Създаване на системи за ранно предупреждение

Системите за ранно предупреждение (СРП) са ключови елементи на адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия и имат за цел да избегнат или намалят щетите, причинени от опасности. За да бъдат ефективни, системите за ранно предупреждение трябва да включват активно хората и общностите, изложени на риск от редица опасности, да улесняват общественото образование и осведоменост за рисковете, да разпространяват ефикасно послания и предупреждения и да гарантират, че е налице постоянно състояние на готовност и че са възможни ранни действия. Значението на ефективната система за ранно предупреждение се състои в признаването на ползите от нея от местните хора.

Системите за ранно предупреждение за рискове, свързани с климата, трябва да разчитат на солидна научна и техническа основа и да се съсредоточават върху хората или секторите, изложени в най-голяма степен на риск. Това предполага възприемането на системен подход, включващ всички съответни рискови фактори, независимо дали произтичат от климатичните опасности или социалната уязвимост, както и от краткосрочни или дългосрочни процеси. Системите за ранно предупреждение включват откриване, анализ, прогнозиране и след това разпространение на предупреждения, последвано от вземане на решения за реагиране и прилагане. В много части на света съществуват такива системи за наблюдение, прогнозиране и предупреждаване на хората например за тропически циклони, наводнения, бури, цунами, лавини, торнадо, силни гръмотевични бури, вулканични изригвания, екстремни горещини и студове, горски пожари, суша и др. За да бъде ефективна и пълна, системата за ранно предупреждение трябва да включва четири взаимодействащи си елемента, а именно: i) знания за риска, ii) услуги за наблюдение и предупреждение, iii) разпространение и комуникация и iv) способност за реагиране.

В Европа има значителен опит със системите за ранно предупреждение, особено що се отнася до риска от наводнения и внезапни наводнения, бури, горски пожари, горещи вълни и суши. Системите за ранно предупреждение са пряко свързани с различни сектори, които са основно засегнати от рискове, свързани с климата, като здравеопазване, намаляване на риска от бедствия, селско стопанство, горско стопанство, сгради, крайбрежни и градски райони. Други могат косвено да се възползват от системите за ранно предупреждение, като например транспортния сектор, ако пътищата или железопътните линии са затворени предварително, преди хората да бъдат неблагоприятно засегнати, или туризма, когато се гарантира, че туристическите групи са предупредени да имат достъп до определена зона или да избягват дейности на открито по време на екстремни метеорологични периоди.

Някои СРП предоставят услуги и продукти за повече от конкретен риск, свързан с климата. Meteoalarm е съвместно усилие на EUMETNET (Мрежата на европейските метеорологични служби), която предоставя сигнали в Европа за екстремни метеорологични явления, включително проливни дъждове с риск от наводнения, силни гръмотевични бури, силни ветрове, горещи вълни, горски пожари, мъгла, сняг или екстремни студове с виелици, лавини или тежки крайбрежни приливи и отливи. Услугата на „Коперник“ в областта на изменението на климата (C3S) предоставя надеждни висококачествени данни за климата и съобразена с нуждите информация за социално-икономическите сектори на европейско равнище, които със сигурност са от значение за адаптирането към изменението на климата. Също така Центърът за данни за риска на Центъра за знания в областта на управлението на риска от бедствия (DRMKC), управляван от ГД „Съвместен изследователски център“, предоставя подбрани данни за риска за целия ЕС чрез хостинг на набори от данни и чрез свързване с национални платформи.

Други СРП са насочени към специфични рискове и/или сектори, свързани с климата, включително общоевропейските примери, посочени в следващия текст. Освен тези широкомащабни инициативи, СРП са разработени и приложени и на по-ниски равнища (национално, поднационално и местно), например в: i) Австрия, където е разработена СРП за железопътния транспорт; ii) ) North Macedonia с акцент върху горещите вълни и като част от действията за изпълнение на националния план за действие за топлинно оздравяване; iii) Татабаня (Унгария), за да се предостави информация за градските горещини и горските пожари; iv) регион Емилия-Романя (Италия), където е разработен регионален уеб портал за предупреждение за времето успоредно с разработването и усъвършенстването на технологии за хидрометеорологичен мониторинг в реално време и широкообхватна програма за комуникация на риска, и v) Sogn og Fjordane (Норвегия), занимаващ се с множество опасности (аваланчи, свлачи, бури и наводнения).

