Създаване на системи за ранно предупреждение

Системите за ранно предупреждение (СРП) са ключови елементи от адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия и имат за цел да избегнат или намалят щетите, причинени от опасности. За да бъдат ефективни, системите за ранно предупреждение трябва да включват активно хората и общностите, изложени на риск от редица опасности, да улесняват общественото образование и осведомеността за рисковете, да разпространяват ефективно посланията и предупрежденията и да гарантират, че е налице постоянно състояние на готовност и че са възможни ранни действия. Значението на ефективната система за ранно предупреждение се състои в признаването на ползите от нея от страна на местното население.

Системите за ранно предупреждение за рискове, свързани с климата, трябва да се основават на солидна научна и техническа основа и да се съсредоточат върху хората или секторите, изложени най-вече на риск. Това предполага приемането на системен подход, включващ всички съответни рискови фактори, независимо дали произтичат от климатични опасности или социални уязвимости, както и от краткосрочни или дългосрочни процеси. Системите за ранно предупреждение включват откриване, анализ, прогнозиране и след това разпространение на предупреждения, последвано от вземане на решения за реагиране и прилагане. Такива системи са въведени в много части на света, за да наблюдават, прогнозират и предупреждават хората, например за тропически циклони, наводнения, бури, цунами, лавини, торнадо, тежки гръмотевични бури, вулканични изригвания, екстремни горещини и студ, горски пожари, суша и т.н. За да бъде ефективна и завършена, системата за ранно предупреждение трябва да включва четири взаимодействащи елемента, а именно: I) познания за риска, ii) услуги за наблюдение и предупреждение, iii) разпространение и комуникация и iv) способност за реагиране.

В Европа има значителен опит със системите за ранно предупреждение, особено що се отнася до риска от наводнения и наводнения, бурите, горските пожари, горещите вълни и сушите. Системите за ранно предупреждение са пряко свързани с различни сектори, които са основно засегнати от рискове, свързани с климата, като здравето, намаляването на риска от бедствия, селското стопанство, горското стопанство, сградите, крайбрежните и градските райони. Други могат косвено да се възползват от системи за ранно предупреждение като транспортния сектор, ако пътищата или железопътните линии са затворени предварително, преди хората да бъдат засегнати неблагоприятно, или от туризма, когато се гарантира, че туристическите групи са предупредени за достъп до определен район или за избягване на дейности на открито по време на екстремни метеорологични периоди.

Някои СРП предоставят услуги и продукти за повече от специфичен риск, свързан с климата. Meteoalarm е съвместно усилие на EUMETNET (Мрежата на европейските метеорологични услуги), което предоставя сигнали в Европа за екстремни метеорологични събития, включително проливни дъждове с риск от наводнения, тежки гръмотевични бури, бурни ветрове, горещи вълни, горски пожари, мъгла, сняг или екстремен студ с виелици, лавини или тежки крайбрежни приливи. Услугата „Коперник“ във връзка с изменението на климата (C3S) предоставя надеждни висококачествени данни за климата и адаптирана информация за социално-икономическите сектори на европейско равнище, които със сигурност са от значение за адаптирането към изменението на климата. Също така Центърът за данни за риска на Центъра за знания в областта на управлението на риска от бедствия (DRMKC), управляван от ГД JRC, предоставя курирани данни за риска в целия ЕС чрез хостинг на набори от данни и чрез свързване с национални платформи.

Други СРП са съсредоточени върху специфични рискове и/или сектори, свързани с климата, включително общоевропейските примери, посочени в следващия текст. Освен тези мащабни инициативи, СРП са разработени и приложени и на по-ниско равнище (на национално, поднационално и местно равнище), например в: I) Австрия, където е разработена СРП за железопътния транспорт (ii) Северна Македония с акцент върху горещите вълни и като част от действията за изпълнение на националния план за действие за топлинно лечение; III) Татабаня (Унгария), да сигнализира за градски топлинни вълни и горски пожари; IV) регион Емилия Романя (Италия), където е разработен регионален уеб портал за предупреждение за времето успоредно с разработването и усъвършенстването на хидрометеорологични технологии в реално време и широко разпространена програма за комуникация на риска, и v) Sogn og Fjordane ( Норвегия), занимаващ се с множество опасности (абланци, свлачища, бури и наводнения).

Горещи вълни и екстремна топлина

От 2000 г. насам в Европа се наблюдават няколко екстремни летни горещи вълни (вж. показателя за ЕАОС „Глобална и европейска температура“), които доведоха до висока смъртност и социално-икономическо въздействие. Предвижда се топлинните вълни да станат по-чести и да продължат по-дълго в цяла Европа през този век и при всички сценарии на RCP. При сценарий с високи емисии (RCP8.5) се предвижда много екстремните топлинни вълни (много по-силни от топлинните вълни от 2003 г. или 2010 г.) да се появяват толкова често, колкото на всеки 2 години през втората половина на 21^-ви век. Въздействието ще бъде особено силно в Южна Европа. В отговор на този риск за човешкото здраве, както и за различните сектори, свързани с икономиката, много държави въведоха системи за ранно предупреждение, свързани с топлината, като вариант за адаптиране. В европейски мащаб EuroHEAT действа като инструмент за подпомагане на вземането на решения в областта на климатичната информация в областта на отоплението и е придружен от документ с насоки.

