Болести, предавани чрез храната

Изменение на климата и болести, предавани чрез храната

Изменението на климата е сериозна заплаха за безопасността на храните в световен мащаб. Промените в температурата, влажността, моделите на валежите и нарастващата честота и интензивност на екстремните метеорологични явления вече засягат много аспекти на продоволствената система. Промените във времето и климатичните модели също влияят върху честотата и тежестта на някои хранителни заболявания, както и върху разпространението на патогенни вируси, бактерии и микроорганизми, произвеждащи токсини. Промените в климата влияят и върху разпространението на инвазивни чужди видове и вектори, които могат да бъдат вредни за здравето на растенията, животните и хората. Затоплянето на морската вода на повърхността и повишаването на киселинността на океанските води, съчетани с увеличеното подаване на хранителни вещества, също могат да доведат до растеж и разпространение на водорасли, произвеждащи токсини. Това излага на риск безопасността на морските храни и може да причини огнища, свързани с консумацията на морски храни в крайбрежните райони.

Микотоксини

Микотоксините са токсични съединения, които се произвеждат естествено от видовете гъби Aspergillus, Penicillium, Fusarium и Claviceps. Изменението на климата променя поведението и разпространението на гъбичките, което води до разпространението на токсините на нови места. Температурата и влажността са важни фактори, влияещи върху растежа на гъбичките, инфекцията на културите и токсичността на микотоксините. Например афлатоксините са канцерогенни микотоксини, произвеждани от два вида Aspergillus — гъбички, открити в райони с горещ и влажен климат (ЕОБХ, 2020a). Повишаването на температурите и влажността, свързано с изменението на климата, вероятно е допринесло за появата на афлатоксини в Южна Европа в началото на 2000-те години и тяхното постоянно разпространение на север оттогава. Появата на афлатоксини в зърнените култури в ЕС поради изменението на климата е моделирана, прогнозирана и картографирана в Battilani et al., 2012 г.

Само някои видове гъби са отговорни за основните класове микотоксини, които са свързани с опасения за здравето. Тези микотоксини включват афлатоксин В₁ (AFB₁), деоксиниваленол (DON), фумонизин В₁ (FB₁), зеараленон (ZEN) и охратоксин А (ОТА). Тези видове могат да замърсят културите, храните и фуражите, което води до редица отрицателни последици за здравето, включително нарушаване на ендокринната и нервната система. Те могат да бъдат и канцерогенни (ЕАОС, 2025 г.).

Микотоксините могат да бъдат намерени в селскостопанските продукти по целия свят. Например DON, трихотецен, често се среща в пшеницата, царевицата и ечемика в умерените региони (ЕАОС, 2025 г.). FB₁ се среща главно в царевица, пшеница и други зърнени култури (Battilani et al., 2016 г.; HBM4EU, 2022a; Хан, 2024 г.). И двата вида токсини могат да причинят здравословни проблеми. Различните видове микотоксини също могат да се смесват в културите, храните и фуражите, като потенциално взаимодействат и увеличават рисковете за животните и хората (ЕОБХ, 2020б).

Микотоксините могат да се появят в растенията по време на растежа или след прибиране на реколтата и могат да останат в храната дори след измиване, готвене или преработка. Това е така, защото някои от тях са устойчиви на топлина и типични методи за приготвяне на храна. Откриването на микотоксини в храни, фуражи и култури е трудно без изпитване, тъй като те често са невидими и също така са без мирис и вкус (ЕАОС, 2025 г.).

По-долу е представен преглед на въздействията върху здравето, свързани с експозицията на DON и FB₁ (фигура 1). Тази стойност е изготвена за брифинга на ЕАОС относно микотоксините и се основава на данни от биомониторинг на хора от проекта HBM4EU по „Хоризонт 2020“, в който са проучени въздействията върху здравето, свързани с експозицията на DON и FB₁ (ЕАОС, 2025 г.).

