Изграждане на устойчивост на железопътния транспорт спрямо алпийските опасности в Австрия

Суровата планинска природа на Източните Алпи, в които се намира около 65 % от националната територия на Австрия, представлява особено предизвикателство за планирането и управлението на железопътния транспорт. Релефните и стръмни склонове ограничават пространството, което може да се използва за постоянни селища и инфраструктура. Поради това железопътните линии често следват заливните равнини или са разположени по стръмни склонове, което ги излага в значителна степен на наводнения, и по-специално на алпийски опасности, например потоци от отпадъци, скални падания, лавини или свлачища. В резултат на това железопътната инфраструктура и експлоатацията са многократно засегнати от алпийски опасности. Например големите наводнения през септември 2024 г. доведоха до подкопани коловози, наводнени тунели и железопътни гари по австрийските железопътни линии изток—запад в Долна Австрия. Екстремните бури от тези дни също оставиха следи от опустошение в австрийската железопътна инфраструктура. Преките финансови щети възлизат приблизително на 100 млн. евро.

Непреките загуби са още по-големи. При нормални условия по целия западен маршрут между Виена и Санкт Пьолтен обикновено се движат около 550 пътнически и товарни влака. Когато екстремното събитие причини прекъсването на западния маршрут, само около 150 влака успяха да се движат ежедневно.

По-голямата част от алпийските опасности са предизвикани от екстремни/тежки (хидро-) метеорологични условия като обилни валежи, бързо топене на снега или екстремни температури. Силните валежи в Австрия се увеличават значително поради изменението на климата, като почасовите валежи понастоящем са с 15 % по-високи, отколкото през 1980 г. (Haslinger et all, 2025 г.). В бъдеще рискът от алпийски опасности може да се увеличи поради въздействието на изменението на климата. Например броят на проливните дъждове би могъл да се увеличи с 36 % в алпийските райони и със 70 % в низините на страната (между референтния период 1961—1990 г. и прогнозния период 2011—2040 г.; Kellermann et al. 2016).

Австрийските федерални железници (ÖBB Infra AG), заедно с партньори от гражданското общество, частния сектор и правителството, имат трудния мандат да оценяват рисковете, да предприемат превантивни мерки и да гарантират безопасната и непрекъсната експлоатация на мрежата. Една от следваните стратегии за намаляване на риска е прилагането на структурни мерки за защита, като например галерии за защита от лавини или прегради от скални срутвания. В това отношение приоритизирането на мерките и въпросите за поделянето на разходите с други правителствени заинтересовани страни е предизвикателство. В същото време прилагането на структурни мерки срещу алпийските опасности в Австрия — с приблизително 5000 торента и 3800 лавинни пътеки на цялата територия на Австрия — често не е осъществимо както по икономически причини, така и поради аспекти на опазването на природата и ландшафта. Тъй като по този начин техническите мерки са ограничени, за да се гарантира съизмеримо равнище на безопасност за железопътните операции в алпийската топография, съществува силна необходимост от допълнителни (неструктурни) мерки за намаляване на риска, като например наблюдение на времето и ранно предупреждение.

За да се гарантира, че железопътната инфраструктура се поддържа и е устойчива на екстремни метеорологични явления, както Европейският съюз, така и Австрия са установили йерархия на правните, стратегическите и финансовите рамки. Поради алпийската си топография Австрия има едни от най-строгите национални изисквания.

• Федерален закон за железниците (EisbG - Eisenbahngesetz): Член 42: Предоставя правното основание за Рамковия план на ÖBB — шестгодишна непрекъсната инвестиционна програма. В него се изисква управителят на инфраструктурата да поддържа мрежата в „безопасно и оперативно състояние“. Тази разпоредба включва правно задължение за извършване на превантивна поддръжка срещу природни опасности.
• Рамков план на ÖBB (2024—2029 г.): Това е основното средство за изпълнение . По него се отпускат 21,1 млрд. евро за разширяване и 4,7 млрд. евро специално за поддръжка и отстраняване на неизправности. Планът изрично се съсредоточава върху превръщането на „съществуващата мрежа в пригодна за климатичната криза“ чрез инвестиране в цифров мониторинг и структурни мерки за защита срещу алпийски опасности.
• Стратегия на Австрия за адаптиране към изменението на климата: Тази политическа рамка определя сектора „Транспортна инфраструктура“ като силно уязвим. В него се определят насоки за:
• Разработване на системи за ранно предупреждение (като infra:wetter).
• Адаптиране на техническите стандарти за мостови клирънси и дренажни системи, за да се справят с по-високите обеми на валежите (защита от наводнения за период от 1 на 100 години).
• Закон за подпомагане на хидравличното инженерство (WBFG): Този акт дава възможност за поделяне на разходите между железопътния транспорт и правителството за мерки за защита, които са от полза за широката общественост, като се гарантира, че скъпите алпийски бариери са финансово жизнеспособни.

