], предназначен да подпомага управлението на извънредни ситуации в района на река Сава и много от нейните основни притоци. Инструментът може да предвиди например разпределението на замърсяването въз основа на действителните зауствания в река Сава. Моделът за прогнозиране може да покаже колко време ще отнеме нефтеният разлив да достигне до районите надолу по течението до повече от месец предварително, в зависимост от местоположението и водния поток. Това улеснява планирането от страна на органите за гражданска защита и им дава възможност да планират и да се намесват на възможно най-ранен етап.
   
   
3. Каталогътна най-добрите практики съдържа почти 100 насоки относно използването на инструментите (i и ii). Насоките са придружени от две стратегии — една за реагиране при наводнения и една за реагиране при случайно замърсяване. В тях се очертават обосновката за прилагането на предложения инструментариум и различните процедури, свързани с координацията, моделирането и ситуационната осведоменост. Каталогът беше съставен и проверен от експерти по управление на водите и гражданска защита, както и от заинтересовани страни, участващи в управлението на риска в басейна на река Сава. 

Широката рамка за сътрудничество на ISRBC, чиито основи бяха положени още през 2002 г., улесни международното сътрудничество за разработване, предоставяне и прилагане на инструментариума. Проектът WACOM Interreg в рамките на Програмата за транснационално сътрудничество в Дунавското пространство за периода 2021—2027 г. даде възможност за разработване на инструментите.

[1] В началото на 2024 г. процедурната рамка за използването на инструмента за координация на инциденти все още беше в процес на приемане от работните органи на ISRBC.

[2] Моделът се основава отчасти на вече съществуващия инструмент SAVA GIS от Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC) и Системата за предупреждение за наводнения в Сава (FFWS).

В разработването на инструментариума и свързаната с него стратегия за използване участваха заинтересовани страни от държавите, които са част от Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC), включително Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Словения. Заинтересованите страни включваха публични органи, изследователи и заинтересовани страни от частния сектор и представляваха различни области на експертен опит, включително риска от бедствия и управлението на водите, гражданската защита и корабоплаването. Всички институции, отговарящи за гражданската защита, управлението на водите и корабоплаването и участващи в управлението на наводнения и извънредни ситуации, свързани със случайно замърсяване в река Сава, също са картографирани в обширна база данни.

Заинтересованите страни си сътрудничиха в дискусии на национални, присъствени и онлайн семинари за определяне, структуриране, разработване, оценка и валидиране на инструментите. Бяха организирани трансгранични „настолни учения“, включително сценарий за бедствие, за да се изпита и валидира използваемостта на инструментариума, да се обучат заинтересованите страни и да се изградят отношения на сътрудничество. И накрая, бяха проведени семинари за комуникация със заинтересованите страни, насочени към разпространение на инструментариума и повишаване на осведомеността относно необходимостта от трансгранично сътрудничество.

Съществуващата Международна комисия за басейна на река Сава (ISRBC)създаде солидна основа за улесняване на ангажираността и сътрудничеството на заинтересованите страни.

Успехът на инструментариума за предотвратяване на въздействието на наводненията и замърсяването върху обществото и околната среда се дължи на международното сътрудничество между много заинтересовани страни, ангажирани с общ подход за управление на риска. Силното участие на заинтересованите страни, улеснено от наличието на установена, широка рамка за сътрудничество, т.е. Международната комисия за басейна на река Спас (МКСР),осигури споделена, ясна визия за инструмента, неговия принос и стъпките за неговото прилагане, което допринесе за неговия успех. От 2023 г. насам успешното прилагане на инструментите и стратегиите се наблюдава ежегодно чрез показатели, които описват състоянието и напредъка в намаляването на риска от наводнения и замърсяване в 14 ключови области на интервенция[1].

Пречките включват трансграничното използване на инструментариума, в който участват заинтересовани страни от няколко държави от басейна на река Сава, които говорят различни езици и имат различен национален произход. Крайните продукти и инструменти са разработени на английски език, което може да създаде пречка за възприемането им в национален контекст, в който заинтересованите страни говорят на различен език. Освен това преминаването от съществуващите национални процедури за управление на инциденти към обща, транснационална рамка постави предизвикателства пред някои национални заинтересовани страни. Например по време на тежкото наводнение в Словения през август 2023 г. в страната бяха активирани приблизително 300 централи. Не всички заинтересовани страни обаче бяха добре запознати с инструментариума, за да се даде възможност за общо прилагане на инструментите и стратегиите, което би могло да подпомогне по-ефективната комуникация и прилагането на единни ответни мерки.

[1] Ключовите области на интервенция включват образование, финанси, управление, човешки ресурси, ИКТ, надзор, информация, инфраструктура, знания, логистика, организация, планиране, навигация и други.

