Наводнения

Смъртни случаи, свързани с наводнения (1980—2023 г.)

Източник: CATDAT от Risklayer GmBH. Наборът от данни е изготвен и предоставен в рамките на Споразумението за нивото на обслужване на ЕАОС — Европейската комисия (RTD) относно „Интегриране на принципите за обмен и управление на данни на GEOSS в подкрепа на околната среда в Европа“. Вижте метаданните тук.

Здравни въпроси

Наводненията могат да повлияят както на физическото, така и на психическото здраве. По време на наводненията преките физически последици за здравето включват удавяне, наранявания, причинени от контакт с предмети в наводнената вода, хипотермия и електрически наранявания. Според данните от CATDAT на Risklayer GMMH между 1980 и 2023 г. са загинали 5688 души във връзка с наводненията в 32 държави от ЕИП.

Преливът на отпадъчни води, причинен от наводнения, увеличава риска от инфекциозни заболявания, особено при децата (ЕАОС, 2020 г.). Наводненията увеличават риска от вирусни инфекции като норовирус, хепатит А и ротавирус; инфекции, причинени от паразити Cryptosporidium spp. и Giardia (в по-малка степен); и бактериални инфекции, дължащи се на Campylobacter spp., патогенни E. coli, Salmonella enterica и в по-малка степен Shigella spp. (ECDC, 2021 Г.).

Застоялата вода, останала след наводнения (напр. в мазета, градини, паркове, селскостопански полета), може да създаде подходящи места за размножаване на комари, което увеличава риска от болести, пренасяни от комари. Освен това рискът от сърдечни пристъпи, респираторни проблеми и лоши резултати от бременността може да се увеличи (ECDC, 2021 г.; Paterson et al., 2018 г.).

Непреките последици от наводненията, както по време на наводнения, така и след тях, включват здравни проблеми, причинени от нарушаване на медицинското лечение; физическо натоварване, свързано с почистването и реконструкцията; недостиг на медицинска помощ, електричество или безопасна вода; и проблеми с веригите на доставки на храни, електроенергия или канализация (Paterson et al., 2018 г.). Наводненията могат да причинят имуществени щети, което може да доведе до изместване и пренаселеност. Животът в жилища, засегнати от наводнения, може да доведе до белодробни и системни гъбични инфекции (напр. от експозиция на Aspergillusпо въздуха и прах) и микотоксин.

Наводненията могат също така да доведат до загуба на заетост, липса на достъп до грижи за деца и училищни услуги и увеличаване на домашното насилие (Mason et al., 2021 г.). До 75 % от хората, засегнати от наводнения, страдат от психични проблеми: травма, психически дистрес в краткосрочен план до посттравматично стресово разстройство (PTSD), тревожност, безсъние, психоза и депресия (Munro et al., 2017 г.; Регионална служба на СЗО за Европа, 2013 г.).

Населението, което е особено уязвимо от неблагоприятните последици от наводненията, включва възрастните хора, децата, хората с хронични заболявания или физически увреждания и бременните жени (Регионална служба на СЗО за Европа, 2017 г.). Хората, настанени във временни приюти, са по-склонни да придобиват здравословни проблеми поради по-голямата вероятност от излагане на патогени на инфекциозни заболявания в общите помещения за настаняване и нарушаването на редовното им здравно осигуряване. Работещите в службите за спешна помощ и спешна помощ са изложени на по-висок риск от болести, пренасяни по вода, поради повишената професионална експозиция, тъй като те влизат в контакт със замърсена вода, отломки и кал (ECDC, 2021 г.).

Наблюдавани ефекти

Според JRC понастоящем 172000 души в Европа (ЕС-27 + Обединеното кралство) са изложени на речни наводнения на годишна основа (Dottori et al., 2020 г.), а 100000 души са изложени на крайбрежни наводнения (Vousdoukas et al., 2020 г.). Една десета от градското население на Европа понастоящем живее в райони, потенциално застрашени от наводнения (ЕАОС, 2020 г.). Повече от една трета от европейското население живее в крайбрежни региони (ЕИП, 2021в).

През периода 1980—2022 г. наводненията са довели до 5582 смъртни случая в държавите — членки на ЕИП. Според Paprotny et al. (2018 г.), тенденциите в наводненията между 1870 г. и 2016 г. показват постоянно увеличение на годишно наводнените площи и броя на засегнатите лица. Броят на смъртните случаи обаче намалява през този период, което предполага повишена готовност на системите за спешна помощ и здравеопазване. Въпреки това летните наводнения през 2021 г. в Централна и Западна Европа с най-малко 212 документирани смъртни случая бяха най-смъртоносните наводнения, свързани с метеорологичните условия в Европа от повече от 50 години насам (ECDC, 2021 г.).

Прогнозни ефекти

Рискът от наводнения в условията на променящия се климат вероятно ще се увеличи в много региони в цяла Европа. Прогнозите както при сценариите с високи, така и със средни емисии показват висока увереност в екстремното увеличение на валежите в северните, централните и източноевропейските региони и в Алпийския регион, като има предвид, че прогнозите за Южна Европа са по-смесени (IPCC, 2021 г.; ЕАОС, 2021б).

При променящия се климат в края на века броят на хората, изложени на ежегодни речни наводнения в Европа, се очаква да бъде 252000 под 1,5 °C сценарий за глобално затопляне; 338000 при сценарий от 2 °C; и 484000 — повече от три пъти текущите числа — при сценарий 3 °C. Въпреки това, с мерките за адаптиране, изложеното население може да бъде ограничено до 100000 или по-малко при всички сценарии за глобално затопляне (Dottori et al., 2020 г.).

