Инструментариум за трансгранично управление на извънредни ситуации във водите в басейна на река Сава

Басейнът на река Сава в Югоизточна Европа обхваща близо 100000 км 2⁽ т.е. 12 % от по-големия басейн на река Дунав, към който е част) и обхваща 6 държави, т.е. Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора, Сърбия и Словения. Вододелът включва селските райони, както и много големи градове (като Белград, Любляна, Сараево и Загреб) и е домакин на население от около 9 милиона души.

Басейнът и населението му са застрашени от все по-чести екстремни метеорологични явления и наводнения, което излага на риск безопасността и поминъка на хората. Тежките валежи и катастрофалните наводнения през пролетта на 2014 г. причиниха 79 смъртни случая и засегнаха повече от 2,5 милиона души поради имуществени щети, икономически загуби и евакуации. Щетите бяха оценени на 3,8 милиарда евро (ICPDR и ISRBC, 2015 г.).

Също така оттичането на замърсяването от наводненията в басейна на река Сава представлява значителна заплаха както за околната среда, така и за човешкото здраве. Наводнените води носят смес от седименти, отломки, хранителни вещества и химикали от земеделски земи, включително течен тор и пестициди, замърсяващи водните пътища със седименти. Освен това структурните щети на инфраструктурата в рамките на вододела и дейностите по възстановяване след наводнения могат да отделят опасни вещества в реките[1]. Това застрашава околната среда, както и хората. Поглъщането на патогени или тежки метали от замърсена вода или хранителни източници увеличава риска от опасности за здравето, като стомашно-чревни заболявания и, в дългосрочен план, сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет и увреждане на бъбреците (Rehman et al., 2017 г.).

Югоизточна Европа е силно уязвима от наводнения, предизвикани от изменението на климата. Очаква се прогнозираното увеличение на валежите да засили допълнително опасностите от наводнения в Източна Европа (Bednar-Friedl et al., 2022 г.),като се прогнозират 13 % по-високи пикове на наводненията през 2011—2040 г. в сравнение с днешните (1990—2013 г.) и 23 % по-високи пикове през 2071—2100 г. (De Roo et al., 2016 г.). Очаква се увеличеният риск от наводнения да бъде най-голям в горната част на басейна и в основните притоци, т.е. реките Купа, Уна и Босна (De Roo et al., 2016 г.). Освен това социално-икономическите фактори в басейна на река Сава, като финансовата криза от 2007 г. и високата миграция между селските и градските райони, доведоха до застаряване на населението, неадекватна инфраструктура за управление на водите и липса на „устойчиви на изменението на климата“ жилища, което прави населението уязвимо (ЮНЕСКО, 2023 г.; Световна банка, 2015г.

[1] както се вижда след наводненията през 2014 г., дължащи се на изпускането на течен тор от повредената мина за антимон „столиче„в потока Костайник и поради изпомпването на вода от наводнената въглищна мина „Тамнава-Западно поле“ в река Колубара (Република Сърбия, 2014 г.)

Целта на прилагането на инструментите за управление на извънредни ситуации в областта на водите (WACOM) в рамките на Рамковото споразумение за басейна на река Сава (FASBR) е подобряването на трансграничното сътрудничество между басейна на река Сава и неговите системи за управление, за да се намалят рисковете за околната среда и общественото здраве, свързани с наводненията и случайното замърсяване.

Специфичните цели включват:

• Справяне с наводненията и случайното замърсяване при източника на проблемите, а не по-надолу в друга юрисдикция;
• Да се подобри обменът на информация и координацията на механизмите за реагиране при наводнения и замърсяване нагоре и надолу по веригата и като такива да се подобри тяхната ефикасност и ефективност;
• Свързване на държави и сектори, участващи в управлението на бедствия, свързани с водите, управлението на водите и корабоплаването;
• Идентифициране и включване на ключови целеви участници за повишаване на осведомеността и подобряване на защитата на водните пътища, предразположените към наводнения зони, инфраструктурата, поминъка и човешкото здраве.

Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC) улесни, като част от своето рамково споразумение за басейна на река Сава(FASRB), разработването и прилагането на инструментариум за решения в подкрепа на трансграничното сътрудничество в областта на управлението на водните ресурси. Наборът от решения разглежда три компонента, които са ключови за управлението на извънредни ситуации във водите, т.е. ситуационна осведоменост, комуникация и прогнозиране. В инструментариума се признава разнообразието на потенциалните реакции при водни бедствия и сред участващите участници и i) платформа за обмен на знания в реално време за координиране на реакцията при трансгранични аварии, ii) основан на ГИС модел на целия речен басейн, показващ в реално време и хипотетично наводнения и замърсяване, и iii) каталог на най-добрите практики за използване на разработения набор от инструменти за управление на бедствия:

1. 1. Инструментът за транснационална координация на инциденти[1] е онлайн, централизирана система за докладване, която дава възможност за ефикасна и ефективна комуникация и обмен на знания в реално време между заинтересованите страни. Системата дава възможност на заинтересованите страни, участващи в смекчаването на трансгранични инциденти с наводнения или замърсяване, да документират всички задачи и действия на персонала в единна база данни. Инструментът следва стандартите на системата за управление на кризи, разработени като част от националната система за управление на инциденти на САЩ (ICS/NIMS). В случай на събитие заинтересованите страни представят доклади за дейността в база данни, която интегрира цялата информация за инцидента, т.е. всички „активирани щабове“ и лицата, участващи в реакцията при бедствия, номерата за контакт и действията, които предприемат.
   2. Транснационалният инструмент за ситуационна осведоменост включва динамична информация от различни равнища на управление и органи, които отговарят за управлението на събитие, свързано с наводнения или замърсяване. Този инструмент допълва инструмента за транснационална координация на инциденти с допълнителна обща информация и моментна снимка на значими инциденти. Органите предоставят информация за дадено събитие чрез общ образец за докладване, за да информират за различните предприети мерки и да определят действията, които изискват транснационална координация.
      
      
2. Транснационалният инструмент за моделиране е инструмент за картографиране въз основа на ГИС[2], предназначен да подпомага управлението на извънредни ситуации в района на река Сава и много от нейните основни притоци. Инструментът може да прогнозира, например, разпределението на замърсяването въз основа на действителните зауствания в река Сава. Моделът на прогнозиране може да покаже колко време ще отнеме нефтен разлив, за да достигне районите надолу по веригата до повече от месец предварително, в зависимост от местоположението и водния поток. Това улеснява планирането от страна на органите за гражданска защита и им дава възможност да планират и да се намесват на възможно най-ранен етап.
   
   
3. Каталогът на най-добрите практики съдържа почти 100 насоки относно използването на инструментите (i и ii). Насоките се придружават от две стратегии — една за реагиране при наводнения и една за случайни реакции на замърсяване. Те очертават обосновката за прилагането на предложения набор от инструменти и различните процедури, свързани с координацията, моделирането и ситуационната осведоменост. Каталогът е съставен и проверен от експерти по управление на водите и гражданска защита, както и от заинтересовани страни, участващи в управлението на риска в басейна на река Сава. 

Голямата рамка за сътрудничество на ISRBC, която вече беше положена през 2002 г., улесни международното сътрудничество за разработване, изпълнение и прилагане на инструментариума. Проектът WACOM Interreg в рамките на Програмата за транснационално сътрудничество в региона на река Дунав за периода 2021—2027 г. даде възможност за разработването на инструментите.

[1] В началото на 2024 г. процедурната рамка за използването на инструмента за координиране на инциденти все още е в процес на приемане от работните органи на ISRBC.

[2] Моделът отчасти се основава на вече съществуващия инструмент SAVA GIS от Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC) и системата за прогнозиране на наводненията в Сава ( FFWS).