Тази национална рамка подкрепя изпълнението на транспортните политики на ЕС. Тези политики са насочени към „устойчива и стабилна мобилност“, както е посочено в стратегията на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност. С него също така се изпълнява целта за съгласуван, ефикасен, мултимодален и висококачествен транспорт, заложена в Регламента за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). В него се посочва, че проектите от „общ интерес“ трябва да демонстрират устойчивост спрямо изменението на климата. В него изрично се изисква управителите на инфраструктура да оценяват уязвимостта спрямо изменението на климата (наводнения, горещи вълни) и да прилагат мерки за адаптиране с цел защита на публичните инвестиции.

Метеорологичните екстремни явления представляват голям риск за железопътната инфраструктура и безопасността на пътниците. В бъдеще изменението на климата вероятно ще има последици за метеорологичните опасности в алпийския регион. Целите на структурните и оперативните мерки, прилагани от ÖBB Infra AG заедно с нейните партньори, са да се сведат до минимум преките щети върху железопътната инфраструктура, когато това е икономически, технически и екологично осъществимо. Въпреки това, особено в алпийската планинска среда не е възможна пълна защита и рисковият профил, дължащ се на изменението на климата, непрекъснато се променя. Следователно целта на системите за наблюдение на времето и ранно предупреждение е да се гарантира безопасната и непрекъсната експлоатация на мрежата и безопасността на пътниците въпреки нарастващата честота и мащаб на екстремните събития, прогнозирани от изменението на климата.

ÖBB Infra AG следва главно две допълващи се стратегии за управление на риска. От една страна, рискът от алпийски опасности се намалява чрез прилагане на мерки за структурна защита. ÖBB Infra AG отговаря основно за изграждането и поддържането на защитни мерки, като например галерии за защита от лавини или скални прегради. В повечето случаи тя трябва да финансира и тези мерки. Независимо от това, ако планираните мерки защитават и селища или други инфраструктурни елементи като пътища или енергийни доставки, ÖBB Infra AG си сътрудничи с други държавни и регионални органи или общности и системата за защита може да бъде субсидирана в рамките на Закона за подпомагане на хидравличното инженерство (WBFG [1985] 2014).

От друга страна, рискът от алпийски планински опасности се намалява чрез подобряване на готовността за реагиране и управление на извънредни ситуации. Ключов елемент от стратегията на ÖBB за намаляване на риска е системата за наблюдение на времето и ранно предупреждение, наречена infra:wetter, която се управлява съвместно от ÖBB и частната метеорологична служба UBIMET GmbH. Този интерактивен уеб портал е на разположение на служителите на ÖBB. Той съчетава данни от собствени и външни метеорологични станции на ZAMG (Zentralanstalt für Meteorologie und Geodynamik - Централен институт по метеорология и геодинамика), радари, спътници, както и местни и глобални метеорологични прогнози с подробна информация за цялата железопътна мрежа в Австрия. Той осигурява изчисление на важни метеорологични параметри като температура, скорост на вятъра, валежи, снеговалеж и снежна линия на местно ниво.