Топлинни вълни и екстремна топлина

От 2000 г. насам Европа преживя няколко екстремни летни горещи вълни (вж. показателя на ЕАОС „Световна и европейска температура“), които доведоха до висока смъртност и социално-икономически последици. Очаква се топлинните вълни да станат по-чести и да продължат по-дълго в цяла Европа през този век и при всички сценарии на RCP. При сценарий с високи емисии (RCP8.5) много екстремни топлинни вълни (много по-силни от топлинните вълни през 2003 г. или 2010 г.) се очаква да се появяват толкова често, колкото на всеки 2 години през втората половина на 21-ви век. Въздействието ще бъде особено силно в Южна Европа. В отговор на този риск за човешкото здраве, както и за различни сектори, свързани с икономиката, много държави въведоха системи за ранно предупреждение, свързани с топлината, като възможност за адаптиране. В европейски мащаб EuroHEAT действа като инструмент за подпомагане на вземането на решения в областта на климата във връзка с топлинната енергия.

Суша

Тежестта и честотата на сушите изглежда са се увеличили в някои части на Европа (вж. показателя на ЕАОС „Метеорологични и хидроложки суши“), по-специално в южните и югоизточните региони. Очаква се сушите да се увеличат по честота, продължителност и тежест в по-голямата част от континента. Според 5-ия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата най-голямо увеличение се прогнозира за Южна Европа, където конкуренцията между различните потребители на вода, като например селското стопанство, промишлеността, туризма и домакинствата, вероятно ще се увеличи. Европейската обсерватория за сушите (EDO) съдържа свързана със сушите информация от различни източници на данни. Различните инструменти дават възможност за показване и анализиране на информация, свързана със сушите, докато услугата „Новини за сушите“ предоставя преглед на ситуацията в случай на предстоящи суши.

Наводнение

Броят на много тежките наводнения в Европа се е увеличил през периода 1980—2010 г., но с голяма междугодишна променливост, дължаща се на различни причини: по-добро докладване, промени в земеползването и увеличаване на обилните валежи в някои части на Европа. Очаква се изменението на климата да засили хидроложкия цикъл и да увеличи появата и честотата на наводненията в големи части на Европа. Плувиалните наводнения и внезапните наводнения, предизвикани от интензивни местни валежи, вероятно ще станат по-чести в цяла Европа (вж. показателя на ЕАОС „Речни наводнения“). Крайбрежните бури и наводнения са най-честите и скъпи екстремни метеорологични явления в Европа, които представляват 69 % от общите природни катастрофални загуби. През 2010 г. например Франция почти не беше засегната от зимната буря „Синтия“ с 51 жертви и щети в размер на над 1,5 милиарда евро (ЕАОС, 2013 г.). Повишената способност за прогнозиране на пиковите зауствания остава най-важната неструктурна мярка за защита от наводнения. Сроковете за предупреждение за наводнения от 3 до 10 дни дават възможност за въвеждане на необходимите мерки за гражданска защита и спешни мерки, като се свеждат до минимум въздействията по отношение на човешкия живот и икономическите загуби. Европейската система за осведоменост за наводненията (EFAS) подкрепя подготвителните мерки преди големи наводнения, особено в големите транснационални речни басейни и в цяла Европа като цяло. EFAS е разработена и изпитана в Съвместния изследователски център в тясно сътрудничество с националните хидроложки и метеорологични служби, Европейската гражданска защита и други научноизследователски институти.