Фигура 1 Преглед на последиците за здравето, свързани с експозицията на DON и FB1, и възможните пътища на експозиция в зависимост от различните сценарии на експозиция (ЕАОС, 2025 г.)

Инвазивни и чужди видове и носители на болести

Чуждите видове са животни, растения или микроорганизми, които са били въведени в резултат на човешка дейност (т.е. глобализация на търговията, растеж на туризма) в район, който не би могъл да достигне сам. Ако станат инвазивни, те могат да създадат сериозни проблеми в нови територии, като например вредители в селското стопанство или като вектори на болести в животновъдството. Изменението на климата може да повлияе на вероятността чужди видове да се установят на нови места чрез създаване на по-благоприятни условия на местообитанията, което води до увеличаване на разпространението и по-висок риск от заразяване (ЕОБХ, 2020в). Например в Европа ябълковите охлюви представляват заплаха за влажните зони в Южна Европа, като екстремните метеорологични явления и наводненията (повлияни от изменението на климата) увеличават естественото разпространение на този вредител по реките и каналите (ЕОБХ, 2014 г.).

Изменението на климата може също така да играе роля в установяването и устойчивостта на векторните видове (напр. мухи, комари, кърлежи). Векторен вид е животно, което може да предаде инфекциозен агент от заразено животно на човек или друго животно. Информация за разпространението в Европа на няколко вида комари, кърлежи, пясъчни мухи и хапещи мушици, които могат да бъдат вектори на патогени, засягащи здравето на хората или животните, може да бъде намерена в базата данни VectorNet.

Зоонозни болести

Предаването на инфекции или болести между животните и хората („зоонотични болести“) е основен източник на риск за безопасността на храните. Факторите на околната среда като температура, валежи и влажност влияят върху разпространението и оцеляването на бактерии като Salmonella и Campylobacter. Наличието на норовирус например в стридите също е свързано с оттичането на отпадъчни води, причинено от силни дъждовни бури и наводнения (ЕОБХ, 2020c). Сред въпросите за безопасността на храните с най-голяма вероятност за поява в Европа, установени в ЕОБХ (2020c), най-вероятни са vibrio и ciguatoxins, като и двата са свързани с консумацията на морски храни.

Като част от усилията за борба с въздействието на изменението на климата върху здравето, в съвместните годишни доклади на ЕОБХ и ECDC за зоонозите „Едно здраве“ съвместно се проследяват данни за животните, храните и хората, което дава възможност за изплуване на климатични сигнали (ЕОБХ и ECDC, 2024 г.).

Бактериите Vibrio в морските дарове

Вибрионите са водни бактерии, които живеят главно в крайбрежни и бракични води, тъй като виреят в умерени и топли води с умерена соленост. Те могат да причинят гастроентерит или тежки инфекции за хора, които са консумирали сурови или недостатъчно топлинно обработени морски дарове / черупкови организми, като стриди. Контактът с вода, съдържаща Vibrios, също може да причини инфекции на раната и ухото.

Поради увеличаването на екстремните метеорологични явления, като горещите вълни, през последните 20 години в Европа се наблюдава нарастване на инфекциите с Vibrio. По-топлите крайбрежни води са довели до разширяване на районите, където бактериите Vibrio могат да се размножават, което води до по-висок риск от инфекции от консумацията на замърсени морски дарове. Регионите, които са особено изложени на риск, включват тези с бракични или слабо солени води (напр. преходните води на Балтийско море, Балтийско море и Северно море и Черно море), както и крайбрежните райони с големи притоци на реки. Наскоро в ЕОБХ (2024 г.) беше представен цялостен преглед на свързаните с общественото здраве аспекти на Vibrio spp., свързани с консумацията на морски храни в ЕС.

Цигуатоксини и други морски биотоксини

Морските биотоксини са химически замърсители, естествено произвеждани от някои видове водорасли и други микроорганизми. Те могат да влязат в хранителната верига главно чрез консумация на риба и други морски дарове като мекотели и ракообразни. Температурата оказва силно влияние върху тяхното присъствие в морска и сладководна среда (ЕОБХ, 2020c).