Суша

Сериозността и честотата на сушите изглежда са се увеличили в някои части на Европа (вж. показателя за ЕИП „Метеорологични и хидроложки суши“), по-специално в южните и югоизточните региони. Очаква се сушите да се увеличат по честота, продължителност и тежест в по-голямата част от континента. Според AR5 на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) най-голямо увеличение се очаква за Южна Европа, където конкуренцията между различните потребители на вода, като селското стопанство, промишлеността, туризма и домакинствата, вероятно ще се увеличи. Европейската обсерватория за сушите (EDO) съдържа информация, свързана със сушата, от различни източници на данни. Различните инструменти дават възможност за показване и анализиране на информация, свързана със сушата, докато услугата „Сухо новини“ предоставя преглед на ситуацията в случай на предстоящи суши.

Потоп

Броят на много тежките наводнения в Европа се е увеличил през периода 1980—2010 г., но с голяма междугодишна променливост поради различни причини: по-добро докладване, промени в земеползването и увеличаване на валежите в някои части на Европа. Предвижда се изменението на климата да засили хидроложкия цикъл и да увеличи честотата на наводненията в големи части на Европа. Наводненията и внезапните наводнения, предизвикани от интензивни местни валежи, вероятно ще станат по-чести в цяла Европа (вж. показателя за ЕИП „Речни наводнения“). Крайбрежните бури и наводнения са най-честите и скъпи екстремни метеорологични явления в Европа, което представлява 69 % от общите природни катастрофични загуби. Например през 2010 г. Франция едва ли беше засегната от зимната буря „Синтия“ с 51 жертви и щети в размер на над 1,5 милиарда евро (ЕАОС, 2013 г.). Повишената способност за прогнозиране на пиковите зауствания продължава да бъде най-подходящата неструктурна мярка за защита от наводнения. Сроковете за предупреждение за наводнения от 3 до 10 дни дават възможност за въвеждане на необходимите мерки за гражданска защита и спешни мерки, като се сведат до минимум последиците от гледна точка на човешкия живот и икономическите загуби. Европейската система за осведоменост за наводненията (EFAS) подкрепя подготвителните мерки преди стачката на големите наводнения, особено в големите транснационални речни басейни и в цяла Европа като цяло. ЕНП е разработен и изпитан в Съвместния изследователски център в тясно сътрудничество с националните хидроложки и метеорологични служби, европейските институти за гражданска защита и други научноизследователски институти.

Огън

Рискът от пожар зависи от много фактори: изменение на климата, растителност, практики за управление на горите и други социално-икономически фактори. При по-топъл климат в цяла Европа се предвижда по-тежко време на пожарите и вследствие на това разширяване на зоната, предразположена към пожари, и по-дълги сезони на пожари. Въздействието на пожарите е особено силно в Южна Европа (вж. показателя „Горски пожари“ ЕАОС). Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) подпомага службите, отговарящи за защитата на горите от пожари в държавите от ЕС, и предоставя на службите на Европейската комисия и на Европейския парламент актуализирана и надеждна информация за пожарите в дивата природа. EFFIS работи с модул, който генерира дневни карти от 1 до 9 дни прогнозирано ниво на опасност от пожар, използвайки числени метеорологични прогнози. Модулът е активен през цялата година, въпреки че ядрото на сезона на горските пожари в повечето страни е от 1^март до 31^{октомври}.

Рискове, свързани със здравето: векторни заболявания и аероалергени

Глобализацията и промените в околната среда, социалните и демографските фактори и капацитетът на здравната система са значителни двигатели на инфекциозните заболявания, които също могат да действат като прекурсори на епидемии. По този начин мониторингът на промените в тези фактори може да помогне за предвиждане или дори прогнозиране на подем на инфекциозни заболявания. Изменението на климата може да промени географския обхват на болестите, пренасяни от вектори в Европа, като по този начин ранното предупреждение става още по-важно (вж.показателя на ЕАОС „Векторно предавани болести“). За Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) се предлага прототип на системи за ранно предупреждение за векторни заболявания в Европа: екологичните/климатичните и социално-икономическите фактори нагоре по веригата на болестите могат да осигурят време за бърза реакция в областта на общественото здраве, за да се ограничат човешките и финансовите разходи, свързани с появата и разпространението на векторни заболявания в ЕС.

Повишаването на температурите, причинени от изменението на климата, означава, че растенията и дърветата цъфтят по-рано и по-дълго, което удължава страданието на много хора с поленови алергии. Европейската мрежа за аероалергени (EAN) е съвкупност от данни за полени и гъбични спори на европейските информационни услуги за прашец, отделни обекти за измерване и доставчици на данни извън Европа. Мрежата обхваща 38 държави и повече от 600 обекта за измерване. Базата данни EAN е основният инструмент за прогнозиране на цветен прашец и следователно е незаменима за информационното обслужване на прашците в цяла Европа. Развитието на дейностите по обслужване през последните години (включително европейските карти на товарите, дневникът на полените за страдащите от полен алергия и персонализираната информация за полените) не би било възможно без европейската база данни с прашец. Услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“ (CAMS) създаде партньорство с Европейската мрежа за аероалергени (EAN) и изследва технологии за предоставяне на автоматични наблюдения на полени в почти реално време в цяла Европа.