Разработването на инструментариума и свързаната с него стратегия за използване включваха заинтересовани страни от държавите, които са част от Международната комисия за басейна на река Сава (ISRBC), включително Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Словения. Заинтересованите страни включваха публични органи, изследователи и заинтересовани страни от частния сектор и представляваха различни области на експертен опит, включително риска от бедствия и управлението на водите, гражданската защита и корабоплаването. Всички институции, които отговарят за гражданската защита, управлението на водите и корабоплаването и участват в управлението на наводненията и извънредните ситуации при случайно замърсяване в река Сава, също са картографирани в обширна база данни.

Заинтересованите страни си сътрудничиха в дискусии на национални, присъствени и онлайн семинари за определяне, структуриране, разработване, оценка и валидиране на инструментите. Бяха организирани трансгранични „настолни учения“, включително сценарий за бедствие, с цел изпитване и валидиране на използваемостта на инструментариума, обучение на заинтересованите страни и изграждане на отношения на сътрудничество. И накрая, бяха проведени семинари за комуникация със заинтересованите страни, насочени към разпространение на инструментариума и повишаване на осведомеността относно необходимостта от трансгранично сътрудничество.

Съществуващата Международна комисия за басейна на река Сава (ISRBC) създаде солидна основа за улесняване на ангажираността и сътрудничеството на заинтересованите страни.

Успехът на инструментариума за предотвратяване на последиците за обществото и околната среда от наводненията и замърсяването се дължи на международното сътрудничество между много заинтересовани страни, ангажирани с общ подход за управление на риска. Силното участие на заинтересованите страни, улеснено от наличието на установена, широка рамка за сътрудничество, т.е. Международната комисия за опазване на речните басейни(ISRBC), осигури споделена, ясна визия за инструмента, неговия принос и стъпките за неговото прилагане, което допринесе за неговия успех. От 2023 г. насам успешното прилагане на инструментите и стратегиите се наблюдава ежегодно чрез показатели, които описват състоянието и напредъка в намаляването на риска от наводнения и замърсяване в 14 ключови области на интервенция[1].

Пречките включват трансграничното използване на инструментариума, в който участват заинтересовани страни от няколко държави от басейна на река Сава, които говорят различни езици и имат различен национален произход. Крайните продукти и инструменти са разработени на английски език, което може да създаде бариера за възприемане в национален контекст, в който заинтересованите страни говорят различен език. Освен това преминаването от съществуващите национални процедури за управление на инциденти към обща, транснационална рамка постави предизвикателства пред някои национални заинтересовани страни. Например по време на тежкото наводнение в Словения през август 2023 г. в страната са активирани около 300 щаба. Не всички заинтересовани страни обаче бяха добре запознати с инструментариума, за да се даде възможност за общо прилагане на инструментите и стратегиите, което би могло да подпомогне по-ефективната комуникация и прилагането на единни отговори.

[1] Ключовите области на интервенция включват образование, финанси, управление, човешки ресурси, ИКТ, надзор, информация, инфраструктура, знания, логистика, организация, планиране, навигация и други.

Ролята на инструментариума и стратегията за неговото изпълнение за подобряване на устойчивостта и защита на хората и околната среда от наводнения и замърсяване бяха тествани по време на наводненията в Словения през 2023 г. Агенциите и заинтересованите страни, които са участвали в оценката на инструментариума и са знаели как да го прилагат, успешно са използвали инструментите за действия за реагиране при наводнения и са потвърдили тяхната функционалност и стойност. Все пак по-широкото прилагане би могло допълнително да подобри комуникацията между няколко централи и ефикасността и ефективността на действията.

Разходите за разработване на инструментариума бяха малко над 2,9 млн. евро. Разходите са финансирани от Транснационалната програма Interreg Дунав, съфинансирана от други фондове на ЕС, като част от проекта WACOM. Необходими са допълнителни разходи за поддържане на модела на прогнозиране (2 човекомесеци годишно, като на всеки 5 години допълнителни 6 месеца за значителни подобрения в областта на ИКТ); ежедневно управление и поддръжка на инструмента за координация от администратор; и обучение на органите, които ще използват инструментите (половин ден на (онлайн) обучение).