Рибното отравяне с Ciguatera е най-често срещаният вид морско биотоксинно хранително отравяне в световен мащаб, с приблизително 20 000-50 000 случая годишно. Проучванията обаче показват, че по-малко от 10% от действителните случаи някога са докладвани (Canals et al. 2021). Отравянето с риба Ciguatera обикновено се причинява от консумацията на риба, която е натрупала цигуатоксини (CTX) в месото си. CTX се произвеждат от две семейства микроводорасли, наречени Gambierdiscus spp. и Fukuyoa spp. Потребителите, които ядат замърсена с CTX риба, могат да страдат от редица краткосрочни и дългосрочни симптоми, включително стомашно-чревни, сърдечно-съдови и неврологични ефекти.

Гамбиердискус и Фукуйоа са типични за тропичните и субтропичните райони. През 2004 г. обаче Гамбиердискус е открит във водата на Канарските острови и Мадейра. Гамбиердискус е открит и на няколко средиземноморски острова, включително Крит, Кипър и Балеарските острови (Canals et al. 2021). От 2008 г. насам бяха регистрирани редица автохтонни огнища на Канарските острови, Испания, и в Мадрия, Португалия.

През 2023 г. морските биотоксини са отговорни за 38 огнища, предавани чрез храната в ЕС, докладвани от Франция и Испания, седем повече огнища, отколкото през 2022 г. (увеличение с 22,6 %). Франция е отговорна за по-голямата част от тези хранителни епидемии (28 стопански субекти в хранителната промишленост; 73.7%). Цигуатоксините бяха замесени в осем огнища, предавани чрез храна, докато в другите огнища, предавани чрез храна, специфичните морски биотоксини не бяха посочени (ЕОБХ и амп; ECDC, 2024 г.).

Отговор

Проект CLEFSA на ЕОБХ: Изменението на климата и възникващите рискове

От 2018 г. до 2020 г. ЕОБХ проведе проекта CLEFSA — „Изменениетона климата като двигател на нововъзникващите рискове за безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията и животните и хранителното качество“. Тази инициатива се основава на предишната работа на ЕОБХ по оценки на риска, свързани с климата, и използва силните си сътрудничества с националните органи, международните организации, научната общност и други заинтересовани страни, свързани с нововъзникващите рискове и техните двигатели.

CLEFSA имаше за цел да разработи методи и инструменти за идентифициране и характеризиране на нововъзникващите рискове, свързани с изменението на климата. Проектът беше насочен към:

• Идентифициране на дългосрочните рискове чрез използване на сценарии, свързани с изменението на климата;
• Сканиране на хоризонта и краудсорсинг за събиране на сигнали за ранно предупреждение от различни
• Разширяване на мрежата от експерти с цел включване на специалисти от агенциите на ЕС и ООН;
• Разработване на инструменти въз основа на многокритериален анализ на решенията (MCDA) за оценка на рисковете за безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията и животните и хранителното качество.

Мрежата CLEFSA събра експерти от международни органи, органи на ЕС и ООН, както и координатори на големи проекти в областта на изменението на климата, финансирани от ЕС. Тази експертна група изигра централна роля при идентифицирането на възникващи проблеми и оформянето на инструмента MCDA. ЕОБХ също така адаптира съществуващите си критерии за идентифициране на нововъзникващи рискове, за да отговори на специфичните предизвикателства, породени от изменението на климата.

Проектът CLEFSA идентифицира, характеризира и анализира статистически над 100 възникващи проблема / рискове за безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията, животните и хранителните качества, предизвикани от изменението на климата.

Изменението на климата вероятно ще увеличи сериозността, продължителността и/или честотата на потенциалните последици от нови или повторно възникващи опасности и ще увеличи вероятността от появата им. Морските биотоксини са идентифицирани сред тези с по-голяма вероятност за поява.

Резултатите от проекта CLEFSA бяха публикувани в подробен доклад през 2020 г. (ЕОБХ, 2020 г.).