Пожар

Рискът от пожари зависи от много фактори: изменението на климата, растителността, практиките за управление на горите и други социално-икономически фактори. При по-топъл климат в цяла Европа се прогнозира по-тежко време за пожари и вследствие на това разширяване на зоната, предразположена към пожари, и по-дълги сезони на пожари. Въздействието на пожарите е особено силно в Южна Европа (вж. показателя на ЕАОС „Горски пожари“). Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) подпомага службите, отговарящи за опазването на горите от пожари в държавите от ЕС, и предоставя на службите на Европейската комисия и на Европейския парламент актуална и надеждна информация за пожарите в дивите земи. EFFIS работи с модул, който генерира дневни карти от 1 до 9 дни на прогнозираното ниво на опасност от пожар, като използва цифрови прогнози за времето. Модулът е активен през цялата година, въпреки че ядрото на сезона на горските пожари в повечето страни е от 1 март ^до 31 октомври.

Свързани със здравето рискове: векторно преносими заболявания и аероалергени

Глобализацията и промените в околната среда, социалните и демографските детерминанти и капацитетът на здравната система са значителни фактори за инфекциозни заболявания, които могат да действат и като прекурсори на епидемии. По този начин наблюдението на промените в тези водачи може да помогне за предвиждане или дори прогнозиране на нарастването на инфекциозните заболявания. Изменението на климата може да промени географските обхвати на векторно преносимите заболявания в Европа, поради което ранното предупреждение става още по-важно (вж. показателя на ЕАОС „векторно преносими заболявания“). За Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) се предлага прототип на системи за ранно предупреждение за векторно-борни заболявания в Европа: екологичните/климатичните и социално-икономическите фактори нагоре по веригата на заболяванията могат да осигурят необходимото време за бърза реакция в областта на общественото здраве, за да се ограничат човешките и финансовите разходи, свързани с появата и разпространението на векторно предавани заболявания в ЕС.

Повишаващите се температури, причинени от изменението на климата, означават, че растенията и дърветата цъфтят по-рано и за по-дълго, удължавайки страданието на много хора с алергии към цветен прашец. Европейската мрежа за аероалергени (EAN) е набор от данни за полена и гъбичните спори на европейските информационни услуги за полена, отделните места за измерване и доставчиците на данни извън Европа. Мрежата обхваща 38 държави и повече от 600 места за измерване. Базата данни EAN е основният инструмент за прогнози за полен и следователно е абсолютно необходима за информационното обслужване за полен в цяла Европа. Развитието на дейностите по предоставяне на услуги през последните години (включително европейските карти на товарите, поленовия дневник за страдащите от алергии към полени и персонализираната информация за полени) не би било възможно без европейската база данни за полени. Услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“ (CAMS) създаде партньорство с Европейската мрежа за аероалергени (EAN) и проучва технологии за автоматично наблюдение на полена в почти реално време в цяла Европа.

За да се поддържа система за ранно предупреждение, е необходимо да има силен политически ангажимент и траен институционален капацитет, който от своя страна зависи от обществената осведоменост. Обществената осведоменост и подкрепа често са високи веднага след голямо бедствие; такива моменти могат да бъдат използвани за укрепване и осигуряване на устойчивостта на системите за ранно предупреждение. Неправилното използване на система за ранно предупреждение би могло да доведе до значително увеличаване на въздействието върху засегнатото население. Правилната комуникация и надеждността на институцията са основна предпоставка за ефективна система за ранно предупреждение. Ранното предупреждение също трябва да бъде оценено съвместно с ползвателите, за да се гарантира, че предоставената информация е насочена към нуждите на ползвателите и че очакваните мерки се предприемат въз основа на предоставената информация. Следователно от значение е известна степен на съвместно разработване и съвместно проектиране с ползвателите.