Рамковото споразумение за басейна на река Сава (FASRB)беше създадено за устойчивото развитие на региона чрез трансгранично сътрудничество в областта на водите. Страните по FASRB[1] (Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия, Словения) бяха задължени да създадат координирана система от мерки, дейности, предупреждения и аларми за управление на трансграничния ландшафт и неблагоприятните последици от наводненията.

Международната комисия за басейна на река Сава(ISRBC) беше създадена с цел прилагане на FASRB и улесняване на сътрудничеството между страните по FASRB по въпроси, свързани с басейна на река Сава. ISRBC улеснява поддръжката на компонентите на инструментариума.

При прилагането на FASRB страните вече са се споразумели по четири протокола[2], сред които от пряко значение за трансграничното управление на извънредни ситуации в областта на водите са Протоколът за предотвратяване на замърсяването на водите, причинено от корабоплаването, и Протоколът за защита от наводнения. Протоколът относно извънредните ситуации е предмет на национални процедури през 2024 г. преди неговото финализиране и приемане. Протоколите формулират основата за прилагането на инструментариума.

Разработените инструменти и стратегия допринесоха за Декларацията за наводненията и случайното замърсяване на река Сава (Декларация от Sava FAP) и за стратегиите за реагиране при извънредни ситуации в басейна на рекаСава (Sava STEER), управлявани от ISRBC.

[1] Албания и Черна гора не са страни по Рамковото споразумение за басейна на река Сава (FASRB), тъй като Албания обхваща само няколко квадратни километра от басейна на река Сава; като има предвид, че Черна гора не е приключила процедурата за пълноправно членство в Международната комисия за басейна на река Сава ( ISRBC), след като стана независима през 2006 г., но представителите на страната участват активно във всички технически органи на ISRBC.

[2] Четирите протокола включват също Протокола за режима на корабоплаване и Протокола за управление на утайките.

Наборът от инструменти беше разработен в продължение на 1,5 години, между юли 2020 г. и декември 2022 г. След разработването, през 2023 г. ISRBC въведе инструмента за транснационално моделиране. Пълното прилагане на инструмента за координация и ситуационна осведоменост, който е свързан с приемането на Протокола за извънредното положение на ISRBC за басейна на река Сава, продължава през 2024 г. Възприемането на най-добрите практики в различните страни непрекъснато се разширява.

Понастоящем наборът от инструменти функционира частично, като инструментът за моделиране на случайни нефтени разливи и предвиждания за разпръскване се използва активно от словенската гражданска защита (URSZR), а в момента се провеждат дискусии относно изпълнението на оставащия компонент.

Предвижда се наборът от инструменти да бъде поддържан и поддържан в продължение на най-малко 10 години. Очаква се инструментите да продължат да бъдат от значение за органите и другите заинтересовани страни, които управляват рисковете от бедствия, тъй като прогнозите за изменението на климата показват по-голяма вероятност от наводнения в басейна на река Сава. Предвид чувствителния по отношение на климата характер на този ландшафт, трансграничното сътрудничество е все по-необходимо за адекватно управление на бедствията, за да се намалят рисковете за човешкото и екологичното здраве, поминъка и инфраструктурата. 

Dr. Primož Banovec

Scientific Associate within the Water Economic Institute (Vodno gospodarski inštitut), University of Ljubljana

Primoz.Banovec@fgg.uni-lj.si

WACOM_Транснационален инструмент за координиране на инциденти за управление на извънредни ситуации при наводнения

WACOM_Транснационален инструмент за ситуационна осведоменост за управлението на извънредни ситуации при наводненияи аварии

WACOM_Транснационален инструмент за моделиране за управление на извънредни ситуации при наводнения

Каталог на най-добрите практики за управление на Wacom

WACOM_Транснационална база данни за най-добри управленски практики

WACOM_Sava STEER Ръководство за изпълнение

WACOM_Стратегии за реагиране при извънредни ситуации при наводнения в басейна на река Сава