Свлачища

Пряко и непряко въздействие на свлачищата върху здравето

Здравни въпроси

Свлачищата се отнасят до редица различни опасности, които включват движение на земята, включително кал, скално пързаляне или скално падане. Те често се срещат заедно с други опасности, като наводнения, и са най-често срещани в планинските райони. Свлачищата могат да причинят различни преки въздействия върху здравето, включително смъртни случаи, наранявания (напр. счупени кости, вътрешни наранявания, травма на главата) и тежък психически стрес, когато се наблюдават разрушения и смърт (напр. психологически дистрес, тревожност, депресия, посттравматично стресово разстройство (PTSD)) (Kennedy et al., 2015 г.). Тежестта на въздействието се дължи поне отчасти на скоростта на свлачище, което изненадва хората и оставя малко време за предупреждение и задействане на аварийните процедури (Petrucci, 2022 г.).

Свлачищата имат индиректен ефект върху човешкото здраве. Прекъсването на инфраструктурата, здравните заведения и транспортните мрежи може да възпрепятства усилията за реагиране при извънредни ситуации, да намали достъпността на здравното обслужване и да забави медицинското лечение, което изостря здравните проблеми (Kennedy et al., 2015 г.). Освен това нарушената инфраструктура, включително канализационни и водоснабдителни системи, както и екологичните въздействия могат да намалят качеството на водата и да причинят инфекции, ако хората влязат в контакт със замърсена вода, земя или храна. Социално-икономическите последици, като например разселване след свлачище и загуба на работа, собственост и препитание, могат допълнително да доведат до дългосрочни въздействия върху психичното здраве (Kennedy et al., 2015 г.). Възстановителните работници и доброволците, участващи в дейности по почистване, свързани със свлачищата, са особено изложени на рискове за здравето, включително болести, наранявания и смърт.

Наблюдавани ефекти

В периода 1995—2014 г. в 27 страни[1] в европейския регион са регистрирани 1370 смъртни случая и 784 наранявания при 476 смъртоносни свлачища (Haque et al., 2016 г.). Когато е установена причината за свлачищата, тя най-често се дължи на екстремни метеорологични явления, като обилни валежи и наводнения. В някои други случаи свлачищата са предизвикани от минно дело, промишлени дейности или земетресения (Haque et al., 2016 г.). Като цяло хората, живеещи в планински райони, като Алпите или в планинските райони в Тюркие, са най-засегнати от свлачища, но други фактори, като почвените свойства, земната покривка и водния поток, също оказват влияние върху вероятността от свлачища. В периода 1995—2014 г. се наблюдава нарастваща тенденция на свлачища, която е най-силно изразена между 2008 г. и 2014 г. В някои държави, като Италия и Тюркие, където са регистрирани 43 % от всички смъртоносни свлачища, през втората половина на периода 1995—2014 г. са наблюдавани много повече свлачища, и по-специално през последните 5 години, главно предизвикани от природни явления като проливни валежи и наводнения (Haque et al., 2016 г.). Налице е много ограничена количествена информация относно въздействието на свлачищата върху здравето извън смъртните случаи или нараняванията и почти няма данни за психосоциалното и психичното въздействие на свлачищата в Европа (Kennedy et al., 2015 г.).

Прогнозни ефекти

Очаква се, че с изменението на климата честотата и мащабът на свлачищата ще продължат да се увеличават, особено в алпийските региони и до голяма степен поради увеличаването на екстремните валежи (Haque et al., 2016 г.; Auflič et al., 2023 г.). Независимо от това съгласуваното разбиране на бъдещите въздействия на изменението на климата върху свлачищата и тяхното въздействие върху здравето в Европа е замъглено от сложността на много различни механизми и фактори на околната среда, които играят (Olsson et al., 2019 г.). Например честите случаи на обилни валежи и наводнения вероятно ще предизвикат повече свлачища. Във високите планински вериги затоплянето може да доведе и до топене на вечната замръзналост и свързаните с тях свлачища. От друга страна, в по-ниските планини, където затоплянето намалява броя на циклите на замразяване на размразяването, като по този начин благоприятните за скалите метеорологични условия се очаква да намалеят, свлачищата, свързани със скалното падане, се очаква да намалеят (Nissen et al., 2023 г.). Освен това увеличаването на броя на свлачищата не би довело непременно до пропорционално увеличаване на въздействието върху здравето. Произтичащите от това въздействия върху здравето зависят също така от степента на свлачище и броя на хората, изложени на риск (Franceschini et al., 2022 г.), което се дължи на промените в земното покритие, гъстотата на населението и разпределението на населението (Casagli et al., 2017 г.). Финансираният от ЕС проект SAFELAND относно риска от свлачища в Европа например изчислява, че населението, изложено на риск, ще нарасне с 15 % до 2090 г. в сравнение с 2010 г. (независимо от общото намаляване на населението), докато само още 1,5 % от площта ще бъде изложена на свлачища (най-вече поради променящите се модели на валежите) (Jaedicke et al., 2011 г.).

POlicy отговори

Наблюдението преди извършването на свлачище, включително системите за идентифициране, наблюдение и ранно предупреждение на рисковите зони (СРП), може да предотврати загубата на човешки животи, активи и поминък. В Европейската карта на чувствителността на свлачищата (ELSUS v2) в цяла Европа са установенизони засвлачища. Финансираният от ЕС проект GIMS разработи усъвършенствана, евтина система за мониторинг на свлачищата и свлачищата, която може да установи кога хълмовете са подготвени за плъзгане и да предоставя ранни индикации за бързо, катастрофално движение. Норвегия и Италия имат национални СРП за свлачища, докато в Италия няколко регионални правителства също използват СРП (Guzzetti et al., 2020 г.).

Незабавните действия след свлачище, като например отправяне на ранни предупреждения и задействане на службите за търсене и спасяване и първа помощ за пострадалите (често част от съществуващите планове за бедствия), могат значително да намалят въздействието на свлачищата върху здравето. Правителствената подкрепа след принудителното разселване поради събития като свлачища също може да намали дългосрочните въздействия върху психичното здраве (Baseler and Hennig, 2023 г.).

На равнището на ЕС няма конкретни политики, които да отговарят изключително на свлачищата. И все пак свлачищата се споменават, често като част от списък на опасностите, в няколко законодателни документа, като например Регламента за общоприложимите разпоредби за управление на 8 фонда на ЕС. По-специално, свлачищата не се споменават в стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата).

[1] Докато са докладвани свлачища в 37 държави в европейския регион между 1995 г. и 2014 г., само 27 са докладваните жертви, т.е. Türkiye, Италия, Португалия, Русия, Грузия, Швейцария, България, Испания, Австрия, Норвегия, Румъния, Франция, Босна, Германия, Словения, Армения Азербайджан, Англия, Гърция, Сърбия, Македония, Исландия, Украйна, Ирландия, Полша, Швеция, Лихтенщайн, Белгия, Молдова

Препоръки