Ролята на инструментариума и стратегията за неговото прилагане за подобряване на устойчивостта и защита на хората и околната среда от наводнения и замърсяване беше изпитана по време на наводненията в Словения през 2023 г. Агенциите и заинтересованите страни, които са участвали в оценката на инструментариума и са знаели как да го прилагат, успешно са използвали инструментите за дейности за реагиране при готовност за наводнения и са потвърдили тяхната функционалност и стойност. Все пак едно по-широко прилагане би могло допълнително да подобри комуникацията между няколко централни служби и ефикасността и ефективността на действията.

Разходите за разработване на инструментариума бяха малко над 2,9 милиона евро. Разходите са финансирани от транснационалната програма Interreg Danube, съфинансирана от други фондове на ЕС, като част от проекта WACOM. Необходими са допълнителни разходи за поддържане на прогнозния модел (2 човекомесеци годишно, като на всеки 5 години се добавят още 6 месеца за значителни подобрения на ИКТ); ежедневно управление и поддръжка на инструмента за координация от администратор; и обучение на органите, които ще използват инструментите (половин ден на (онлайн) обучителна сесия).

Рамковото споразумение за басейна на река Сава (FASRB)беше създадено за устойчивото развитие на региона чрез трансгранично сътрудничество в областта на водите. Страните по FASRB[1] (Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия, Словения) бяха задължени да създадат координирана система от мерки, дейности, предупреждения и аларми за управление на трансграничния ландшафт и неблагоприятните последици от наводненията.

Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC)беше създадена с цел прилагане на FASRB и улесняване на сътрудничеството между страните по FASRB по въпроси, свързани с басейна на река Сава. ISRBC улеснява поддръжката на компонентите на инструментариума.

При прилагането на FASRB страните вече се споразумяха за четири протокола[2], сред които от пряко значение за трансграничното управление на извънредни ситуации в областта на водите са Протоколът за предотвратяване на замърсяването на водите, причинено от корабоплаването, и Протоколът за защита от наводнения. Протоколът за извънредните ситуации подлежи на национални процедури през 2024 г., преди да бъде финализиран и приет. Протоколите формулират основата за прилагането на инструментариума.

Разработените инструменти и стратегия допринесоха за Декларацията за наводненията и аварийното замърсяване от Сава (Декларацията за FAP от Сава) и Стратегиите за реагиране при извънредни ситуации в басейна на река Сава(Sava STEER),управлявани от ISRBC.

[1] Албания и Черна гора не са страни по Рамковото споразумение за басейна на река Сава (FASRB), тъй като Албания обхваща само няколко квадратни километра от басейна на река Сава; като има предвид, че Черна гора не е приключила процедурата за пълноправно членство в Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC), след като тя стана независима през 2006 г., но представителите на страната участват активно във всички технически органи на ISRBC;

[2] Четирите протокола включват също Протокола за навигационния режим и Протокола за управление на седиментите.

Инструментариумът беше разработен в продължение на 1,5 години — между юли 2020 г. и декември 2022 г. След разработването, през 2023 г. ISRBC въведе инструмента за транснационално моделиране. Цялостното прилагане на инструмента за координация и ситуационна осведоменост, който е свързан с приемането на Протокола за извънредни ситуации на ISRBC за басейна на река Сава, продължава през 2024 г. Приемането на най-добри практики в различните страни непрекъснато се разширява.

Понастоящем наборът от инструменти функционира частично, като инструментът за моделиране на случайни нефтени разливи и прогнози за разсейване се използва активно от словенската гражданска защита (URSZR), докато се водят дискусии относно изпълнението на оставащия компонент.

Предвижда се наборът от инструменти да остане активен и да се поддържа в продължение на най-малко 10 години. Очаква се инструментите да продължат да бъдат от значение за органите и другите заинтересовани страни, управляващи рисковете от бедствия, тъй като прогнозите за изменението на климата показват по-голяма вероятност от наводнения в басейна на река Сава. Като се има предвид чувствителният към климата характер на този ландшафт, трансграничното сътрудничество е все по-необходимо за адекватно управление на бедствията, така че да се намалят рисковете за човешкото здраве и околната среда, поминъка и инфраструктурата. 

Dr. Primož Banovec

Scientific Associate within the Water Economic Institute (Vodno gospodarski inštitut), University of Ljubljana

Primoz.Banovec@fgg.uni-lj.si

WACOM_Транснационален инструмент за координиране на инциденти за управление на извънредни ситуации, свързани със случайно замърсяване от наводнения

WACOM_Транснационален инструмент за ситуационна осведоменост за управление на извънредни ситуации, свързани със случайно замърсяване от наводнения

WACOM_Transnational modeling tool for flood-accidental pollution emergency management (Транснационален инструмент за моделиране за управление на извънредни ситуации, свързани със случайно замърсяване от наводнения)

WACOM Транснационален каталог на най-добрите управленски практики

WACOM_Транснационална база данни за най-добри управленски практики

Ръководство за внедряване на WACOM_Sava STEER

WACOM_Strategies for emergency response for floods in the Sava River Basin