Относителното морско равнище на европейските морета ще продължи да се покачва през целия век при всички сценарии за емисии, което ще доведе до по-чести крайбрежни наводнения по по-голямата част от европейските брегови ивици (ЕАОС, 2021в). Предвижда се до 2,2 милиона души да бъдат изложени на крайбрежни наводнения до 2100 г. при сценарий с високи емисии и 1,4 милиона при умерен сценарий за смекчаване на последиците, при липсата на допълнителни мерки за адаптиране. С мерките за адаптиране се очаква този брой да бъде намален съответно на 0,8 милиона и 0,6 милиона (Vousdoukas et al., 2020 г.).

Европейското застаряващо население, страдащо от хронични заболявания и социална изолация, е все по-уязвимо както на физически, така и на психични проблеми, свързани с наводненията. Нарастващата урбанизация, включваща непрекъснато развитие на заливните равнини и засилено запечатване на повърхността в градовете, също вероятно ще допринесе за увеличаване на излагането на европейците на наводнения.

POlicy отговори

Мерките за защита на здравето на населението от наводнения могат да бъдат разделени на мерки, свързани с превенцията, готовността, реакцията и възстановяването (Регионална служба на СЗО за Европа, 2017 г.). Дългосрочната превенция включва, наред с другото, идентифициране на райони с риск от наводнения, чувствително към наводнения градско планиране с акцент върху градското екологизиране и пропускливостта на повърхностите. Други мерки за предотвратяване на наводнения включват преместване на човешки дейности извън заливните равнини; модернизиране на канализационните системи; и използване на инфраструктура за защита от наводнения, като диги или язовири (ЕАОС, 2020 г.). Примери за мерки за готовност и реагиране са устойчиви системи за водоснабдяване и канализация; непромокаеми от наводнения сгради; наличие на евакуационни центрове; наличие на план за готовност за справяне с наводненията. Това включва планове за действие при извънредни ситуации за здравните заведения, които им дават възможност да продължат да функционират по отношение на организацията на работата, грижите за пациентите, управлението на доставките, водоснабдяването и канализацията (Регионален офис на СЗО за Европа, 2017 г.).

На европейско равнище ефективното използване на системи за ранно предупреждение, като например Европейската система за осведоменост за наводненията (EFAS), компонент на услугата за управление на извънредни ситуации на „Коперник“ (CEMS), може да намали въздействието на наводненията. Програмата RescEU на ЕС предлага съвместна подкрепа на държавите в случай на бедствия (като критични наводнения) чрез защита на гражданите и управление на рисковете.

Мерките за възстановяване включват последващи грижи за психичното здраве, разпоредби за уязвимите лица, избягване на електрически опасности по време на възстановяването и почистването, както и епидемиологично/хигиенно/хигиенно/санитарно наблюдение.

Препоръки

• Dottori et al. (2020 г.) Адаптиране към нарастващия риск от наводнения по реките в ЕС в контекста на изменението на климата. Технически доклад на JRC.

• ECDC (2021 г.) Екстремни валежи и катастрофални наводнения в Западна Европа — 29 юли 2021 г.

• ЕАОС (2016 г.) Наводненията и здравето

• ЕАОС (2020 г.) „Адаптиране на градовете в Европа: как градовете и градовете реагират на изменението на климата.

• ЕАОС (2021a) Икономически загуби от свързани с климата екстремни явления в Европа

• ЕАОС (2021 б) Мокри и сухи — обилни валежи и речни наводнения. Променящите се климатични опасности в Европа — интерактивен доклад на ЕАОС въз основа на индекси.

• ЕАОС (2021в) Крайбрежието. Променящите се климатични опасности в Европа — интерактивен доклад на ЕАОС въз основа на индекси.

• Междуправителствения комитет по изменение на климата (2021 г.) „Изменение на климата през 2021 г.: Основата на физикалната наука. Принос на работна група I към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата

• Mason, K. et al. (2021 г.) Индикатори за социална уязвимост при наводнения в Аотеароа Нова Зеландия. Инт Джей Енвирон. Res. Public Health 18. https://doi.org/10.3390/IJERPH18083952

• Munro, A. et al. (2017 г.) Ефект от евакуацията и разселването върху връзката между наводненията и резултатите за психичното здраве: анализ на моментното състояние на данните от проучването в Обединеното кралство. Аз съм Лансет. Планетата. Излекувай се. 1, e134–e141. https://doi.org/10.1016/S2542-5196(17)30047—5

• Paprotny, D. et al. (2018 г.) Тенденции в загубите от наводнения в Европа през последните 150 години. NAT. Комун. 2018 г. 91 9, 1—12. https://doi.org/10.1038/s41467-018-04253-1

• Paterson, D.L. et al. (2018) Рисковете за здравето от наводнения. Аз съм Клин. Заразявам се. Това е Дис. 67, 1450—1454 г. https://doi.org/10.1093/CID/CIY227

• Vousdoukas, M.I. et al. (2020 г.) Адаптиране към нарастващия риск от крайбрежни наводнения в ЕС в контекста на изменението на климата. Технически доклад на JRC.

• Регионална служба на СЗО за Европа (2017 г.) Наводняване: управление на рисковете за здравето в европейския регион на СЗО.

• Регионална служба на СЗО за Европа (2013 г.) Наводнения в европейския регион на СЗО: последици за здравето и тяхната превенция.