Анализът и подготовката на информацията са особено важни точки от веригата за ранно предупреждение. Отговорните лица, отговорни за вземането на решения, обикновено се сблъскват с огромни количества структурирани и неструктурирани данни. За да се даде възможност за надеждно ранно предупреждение, наличните данни трябва да бъдат предварително подбрани, анализирани и подготвени. Лицата, отговорни за вземането на решения, следва да разполагат с надеждно и управляемо количество информация за предприемане на превантивни мерки. Ограниченията включват също така непозволяване на неклиматични объркващи фактори, ограничена географска или времева разделителна способност или липса на оценка на прогнозната валидност.

Едно от основните предизвикателства пред СРП е създаването на ясни институционални договорености и капацитет на национално и местно равнище, които подкрепят устойчивото развитие на капацитета за реагиране на обществеността и институциите. Общественото разбиране и доверие в системата идва със знания и осведоменост от страна на крайните потребители на системата и убедителни резултати от страна на доставчика на обществени услуги.

Системите за ранно предупреждение обикновено са икономически ефективни неструктурни мерки. Тяхната цена, която не е незначителна в абсолютно изражение, е изключително ниска в сравнение с потенциалния размер на загубите, които тези системи позволяват да се намалят. Необходими са ресурси за поддържане на системата и за по-нататъшното ѝ подобряване. Освен това системата за ранно предупреждение функционира добре само ако мрежата от метеорологични и хидроложки станции е добре установена и съответно поддържана. Наличието на друга актуализирана информация е също толкова важно за целевите системи за ранно предупреждение, както например в случай на векторно преносими болести, аероалергени, състояние на растителността и др.

Системите за ранно предупреждение са важна адаптивна мярка за изменението на климата, като използват интегрирани комуникационни системи в подкрепа на различни сектори и общности, за да се подготвят за събития, свързани с климата. Успешната СРП спасява човешки живот, инфраструктура, земя и работни места и подкрепя дългосрочната устойчивост. Системите за ранно предупреждение имат за цел да подпомагат държавните служители и администраторите, както и участниците от частния сектор, общностите и физическите лица при планирането, спестяването на пари в дългосрочен план и защитата на икономиките.

Европейските и общоевропейските системи за ранно предупреждение и откриване на природни бедствия, причинени от метеорологични условия (като EFAS, EFFIS и Европейската обсерватория за сушите), осигуряват добавена стойност, която надхвърля националните усилия за трансгранично сътрудничество.

От финансова гледна точка ЕС е осигурил последователни инвестиции в стратегиите, свързани със системата за ранно предупреждение. Например COPERNICUS е европейската програма за създаване на европейски капацитет за наблюдение на Земята. Услугите на COPERNICUS, например услугите на COPERNICUS във връзка с изменението на климата, са посветени на мониторинга и прогнозирането на подсистемите на Земята и допринасят пряко за мониторинга на изменението на климата. Услугите на COPERNICUS са насочени и към услуги за управление на извънредни ситуации (напр. в случай на природни бедствия, горски пожари, технологични аварии или хуманитарни кризи) и въпроси, свързани със сигурността (напр. морско наблюдение, граничен контрол).

Политиката, насочена към специфични рискове, свързани с климата, може да играе роля за стимулиране на разработването на СРП. Например в рамковите директиви на ЕС за наводненията и водите се предвижда, че в плановете за управление на риска от наводнения се вземат предвид системите за прогнозиране и ранно предупреждение за наводнения. Всъщност подобрените прогнози за наводненията са в националната програма за адаптация на много европейски държави. Друг пример е EFAS, която е в пълно съответствие със съобщението на ЕК „Към по-силна реакция на Европейския съюз при бедствия“, прието и одобрено от Съвета през 2010 г., в което се подчертава значението на засилването на съгласуваните действия в случай на природни бедствия, включително наводнения, които са сред най-скъпоструващите природни бедствия в ЕС.

Проектирането и внедряването на система за ранно предупреждение обикновено изискват от 1 до 5 години в зависимост от конкретната цел и характеристиките на системата.

Срокът на експлоатация на СРП обикновено е дълъг, но зависи от наличното финансиране за поддръжката и актуализирането на СРП, както и за поддръжката на измервателната мрежа, поддържаща системата за ранно предупреждение.