Освен че предоставя индивидуални и специфични за маршрута предупреждения на приблизително 1800 потребители, infra:wetter се използва и за предварително идентифициране на т.нар. критични метеорологични условия (КСУ): метеорологични условия, които потенциално водят до по-големи смущения в движението на влаковете. Тези условия изискват координирани действия от страна на отдел „Геотехника и управление на природните опасности“ на ÖBB Infra AG. В случай че бъде открито критично метеорологично състояние с достатъчно време за предварително предупреждение, се издава метеорологично предупреждение и се прилага план на процедурите. Това може да включва инсталирането на команда за засичане, в която се вземат решения относно предпазните мерки за експлоатационна безопасност, като например ограничения на скоростта, затваряне на коловози или други временни мерки за смекчаване на последиците. Например, в случай че се прогнозира обилен снеговалеж, могат да бъдат предприети мерки като преразгледано планиране на човешките ресурси и предоставяне на зимни услуги или предварително подгряване на точките за превключване, за да се гарантира оперативността на мрежата. Съществуването на функционираща система за наблюдение на времето и ранно предупреждение е също така ефективно и гъвкаво решение за управление на риска с цел справяне с прогнозираните промени в честотата и интензивността на климатичните опасности, дължащи се на изменението на климата.

Понастоящем системата се доразвива, за да се справи по-добре с гръмотевични бури и проливни дъждове. Целта е да се увеличи предвидимостта по отношение на това кога и къде маршрутите могат да бъдат засегнати.

За да се справи с риска, породен от природни бедствия, ÖBB Infra AG използва съответните ресурси и отговаря за вземането на важни решения. Поради сложната ситуация с алпийските опасности обаче управлението им в рамките на железопътния транспорт в Австрия не може да се извършва само от ÖBB Infra AG, а на много места структурните мерки за намаляване на риска в транспортния сектор трябва да бъдат приведени в съответствие със стратегиите за управление на риска в публичния сектор. Поради това са необходими партньорства и жизненоважно сътрудничество между различните заинтересовани страни на различни административни равнища, т.е. от местно до национално равнище.

ÖBB Infra AG си сътрудничи с федералните министерства по стратегически въпроси като решения в законодателството и технически стандарти. На равнището на мерките за намаляване на структурния риск ÖBB Infra AG си сътрудничи с регионалните органи, общностите и Федералното министерство на земеделието и горите, климата и опазването на околната среда, регионите и управлението на водите (BMLUK). Що се отнася до неструктурните мерки, ÖBB Infra AG си сътрудничи с частния сектор, академичните институции и регионалните органи за управление на системата за наблюдение на времето и ранно предупреждение и за подобряване на оценките на риска, например със службите за предупреждение за лавини на австрийските провинции.

Успехът на стратегията на ÖBB за управление на риска, по-специално на системата infra:wetter и на мерките за структурна защита срещу алпийски опасности, се корени в прагматичния баланс между високотехнологичните иновации и традиционното инженерство.

Фактори за успех

Ограничаване на факторите и предизвикателствата

• Физични и биологични фактори: Пространството е основното ограничение. В тесните алпийски долини често буквално няма място за изграждане на нова скална галерия, без да се нарушават защитени местообитания или съществуващи селища. Строгите австрийски закони за опазване на природата могат да забавят структурните мерки с години.
• Социални фактори: Съществува специфично предизвикателство, свързано с „възприемането на риска“. Въпреки че експертите виждат необходимостта от затваряне на релсовия път въз основа на по-добри данни, обществеността често разглежда тези "превантивни" забавяния като знак за неефективност, а не за безопасност, което води до социален натиск и съпротива срещу прекъсвания на услугите. Това показва необходимостта от по-добро повишаване на осведомеността и обмяна на информация за риска.
• Пропуски в техническите знания: Докато системата се справя отлично със снега и вятъра, внезапните наводнения и локализираните гръмотевични бури остават "сляпо място". Тези събития се случват в рамките на минути и не трябва да се моделират на метъра, необходим за безопасността на железопътния транспорт.
• Икономически ограничения: Пълната защита е математически и финансово невъзможна. С няколкостотин лавини ÖBB трябва да даде приоритет на интервенциите. Този подход, при който се дава приоритет на задачи, изискващи най-спешни действия, може да бъде политически чувствителен, ако даден регион смята, че неговата железопътна връзка е по-малко защитена от други.

Суровата планинска природа на Източните Алпи, обхващаща 65 % от Австрия, представлява сериозно предизвикателство за управлението на железопътния транспорт, тъй като стръмните склонове и тесните заливни равнини принуждават инфраструктурата да навлезе във високорискови зони за потоци от отпадъци, скални маси и лавини. Тази уязвимост беше ясно илюстрирана от наводненията през септември 2024 г. Те са причинили преки финансови щети в размер на приблизително 100 милиона евро на коловозите и тунелите в Долна Австрия, докато непреките загуби от прекъсването на услугите са били още по-тежки. Непреките разходи често засенчват преките щети по инфраструктурата. Те се разпространяват в цялата национална икономика, като засягат както ежедневието на гражданите, така и надеждността на международните вериги на доставки. Отраслите, които разчитат на доставка „точно навреме“ — като например автомобилни или химически клъстери — производството на повърхности спира, когато суровините са блокирани. Намаляването на ежедневните влакове принуждава хиляди пътуващи в по-бавни автобуси за подмяна на релсите или частни превозни средства, което води до огромна загуба на време.

Само през 2012 г. услугата за подмяна на автобус е струвала около 15 000 EUR на ден. Възстановяването на дерайлирания пътнически влак е струвало над 100 000 евро. Към това трябва да се добавят разходите за щети по лавинни бариери, релсово легло и друга инфраструктура. Австрийските федерални железници (ÖBB) оценяват разходите за подновяване на около 5 милиона евро за Тирол и Форарлберг.

Неблагоприятните метеорологични условия могат да доведат до затваряне на цели железопътни мрежи и маршрути за движение, главно поради събития като снеговалежи, бури и наводнения. Закъсненията или повредите, свързани с метеорологичните условия по транспортните маршрути и железопътните линии, водят до допълнителни разходи за железопътната компания. При закъснение от 60 минути се възстановяват 25 % от цената на билета дори в случай на закъснения, свързани с метеорологичните условия, както се изисква от Регламент (ЕС) 2021/782 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. В никоя друга индустрия спазването на графиците и навременният транспорт на хора и стоки не са толкова важни.

Намаляването на тези последици и забавяния, свързани с изменението на климата, носи няколко ползи, главно по отношение на избегнатите разходи, осигуряването на икономически дейности, намалените плащания за пътниците и блокирания оперативен персонал.

Изграждането на мерки за структурна защита (например галерии и системи за защита от наводнения) може да отнеме до няколко години за изпълнение. Прилагането на други структурни мерки, като например защитни мрежи срещу свлачища и потоци от отпадъци, е постоянна задача, изпълнявана от ÖBB Infra AG. Защитните мерки са насочени и към защита от срутване чрез монтиране на защитни мрежи, които също изискват непрекъсната поддръжка. Понастоящем ÖBB Infra AG и UBIMET GmbH систематично анализират метеорологичните условия по отношение на аномалиите, причинени от изменението на климата. Това позволява по-добро превантивно планиране на мерките.

ÖBB Infra AG и UBIMET GmbH внедриха системата за наблюдение на времето и ранно предупреждение infra:wetter през 2005 г. и тя все още функционира (2026 актуализация).

Структурните мерки за защита, като например галерии за защита от лавини или прегради от скални срутвания, обикновено имат живот от няколко десетилетия. Системата за наблюдение на времето и ранно предупреждение infra:wetter е постоянна задача.

ÖBB-Infrastruktur AG
Line Management and Asset Development
Department for Geotechnics and Natural Hazard Management
1020 Vienna

E-mail: meteo@oebb.at

Проект ENHANCE, финансиран по 7РП, „Засилване на партньорствата за управление на риска при катастрофични природни бедствия в Европа“

INFRA.wetter — Система за предупреждение за времето и информация за железопътната инфраструктура, Конференцията в Лейксайд. Безопасност в мобилността 2008, https://uic.org/IMG/pdf/weather_information_warning_systems__christian_rachoy.pdf

ÖBB INFRA — За стабилно утре. Годишен доклад за 2024 г. на ÖBB-Infrastruktur AG

RISKCAST — Гъвкава, модулна система за откриване и предаване на информация за записване и прогнозиране на процеси, свързани с природни опасности. Проект, финансиран по пилотната инициатива за научни изследвания в областта на транспортната инфраструктура — 2011 г. (само на немски език)

Clim_ect. - Анализи на въздействието върху климата по железопътните линии на ÖBB. Проект, финансиран по програмата за научни изследвания в областта на транспортната инфраструктура за 2018 г. (VIF2018). Резюме — 2021 г. (само на немски език)